№ 192
гр. А., 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20222110100418 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и по чл.86, ал.1
ЗЗД.
Подадена е ИМ от В.Р.А., ЕГН **********, със съд.адрес: ***, чрез адв.З.Б., против
ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, със съд.адрес: ***. Ищецът
твърди, че заема длъжността „старши пожарникар“ в РС“ПБЗН“ – гр.А. към РД“ПБЗН“ -Б.,
като за периода от 01.07.2019г. 10.07.2020г. същият работил 24–часови смени, положил труд
и през нощта по утвърдени графици – 7 или 8 смени месечно – общо 576 часа нощен труд,
който следвало да се преизчисли с коефицент за нощен труд 1,143 и възлизал на 658часа,
водещо до положен извънреден труд от 82часа, който ответникът не му заплатил. Поддържа,
че всеки извънреден част следвало да се компенсира с поне по 7 лв., поради което
претендира ответника да му плати /след направено изменение на иска по чл. 214 ГПК в о.с.з.
от 19.7.22г./ сумата от 818,93 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 97,24 часа за периода 01.07.2019г.-10.07.2020г.,
както и сумата от 182,96 лева – мораторна лихва за периода от 30.10.2019 г. - 18.05.2022 г.,
ведно със ЗЛ върху главницата от предявяване на ИМ до окончателното плащане.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил ОИМ, оспорвайки иска по основание и размер. Не
се оспорва наличието на служебно правоотношение между страните. Развива подробни
съображения в ОИМ за неоснователност на иска, считайки за неоснователно искането за
трансформиране на нощния труд в дневен чрез умножаване с коефициент. Счита, че в
случая не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с
която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Намира, че уредбата на
материята в ЗМВР е изчерпателна, т.к. законът съдържа същата пълна уредба на
1
правоотношенията по повод полагане на труд в МВР, каквато се съдържала и в КТ относно
трудовите правоотношения, и в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната
администрация, а наредбата по чл. 187, ал.9 ЗМВР нямало основание да предвиди
превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му били обусловени от
предвидената в чл. 187, ал.1 и ал.3 ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете
дневен и нощен труд, т.е. приложение намирали специалните норми, изключващи
действието на общите, оспорвайки приложимостта на НСОРЗ към спорния предмет. Намира,
че в ИМ не се разграничавали извънредния и нощния труд, а претендираното от ищеца
възнаграждение не му се следвало. Счита, че положеният от ищеца труд в процесния период
бил правилно отчетен, правилно било определено и заплатено полагащото му се
допълнително възнаграждение. Намира за неоснователен и акцесорния иск за мораторна
лихва. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а това се установява от представените доказателства, че през процесния
период страните са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността „старши пожарникар“ в РС“ПБЗН“ – гр.А. към РД“ПБЗН“ -Б..
Видно от представените протоколи, както и от заключението на ВЛ по изготвената СИЕ,
през процесния период ищецът е работил на 24-часови смени, по време на които е полагал и
труд през нощта за времето от 22.00 ч. до 06.00ч., при сумирано изчисляване на работното
време на тримесечие. Съгласно заключението на ВЛ по СИЕ, което съдът цени като
обективно и компетентно изготвено, през периода 01.07.2019 г. - 10.07.2020 г. ищецът е
положил 680 часа нощен труд, които, преизчислени с коефициента 1,143, се равняват на
777.24 часа дневен труд, а разликата между преизчисления и отчетения по протоколи
положен нощен труд възлиза на 97.24 часа, за които на ищеца не е заплатено допълнително
възнаграждение в размер от 818,93 лева.
Съдът намира предявените искове за основателни по следните съображения.
Съгласно чл.176 и 179, ал.1 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива, като се
изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта -
от 22.00 ч. до 06.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. В ал.2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези
допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи,
а техният размер- с негова заповед. В чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР е посочено, че към основното
месечно възнаграждение на държавните служители в МВР следва да се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, действал
към процесния период, преди изменението с ДВ бр.60/2020 г., нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно/40 часа седмично, при
5-дневна работна седмица, а ал.3 сочи, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени, сумирано
за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 и 06.00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите,
работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение,
съгласно ал.6, а в ал.7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
2
тримесечен период и 280 часа годишно.Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. Процесният исков период (01.07.2019 г.- 10.07.2020 г.) попада в обхвата
на действие на Наредба № 8121з-908/02.08.2018 год. за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници,
за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, Наредба №
8121з-776/2016г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 год., които предвиждат възможност
държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта, между 22.00 и 06.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези
наредби не е заложено при сумирано отчитане на работното време отработените часове
нощен труд да следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била
регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016г.-
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Непредвиждането на изрична разпоредба в тази насока не следва обаче да се тълкува като
невъзможност или забрана за извършване на обсъденото по-горе приравняване и
преизчисляване със сочения коефициент. Следва да се приеме, че тази липса съставлява
непълнота в специалната правна уредба, засягаща служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата НСОРЗ, в частност чл.9, ал.2.
Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че случаят засяга полагане на труд по
служебно правоотношение, а третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време би довело до недопустимо поставяне на служителите на
МВР в по-неблагоприятно и дискриминационно положение спрямо работещите на трудов
договор лица. Следва да се съблюдава и гарантираното от Конституцията равенство на
правата на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд и в тази връзка следва
да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Соченият извод
не се променя и от постановеното решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20, в което
се приема, че чл.8 и чл.12, буква „а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат приемането на
изрична национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност
на труда през деня. Такова уреждане в националното ни законодателство е сторено, но извън
процесния период, когато е определено вече каква е нормалната продължителност на
работното време на полагания от държавните служители в системата на МВР нощен труд.
СЕС е посочил, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други
мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест
на нощния труд. За адекватни такива, отчитайки тежестта и значимостта на нощния труд на
служителите в МВР, не могат да се приемат и придобивки, като ранно пенсиониране,
безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното
правоотношение в по-голям размер и др. В националното ни законодателство липсва
предвиден адекватен механизъм за компенсиране на служителите в МВР, който да не ги
поставя в по-неблагоприятно положение от работниците и служителите, полагащи труд по
общото трудово законодателство, което налага извършване на исканото преизчисляване с
посочения от ищеца коефициент. В чл.9, ал.2 на НСОРЗ е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който
3
коефициент според съда възлиза на 1.143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).Ответникът не е
представил доказателства за плащане на претендираната главница, поради което
предявеният главен иск следва да бъде уважен в цялост. За основателен следва да се счита и
акцесорният иск за обезщетение за забава за периода от 30.10.2019 г. - 18.05.2022 г. в общ
размер на 182,96 лева. Доколкото е предявен и иск за мораторна лихва, подлежащ на
разглеждане по общия ред, то нормите на чл. 310 и сл. ГПК са неприложими /чл. 310, ал.2
ГПК/.
На осн. на чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да
плати по сметка на АРС ДТ в размер от 100 лева, както и заплатените от бюджета на съда
разноски за ВЛ в размер на 159, 75 лева. На осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени
на ищеца и разноски от 400 лева – заплатено адв.възнаграждение.
Предвид императивната норма на чл. 243, ал. 2 ГПК не следва да бъде уважавано
искането за допускане предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, със
съд.адрес: ***, да заплати на В.Р.А., ЕГН **********, със съд.адрес: ***, чрез адв.З.Б.,
сумата от 818,93 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 97.24 часа
извънреден труд, положен през периода 01.07.2019 г. - 10.07.2020 г. като служител в в
РС“ПБЗН“ – гр.А. към РД“ПБЗН“ -Б., ведно със ЗЛ върху главницата от предявяване на ИМ
до окончателното плащане, както и сумата от 182,96 - обезщетение за забава за периода от
30.10.2019 г. - 18.05.2022 г.
ОСЪЖДА ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, със
съд.адрес: ***, да заплати на В.Р.А., ЕГН **********, със съд.адрес: ***, чрез адв.З.Б.,
сумата от 400 лева - разноски.
ОСЪЖДА ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, със
съд.адрес: ***, да заплати по сметка на АРС сумата от 259,75 лева, представляваща ДТ и
възнаграждение на ВЛ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца по чл. 242, ал.1 ГПК за допускане на
предварително изпълнение на настоящото съдебно решение.
Решението може да се обжалва пред ОС Б. в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
4