Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 607/23.11.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 463 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.1,
буква „б“ от ЗДвП.
Образувано е по жалба на М.Г.Г. с ЕГН * ***,
чрез адвокат И.Й. от АК – Плевен против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ)
№18-0996-000168 от 30.03.2018год. издадена от Началник сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год.
на Директора на ОДМВР – Монтана, с която на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП му е наложена ПАМ – „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца”, отнето е СУ МПС № *********, за установено с АУАН
серия Д, №507239 от 30.03.2018год., административно нарушение по чл.174, ал.3,
пр. първо от ЗДвП. В жалбата се оспорва описаната в заповедта фактическа
обстановка, досежно факта на установяване на „управление” на лек автомобил
марка „Ф*** ”, модел „Г*** ” с рег. №СА 9007НР на посочената в заповедта дата и
място. Оспорва се формалната доказателствена сила на съставения АУАН, като се
твърди липса на необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН липса на описание на
нарушението и обстоятелствата при които е извършено, поради което не са спазени
разпоредбите на чл.40-43 от ЗАНН за съставянето му и същият не е валиден.
Твърди се, че оспорващия не е отказал кръвен тест за употреба на алкохол и не е
отказал да подпише и получи талон за медицинско изследване, като съгласно
параграф 3, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017год. за реда за установяване
употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози се извършва
след 01 юли 2018год. Твърди се, че е отнето и СРМПС част ІІ, което не е
посочено в оспорения акт, поради което липсва разпоредителна част за друга ПАМ
свързана с „прекратяване на регистрацията на МПС на собственик”, поради което
се твърди нищожност на издадената ПАМ.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат И.Й. от АК – Плевен. По
съществото на делото поддържа жалбата, като моли за отмяна на заповедта, тъй
като същата е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Претендира сторените разноски по
делото.
Ответникът - Началник Сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР - Монтана, редовно призован, не се явява, не се
представлява и не взема становище по жалбата.
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №18-0996-000168
от 30.03.2018год. е
индивидуален административен акт, жалбата срещу който е предявена в законовия
срок по чл.149, ал.1 от АПК (по аргумент от л.20 по делото) от лицето - адресат
на акта, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право да оспорва акта,
доколкото същия пряко засяга негови лични неимуществени права и законни
интереси, поради което жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА за разглеждане по същество.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Прието е заверено копие от административната преписка и са изслушани
показанията на допуснатите до разпит свидетели, с оглед оспорената формална
доказателствена сила на съставения АУАН и описаните фактически констатации.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
С оспорената в настоящето съдебно
производство заповед №18-0996-000168 от 30.03.2018год. издадена от Началник
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Монтана, на основание чл.171, т.1,
буква "б" от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ "временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца" отнети са СУ МПС № *********. От
фактическа страна заповедта е мотивирана с констатациите в съставен на
жалбоподателя АУАН серия Д, №507239 от 30.03.2018г., за това, че на 30.03.2018год.
около 00,15часа в гр.Монтана на бул.”Е*** П*** ” срещу №15 управлявал МПС – лек
автомобил марка „Ф*** ”, модел „Г*** ” с рег. № ***,
като в 00,22часа отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест 7510” с фабричен номер №ARDM 0227.
Водача лъха на алкохол и е видимо повлиян от употребата на такъв, като по
негови данни е изпил една бира. Издаден е талон за изследване с №0019585.
Тези обстоятелства се установяват от
представения АУАН серия Д, №507239 от 30.03.2018г. на л.7 от делото. С който на
жалбоподателя е повдигнато административнонаказателно обвинение за извършено административно
нарушение на чл. 174, ал.3
пр. първо от ЗДвП за това, че на 30.03.2018год. около 00,15часа в
гр.Монтана на бул.”Е*** П*** ” срещу №15 управлявал МПС – лек автомобил марка „Ф***
”, модел „Г*** ” с рег. № ***, като в 00,22часа
отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест 7510” с фабричен номер №ARDM 0227. Водача лъха на
алкохол и е видимо повлиян от употребата на такъв, като по данни на
управляващия МПС - то е изпил една бира. АУАН е връчен на Г. при отказ да подпише акта,
като този факт е удостоверен с подписа на един свидетел. Издаден е талон за
изследване с №0019585 на л.8 от делото връчен на жалбоподателят, в които е
отразен отказа му да бъде изпробван с техническо средство.
От приложеното писмо на сектор „ПП” – Монтана
на л.77 от делото се установява, че по отношение на издадения талон за
медицинско изследване, няма издаден /съставен/ протокол за проведено кръвно
изследване на жалбоподателя.
Въз основа на приложения по делото акт за установяване
на административно нарушение серия Д, №507239 от 30.03.2018г. е издадено Наказателно
постановление №18-0996-003477 от 11.09.2018год., което не е влязло в законна
сила, поради обжалването му пред Районен съд – Монтана, по реда на ЗАНН.
От приложената по делото справка за
нарушителя М.Г.Г., същият има издадено СУМПС №***
от 06.06.2016год. със срок на валидност до 27.05.2021год., което със
съставянето на АУАН е отнето, ведно с контролния талон и СР МПС №********* /видно
от АУАН/.
Приетите по делото писмени доказателства,
представляващи съдържание на административната преписка са оспорени от
жалбоподателя, като в тази връзка по делото устно и непосредствено са изслушани
показанията на свидетелите по установяване и констатиране на нарушението Т.О.Т.,
Д.Г.К., Ц.К.Ц. и Ц.В.И..
От показанията на св.Т. и К., се установява,
че същите непосредствено на 30.03.2018год. около 00,15часа са възприели факта
на управление на лекия автомобил от страна на жалбоподателя по ул.”Е*** П*** ”
в гр.Монтана и спирането му пред №15, факта, че същия е криволичил, лъхал на
алкохол, както и личните им възприятия досежно факта, че самия жалбоподател
споделил, че „досега е пил на Л*** -а и е дошъл до негов роднина да си допие”,
както и отказа му да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство. От показанията на св. Ц. и И., които били извикани от колегите си,
като служители на сектор „ПП”, се установява, че жалбоподателят е лъхал на
алкохол като отказал да подпише съставения АУАН и да бъде изпробван с наличното
в патрулния автомобил техническо средство, с оглед установяване на неговата
концентрация.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като
същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и
като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В
частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя
трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на
всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална
компетентност видно от приложената Заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г.,
издадена от директора на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.2 на тази заповед
началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Монтана, който е издател на
оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за
прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР
- Монтана е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по
чл.165 от ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не е
налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.
В обжалваната заповед е посочено, че същата
се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване
на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта и с
оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената от закона
форма. Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие
с материално-правни норми.
Съгласно чл.171, т.1,
буква "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения,
спрямо водач, за който се установи, че управлява МПС с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор или даде биологични проби за
химическо изследване се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече
от 18 месеца. При тази законова
регламентация необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на
мярката е установяване управление на МПС от водач, който е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство или да му бъде извършено медицинско
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Правилно отказът на жалбоподателя да бъде
изпробван с техническо средство е бил квалифициран от началника на Сектор
"Пътна полиция" Монтана като основание за налагане на предвидената в чл.171, т.1,
буква "б" от ЗДвП принудителна административна мярка. Без
правно значение е фактът, че след като е отказал да бъде изпробван с техническо
средство, жалбоподателят е дал кръвна проба за химичен анализ, както се твърди
в жалбата, въпреки, че събраните писмени доказателства установяват, че не е
съставян такъв протокол за проведено кръвно изследване на жалбоподателя .
Това е така, тъй като разпоредбата на чл.171, т.1,
буква "б" от ЗДвП предвижда, че ПАМ се прилага на водач,
който откаже да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за
медицинско изследване, а в конкретния случай М.Г.Г. е отказал да бъде проверен
с техническо средство, което деяние изпълнява първата от алтернативно
предвидените в разпоредбата хипотези.
Видно от редакцията на нормата, законодателят
не е предоставил право на водача на МПС да избира метода, по който да бъде
тестван за употреба на алкохол или наркотични вещества. Тестването винаги се
извършва първоначално с техническо средство и в зависимост от отчетените с него
резултати се извършва и химичен анализ на кръвна проба, дадена доброволно от
водача. Основание за този извод дава и нормата на чл. 174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, която обявява за административно нарушение
отказът на водача да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство,
независимо дали се е съгласил да даде кръвна проба за химичен анализ.
С прилагането на процесната ПАМ, след отказа
за изпробване с техническо средство, от една страна се осъществява нейната
превантивна функция, а именно временно ограничаване възможността на лицето да
управлява МПС, до решаване на въпроса за отговорността.
По тези съображения съдът намира процесната
ПАМ за приложена в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури
безопасността на движението по пътищата, чрез отнемане на СУМПС на водач,
управлявал МПС, който е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол
Нарушението на водача следва да е
констатирано със съставяне на АУАН от компетентни длъжностни лица, който,
съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. Такъв акт е съставен на Г., като същият е отказал да го подпише,
както и да получи препис, като отказът на нарушителя да подпише акта и
разписката е удостоверен със свидетел. С акта е било установено съставомерно по
смисъла на ЗДвП нарушение.
С оглед на това доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от описаната в акта, е на
жалбоподателя. Видно от показанията на разпитаните свидетели Т.О.Т., Д.Г.К., Ц.К.Ц.
и Ц.В.И., жалбоподателят е управлявал лекия автомобил на 30.03.2018год. в
гр.Монтана по ул.”Е*** П*** ”, като е отказал да даде проба за наличие на
алкохол в издишания въздух с техническо средство. Показанията на тези свидетели
съдът кредитира като достоверни, без индиция от заинтересованост, дадени под
страх от наказателна отговорност, взаимно кореспондиращи и допълващи се, без да
са опровергани от оспорващия с други такива които да водят до оборване на
доказателствена сила на съставения АУАН. Заявеното в жалбата от страна на оспорващия
се явява изолирано и неподкрепено с надлежни доказателства в тази насока, които
настоящия съдебен състав да обсъди с други такива, за да даде вяра на
твърденията му досежно оспорената фактическа обстановка. Други доказателства за
опровергаване фактическото установяване, обективирано в АУАН не бяха
представени.
Процесуалният представител на жалбоподателя
твърди, че съставеният АУАН на практика е бил нередовен документ, тъй като има
пропуски в дейността на контролния орган по установяване на нарушението и на
практика нарушението е установено при съществено процесуално нарушение, относно
процедурата по чл. 43 от ЗАНН, който изисква при съставянето акта да бъде предявен на
нарушителя за подпис и ако същият откаже да подпише и получи АУАН, това да бъде
удостоверено с подписа на един свидетел. В рамките на настоящото производство
не се решават въпросите за извършеното административно нарушение, неговата
съставомерност, респ. административнонаказателна отговорност на жалбоподателя.
Към момента на издаване на ЗППАМ по чл. 171, т.
1, б. "б" от ЗДвП е достатъчно установяване със съответния
АУАН на нарушение по чл. 174, ал.
3, предл. 1 от ЗДвП – отказ да бъде извършена проверка с техническо
средство за употреба на алкохол. Въпросите относно редовността на съставения
АУАН, процедурата по неговото предявяване и съобщаване са такива, които следва
да бъдат разрешени от административнонаказващия орган при издаване на НП. Съдът
намира, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата
цел. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца
да извърши други подобни нарушения, като следва да се има предвид, че същата не
съставлява вид административно наказание.
Съдът намира, че не е налице основание за
отмяна на заповедта, както се иска в жалбата, тъй като безспорно са установени
материално-правните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. Принудителната
административна мярка е административна принуда, предвидена в специалния закон,
с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се
превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването и. Поради
това развиваните в жалбата съображения по същество на вмененото административно
нарушение, са ирелевантни за конкретния правен спор. Разпоредбата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП не предвижда
като условие за налагане на ПАМ влизането в сила на наказателното
постановление, а само установяване на конкретното нарушение, и доколкото
конкретната ПАМ е от категорията на преустановителните мерки, е достатъчно
съставянето на АУАН. Такъв в настоящия случай е налице и той предхожда
заповедта за ПАМ, поради което всички възражения на жалбоподателите в противния
смисъл са неоснователни.
Досежно твърдяното отнемане на СРМПС е видно,
че това е сторено с АУАН, а не с оспорената ПАМ, която касае „временно отнемане
на СУ МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18
месеца” и по която е отнето СУ МПС на Г. с №***,
като това възражение в никакъв случая не води до нищожност на обжалвана ПАМ,
която е издадена от компетентен орган и при наличие на правно и фактическо
основание за нейното издаване.
Ето защо, като издадена от компетентен орган,
при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с
изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с
материалноправни разпоредби, процесната заповед е законосъобразен акт, а
жалбата против нея е неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Г. с
ЕГН * *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ПАМ) №18-0996-000168 от 30.03.2018год. издадена от Началник сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год.
на Директора на ОДМВР – Монтана, с която на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП му е наложена
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца”, отнето е СУ МПС, за установено с АУАН серия Д, №507239 от
30.03.2018год. административно нарушение по чл.174, ал.3, пр. първо от ЗДвП,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: