№ 6693
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110146501 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
17.06.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 46501/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Й. Г. Б., Г. Й. Б. и С. Й. Б., в която се
твърди, че ответниците като наследници на ЕЛ. СТ. Б. били потребители на топлинна
енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. .............., аб. № 230984, като
топлинната енергия била доставена по договор за покупко-продажба на топлинна енергия
при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 1032,03 лева за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., но ответниците не я били заплатили, поради което
изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в
размер на 188,94 лева за периода 15.09.2019 г. до 02.08.2021 г. Излага съображения, че била
предоставена услугата дялово разпределение, поради което ответника дължал и сумата от
20,40 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение
за периода 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата 5,47 лева – мораторна лихва върху
1
главницата за дялово разпределение за периода 30.08.2018 г. до 02.08.2021 г. Иска
ответниците да бъдат осъдени разделно да заплатят претендираните суми, както и сторените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от С.Б., като се
твърди, че сумите са частично заплатени, като между страните било постигнато
извънсъдебно споразумение. Прави доказателствено искане за приемане на писмени
доказателствени средства. Иска отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба от ответниците
Й.Б. и Г.Б. и не е изразено становище по предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е изразило становище, че не е
извършвало услугата дялово разпределение през процесния период за процесния имот.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110,
ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
2
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Между страните не се спори, че ответниците са били собственици на процесния
недвижим имот при посочените от ищеца, както и по отношение на квоти на ответниците в
съсобствеността, както и че твърдените количества топлинна енергия са доставени до него и
е извършена услугата дялово разпределение. Тези обстоятелства се подкрепят и от
представените по делото писмени доказателствени средства – Нотариален акт за
собственост № 131, том XII, нот. дело № 2331 от 14.09.1983 г. по описа на нотариус С.
Миленкова, Заявление-декларация до „ТС“ ЕАД от 02.09.2015 г., Удостоверение за
наследници изх. № СОА21-УГ51-402/23.08.2021 г. и Споразумение от 10.11.2021 г., в което
е обективирано извънсъдебно признание на факти, което е едно от най-сигурните
доказателствени средства в гражданския процес, което, преценено в съвкупност с
останалите доказателства по делото, води до изясняване на действителното фактическо и
правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК. Поради изложеното, се
налага и извод, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
3
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период е доставяна топлинна енергия за отопление на имот,
сградна инсталация и БГВ. Посочено е, че отчитането за процесния период е на базата на
реален отчет. Вещото лице е посочило, че за периода 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г.,
стойността на реално потребената топлинна енергия е 1032,05 лева.
От заключението на ССчЕ се установява, че дължимата главница за ТЕ за процесния
период е 1052, 43 лв. Към момента на изготвяне на заключението за процесния период са
извършени плащания в общ размер от 887,41 лева.
Съдът, при извършена преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, намира, че следва
да ги кредитира, тъй като са извършени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите
лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват
доказателства, че последните са недобросъвестни или заинтересовани от изхода на правния
спор.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото съгласно граматическото, систематично и
телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при претенцията за заплащане на
топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално потребената топлинна
енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко различни способа за
отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна консумация), не
придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон предвижда
винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира отношенията между
страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното количество
топлинна енергия.
По делото е представено Споразумение от 10.11.2021 г. , като от същото се
установява, че е постигнато съгласие, че за процесния имот и периоди е останала дължима
сумата от 1052,43 лева – главница и сумата от 194,41 лева – мораторна лихва. Посочено е, че
се дължи и сумата от 27,19 лева – мораторна лихва от подаването на исковата молба до
датата на споразумението и сумата от 205,00 лева – деловодни разноски. Действително,
споразумението е сключено единствено между ищеца и ответника С.Б., без да има
доказателства за учредена в полза на последния представителна власт, като освен това
същото не е представено в цялост, доколкото липсва частта с подписите на страните по
него. Независимо от това, съобразно признанията на страните и другите писмени
доказателствени средства по делото, съдът приема, че между ищеца и ответниците в
настоящото производство е постигнато съгласие по всички въпроси, посочени в
споразумението, като следва да се добави, че никой по делото не оспорва това обстоятелство
и не възразява, че споразумението е сключено. Отделно от това, следва да се има предвид,
че липсва законоустановена форма за действителност и доказване на подобни извънсъдебни
спогодби, от което следва изводът, че тяхното съществуване и съдържание може да се
установява чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, вкл. и чрез признание
на страните, каквото в настоящия случай съдът приема, че е налице.
В открито съдебно заседание от 02.06.2022 г., процесуалният представител на ищеца
е признал, че по сключеното споразумение е заплатена сума в общ размер от 1333, 21 лв.,
като претендира остатъка по него. В същото съдебно заседание ответникът С.Б. е признал,
че е заплатил всички суми и дължи само последната вноска по споразумението, чийто падеж
4
обаче бил на десето число от месеца и към деня на съдебното заседание не бил настъпил.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че е налице погасяване на претендираните
суми в хода на производството, което обстоятелство следва да бъде зачетено от съда по
правилата на чл. 235, ал. 3 ГПК – така и т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Следователно, предявените искове са погасени чрез плащане, поради
което същите следва да бъдат отхвърлени. Претендираните в настоящия процес суми
възлизат в общ размер на 1246, 84 лв. –главници и лихви, като за начина на тяхното
погасяване в хода на процеса е сключено цитираното по-горе извънсъдебно споразумение
между страните. С оглед признанието на ищеца, че са заплатени 1333,21 лв., съдът приема,
че процесните суми са изцяло погасени. Съдът намира искането на ищеца за присъждане на
остатъка от дължимото по споразумението за неоснователно, тъй като очевидно същият е
извън процесните суми и не е предмет на делото. От друга страна, не е спорно и се установи
по делото, че към момента на приключване на съдебното дирене на 02.06.2022 г.
изискуемостта на този остатък все още не е била настъпила, тъй като съгласно
споразумението между страните последната вноска е следвало да бъде заплатена до
10.06.2022 г. Както се посочи, съдът взема предвид всички факти, които са от значение за
спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска до приключване на
съдебното дирене – арг. чл. 235, ал. 3 ГПК.
При този изход на правния спор принципно с правна възможност да претендира
разноски разполага само ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, доколкото ответниците са
станали причина за предявяване на исковете, като претенцията се отхвърля единствено
поради извършеното плащане – арг. чл. 78, ал. 2 ГПК. Настоящият съдебен състав намира
обаче, че на ищеца не следва да се присъждат сторените разноски за държавна такса в
размер на 200,00 лв. и за издаване на 1 бр. съдебно удостоверение в размер на 5,00 лв., тъй
като за начина на погасяване на същите е постигнато съгласие в процесното извънсъдебно
споразумение между страните от 10.11.2021 г. Наред с това, настоящият съдебен състав
приема, че е налице основанието по чл. 3 ГПК тези разноски да не се присъдят, тъй като
ищецът с извънсъдебното си поведение очевидно злоупотребява с възможността да
претендира съдебни разноски. Ищецът не може да изисква от ответниците плащане на
разноски, които не са ликвидни в рамките на висящо производство. Единствено, ако е
налице спогодба, едва тогава страните могат да уредят въпроса със съдебните разноски
преди формалното приключване на производството. Тоест, докато не приключи окончателно
съдебното производство, ищецът не може да претендира при доброволно плащане да му се
заплатят и сторените разноски, каквато е трайната практика на ищцовото дружество, което е
служебно известно обстоятелство за настоящия съдебен състав. В този смисъл, с оглед чл. 3
ГПК и поведението на ищеца, тези разноски не следва да му се присъждат. В случая,
настоящото производството е било спряно, с оглед сключено извънсъдебно споразумение.
Въпреки това, макар и в последното да се съдържат уговорки за извънсъдебно плащане на
разноските по делото, то същите подлежат на изпълнение едва след погасяването на
основните задължения. Този извод на съда се обуславя от обстоятелството, че кредиторът е
защитен, дори длъжникът да не погаси разноските, тъй като плащането в хода на процеса,
респ. погасяването на дълга, което съдът взема предвид по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, води
до обстоятелството, че ответникът е станал причина за производството и ще дължи разноски
независимо от изхода на производството. Едва в този случай, респ. с влизане в сила на
окончателния съдебен акт, деловодните разноски стават годно вземане. В този смисъл и за
пълнота следва да се отбележи, че разграничението между материалноправните и
процесуалните разноски почива и на обстоятелството, че докато материалноправно
разноските действително имат качеството на такива и са регламентирани в материалния
закон, то спорът за разноските във връзка с гражданския процес, макар и да има
материалноправен характер по правната си същност касае деликтно вземане (за обективна
отговорност за вреди). Тоест – по правната си същност процесуалните разноски имат
5
характер на вземане за главница, а не за вземане за разноски по материалното право.
Предвид гореизложеното съдът приема, че на ищеца следва да бъдат присъдени
единствено съдебните разноски, сторени след сключване на процесното споразумение,
които не са предмет на същото, а именно – заплатен депозит за изготвяне на съдебно-
техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза в общ размер от 500,00 лв., за което
е направено своевременно искане и са представени доказателства. Следва да бъде присъдено
и юрисконсултско възнаграждение, което също не е уговорено в споразумението, а е
посочено, че ще се претендира в исковото производство, като е направено и съответното
искане още в исковата молба. Предвид фактическата и правна сложност на делото, броят
проведени съдебни заседания и извършените от процесуалните представители на ищеца
процесуални действия, съдът приема, че следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8, във вр. чл. 37
ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
С оглед изложеното ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
разделно сумата от 600,00 лева, представляваща деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС“ ЕАД, ЕИК: .............., със седалище и адрес на
управление: гр. .................. Б срещу Й. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ..............
искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на Й. Г. Б., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК:
.............. сумата от 831,22 лева, представляваща 4/6 от цената на доставена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. .............., аб. № 230984, за периода 01.10.2018
г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 125,96 лева, представляваща 4/6 ид. ч. от обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойността на доставената
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.08.2021 г., както и сумата от 13,60 лева,
представляваща 4/6 ид. ч. от цена на извършената услуга дялово разпределение за периода
01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 3,64 лева, представляващи 4/6 ид. ч. от
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойността на
услугата дялово разпределение за период от 30.08.2018 г. до 02.08.2021 г.,
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС“ ЕАД, ЕИК: .............., със седалище и адрес на
управление: гр. .................. Б срещу Г. Й. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ..............
искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на Г. Й. Б., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК:
.............. сумата от 172,00 лева, представляваща 1/6 ид. ч. от цената на доставена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. .............., аб. № 230984, за периода 01.10.2018
г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 31,49 лева, представляващи 1/6 ид. ч. от обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойността на доставената
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.08.2021 г., както и сумата от 3,40 лева,
представляваща 1/6 от цена на извършената услуга дялово разпределение за периода
01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 0,91 лева, представляващи 1/6 ид. ч. от
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойността на
услугата дялово разпределение за период от 30.08.2018 г. до 02.08.2021 г.,
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС“ ЕАД, ЕИК: .............., със седалище и адрес на
управление: гр. .................. Б срещу С. Й. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ..............
искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на С. Й. Б., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК:
.............. сумата от 172,00 лева, представляваща 1/6 ид. ч. от цената на доставена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. .............., аб. № 230984, за периода 01.10.2018
г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 31,49 лева, представляващи 1/6 ид. ч. от обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойността на доставената
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.08.2021 г., както и сумата от 3,40 лева,
представляваща 1/6 от цена на извършената услуга дялово разпределение за периода
01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 0,91 лева, представляващи 1/6 ид. ч. от
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойността на
услугата дялово разпределение за период от 30.08.2018 г. до 02.08.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПрПом, във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Й. Г. Б., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..............,
сумата от 400,00 лева, представляващи 4/6 от деловодните разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПрПом, във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Г. Й. Б., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..............,
сумата от 100,00 лева, представляващи 1/6 от деловодните разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПрПом, във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП С. Й. Б., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..............,
сумата от 100,00 лева, представляващи 1/6 от деловодните разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановен при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7