Определение по гр. дело №29930/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 декември 2025 г.
Съдия: Антоанета Георгиева Ивчева
Дело: 20251110129930
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50479
гр. София, 09.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20251110129930 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 258 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Девил
синема груп” ЕООД срещу Ц. Д. Л. за сумите, за които по ч.гр.д. № 54221/2024 г. по
описа на СРС, 56 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, както следва: сумата от 194 лева, представляваща сбор от неплатени пета
и шеста месечна вноска (възнаграждение) по Договор за предоставяне на обучение и
участие във филмова продукция от 19.12.2021 г., дължими към датата на прекратяване
на договора за периода от 01.05.2022 г. до 05.06.2022 г., ведно със законната лихва от
11.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 53,10 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 27.06.2022 г. до
10.09.2024 г. върху вземането за главница от 194 лева, сумата от 582 лева,
представляваща неустойка по чл. 8.1. от Договор за предоставяне на обучение и
участие във филмова продукция от 19.12.2021 г. в размер на незаплатени вноски по
договора, дължими за периода от 01.07.2022 г. до 05.12.2022 г., ведно със законната
лихва от 11.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 159,27 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
27.06.2022 г. до 10.09.2024 г. върху вземането за главница от 582 лева.
В исковата молба се твърди, че на 19.12.2021 г. между страните е бил сключен
писмен договор за предоставяне на обучение и участие в реалити шоу, като ответникът
се задължил да заплати посочените в договора суми (1164 лева). Обучението е било
разпределено в 5 модула, всеки по два месеца с 1 до 4 посещения месечно, като е било
предвидено занятията да се провеждат на две локации на територията на гр. София.
Ищецът наел помещения и обучители, които да водят заниманията на курсистите, и
снимачен екип, с което осигурил условията за провеждането на обучението, като
вложил значителен ресурс, който бил калкулиран при формиране на възнаграждението
за обучение по договора с ответника. Ответникът следвало да заплати таксата за
участие в курса или наведнъж или на равни вноски в размер на 97 лева всяка за
период от 12 месеца. Първата вноска следвало да бъда заплатена в 7 дневен срок от
подписването на договора, като ответникът заплатил само първите четири вноски и не
извършил други плащания по договора. Ответникът системно не изпълнявал
задълженията си по договора, с оглед което и позовавайки се на клаузи от същия
ищецът го развалил считано от 21.06.2022 г., като отправил писмено предизвестие,
което ответникът получил. Към датата на прекратяване на договора ответникът
1
останал задължен за петата и шестата вноска за обучение в общ размер на 194 лева,
дължими в периода от 01.05.2022 г. до 05.06.2022 г. Ищецът също така начислил
неустойка за неизпълнение на задълженията на ответника по договора в размер на
остатъка от възнаграждението до края на срока на договора или сума в размер на 582
лева. Претендира и лихва за забава върху двете вземания за периода от 27.06.2022 г. до
10.09.2024 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски. Представя документи, които иска да се приемат като доказателства по
делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В
подаденото по реда на чл. 414 ГПК възражение ответникът (длъжник в заповедното
производство) е оспорил вземанията, като е заявил, че не дължи тяхното изпълнение.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 258 ЗЗД е да установи валидното възникване на договорно
правоотношение между страните, по силата на което се е задължил да обучава
ответника срещу възнаграждение, качеството си на изправна страна по договора, както
и че за ответника е възникнало задължение за заплащане на възнаграждението в
претендирания размер.
По иска по чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
наличието на облигационно отношение между него и ответника по валиден договор за
обучение, качеството си на изправна страна по същия, част от съдържанието на който е
клауза, предвиждаща заплащане на компесаторна неустойка за неизпълнение на
конкретно задължение на възложителя по договора, дължимост на неустойката и при
разваляне на договора, надлежното му разваляне от страна на изпълнителя, настъпване
на предпоставките за дължимост на неустойката и нейният размер. В тежест на ищеца
също е да установи, че при сключването на договора за обучение на потребителя по
ясен начин е била предоставена цялата изискуема съгласно ЗЗП информация.
В тежест на ищеца по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи наличието на
главни задължения и техния падеж.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията
си на падежа.
На страните следва да се укаже, че съдът следи служебно за нищожност на
договора и на клаузите, въз основа на които ищецът извежда правата си, поради
тяхното противоречие с императивни норми на закона, заобикаляне на закона,
противоречие с добрите нрави (съгласно ТР №1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ВКС, ОСГТК), а на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно и за наличието
на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител. В тази връзка страните
могат да депозират становищата си в първото по делото съдебно заседание.
По доказателствените искания:
Ищецът е представил писмени документи, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва
да бъдат приети като доказателства в производството.
Следва да се приложи изисканото за послужване ч.гр.д. № 54881/2024 г. по описа
на СРС, 74 състав.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца
документи.
ПРИЛАГА изисканото за послужване ч.гр.д. № 54881/2024 г. по описа на СРС,
74 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.02.2026 г.
от 09:50 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като на
ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба, а на третото лице-
помагач и препис от исковата молба и приложенията към нея
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4