№ 373
гр. Враца, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Т.
Борис К. Динев
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Въззивно гражданско дело №
20241400500349 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 3401/02.05.2024г., подадена от
адв. К. К. от АК-Враца, в качеството му на особен представител на В. Т. Д. с
ЕГН ********** от ***, против решение № 124 от 06.03.2024г. по гр.д. №
1001/2023г. на Районен съд – Враца в частта му (с оглед направеното в
съдебното заседание уточнение), с която е осъден В. Т. Д., да заплати на М. Ц.
Н. по предявения евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД сумата 748,50
лв., представляваща сбор от платени на „Водоснабдяване и канализация“
ООД гр. Враца от страна на ищеца вместо ответника разходи за потребление
на вода, потребена от последния, в недвижим имот - апартамент, находящ се
на адрес: ***, за следните периоди: 03.10.2014 г. - 01.09.2015г., 03.10.2015 г. -
03.01.2017 г. и 03.01.2017 г. - 22.08.2017 г., както и заплатена мораторна лихва
върху сумите, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба - 24.04.2023 г., до окончателно изплащане на
сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 330,00 лв. - разноски
по делото.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и
1
незаконосъобразно. Поддържа, че ищецът е предявил, при условията на
евентуалност, обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни
искове, но заплатената от него държавна такса не съответства на размера на
предявените общо осем основни иска, съобразно заявената евентуалност.
Това не е съобразено от районния съдия, който като е уважил предявените
искове, е постановил решение в противоречие с разпоредбата на чл. 72 от
ГПК. Посочва, че искът е недоказан по основание, тъй като ищецът не е
обосновал какви са правоотношенията между него и първия ответник, макар
да заявява, че претендира същите на основание чл. 74 от ЗЗД и евентуалния
иск - по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Т.е. не са еднозначно установени съществуващи
правоотношения, които да пораждат задължения на първия ответник. Счита,
че ангажираните от ищеца доказателства не могат безспорно да установят
задължения именно на ответника В. Д.. Изтъква, че районният съд е допуснал
и назначил експертиза за определяне размера на задълженията на ответника, с
оглед липсата на надлежни доказателства, без да държи сметка, че такава
експертиза може да установи размер, единствено ако са налични надлежни
доказателства, установяващи исковите претенции. Твърди, че въпреки
изрично изразеното от него становище в депозираната писмена защита да не
се приема заключението от назначената експертиза, в мотивите си районният
съд е заявил, че експертизата не е оспорена, вследствие на което безкритично
е ценил заключението по нея. Така поради несъответствие между
фактическите констатации на съда и обективната истина, съдът е постановил
необосновано съдебно решение. Счита също, че в противоречие с
материалния закон районният съд е възприел за неоснователно направеното
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните
вземания. Моли съда да отмени обжалваното решение на PC - Враца и по този
начин да остави изцяло без уважение предявените спрямо В. Д. искови
претенции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия М. Ц. Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адвокат Г. Б. Х., е постъпил писмен отговор, с който оспорва
като неоснователна въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното
решение е валидно, допустимо и правилно, а въззивната жалба е допустима,
но неоснователна. Твърди, че правилно и обосновано съдът е приел, че
ищецът е платил чужд дълг - този на ответника В. Д., поради което е уважил
предявения иск по чл. 59 ЗЗД. Поддържа, че по делото са установени
2
изложените в исковата молба твърдения, въз основа на събраните писмени
доказателства и изготвената и приета без оспорване ССчЕ, видно от която
всички процесни задължения за вода на имота са били натрупани по времето,
когато ответникът В. Д. е бил собственик (11.07.2012 г. - 22.08.2017 г.). При
това положение следва да се направи обоснован правен извод, че ищецът е
платил чужд дълг (този на ответника), а искът по чл. 59 ЗЗД - за
неоснователно обогатяване е доказан изцяло, както по основание, така и по
размер. Моли съда да потвърди, като валидно, допустимо и правилно
обжалваното решение на РС-Враца и да осъди ответника-въззивник В. Д. да
му заплати сторените разноски пред двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не
правят доказателствени искания.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем
съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Производството пред Районен съд - Враца е образувано въз основа на
искова молба, подадена от М. Ц. Н., ЕГН: ********** против В. Т. Д., ЕГН:
********** и Т. К. Х., ЕГН: **********, с която са предявени обективно
съединени осъдителни искове при условията на евентуалност, както следва:
срещу ответника В. Т. Д. - главен иск с правно основание чл. 74 ЗЗД за
заплащане на сума в размер 698,50 лв., представляваща сбор от платени на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца при наличие на правен
интерес от страна на ищеца разходи за потребление на вода в недвижим имот
- апартамент, находящ се на адрес: ***, за следните периоди: 03.10.2014г. -
01.09.2015 г., 03.10.2015 г. - 03.01.2017 г. и 03.01.2017 г. - 22.08.2017 г., както
и заплатена мораторна лихва върху сумите, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата, и евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
заплащане на сума в размер 698,50 лв., представляваща сбор от платени на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца от страна на ищеца вместо
ответника разходи за потребление на вода, потребена от последния, в
недвижим имот - апартамент, находящ се на адрес: ***, за следните периоди:
03.10.2014 г. - 01.09.2015 г., 03.10.2015 г. - 03.01.2017 г. и 03.01.2017 г. -
22.08.2017 г., както и заплатена мораторна лихва върху сумите, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата. С протоколно определение от 21.02.2024 г.
е изменен размерът на предявените искове, чрез неговото увеличаване, като
същите се считат предявени за сумата 748,50 лв.
3
Такива искове са предявени и срещу ответницата Т. К. Х. за заплащане
на сумата 50,00 лв. за периода 22.08.2017г. – 01.12.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата. С протоколно определение от 21.02.2024 г.
съдът е прекратил на основание чл. 233 ГПК производството по делото по
отношение на ответницата Т. К. Х. поради направен от ищеца отказ от
исковите претенции спрямо нея с молба с вх. № 2465/20.02.2024 г.
Претенцията се основава на твърдението, че ищецът, като бивш
собственик на недвижим имот, находящ се в ***, чиято собственост
последователно е била прехвърляна на Р. А. В., а впоследствие на ответника
В. Т. Д., след което на ответницата Т. К. Х., върху който имот не е запазил
вещни права и не е останал негов ползвател, е бил осъден с решения на РС-
Враца и на ОС-Враца да заплати на „ВиК“ ООД суми за потребление на вода
за различни периоди, мораторна лихва и разноски, които суми е заплатил на
дружеството с три платежни нареждания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба само от
ответника В. Т. Д., чрез назначения му особен представител, в който се
излагат съображения за неоснователност на предявения иск, поради
необоснованост на правоотношенията между страните, които да пораждат за
него задължения, и е направено възражение за изтекла погасителна давност на
исковите претенции. Поискано е отхвърляне на предявените искове и се
претендират разноски.
В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства
и е назначена съдебно-счетоводна експертиза.
С обжалваното решение първостепенният съд е приел за неоснователен
предявения главен иск с правно основание 74 ЗЗД, и предвид неговото
отхвърляне е разгледал предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД, който е уважил изцяло. За да уважи този иск съдът е
приел, че ищецът е заплатил на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.
Враца задължения за консумирана вода в процесния имот, начислени за
периода, през който ответникът е бил титуляр на правото на собственост
върху него и негов ползвател. Така с платените суми за ползвани в имота ВиК
услуги ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял, като обогатяването и
обедняването произтичат от общи факти - ползването на доставените в имота
ВиК услуги от ответника и заплащането им от ищеца. Съдът е разгледал и
направеното от особения представител на ответника възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на процесните вземания и е приел същото
за неоснователно.
При извършената служебна проверка на решението, съобразно
правомощията по чл. 269, изр. първо ГПК, въззивният съд намира същото за
валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК следва
да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба
4
доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички
относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената и
възприета от районния съд фактическа обстановка е правилно установена и
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Въззивната
инстанция споделя изложените от районния съд мотиви, довели до извода за
основателност на евентуалния иск за неоснователно обогатяване, и намира, че
решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и
доказателствата по делото, при което на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
В отговор на наведените във въззивната жалба на особения
представител на въззивника-ответник оплаквания, съдът намира за
необходимо да изложи допълнително следните фактически и правни
съображения:
В тежест на ищеца по предявения в условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 59 ЗЗД, е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: 1/ че е заплатил процесните суми за потребена вода в
процесния недвижим имот за процесните периоди; 2/ че ответникът е бил
собственик на процесния имот към съответните периоди и е потребил
съответното количество вода за процесните периоди, 3/ в резултат на което е
настъпило обогатяване за ответника с процесните суми, респ. обедняване за
ищеца, произтичащо от същия факт.
Не е спорно по делото, а и от представените по делото 3 бр. вносни
бележки от 18.12.2019 г. се установява, че ищецът е заплатил по банкова
сметка на „ВиК“ ООД Враца следните суми: 738,63 лв. с основание гр. д. №
3714/2017 на РС - Враца, 408,14 лв. с основание гр. д. № 5228/2017 на РС -
Враца и 414,23 лв. с основание гр. д. № 1934/2019 на РС - Враца. От
заключението на изготвената пред първоинстанционния съд и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е заплатил
сума в общ размер 748,50 лв. общо за консумирана, но незаплатена вода за
имот в ***, както и за мораторна лихва, като с тази сума са платени
задължения по фактури, издадени в периода от 01.12.2014 г. до 03.04.2017 г.
От приетите като доказателства по делото нотариални актове се
установява, че за периода от 11.07.2012 г. до 22.08.2017 г. собственик на
процесния апартамент, находящ се в ***, е бил ответникът В. Т. Д.. Като
собственик на процесния имот ответникът се явява потребител на ВиК услуги
съгласно разпоредбите на § 1, т. 2, б. „б“ от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. По делото
5
липсват данни същият да е учредил ограничено вещно право на ползване в
полза на друго лице. Следователно заплатените от ищеца задължения за
консумирана вода в горепосочения имот са именно за периода, през който
ответникът е бил титуляр на правото на собственост върху него и негов
ползвател. Фактът на ползване на ВиК услуги в процесния имот в случая е
установен от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно
която за периода от 03.10.2014 г. до 22.08.2017 г. в партидата на титуляря е
измерена и отчетена 514 куб. м. консумирана вода.
С платените суми за ползвани в имота ВиК услуги ответникът се е
обогатил, тъй като е спестил разходите за заплащане на реално ползваната от
него вода в имота. С тези суми ищецът е обеднял, тъй като ги е платил без
реално да е ползвал тези услуги в имота. Обогатяването и обедняването
произтичат от общи факти - ползването на доставените в имота ВиК услуги
от ответника и заплащането им от ищеца, поради което и по правилата за
неоснователно обогатяване, ответникът следва да бъде осъден да върне на
ищеца онова, с което се е обогатил на основание чл. 59 ЗЗД, а именно
платените суми за консумативи до размера на своето обогатяване.
Изобщо не следва да бъде обсъждан довода на особения представител
на въззивника адв. Кр. К. във въззивната жалба относно броя на предявените
искове и дължимата за тях държавна такса, с който обосновава противоречие
на решението с разпоредбата на чл.72 от ГПК, тъй като на първо място
внасянето, респ. невнасянето на държавна такса няма никакво значение за
основателността, респ. неоснователността на предявените искове, и на второ
място, защото този довод се въвежда упорито, тенденциозно и шаблонно от
този адвокат във всеки отговор на искова молба, респ. във всяка въззивна
жалба, без оглед предмета на спора и начина на съединяване на исковете и
съответно в многобройните решения и определения на съдилищата,
разглеждали споровете, мотивирано е получил отговор.
Неоснователно е и възражението на особения представител на
въззивника, че искът е недоказан по основание, тъй като ищецът не е
обосновал какви са правоотношенията между него и първия ответник, макар
да заявява, че претендира същите на основание чл. 74 от ЗЗД и евентуалния
иск - по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. В исковата молба са изложени фактически
обстоятелства и съответно са направени искания, от които се извежда извод,
че предявените обективно съединени осъдителни искове при условията на
евентуалност са главен иск с правно основание чл. 74 ЗЗД за заплащане на
сума, представляваща сбор от платени на „Водоснабдяване и канализация“
ООД гр. Враца при наличие на правен интерес от страна на ищеца разходи за
потребление на вода в процесния недвижим имот, за конкретно посочени
периоди и заплатени лихви, и евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД
за заплащане на същата сума от страна на ищеца вместо ответника разходи за
потребление на вода, потребена от последния, в процесния недвижим имот за
същите периоди, както и заплатени лихви. Съответно първоинстанционният
съд правилно е определил правната квалификация на предявените искове и е
6
разгледал същите на предявеното основание и в посочената от ищеца
последователност, като е събрал всички необходими доказателства въз основа
на които правилно е стигнал до извода за наличие на задължения именно на
ответника В. Д..
Неоснователно е и оплакването на особения представител на
въззивника, че в противоречие с материалния закон районният съд е възприел
за неоснователно направеното от него възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на процесните вземания. Въззивният съд намира за
правилен извода на районния съд, че вземанията, произтичащи от
фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с
изтичането на петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Давностният срок при иска
по чл. 59 ЗЗД започва да тече от деня на неоснователното преминаване на
имуществената облага за сметка на обеднелия. В случая петгодишният
давностен срок за погасяване на вземанията е започнал да тече от деня на
заплащане на процесните суми от ищеца по сметка на „ВиК“ ООД гр. Враца -
18.12.2019 г., като към датата на предявяване на иска - 24.04.2023 г., същият
не е изтекъл.
По изложените съображения, въззивния съд намира, че предявеният
евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е доказан и следва да се уважи
изцяло. Ответникът дължи на ищеца претендираната сума от 748,50 лв.,
представляваща сбор от платени на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.
Враца от страна на ищеца вместо ответника разходи за потребление на вода,
потребена от последния, в недвижим имот - апартамент, находящ се на адрес:
***, за следните периоди: 03.10.2014 г. - 01.09.2015г., 03.10.2015 г. -
03.01.2017 г. и 03.01.2017 г. - 22.08.2017 г., както и заплатена мораторна лихва
върху сумите, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба - 24.04.2023 г., до окончателно изплащане на
сумата. Като е осъдил ответника да заплати на ищеца тази сума, районният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски за настоящата съдебна
инстанция има въззиваемия - ищец. Същият е направил разноски пред
настоящата инстанция за възнаграждение на особения представител на
въззивника в размер 400 лева и за адвокатско възнаграждение в размер 480 лв.
с ДДС, съгласно договор за правна защита и съдействие № 257/28.05.2024г. и
списък за разноски по чл.80 ГПК, поради което следва да бъде уважено
направеното от него искане и да му бъдат присъдени претендираните суми.
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване.
7
Водим от горното, на основание чл.272 ГПК, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 124 от 06.03.2024г. по гр.д. № 1001/2023г.
на Районен съд – Враца в обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Т. Д., ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на М. Ц. Н., ЕГН: ********** направените пред настоящата
инстанция разноски за възнаграждение на особения представител на
въззивника в размер 400 лева и за адвокатско възнаграждение в размер 480 лв.
с ДДС,
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8