№ 161
гр. Варна, 13.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20233000500101 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. Д. И. против решение №
260034/22.12.2022г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2586/2018г. и с
което са отхвърлени предявените от въззивницата В. Д. А. искове с правно
основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за претърпени
имуществени и неимуществени вреди.
В жалбата за изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност
на така обжалваното решение. Твърди се, че съдът не е обсъдил събрани по
делото доказателства /подробно посочени/, в резултат на което е направил
неправилни изводи за недоказаност на процентното участие на ответницата в
осъщественото незаконно строителство. Оспорват се като необосновани и
постановени в противоречие с установеното от доказателствата изводите на
съда за недоказаност и липсата на причинно-следствена връзка между
претърпените от въззивницата вреди и това незаконно строителство, че е било
налице виновно неизпълнение на задължението по договора за строителство
от страна на ЕТ „Мари 92 Методи Радев“, че не било сигурно дали
въззивницата ще получи качествено строителство, независимо от действията
на ответницата. Сочи се, че съдът й не е дал възможност да постави задачи
към СОЕ, с което е нарушено правото й на защита, не е изискал от ответната
страна релевантни към спора уточнения и доказателства. Излагат се подробни
доводи по съществото на исковете за обезвреда на претендираните
имуществени и неимуществени вреди като резултат от участието на
ответницата в осъществяването на незаконното строителство. Оспорват се и
направените от първоинстанционния съд изводи за липса на противоправно
поведение /злоупотреба с права/ по исковете за обезщетение на
1
претендираните неимуществени вреди по повод водени от ответницата и
трети лица срещу въззивницата множество дела и искане по чл.155 от Закона
за здравето.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на акт, с който исковете да бъдат
уважени изцяло, ведно с присъждане на разноски. В жалбата са направени и
искания за събиране на доказателства, а именно – да се задължи ответницата
да представи доказателства за учреденото и право на строеж, което искане
сочи, че неправилно е било оставено без уважение; да се задължи ответницата
да уточни на кои лица е било прехвърлено право на строеж за обектите по т.2
от нот.акт № 2/1995г. и за кой обект се отнася посочената в позиция 19 на
ценообразуването „спалня“; да се назначи СТЕ, която да определи какво е
процентното участие на ответницата в разходите по строителството.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна – В. А. Д., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Сочи се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, съответно
на доказателствения материал, действителните отношения между страните и
при липса на сочените в жалбата процесуални нарушения.
Така докладваната въззивна жалба е подадена в срок, от легитимирана страна
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата следва да бъде
насрочена за разглеждане в о.з.
Направените от въззивницата доказателствени искания са
неоснователни.
Видно от формулираното с молба от 14.02.2022г. искане досежно
изискването на писмени документи от въззиваемата, същото касае
доказателства и обстоятелства, каквито не се твърди от страните да
съществуват /заплатени от В. А. в полза на Т. И. суми за закупеното от
първата право на строеж за ап.7 и изба № 5, при безспорност, че правото на
строеж А. е придобила от друго лице/. Поради това и правилно това
доказателствено искане е било оставено без уважение.
Неотносимо към предмета на спора, в същото време и преклудирано по см. на
чл.266 ГПК, се явява искането за задължаване на въззиваемата да уточни на
кои лица е било прехвърлено право на строеж за обектите по т.2 от нот.акт №
2/1995г. и за кой обект се отнася посочената в позиция 19 на
ценообразуването „спалня“.
Искането за провеждане на СТЕ също е неоснователно. При допускането на
проведената пред първоинстанционния съд експертиза не са допуснати
процесуални нарушения, въззивницата не е възразила по конкретизираните от
съда, въз основа на направените от страните искания, задачи на експертизата,
нито е оспорила приетото заключение. В същото време така поставената
задача по същество съставлява искане за ново доказателство за въведени в
предмета на спора твърдения, с оглед на което е и преклудирано.
Водим от изложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените във въззивната жалба
доказателствени искания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 10.05.2023г. от 9:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3