РЕШЕНИЕ
№ 569
гр. Търговище, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело
№ 20253530101609 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.19 ал.1 от ЗГР.
Ищцата твърди в исковата си молба, че е родена на **.**.1961г. в с. П.,
общ. Търговище.
На 02.11.2000г. сключила в Република Турция граждански брак с Р. Ч.,
който имал двойно гражданство-българско и турско, като имената му в
Република България са А. М. А.. Ищцата също има двойно гражданство,
имената и в Република Турция са Е. Ч.. Бракът и за двамата бил втори по ред.
Съпругът и починал на **.**.2002г. в Република Турция.
Много дълго време ищцата не успявала да се снабди с акт за
граждански брак в Република България, в Община Търговище, тъй като
гражданският им брак е сключен в Република Турция, а в регистъра на
населението в Република България за съпруга и - с българското име А. М. А.
нямало данни, че гражданският му брак сключен в Република България с
първата му съпруга не е прекратен. Съпругът и с турското име - Р. Ч. се е
развел в Република Турция с първата си съпруга - С. Ч., но не са били
представили съответните документи в Община Търговище, за да се извърши
административна процедура по признаване на съдебното решение за развод,
постановено в Република Турция.
След близо 23 години от сключване на гражданския им брак, ищцата
успяла да извърши всички административни производства по признаване на
развода на съпруга и в Турция, както и да бъде пресъставен акт за
1
гражданският им брак в България, който е сключен в Турция.
След всички тези процедури във връзка със съставянето на акт
граждански брак № 219 от 21.08.2025г. в гр. Търговище, общ. Търговище, въз
основа на сключения на **.**.2000г. в Република Турция граждански брак, се
оказало, че ищцата е с фамилия А.. Тъй като тя приела при сключване на
гражданския брак в Република Турция фамилното име на съпруга си, то
автоматично при обработване на документите длъжностното лице по
гражданско състояние в Община Търговище е променило фамилното и име.
Така от „А.“, което е предбрачното и фамилно име на български гражданин
станала „А.“, което отговаря на фамилното име на съпруга и като български
гражданин с българското име А. М. А..
На **.**.2002г. съпругът и починал и от тогава и към момента тя е
вдовица и а и тази фамилия „А.“ и е чужда. Не я е носила никога до сега.
Работи в Германия, където е известна с фамилното име „Ч.“, прието
при сключване на гр. брак в Република Турция. Тази промяна във фамилното
име и създава административни пречки. Предстои и да се пенсионира в
Германия и промяната във фамилното и име и създава неудобства.
Не е известна с тази фамилия А., от много години и най-вече след
смъртта на съпруга си, е известна с фамилията А.. Това е нейната моминска,
предбрачна фамилия. Всички от обкръжаващият я кръг знаят ищцата с това
име. Единственият начин да възстанови предбрачната си фамилия А. е по
съдебен ред.
Ищцата моли да се допусне промяна на фамилното и име от А. на –
А., което е нейното предбрачно фамилно име, с което тя е известна в
обществото.
Редовно призована в открито заседание ищцата не се яви лично и се
представлява от упълномощен процесуален представител адв. С. А. от АК-
Търговище, която поддържа молбата така, както е предявена.
Ответникът – Община Търговище, редовно уведомен за исковата
молба подаде писмен отговор в едномесечния срок и по реда на чл.131 от
ГПК, съгласно който молбата е допустима, но неоснователна.
Съображенията за неоснователност на молбата, според ответника са
следните:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР, промяната на собствено, бащино или
фамилно име, се допуска, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
В закона не са посочени примерно какви обстоятелства трябва да се
преценяват като важни, за да са основание за промяна на името. Изхождайки
обаче от основните принципи на гражданското право и обществения морал,
важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР, ще са такива обстоятелства,
които са направили лично, обществено неудобно и неподходящо за молителя
носенето на името в частта, в която се иска промяна.
2
Видно от приложените материА. по делото молителката е сключила
граждански брак в Турция и при пресъставянето на брака в Република
България е записана с фамилията А..
Редовно призован в открито заседание ответникът се представлява от
упълномощен процесуален представител – юрисконсулт В. К., която заяви,
че след като има сключен граждански брак /в Република Турция/, той е
пресъставен коректно от Община Търговище. Единствено промяна на
фамилия в акт за сключен граждански брак би могла да стане когато този брак
е прекратен. В заключение представителят на ответната страна предоставя на
съда да прецени дА. са нА.це важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1
ЗГР, които налагат тази промяна във фамилното име на молителката.
Районна прокуратура – Търговище, редовно уведомена за исковата
молба няма подаден писмен отговор в едномесечния срок и по реда на чл.131
от ГПК; няма изразено становище по допустимостта и основателността на
молбата; няма направени доказателствени искания. Редовно призована РП-
Търговище няма представител в открито съдебно заседание.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно обстоятелството и от приложените писмени доказателства
в превод на български език е видно, че ищцата е български гражданин, родена
е на ****0.1961г. в с. П., общ. Търговище в Република България и от
07.11.2000г. има двойно гражданство, като е гражданин и на Република
Турция.
Не е спорно, че на **.**.2000г. в Република Турция е сключила
граждански брак с Р. Ч., който също е български гражданин, роден на
**.**.1956г. в гр. Търговище в Република България, като българското му име е
А. М. А.. Същият има двойно гражданство, като по силата на решение от
11.02.1991г. на МС на РТ е гражданин и на Република Турция.
Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изх.
№ 13106/22.08.2025г. , изд. От Община Търговище, А. М. А., ЕГН **********,
починал на **.**.2002г. , и имената : 1. Р. М. М., 2. Р. М. А. и 3. Р. Ч., са имена
на едно и също лице.
Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изх.
№ 13105/22.08.2025г. , изд. От Община Търговище, Е. Н. А., ЕГН **********
и имената: 1. Е. Н. А., 2. Е. Ч., 3. Е. Н. А., 4. Е. А. А., са имена на едно и също
лице.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак, изд. на
**.**.2025г., издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0219
от **.**.2025г. в гр. Търговище, А. М. А. и Е. Н. А. са сключили на
**.**.2000г. в Турция, като фамилно име на съпругата след брака е записано:
А., което отговаря на фамилното име на нейния съпруг като български
гражданин с българско име. Това е втори по ред брак за всеки един от двамата
3
съпрузи.
Гражданският брак между ищцата и съпругът и е продължил само 1
год. и 2 мес. /от сключването на **.**.2000г. до прекратяването му със
смъртта на съпруга на **.**.2002г./.
От показанията на разпитания по делото свидетел: С. Б. Б. -30г., син на
ищцата се установи следното: Ищцата до скоро /на **.**.2025г. е съставен
акта за граждански брак в България/ не е могла да легА.зира сключения в
Турция граждански брак, тъй като първата съпруга на Р. Ч., която също била с
българско гражданство, дълги години не желаела да съдейства за легА.зиране
на нейния развод със същия мъж в България. През това време, след като
съпругът и Р. Ч. починал през 2002г., ищцата от преди около осем години
живее и работи в Германия, където винаги се е представяла с българското име
Е. Н. А., с българските документи за самоличност. След признаването през
2025г. на сключения в Турция граждански брак и пресъставяне на акт за
граждански брак в България, ищцата автоматично получила фамилното име
А., което идва от българското фамилно име А. на съпруга и като български
гражданин – А. М. А.. Но ищцата навсякъде я знаят с фамилията А., така е
записана по регистри, в трудови договори, по документи в различените
институции. Никой не я познава с фамилията А.. Смяната на фамилното и име
като български гражданин от А. на – А., би и създало много пречки и
проблеми навсякъде, пред всякакъв вид институции, както в Германия, така и
в България, тъй като тя в момента вече е пред пенсиониране в Германия. А
освен това тя винаги е била с фамилията А. и желае да си остане с тази
фамилия.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл.14 ал.1 от ЗГР фамилното име на всяко лице е фамилното
име или бащиното име на бащата с наставка –ов или – ев и окончание
съобразно пола на детето, освен ако семейната, етническата или религиозната
традиция на родителите налагат друго, а съгл. ал.2 – фамилното име при
сключване на граждански брак се формира съгласно правилата на Семейния
кодекс. Безспорно се установи, че преди сключване на гр.брак ищцата е била
с фамилно име А.. При сключване на граждански брак в Република Турция е
записана в документите с фамилното име Ч., което е фамилното име на
съпруга и, който като турски гражданин е с името Р. Ч., а като български
гражданин е с името А. М. А.. При легА.зиране на гражданския брак и
съставяне на акт за сключен граждански брак в Република България, в гр.
Търговище, ищцата, която като български гражданин е с предбрачно фамилно
име А. е записана с фамилно име – А., образувано от българското фамилно
име на съпруга и.
Съгласно чл.12 от СК, при съставянето на акта за сключване на
граждански брак всеки от встъпващите в брак заявява дА. запазва своето
фамилно име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя
4
фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно име може да се
приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в
обществото. В конкретния случай по настоящото дело не е ясно как точно при
съставяне на акта за сключване на граждански брак съпругата като турски
гражданин след като приема турското фамилно име на съпруга си Ч., е
заявила, че като български гражданин приема българското му фамилно име –
А.-а /с окончание за женски род/, което отговаря на хипотезата на чл.12 изр.1-
во предлож.2-ро от СК, а не запазва своето предбрачно фамилно име – А.,
което отговаря на хипотезата на чл.12 изр.1-во предлож.1-во от СК.
Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с
определен гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни
правни норми. Промяната на името е регламентирана като потестативно
право, което възниква при точно определени от закона основания и се
упражнява по предвиден в ГПК ред. В този смисъл, "заинтересувано лице" по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР и молител в уреденото като охранително
производство, може да бъде само лицето, което носи името - само то може да
иска промяната и то при нА.чието на предвидените в закона предпоставки -
когато името е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно, или други
важни обстоятелства налагат това
Дори и да се приеме, че правилно е било образувано фамилното име на
съпругата след съставяне в България на акт за сключен граждански брак, който
е сключен в Турция, и записването на българското фамилно име на съпруг с
двойно гражданство е следствие на приемане на турското му фамилно име,
съдът счита, че са нА.це важни обстоятелства за промяна на фамилното име на
ищцата. Както се отбеляза и по-горе, този граждански брак е траял съвсем
кратко - само 1 год. и 2 мес. и е прекратен, на осн. чл.44 т.1 от СК. Съгласно
чл.44 от СК, бракът се прекратява: 1. със смъртта на единия от съпрузите; 2. с
унищожаването на брака; 3. с развод. Той е втори по ред брак и за двамата
съпрузи, от който те нямат общи деца. Съпругът на ищцата от първия си
брак има родени двама синове, носещи неговото име, както се установи от
удостоверението за наследници. За ищцата фамилията А. е чужда, тя не се е
представяла с нея и не я е носила, защото в Турция се е представяла с
фамилното име Ч., а в България, както и в Германия, където живее и работи
от повече от осем години т.е. от доста повече отколкото е продължил
гражданския брак, тя е известна с фамилното име А., което не е произволно
избрано, а нейното предбрачното фамилно име. ИзминА. са повече от 23
години след прекратяването на гражданския брак на ищцата със смъртта на
съпруга и на 13.01.2002г. до легА.зирането и съставянето в България на акт
за граждански брак на **.**.2025г., през което време тя се е представяла с
българските документи за самоличност и е известна навсякъде в обществото, в
социалните, гражданскоправните и административно правни отношения с
фамилното име А.. На практика ищцата е била поставена в обективна
невъзможност около 25 години /от сключване на гр.брак на 02.11.2000г. до
съставянето в България на акт за сключен граждански брак/, поради липса на
5
съдействие от трето лице /първата съпруга, с която нейният съпруг се е
развел, но не е легА.зирала в България постановения в Турция развод/ да
предприеме издаване на свои лични документи, където да е записана с
фамилно име А.. Използването на фамилното име А., с което тя не се чувства
свързана, е житейски неоправдано и неуместно, създава и житейски
неудобства и трудности в обществото, още повече и предвид предстоящото и
пенсиониране в страна-член на ЕС-в Германия. Същевременно фамилното име
А. е нейното предбрачно фамилно име и ищцата има субективното желание
и воля да се идентифицира с него. Съобразявайки изложеното, съдът счита,
че са нА.це важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗГР, които
обуславят допускане на исканата промяна.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име на Е. Н. А., ЕГН
**********, родена на **.**.1961г. в с. Преселец, общ. Търговище, обл.
Търговище, и чийто граждански брак с А. М. А., ЕГН **********, е
прекратен със смъртта на съпруга на 13.01.2002г., а именно: от – А. , на -
АНГЕЛОВА, на осн. чл.19 ал.1 във вр. с чл. 12 изр.1-во предлож.1-во от СК.
ПРЕПИС от решението, след влизането му в сила, да се изпрати
служебно на Община ТЪРГОВИЩЕ, за отбелязване на допуснатата промяна
в актовете за гражданско състояние, регистрите за населението, както и на
Бюро съдимост по месторождение на лицето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6