№ 97
гр. Варна, 18.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДиА. К. Стоянова
като разгледа докладваното от ДиА. К. Стоянова Търговско дело №
20233100900579 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образуването по искова молба от А. Р. Ч.- С. срещу
ЗАД „Алианц България“.
В срока по чл.131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника.
С оглед редовността на проведената процедура по размЯ. на книжа и
допустимостта на предявените искове на основание чл. 140 от ГПК, съдът
следва да насрочи делото и да се произнесе по доказателствените искания,
като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими;
както и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства.
Съдът на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК изготви следния проект
доклад по делото:
Производството е образувано по предявен от А. Р. Ч.- С. срещу ЗАД
„Алианц България“ иск с правно основание чл. 432 от КЗ да бъде осъден
ответника да заплати сумата 50000.00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на брата на ищцата
– И. Р. Ч., настъпила в следствие на виновно причинено от И. Д. Б. ПТП на
17.10.2018г., дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица № BG/01/117002676924 със срок на
действие от 06.10.2017г. до 17.10.2018г., ведно със законната лихва върху
тази сума считано от датата на уведомяване на застрахователното дружество–
19.10.2018г. до окончателното й изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молба се твърди, че на 17.10.2018г. около 17: 15 ч. в гр.
Варна, на бул. „Сливница“ на около 40м. след кръстовището с ул. „Хаджи
1
Димитър“ настъпило ПТП, при което лек автомобил „О.”, модел „К.“ рег. №
В****КТ, управляван от водачът И. Д. Б. навлязъл в кръстовище от път /със
знак Б2/ без предимство с извършване на маневра завой надясно навлязъл в
лявата лента, в който момент се е намирал мотоциклет „Триумф Спринт“ с
рег. № 1847В, управляван от И. Р. Ч. и последвал удар. В следствие на ПТП
била причинена смъртта на И. Р. Ч., брат на ищцата.
Срещу виновният водач И. Б. било образувано досъдебно
производство, като с присъда № 2/09.03.2023г., постановена по ВНОХД №
269/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна съдебния състав отменя
присъда № 13/10.02.2020г., постановена по НОХД № 702/2019г., като отново
признава подсъдимата И. Б. за виновна за това, че по непредпазливост
причинила смъртта на И. Р. Ч., поради което е наложено наказание
„лишаване от свобода“, както и наказание „лишаване от право да управлява
МПС“.
Със същата присъда Б. е осъдена да заплати на А. Р. Ч.- С. сумата от
100 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
ведно със законната лихва, считано от 17.10. 2018г. По образуваното КНОХД
№ 518/2023г. е постановено решение № 350/12.10.2023г., с което
обезщетението е намалено на 50 000 лв. В остА.лата си част присъдата на
Апелативен съд – Варна е потвърдена изцяло.
Излага се, че ищцата е имала силна връзка с брат си, била е
изключително привързА. към него. Той е изпълнявал ролята на баща за нея,
грижил се е за нея, изучил я е, като е заплащал образованието , издържал я е
финансово.
В следствие на загубата си ищцата е претърпяла болки и страдания, и
към настоящия момент продължава да тъжи и скърби за своя брат.
Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача Б. е имало
сключена застрахователна полица № BG/01/117002676924 със срок на
действие от 06.10.2017г. до 17.10.2018г.
Към ответника били отправени две застрахователни претенции, които
отказал да заплати обезщетение в размер на 50000.00лв., тъй като
застраховА.та водачка не е заплатила същото в присъдения размер.
По изложените съображения претендира осъждане на ответника да
заплати процесната сума за преживените болки и страдания, както и
сторените по делото разноски.
По делото е постъпил отговор от ответната стрА. ЗАД „Алианц
България“в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в който оспорва предявения
иск по основание и размер. Признава наличието на застрахователно
правоотношение досежно л.а. „О.”, модел „К.“ рег. № В****КТ. Ответникът
оспорва твърденията на ищцата за наличието на изключителна близост с
нейния брат, както и претърпените болки и страдания от неговата смърт.
В отговора е направен А.лиз на съдебната практика. Отделно
2
ответникът се позовава на разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ,
съгласно която обезщетението за неимуществени вреди на лицата по чл.493а,
ал.4 от КЗ се определя до 5000.00лв.
В случай, че съдът счете, че искът е установен по своето основание и
размер ответникът прави възражение за съпричиняване, тъй като починалият
И. Ч. е управлявал мотоциклета със скорост, надвишаваща нормативно
определената максимална такава за процесния пътен участък – 106 км/ч, при
максимално допустима такава – 50 км/ч в рамките на населено място; е
управлявал ППС, което не е било предназначено за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване; същото не е било технически изправно, не
е използвал необходимите С.ни сигнали за обозначаване на ППС-то си и го е
управлявал под въздействието на алкохол и/или упойващи вещества, което е
допринесло за настъпване на смъртта му в значителна степен от 50%.
Оспорва се претенцията за лихва за забава считано от датата на
уведомяване на застрахователното дружество – 19.10.2018г. Същата би била
основателна от датата на покА.та – 03.09.2022г.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищцата, че
носи доказателствената тежест да докаже, че на посочената дата е настъпило
ПТП с посочения механизъм, че в следствие на ПТП е настъпила смъртта на
И. Ч., че починалото лице е брат на ищцата, че в следствие на смъртта на брат