Решение по дело №120/2019 на Софийски окръжен съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                     

                                  гр. София, 25.04.2019 г.

 

                          В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:  ДОРА МИХАЙЛОВА

                                                                      РОСИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретаря Цв. ПАВЛОВА, като разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр. д. № 120 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ищците А. – Д. П.С., Д.П.С., А.Т.С. и М.А.С. срещу решение № 184/21.11.2018  г., постановено по гр. д. № 1 134/2015 г. по описа на РС– гр. Самоков, с което е отхвърлен предявеният от тях срещу Б.Й.М. и А.Г.Г. иск за делба на следния недвижим имот, находящ се в гр. С.: поземлен имот с идентификатор ……………… по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. С., целият с площ 382 кв. м., ведно с построените в имота сгради: триетажна сграда с идентификатор …………….., със застроена площ 105 кв. м., двуетажна сграда с идентификатор ……………., със застроена площ 89 кв. м., и двуетажна сграда с идентификатор ……………, със застроена площ 82 кв. метра.

Въззивниците поддържат, че районният съд е постановил необосновано решение, като допуснал нарушение на процесуалния и материалния закон, в резултат на което погрешно приел, че ищците нямат дял в имуществената общност. Искането е за отмяна на решението и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който делбата да бъде допусната при посочените в исковата молба квоти.

Въззиваемите оспорват въззивната жалба.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от лица, с интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Съдът, като прецени събраните по делото дакозателства, прие за установено следното от фактическа страна.

По силата на договор за продажба от ………. г., оформен с нотариален акт № .., т. .., д. № …/…. г.,  А. В. С. и П. А. С. придобили 1/2 идеална част от правото на собственост върху дворно място от 214 кв. м. с построената върху същото място двуетажна жилищна сграда от 79 кв. м., който имот образува планоснимачен № …. в кв. … по регулационния план на гр. С., като жилищната сграда се намира в източната част на имота, който имот е отреден за ДСК и ДЗИ. По делото липсва спор относно факта, че към 20.06.1990 г. А. В. С. е бил в граждански брак с  А.С..

С нотариален акт № .., т. ., д. № ../…. г., К. Г. Г. е признат за собственик по наследство, продажба на наследство и покупко-продажба на 1/2 идеална част от дворно място, находящо се в гр. С., образуващо по плана на града имот пл. № …. в кв. …, цялото с пространство от 214 кв. м., и при съседи на целия имот: от две страни улица, наследници на К. К. и наследници на В. П., както и на построената в западната половина на имота двуетажна масивна жилищна сграда (на гредоред), състояща се от първи етаж (дюкянски етаж), втори етаж и мазета, със застроена площ от 60 кв. метра.

Видно от удостоверение за наследници изх. № …/……….. г., издадено от община С., А. В. С. е починал на 28.01.1995 г., оставяйки за наследници по закон съпругата си А.Т.С. и децата си П. А. С. и М.А. С.

От удостоверения за наследници изх. № …/………. г. и изх. № …/…………. г., издадени от община С., се установява, че К. Г. Г. е починал на 18.12.1995 г. и е оставил за наследници по закон децата си З. К. Г., Л. К. А. и Г. К. Г., починал на 31.05.2011 г., оставяйки за наследник по закон единствено дъщеря си  А.Г.Г..

Установява се от удостоверение изх. № .-..-../………… г. на РС – гр. С., че през …. г. З. К. Г. и Л. К. А. са се отказали от наследството на своя баща К. Г.

По силата на договор за покупко-продажба от …………. г., оформен с нотариален акт № …, т. .., д. № …./…. г., П. А. С., М.А. С. и А.Т.С. са прехвърлили на Б.Й.М. 1/4 идеална част от правото на собственост върху  дворно място, цялото застроено и незастроено, с урегулирана площ от 377 кв. м., представляващо съсобствения парцел .., отреден за имоти с пл. № …. и …., в кв. … по действащия регулационен план на гр. С., при съседи на цялото място: от две страни улици, парцели .-…., …-…. и …..-…., всички в кв. … по плана на гр. С., заедно с построената върху същото дворно място двуетажна сграда от 79 кв. м. застроена площ, като жилищната сграда се намира в източната част на имота.

С влязло в сила на 30.12.2009 г. решение № 100/05.06.2008 г., постановено по гр. д. № 154/2007 г. описа на РС – гр. Самоков, предявените от А.С. и М.С. срещу П. С. и Б.М. искове за обявяване нищожността на договора за продажба, сключен с нотариален акт № …/…. г., както и предявените от А.С. и М.С. срещу Б.М. искове за унищожаване на този договор и за признаване правото им на собственост върху 4/24 идеални части от правото на собственост за А.С. и върху 1/24 идеална част за М.С. са отхвърлени.

Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната в производството пред районния съд съдебно-техническа експертиза към …. г. е бил в сила кадастрален и регулационен план на гр. С., одобрен със заповед № 45/1978 г., и изменен със заповед № ЛС-01-191/1994 година. По силата на това изменение на плана за имоти с пл. № № …. и …. е отреден съсобствен парцел .. в кв. … – за жилищно строителство. За това предвиждане регулационният план не е приложен. Към датата на влизане в сила на Закона за устройство на територията /31.03.2001 г./ градоустройственият и регулационен статут на процесните имоти не е променен, като за тях е в сила подробният устройствен план, одобрен със заповед № ..-..-…/…. г., но предвижданията на регулацията не са реализирани по отношение на УПИ .. в кв. …. Към настоящия момент процесните имоти пл. № № …. и …. при условията на приложена регулация са отразени като един общ поземлен имот с идентификатор …………….., идентичен с УПИ – .., в кв. …. Одобреният със заповед № ..-..-…/…. г. регулационен план, действащ понастоящем, е приложен по отношение на уравняване на дяловете в съсобствения парцел .. в кв. …, както и за придаваемите се към него части от общински имот, като действието е извършено по молба вх. № ..-.-…./………. г. на основание § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ и изготвен протокол № …/……….. г. за оценка на комисия по чл. 265 от ППЗТСУ, назначена със заповед № ЛС-01-287/2000 г. на кмета на община С.. Въз основа на тези документи е издаден нотариален акт № .., т. .., д. № …/…. г., за собственост на недвижим имот, придобит по регулация. Вещото лице дава заключение, че имот пл. № …. в кв. … по плана на гр. С. от …. г. е в границите на поземлен имот с идентификатор …………………….. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С. (в северната му част), като поземленият имот ……………. е идентичен с парцел .. в кв. … по действащия регулационен план на гр. С. Сградата, описана в нотариални актове № ../…. г. и  № …/…. г., по местоположение е идентична със съществуващата понастоящем сграда с идентификатор …………………., а сградата, описана в нотариален акт № ../…. г., е идентична със сграда с идентификатор ………………….

При горните факти съдът обоснова следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК относно правомощията на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно.

Ищците нямат дял в собствеността върху имотите, които са поискали да бъдат поделени.

По силата на изменението на регулационния план на гр. С. от …. г., одобрено със заповед № ..-..-…/…. г., собствениците на имоти пл. № № …. и ….. в кв. … по плана на града, са станали съсобственици в равни дялове на парцел .. в кв. …. (съгласно изменението на плана), изгубвайки правото на собственост върху отделните имоти, представляващи реални части от парцела (арг. и от чл. 59 от ЗТСУ в ред., обн. ДВ, бр. 29/1973 г.). Отнесено към разглежданата хипотеза, посоченото правило определя следното съотношение върху ½ ид. ч. от  имуществената общност – А. С. и А. С.  – общо в условията на съпружеска имуществена общност 1/8 ид. ч. от правото на собственост върху парцел .. в кв. …, П. С. – 1/8 ид. ч., и К. Г. - 1/4 идеална част. След смъртта на А. С. притежаваните от него идеални части са преминали по силата на наследствено правоприемство към наследниците му по закон, като квотите в съсобствеността са следните – за А.С.– 1/12 ид. ч., за М.С. – 1/48 ид. ч., за П. С. – 7/48 ид. части.

Със сключването на договора за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № …/…. г., А.С., М.С. и П. С. са се разпоредили в пълен обем с притежаваната от тях общо ¼ ид. ч. от правото на собственост върху процесния парцел. Що се касае до претенциите на А.С. и М.С. срещу ответника Б.М. следва да се посочи, че с влизане в сила на решение № 100/05.06.2008 г., постановено по гр. д. № 154/2007 г. описа на РС – гр. Самоков, със сила на пресъдено нещо между посочените лица е разрешен спорът за собствеността на процесния парцел на заявеното от ищците придобивно основание.

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба относно приложението на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ следва да се посочи, че неприлагането на плановете не се отразява върху валидността на извършеното разпореждане с правото на собственост върху дворищно-регулационни парцели (или идеални части от правото на собственост върху тях) преди влизане в сила на ЗУТ.

         След като ищците са се разпоредили с правото на собственост върху парцела още през 1996 г., извод за придобиване по приращение (в резултат на построяване върху съсобствен парцел след 1996 г.) на сградите, които се претендира да бъдат поделени, е изключен. В тази част въззивният съд споделя изцяло съображенията, изложени в обжалваното решение, към които на основание чл. 272 ГПК препраща. Настоящият съдебен състав приема, че при сключването на договора за покупко-продажба от 20.06.1990 г., оформен с нотариален акт № .., т. .., д. № …/…. г.,  волята на страните е била предмет на прехвърлянето да бъдат единствено ½ ид. ч. от земята и построената в източната част на имота жилищна сграда, с която през …. г. валидно са се разпоредили.

         С оглед решаващите изводи относно неоснователността на иска за делба произнасяне по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК съдът не дължи.

Тъй като изводите на въззивната инстанция съвпадат изцяло с тези в обжалваното решение, последното трябва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и предвид заявеното искане, на въззиваемата А.Г.Г. следва да бъдат присъдени разноските по водене на делото пред настоящата инстанция – сумата от 700. 00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

   Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 184/21.11.2018  г., постановено по гр. д. № 1 134/2015 г. по описа на РС– гр. Самоков.

ОСЪЖДА А. – Д. П.С., ЕГН: **********,***, Д.П.С., ЕГН: **********,***, А.Т.С., ЕГН: **********,***, и М.А.С., ЕГН: **********,***, да заплатят на А.Г.Г., ЕГН: **********, сумата от 700.00 (седемстотин) лева - разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните с препис.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: