Определение по гр. дело №9170/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 август 2025 г.
Съдия: Силвия Георгиева Николова
Дело: 20231110109170
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33413
гр. София, 10.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110109170 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Д. П. , с ЕГН : ********** с която срещу "Моят
Кредит“ ЕООД са предявени установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. пр. 2, вр. пр. 3 ЗЗД
за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 12 от договор за кредит №
70662/14.06.2022 г., сключен между страните.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за кредит №70662/14.06.2022 г
62684/28.11.2022 г., по силата на който ответникът му е предоставил сумата 400 лева, като в
договора е бил посочен размер на годишен процент на разходите от 41,60 %. Заемната сума е
следвало да се върне на 13 двуседмични вноски, всяка в размер на 34,18 лева. С клаузата на
чл. 12 от договора е предвидена дължимостта на неустойка в размер на сумата от 296.14лева
поради неизпълнение на задължение на кредитополучателя да представи обезпечение по
договора. Поддържа, че още със сключване на договора е била начислена неустойката, като
същата е следвало да се погасява на части, заедно с погасителните вноски по кредита. На
същата дата е бил сключен и договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка
със сключения договор за кредит. Счита, че процесната клауза противоречи на множество
императивно норми на ЗПК /чл. 19, ал. 4 ЗПК/. Поддържа, че с договора е нарушено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не бил посочен реалният ГПР.
Твърди, че действителният ГПР по договора е по-висок от посочения и по този начин са
нарушени правилата на чл. 19 ЗПК. Освен това клаузата за неустойка влизала в
противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК и накърнявала добрите нрави. Същата била
и неравноправна по см. на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. В обобщение на подробните доводи в
исковата молба заключва, че целият договор е нищожен с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК,
но иска от съда да прогласи за нищожна само клаузата за неустойка. Представя погасителен
план към договора. Заявява искания за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК да
представи в цялост кредитното досие, в т.ч. и извлечение от счетоводството си, както и
договора за паричен заем, макар да е страна по договора и подробно да анализира клаузи от

същия, но при заявени твърдения да не му е бил предоставен екземпляр от същия, а
ответникът да има задължение да съхранява екземпляр от него.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва
1
предявените искове, като счита исковата молба за нередовна. Не отрича сключването на
договора и че по силата на същия е предоставил на ищеца сумата от 400 лева. Оспорва
представения към исковата молба погасителен план, като твърди, че същият съдържа
неверни данни. Отрича при сключването на договора и със същия да са нарушени
императивни норми на закона. Счита, че в договора е посочен размера на ГПР и то в
съответствие с изискванията на ЗПК. Поддържа, че към момента на сключване на договора
процесната неустойка не е била дължима, с оглед което и същата не следва да се включва в
ГПР. Развива съображения относно функциите на неустойката, като счита, че с оглед
обезщетителния характер на вземането, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва
клаузата да има неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да
прецени икономическите последици от сключването на договора, в т.ч. и тези относно
дължимата неустойка. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че
оспорената клауза не противоречи на добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете и
претендира разноски. Към отговора са представени екземпляр от процесния договор за
кредит, сключен между страните и погасителен план към същия.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а
именно поради нарушение на императивни норми на закона, в т.ч. и че има неравноправен
характер, поради заобикаляне на закона и/или поради накърняване на добрите нрави, т.е. че
накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото
обогатяване.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при
сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
Следва да се приемат като доказателства по делото представените от страните
писмени документи.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи по
делото екземпляр цялото кредитно досие следва да се остави без уважение, доколкото

ответникът е представил договора за кредит и погасителен план към същия, а съдът е
сезиран единствено с искове по чл. 26 ЗЗД, с оглед което и други документи, част от досието
не са необходими за разрешаването на спора.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът



2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно
уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част
на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно заседание
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената със същия
доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени искания, в противен
случай губят възможността да направят това по-късно освен в случаите на чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните с
исковата молба и с отговора документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.10.2023 г. от
16.30часа, за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители по електронен път, ведно с призовките им за съдебното заседание, като на
ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчи препис от отговора на ИМ и
приложенията също по ел.път.

УКАЗВА на страните, доколкото чрез процесуалните си представители
ИЗВЪРШВАТ ДЕЙСТВИЯ В ЕЛЕКТРОННА ФОРМА, да ПОТВЪРДЯТ получаването
на съдебните книжа в едноседмичен срок от изпращането.
УКАЗВА на процесуалните представители на страните, че при липса на
потвърждаване получаването на съдебните книжа в едноседмичен срок от съобщението,
съдът ще приеме, че се касае за НЕДОБРОСЪВЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ на
процесуални права, а при затрудняване хода на производството и в случай че някоя от
страните стане причина за отлагане на насроченото съдебно заседание поради липса на
потвърждаване получаването на изпратените по ел.път книжа, съдът ще процедира по реда
на чл. 89, т. 2, вр. чл. 91, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3