Решение по дело №1674/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1589
Дата: 27 октомври 2021 г.
Съдия: Даниела Светозарова Христова
Дело: 20213100501674
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1589
гр. Варна, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100501674 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно. Образувано е е възоснова на въззивна жалба с вх. №
289026 от 31.05.2021 г., депозирана от В. Н. М., ЕГН: ********** с адрес ****** срещу
Решение № 261469 от 27.04.2021 г. по гр.д. № 5928 по опис на ВРС за 2020 г. ,с което е
прието за установено, В. Н. М., ЕГН: ********** с адрес ****** дължи на Р. С. Б., ЕГН:
********** с адрес ****** заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение
№869/07.02.2018г., издадена по ч.гр.д. №1765/2018г. по описа на ВРС, 33 с. в полза на
ищеца, а именно: сумата от 8500 /осем хиляди и петстотин/ лв., представляваща
неиздължена главница по Договор за поръчка от 28.03.2017 г., с нотариална заверка на
подписите рег.№ 314/28.04.2017 г. на Нотариус Ю. К.-К., с район на действие РС-Варна,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда – 06.02.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.422 ГПК и е осъден да
заплати на Р. С. Б., ЕГН: ********** с адрес ****** сумата от 1327.67 /хиляда триста
двадесет и седем лева и шестдесет и седем ст./ лева, представляваща направените по
делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
С определение № 2382 от 07.07.2021 г. съдът е приел въззивната жалба като
процесуално допустима.
След служебна проверка на обжалвания съдебен акт, въззивния съд го приема за
валиден и допустим, а по отношение на неговата правилност и обоснованост оспорени с
въззивната жалба, излага следните мотиви:
Първоинстанционното производство е образувано, възоснова на предявен от Р. С. Б.
1
срещу В. Н. М. иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.79,ал.1 ЗЗД вр. чл.280 ЗЗД, с
искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
заплащането на сумата от 8500,00 лв., представляваща неиздължена главница по Договор за
поръчка от 28.03.2017 г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 314/28.04.2017 г. на
Нотариус Ю. К.-К., с район на действие РС-Варна, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК в съда – 06.02.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, присъдени със Заповед за изпълнение №869/07.02.2018г., издадена по ч.гр.д.
№1765/2018г. по описа на ВРС, 33 с. в полза на ищеца, а именно : сумата от 8500,00 лв.,
представляваща неиздължена главница по Договор за поръчка от 28.03.2017 г., с
нотариална заверка на подписите рег.№ 314/28.04.2017 г. на Нотариус Ю. К.-К., с район на
действие РС-Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда –
06.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата , в исковата молба е въвела фактически твърдение, че на 28.03.2017г.
страните са сключили договор за поръчка, с предмет - закупуване от довереника от името и
за сметка на доверителя от Италия на МПС марка „БМВ“, модел „Х5“, произведен 2007г.,
дизел, 2000 куб. в техническо състояние съгласно сервизна документация. Съгласно т.2 от
договора за изпълнение на поръчката при подписване на договора ищцата предала на
довереника сумата от 8500 лева, което било удостоверение в самия договор. Съгласно т.5 от
договора поръчката следвало да бъде изпълнена в срок от два месеца от подписването на
договора или до 28.05.2017г. По силата на уговореното в същата точка, ако след изтичане на
този срок, поръчката не бъде изпълнена и автомобилът, предмет на договора не бъде внесен
в България и предаден на ищцата, то довереникът дължи незабавно връщане на получената
по договора парична сума в размер на 8500 лева. Срокът за изпълнение на поетото
задължение бил фиксиран с дата 28.05.2017г. изпълнение не последвало, връщане на
даденото също.
Ответникът не е оспорил задължението да върне сумата, но е оспорил правното
основание. Посочил е, че квалификацията на установителната претенция е връщане на
даденото поради на отпаднало основание. Направено е второ възражение, за неизпълнение
на договора от страна на ищцата, като се оспорва твърдението, че сумата е предадена при
сключване на договора. Ответникът е оспорвал нотариално удостоверяване на факта а
предаване на сумата и верността на съдържанието на договора за поръчка в частта, в която е
инкорпорирано изявление за знание, че при подписване на договора ищцата е предала на
ответника сума в размер на 8500 лева. Твърди се, че в тази си част този частен
свидетелстващ документ противоречи на официални документ, съставен от нотариуса, в
който било обективирано единствено полагане на подпис, но не и извършване на плащане в
брой.
Първоинстанционният съд правилно е установил подлежащите на доказване факти,
съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса и възоснова на събраните
по делото писмени доказателства е установил, че представеният частен документ с
наименование „договор за поръчка“ с нотариално удостоверяване на подписите на
договарящите страни, инкорпорирана разписка за предадена сума в размер на 8500 лева.
Всички съждения на въззивния жалбоподател относно обективните предели на
доказателствената сила на документа, не се споделят от въззивния съд. Неговото
съдържание е ясно и по пътя на тълкуване, смисълът на изявленията на страните, не може
да се променя. При оспорване на съдържанието, тежестта на доказване е върху оспорващата
страна, ако е подписала документа. В него няма зачерквания или други дефекти върху
хартията или текста, които да обуславят съмнение, че изявлението е различно от това, което
е било изписано при подписване пред нотариуса. Доказателства, че съдържанието на този
документ е изменено с последващо изявление на страните също не е представен. Варно е, че
2
нотариусът не е заверил съдържанието на договора, което има значение само по отношение
разпределението на доказателствената тежест при оспорване, но не прави документа без
съдържание или със съдържание, което няма доказателствена сила. Напротив, двете страни
са подписали ясно изявление, че при подписване на договора доверителя предава на
довереника сумата от 8500 лева, за което настоящият договор представлява доказателство.
Правното основание на установителната претенция, която съдът е възприел
съобразно твърденията на ищеца е връщане на даденото поради неизпълнение на договор за
поръчка, чието прекратяване не настъпва със забава за изпълнение, а с предвидените в
закона причини и специфичните за този договор – оттегляне на поръчката, отказ от
довереника и т.н. , които не са твърдени с писмения отговор. Срокът за изпълнение е
уговорен в полза на доверителя, който може да приеме изпълнение и след срока, затова
настъпването му не прекратява договора за поръчка. След срока ответникът е имал право да
върне парите или да изпълни поръчката, а ищцата да приеме поръчката или да иска връщане
на дадената сума, поради неизпълнение в срок. След срока, доверените е изпаднал в забава и
затова дължи лихва върху паричната сума или изпълнение с обезщетение за забавата.
Обжалваното решение е правилно и обосновано и като такова следва да бъде
потвърдено. С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски следва да бъдат
присъдени на ищцата, които според приет като доказателство списък са в размер на 400
лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261469 постановено на 27.04.2021 г. по гр.д. № 5928
по опис на ВРС за 2020 г.
ОСЪЖДА В. Н. М., ЕГН: ********** с адрес ****** да заплати на Р. С. Б., ЕГН:
********** с адрес ****** сумата от 400 /четиристотин / лева, представляваща
направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок
от връчване на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3