№ 1663
гр. Варна, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20233110204653 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
И. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ж.к. „Вл.Варненчик“, бл.405, вх.4, ет.1,
ап.2, депозирана чрез процесуален представител - адв.Й.А., против Наказателно
постановление № ********** от 13.10.2023г. на Началника на Първо РУ ОД на МВР-
Варна, с което за нарушение на чл. 49, ал.3 вр. параграф 1, т.2, б.“ж“ от Закон за
българските лични документи /ЗБЛД/ й е било наложено адм. наказание глоба в размер
на 20 /двадесет/ лева, на основание чл. 81, ал.1, т.6 от същия закон.
С жалбата се моли да бъде отменено наказателното постановление, като се сочи,
че то е незаконосъобразно. Навеждат се твърдения както за допуснати съществени
нарушения на процес. правила –доколкото в обст. част не били посочени дата и
мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при които било извършено.
Визират се нарушения на материалния закон като се визира нормата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, въззивницата, редовно призована, не се явява, а се
представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания. Претендира присъждане на разноски под формата на
адвокатско възнаграждение, за което представя доказателства- договор за правна
защита и съдействие, списък с разноски и заверено копие от удостоверение за
регистрация по ДДС.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща
1
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли
същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 28.09.2023 год. срещу въззивницата бил съставен АУАН бл.№ **********, в
който е посочено, че е нарушила разпоредбата на чл. 49, ал.3 вр. параграф 1, т.2, б.“ж“
от ЗБЛД, тъй като на 28.09.2023 год. около 14:25ч. в гр.Варна, на ул.“П.Комуна“ №30,
заявява, че не е върнала паспорт №*********, валиден до 29.09.23г. на органа който го
е издал, в 3-месечен срок след изтичане на неговата валидност до 29.12.22г., като от
29.12.22г. до 28.09.23г. не е изпълнила законовото си задължение съгласно чл. 49, ал.3
вр. параграф 1, т.2, б.“ж“ на ЗБЛД.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивницата, която го подписала без
възражение.
На 13.10.2023 год. въз основа на съставения акт, административнонаказващият
орган издал НП № **********, като възприел изцяло констатациите описани в него,
приел е че въззивницата е нарушила разпоредбата на чл. 49, ал.3 вр. параграф 1, т.2,
б.“ж“ на ЗБЛД и на основание чл. 81, ал.1, т.6 от същия закон й наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
Като писмено доказателство към АНП е приложен единствено АУАН АУАН бл.№
**********/28.09.2023г. и Заповед № 8121з-493/01.09.2014 год. на Министъра на
вътрешните работи
В хода на съдебното следствие съдът като свидетел бе разпитан С. С. И.–
актосъставител.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени
поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел И., като непротиворечиви на останалите приобщени по делото доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
2
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и
пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на Първо
РУ при ОД на МВР, съгласно Заповед № 8121з-493/01.09.2014г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган– полицейски орган
при ОД на МВР-Варна, оправомощен съгласно същата заповед.
Въпреки горното, съдът намира, че както в АУАН, така и в НП липсват
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението за което
въззивницата е привлечена към адм. наказателна отговорност с акта, съответно е
наказана с НП.
С НП на въззивницата е наложена санкция за това, че не била върнала на органа
който го е издал в тримесечен срок паспорт №*********, валиден до 29.09.2022 год.
Нито в акта, нито в НП обаче е посочено, на кого /кой е органа, който е издал паспорта/
и къде съответно е следвало да бъде върнат същия – липсват място на извършване на
нарушението, обстоятелствата при което то е било извършено, както и датата на
неговото извършване. В акта и НП фигурира единствено дата и мястото на
установяване на нарушението, но дата на извършване на същото не е посочена.
Горното съставлява съществено нарушение на процес. правила и е достатъчно
основание за отмяна на НП на процес. основание, тъй като води до грубо нарушаване
правото на защита на наказаното лице. Датата и мястото на извършване на
нарушението са основни елементи от обективната съставомерност на всяко нарушение
и тяхното непосочване всякога съставлява съществено нарушение на процес. правила.
Тук следва да се посочи, че съдебната практика по отношение на тези задължителни
реквизити, в случай като процесния е последователна, че винаги непосочването им
представлява съществено процесуално нарушение от категорията на тези , които водят
до безусловна отмяна на НП.
Съдът намира, че е недопустимо съставомерни факти от предмета на доказване да
бъдат изяснявани за пръв път едва в с.з., или пък да се извличат по тълкувателен път
от съдържанието на НП и/или от материалите по преписката , тъй като с това се
нарушава грубо правото на наказания субект да разбере за какво нарушение е
санкциониран. Волята на актосъставителя и наказващия орган, изложени в АУАН и
НП следва да бъде ясна, а не да се гадае или предполага, още по- малко е допустимо тя
да се извлича от материалите по преписката или от показанията на свидетелите по
делото, тъй като това нарушава правото на защита на наказания субект още с
повдигане на административното обвинение. В НП и АУАН са посочени факти, от
3
които не може да се направи извод на коя дата и на кое място е извършено
нарушението.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които
същото е извършено, особено датата и мястото на нарушението, и доказателствата,
които го подкрепят освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите
индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и
категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че
ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво
нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от
възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено
нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена
санкционната норма, да прецени спазени ли са останалите давностните срокове по
смисъла на чл.34 от ЗАНН, компетентен ли е съдът да разгледа делото съобразно
месната подсъдност и прочие. Горното съставлява съществено процесуално
нарушение, грубо нарушаващо правото на защита на обвиненото лице, да разбере в
какво точно е обвинено, и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
От друга страна доколкото с НП на въззивницата е било наложено наказание
съобразно нормата на чл. 81, ал.1, т.6 от ЗБЛД съдът счете, че НП се явява издадено и в
нарушение на материалния закон доколкото каквито и да било доказателства в
подкрепа на така повдигнатото обвинение в хода на съдебното следствие не бяха
събрани.
В акта и НП е посочено, че въззивницата не била върнала в тримесечен срок на
органа който го е издал паспорт паспорт №*********, валиден до 29.09.2022 год.
Нито в АНП нито в хода на съдебното следствие обаче от страна на АНО са
ангажирани доказателства, които на първо място да установят, че въззивницата
изобщо е била притежател на паспорт с посочения номер, още по-малко пък такива
установяващи издателя на документа и срока на неговата валидност. Както бе посочено
по-горе в мотивите единствените писмени доказателства приложени към АНП са
АУАН и Заповед № 8121з-493/01.09.2014г. на Министъра на вътрешните работи. Нито
препис от въпросния документ, нито друг документ с удостоверителна сила
установяващ посочените факти не са приложени по АНП и не са ангажирани от страна
на АНО. От друга страна в показанията си пред съда актосъставителя заявява, че той е
съставил акта, но не посочи други конкретни подробности по случая, а само, че се
явило лице, което е било насочено към него от други служители в паспортната служба,
за да му бъде съставен акт. Свидетелят дори не посочва, че е видял паспорта на
въззивницата.
Следва да се отбележи, че в производствата с адм. наказателен характер в тежест на
4
АНО е да докаже и обоснове адм. наказателното обвинение, като в случая това не е
сторено.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в
нарушение на материалния закон, същото страда и от пороци които го правят процес.
недопустимо.
Дори и да се приеме, че горепосочените процесуални нарушения не са съществени
/макар позицията на настоящия състав да е че категорично са налице съществени
процесуални нарушения/ и да се приеме, че от формална страна са осъществени
признаците на административно нарушение, то съдът намира, че случаят е маловажен.
В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен случай на
административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност
на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността
на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта
на конкретно увредените обществени отношения, като законодателят не е разграничил
по никакъв начин формалните от резултатните нарушения при преценката на горните
обстоятелства /разграничение в тази насока липсва както в ЗАНН, така и в НП/.
Съгласно чл.11 от ЗАНН въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелства
изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото
в ЗАНН не е предвидено друго. Съдът намира, че всички тези обстоятелства са
изяснени и дават основание да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.93
т.9 от НК. За да се установи дали случая е маловажен или не, следва да се обсъди
степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като негово обективно
качество, за да се установи дали е социално необходимо и житейски оправдано да се
прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.В конкретния
случай, видно от съдържанието на АНП, е че нарушението е извършено за първи път,
т.е. налице е инцидентен случай. Липсват каквито и да било данни за налагани други
наказания за идентични или каквито и да било други нарушения от страна на
въззивницата. Това безспорно води до извод, че допуснатото нарушение е с по-ниска
степен на обществена опасност от останалите от този вид и че с него не е бил нарушен
грубо и в съществена степен предвиденият в закона ред. С оглед на това, съдът
приема че нарушението е с явно незначителна обществена опасност и засяга в малка
степен установения ред за държавно управление. Отделно от това, цел на ЗАНН е
налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към
спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти
възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като
самоцел на закона, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага
наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно
нарушение ще бъде санкциониран. Поради това и съдът намира, че в настоящия случай
5
намира приложимост и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Наказващият орган от своя
страна в постановлението не е изложил мотиви защо приема, че случаят не е такъв и
без обсъждане на всички обстоятелства, установени в хода на проверката, включително
и постъпилото възражение, депозирано още при предявяване на АУАН е издал
наказателно постановление, налагайки наказание на въззивницата.
Поради изложените съображения, съдът счита, че НП е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Относно искането на страните за присъждане на разноски
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
От друга страна следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на разноски съставляващи адвокатско възнаграждение. От
6
съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие от
15.11.2023г. и приложените пълномощни се установява, че жалбоподателят е възложил
на адвокат Й.А. от АК-Варна оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се
в процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното
НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 480 лева с ДДС , като е
заплатен авансово и данъкът и е заплатено в брой при подписване на договора сумата
от 480 лв., т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга
страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на
АНО, в писмените бележки. Затова съдът следва да отбележи, че минималните
размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от
7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно
Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.68 от 31 Юли 2020г., когато административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата /в редакцията към момента на
съдебното заседание по делото/за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес до 1000 е 400 лв.. В случая е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. и минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 400лв, като е удържан
авансово и данък в размер на 80 лв. Предвид цитираното по-горе възражението за
прекомерност се явява неоснователно. В проведените по делото съдебно заседание,
възз. е бил представляван от адвокат. Затова следва да се уважи претенцията на
процесуалния представител на въззивника, като на последния следва да бъдат
присъдени съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, направени по
настоящото дело, в размер от 480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева. Същите следва
да бъдат възложени в тежест на ОД на МВР-Варна към чиято структура се числи
издателят на настоящото НП.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.ал. 1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** от 13.10.2023г. на Началника
на Първо РУ ОД на МВР-Варна, с което на И. Д. М., ЕГН **********, с адрес
гр.Варна, ж.к. „Вл.Варненчик“ , бл.405, вх.4, ет.1, ап.2, за нарушение на чл. 49, ал.3 вр.
параграф 1, т.2, б.“ж“ от Закон за българските лични документи й е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл.
81, ал.1, т.6 от същия закон.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на И. Д. М., ЕГН **********, с адрес
гр.Варна, ж.к. „Вл.Варненчик“ , бл.405, вх.4, ет.1, ап.2 сумата 480,00 /четиристотин и
осемдесет/ лева, представляваща съдебни разноски по АНД №4653/2023г. по описа на
ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8