Р
A З
П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 1300
На 12.04.2019г., Вяра Камбурова, съдия в БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, след като се
запозна с ч.гр.д. №519 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.423 от ГПК.
Образувано е по постъпило възражение
вх.№10893/11.03.2019г. от Н.К.С., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. М.К.С.
– АК Стара Загора, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №239/20.01.2014г. по ч.гр.д.№251/2014г. на Бургаски районен съд.
Твърди се, че сумите, присъдени с
процесната заповед по чл. 410 от ГПК са недължими, както и че заповедта Н.С. е
узнал на 26.02.2019г. с получаване на съобщение с изх. №3350/22.02.2019г. от
ЧСИ Иванка Миндова.
Посочва се, че съобщението за изготвена
заповед по чл. 410 от ГПК е връчено на Н.С. на 21.01.2014г., на адрес: ***, върху
него е изписано саморъчно името и е положен подпис. Твърди се, че на посочената
дата жалбоподателят не е бил на адреса, а е бил на ски-почивка и поради това
подписът и саморъчно изписаните имена не са положени от него.
Твърди се, че Заповедта за изпълнение на
парично задължение не е надлежно връчена, каквото е изричното изискване на чл.
418, ал.5 ГПК.
При изложените оплаквания се позовава на
хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК за приемане на възражението. Прави се
искане за назначаване на съдебно-почеркова експертиза, която да отговори на
въпроса саморъчно изписаното име и подписът положени ли са от Н.С.. Иска се
спиране на изпълнителното производство, образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден по процесната Заповед по чл. 410 от ГПК. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски.
След запознаване с материалите по
делото, съдът констатира следното:
Направено е искане за спиране на
изпълнението по изпълнително дело №20197040400063 по описа на ЧСИ Иванка
Миндова, на основание чл. 423, ал.3, изр.2 от ГПК. На посоченото основание
изпълнението се спира, в случай, че бъде прието възражението, което става с
крайния съдебен акт. Различна е хипотезата на чл. 423, ал.2 от ГПК, съгласно
която по искане на длъжника, съдът може да спре изпълнението при условията на
чл. 282, ал.2 от ГПК.
Поради гореизложеното съдът намира, че
производството следва да се остави без движение с указания до Н.С., да уточни
искането си - дали прави искане за спиране на изпълнението съгласно чл. 423,
ал. 2 ГПК или претендира спиране по смисъла на чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК. В случай,
че прави искане за спиране на изпълнителното производство по смисъла на чл.
423, ал. 2, изр. 2 ГПК трябва да са налице условията на чл. 282, ал. 2 ГПК,
като е длъжен да представи надлежно обезпечение. Когато предмет на заповедта за
изпълнение е парична сума, следва да се представи обезпечение в нейния размер.
Така мотивиран, Бургаският Окръжен съд
Р
А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ
БЕЗ ДВИЖЕНИЕ възражение по чл. 423 ГПК с вх.№10893/11.03.2019г., подадено от Н.К.С.,
ЕГН: **********,***.
УКАЗВА на Н.К.С., ЕГН: **********,***, в
едноседмичен срок от съобщаването да уточни искането си като посочи дали прави
искане за спиране на изпълнението съгласно чл. 423, ал. 2 ГПК или претендира
спиране като последица от евентуално уважено възражение по чл. 423 ГПК по
смисъла на чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК.
УКАЗВА на Н.К.С., ЕГН: **********,***, в
случай, че претендира спиране по чл. 423, ал.2, следва да внесе по сметката на
Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването, надлежно обезпечение
- гаранция в размер на 1275
лева.
При неизпълнение на дадените указания
възражението ще бъде върнато, а производството по делото прекратено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: