№ 38406
гр. София, 16.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110141214 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 312, вр. с. чл. 140 и чл. 146 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
Щ. Ф. Й. Щ. срещу "**" ООД, ЕИК ***, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 от КТ, както и иск по чл. 128 т.2 КТ.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало
трудово правоотношение по силата на трудов договор № ** от 20.12.2023 г.,
като ищецът е заемал длъжността „Капитан“ на Пътнически въздушен
транспорт. Сочи се, че със Заповед № 464 от 22.05.2025 г. трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено едностранно, считано от 23.05.2025 г.,
на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ – „обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор“. Като мотиви в заповедта е посочено, че
служителят не е преминал успешно задължителна проверка за професионална
годност и не е представил валиден документ за медицинска летателна годност.
Ищецът счита уволнението за незаконосъобразно, извършено в нарушение на
материално-правни и процедурни норми, като оспорва посочените в заповедта
основания да са трайни, непреодолими и обективни.
Ищецът твърди на първо място незаконосъобразност на уволнението
поради процедурни нарушения изразяващи се в неправилно връчване на
заповедта.
В исковата молба се посочва, че в заповедта за уволнение не е отразена
датата на връчване, нито условията, при които е станало това.
На следващо място ищецът изтъква, че заповедта не е подписана от
уволнения служител, което се счита за съществено процесуално нарушение,
водещо до опорочаване на процедурата.
Ищецът оспорва и основанията за уволнение, доколкото сочи, че
работодателят е прекратил трудовия договор на основание „обективна
1
невъзможност за изпълнение“, като се позовава на два факта: неуспешно
премината проверка за професионална годност (Operator Proficiency Check -
OPC) и липса на валидно медицинско свидетелство (Class 1 Medical
Certificate). Ищецът оспорва липсата на двете основания:
По отношение на неуспешно преминалия изпит (OPC) твърди, че
еднократния неуспех на симулаторен изпит не представлява трайна и
непреодолима пречка за изпълнение на длъжността. Поддържа, че съгласно
авиационните регламенти (ORO.FC.230 и FCL.060), след първи неуспех
задължително следва допълнително обучение (remedial training) и втори опит,
преди да се правят изводи за професионална некомпетентност.
Ищецът твърди, че вместо да организира такова обучение,
работодателят го е насърчил да напусне по взаимно съгласие. Като отказва да
предостави нужното обучение и втори шанс, като работодателят сам е създал
пречката за изпълнение на задълженията, поради което тя не може да се счита
за "обективна".
Относно липсата на медицинско свидетелство твърди, че липсата му е
била временна и пряко следствие от действията на работодателя, тъй като
ищецът е бил изваден от полетния график след неуспешния изпит и не е имало
практическа нужда и икономическа логика той да подновява веднага
документа, който струва около 500 лв. и се поема лично от него.
Сочи се, че ищецът е подновил медицинското си свидетелство малко
след уволнението (на 30.06.2025 г.), с което се установявало, че не е имало
трайна здравословна пречка да изпълнява длъжността си.
Твърди се, че удостоверението, издадено в Германия, е валидно във
всички страни-членки на ЕС съгласно регламентите на EASA, и отказът на
работодателя да го признае е незаконосъобразен.
Претендира се да се признае уволнението за незаконно и да бъде
отменена Заповед № 464/22.05.2025 год., като ищецът бъде възстановен на
предишната заемана от него длъжност - Капитан, с код по НКПД: ** и код по
** – Пътнически въздушен транспорт в ответното дружество ""**" ООД
Претендира се обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа
поради незаконно уволнение в размер на 36 150 лева за периода от 23.05.2025
г. до 23.11.2025 г.
Претендира се на ищеца да бъдат изплатени неизплатени трудови
възнаграждения по чл. 128 от КТ в размер на 28 375.70 лв. за периода от
01.01.2025 г. до 22.05.2025 г.
С уточнителна искова молба от 06.08.2025г., ищецът е оттеглил иска си по
чл. 220 КТ.
В своя отговор ответникът „**“ ООД оспорва в цялост предявените искове
като недопустими, неоснователни и недоказани, изтъквайки, че трудовото
2
правоотношение е прекратено законосъобразно на основание чл. 328, ал. 1, т.
12 от Кодекса на труда.
Според ответника е налице обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор, която произтича от два основни факта. Първо, на
17.10.2024 г. е изтекъл срокът на валидност на медицинското свидетелство
Клас 1 на ищеца, което е задължително за заеманата длъжност "Капитан", като
до датата на уволнението на 22.05.2025 г. той не е представил нов валиден
документ. Второ, на 03.11.2024 г. ищецът се е явил на задължителна проверка
за професионална годност (OPC), на която е демонстрирал съществени
пропуски в знанията и уменията си, включително непознаване на процедури
при отказ на двигател, слаби умения за ръчно летене и недостатъчни системни
познания, което представлява висок риск за безопасността. Без успешно
премината такава проверка и валидно медицинско свидетелство, пилотът не
може да бъде допускан до полети съгласно регулациите.
Ответникът оспорва и твърденията за процедурни нарушения, като
посочва, че на 10.12.2024 г. е изпратил имейл до ищеца, с който го уведомява
за резултатите и му предлага да използва платения си отпуск преди
прекратяване на договора. На 16.12.2024 г. ищецът е потвърдил получаването
на имейла и е започнал да ползва отпуска си. На 22.05.2025 г. ищецът е бил
поканен в офиса на дружеството, за да му бъдат връчени документите за
прекратяване, но той изрично е отказал да ги получи и подпише, което е
удостоверено с подписите на двама свидетели.
По отношение на финансовите претенции за периода от 01.01.2025 г. до
22.05.2025 г., ответникът ги намира за неоснователни. Твърди, че през по-
голямата част от този период ищецът не е полагал труд, тъй като е бил в
платен отпуск до 10.02.2025 г., а впоследствие в отпуск поради временна
нетрудоспособност. Твърди, че са налице болнични листове за периодите от
11.02.2025 г. до 26.02.2025 г., от 07.03.2025 г. до 13.04.2025 г. и от 14.04.2025 г.
до 30.04.2025 г., през които ищецът би следвало да е получил обезщетение от
НОИ, а не от работодателя. За отработените дни и тези в платен отпуск му е
било начислено и изплатено дължимото възнаграждение.
С оглед горепосоченото се твърди, че заповедта е правилна и
законосъобразна, поради което моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят следните
обстоятелства: между страните е съществувало трудово правоотношение,
учредено по силата на Трудов договор № ** от 20.12.2023 г., като ищецът е
заемал длъжността „Капитан“, както и че със Заповед № 464 от 22.05.2025 г.
трудовото правоотношение на ищеца било прекратено, считано от 23.05.2025
г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ – „обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор“, както и че размера на основното трудово
възнаграждение на ищеца за последния отработен месец възлиза в размер на
3
6025 лв.
Съобразно отделеното за безспорно, то доказателствената тежест
се разпределя, както следва:
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 - в тежест на
ответника е да установи, че уволнението, е законосъобразно извършено, а
именно – че уволнението е извършено от лице – носител на работодателската
власт и че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на
трудовото правоотношение;
Ищецът следва да проведе насрещно доказване по горепосочените
обстоятелства.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3 КТ - в тежест на ищеца е
да установи, че за периода на претендираното обезщетение е претърпял вреди
от оставането си без работа, което е в причинна връзка с незаконното
уволнение, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за
последния пълен отработен месец преди уволнението.
По иска по чл. 128 т.2, вр. чл.242, КТ в тежест на ищеца е да докаже,
че предявените искове като основание и размер, т.е. той следва да докаже
съществувалото трудово правоотношение между него и ответника за сочения
период от време и размера на уговореното трудово възнаграждение; че е
полагал действително работа в посочения обем.
В тежест на ответника е да докаже, че е изплатил дължимите суми,
както и да установи възраженията си свързани с намаляване размера на
претендираното от ищеца възнагржаждение.
По доказателствените искания на страните съдът счита следното:
Приложените към исковата молба и отговора на искова молба от
двамата ответници, писмени доказателства следва да бъдат допуснати за
приемане.
По отношение на доказателствено искане на ищеца, на основание чл.
190, ал. 1 от ГПК да бъде задължен ответникът да представи по делото
личното трудово досие на ищеца, същото следва да се уважи, доколкото е
относимо допустимо и необходимо за установяване на факти и обстоятелства,
част от предмета на доказване.
Следва да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от страна на
ищеца и един свидетел при режим на довеждане от страна на ответника.
Следва да бъде уважено доказателственото искане на страните за
допускане на ССЧЕ, доколкото същата е допустима, относима и е свързана с
установяване на факти и обстоятелства, който са част от предмета на
доказване.
Останалите доказателствени искания на страните следва да бъдат
оставени без уважение.
4
Приканва страните към постигане на спогодба, като им се разяснява
възможността да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно
уреждане на спора.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото разпореждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, съгласно мотивната част
на настоящото разпореждане.
ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба и отговора
на искова молба от ответниците, писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, на осн. чл. 190 ГПК представи по делото
заверено копие от цялото трудово досие на ищцата в едноседмичен от
получаване на съобщението.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел при режим на довеждане от страна на ищеца и един
свидетел при режим на довеждане от страна на ответника.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158, ал. 1 ГПК срок за събиране на гласните
доказателствени средства – насроченото съдебно заседание.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ със задачи, посочени в исковата молба
и отговора на исковата молба въпроси, при депозит в размер на 600 лв.,
вносим от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М>М>.
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
страните.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
най- благоприятно за тях, като половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила
решение, което не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
5
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
29.10.2025 г. от 09:50 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани,
като на страните се връчи препис от настоящото разпореждане, а на ищеца - и
от писмения отговор и доказателствата към него, като съдът им указва в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото.
В СЛУЧАЙ ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени
средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения
доклад е констатирал, че не сочат доказателства, респ. че не са уточнени
обстоятелствата, за които тези доказателствени средства са поискани, те
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6