№ 30544
гр. София, 29.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110158242 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Г. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес в **** чрез пълномощника й адв. В. Х., АК – София, със
съдебен адрес в **** против „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в
****, представлявано от управителя Р.И.М.-Т..
Твърди се в исковата молба, че по повод на кандидатстване за кредит от „Б.Д.“ ЕАД,
ищцата е констатирала, че в Централния кредитен регистър фигурира като длъжник на
ответното дружество. След направена справка в БНБ, В. Н. установява, че се касае за
задължение, възникнало по Договор за издаване на кредитна карта Visa
classic/Eurocard/MasterCardсключен на 17.02.2004 г. между ОББ АД, като кредитодател и
В.Г.Н., като картодържател. Последният е съпруг и наследодател на ищцата, като освен нея е
оставил като законни наследници и двамата си сина. С договор за цесия от 06.12.2013 г. ОББ
АД е прехвърлило вземането си по цитирания договор на ответното дружество. За събиране
на вземането по договора за издаване на кредитна карта е образувано изпълнително дело №
94 по описа за 2008 г. на Частен съдебен изпълнител М.Б., по което „Е.М.“ ЕООД е
конституирано като взискател след сключването на договора за цесия. Изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК с постановление от
18.02.2019 г.
Като излага горните фактически твърдения, ищцата моли да бъде признато за
установено по отношение на ответното дружество, че не дължи сумата от 7 481,15 лв., тъй
като вземането е погасено по давност.
С исковата молба ищцата моли за събирането на писмени доказателства.
В съдебно заседание В. Н., чрез пълномощника си, поддържа предявения иск и
направените доказателствени искания. Не сочи допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който не оспорва
фактите, на които се основава отрицателния установителен иск, но излага подробни
съображения, че изтичането на погасителния давностен срок не погасява правото, а
единствено възможността за неговото принудително изпълнение. Процесуалният
представител на „Е.М.“ ЕООД моли в случай на уважаване на иска да не бъдат присъждани
разноски в полза на ищцата, тъй като ответното дружество не е станало причина за
образуване на производството. При условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
1
С отговора ответникът не прави доказателствени искания.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или договорен
представител.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 17.02.2004 г. между ОББ АД, като кредитодател и В.Г.Н., като картодържател е
сключен договор за издаване на кредитна карта Visa classic/Eurocard/MasterCard. В.Н.в е
имал непогасени задължения по посочения договор, поради което кредиторът „О.Б.Б.“ АД се
е снабдила с изпълнителен лист против картодържателя по реда на чл. 237 от отменения
ГПК. С определение № 21698 от 18.04.2005 г., постановено по частно гражданско дело №
03505 по описа за 2004 г. на Софийски районен съд, 65-ти състав В.Г.Н. е осъден да заплати
на „О.Б.Б.“ ООД следните суми: 3 042,12 лв. – главница, ведно със законната лихва от
29.03.2005 г. до окончателното изплащане на вземането, 420,19 лв. – договорни лихви за
периода от 07.07.2004 г. до 28.03.2005 г., 35,83 лв. – наказателни лихви за просрочени
главници за периода от 07.07.2004 г. до 28.03.2005 г., 69,96 лв. – съдебно-деловодни разноски
и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение и е издаден изпълнителен лист от 25.04.2005 г.
Въз основа на последния и по молба на „О.Б.Б.“ АД от 02.08.2005 г. е образувано
изпълнително дело № 1698 по описа за 2005 на Съдебно – изпълнителната служба при
Софийски районен съд, което впоследствие е преобразувано в изпълнително дело № 94 по
описа за 2008 г. на Частен съдебен изпълнител М.Б., рег. № 838 и район на действие
Софийски градски съд. Взискател в изпълнителното производство е „О.Б.Б.“ АД, а длъжник
В.Г.Н..
На 05.07.2006 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
Длъжникът В.Н.в е починал на 06.04.2009 г. и е оставил като законни наследници
съпруга – ищцата В. Г. Н. и три деца Е.В.Н., В.В.Н. И Л.В.Н..
След получаването на поканите за доброволно изпълнение от наследниците, ищцата
В. Н. е превела по сметка на съдебния изпълнител суми, дължими по изпълнителното
производство – на 08.12.2010 г., на 27.01.2011 г., на 01.03.2011 г., на 31.03.2011 г., на
28.04.2011 г., 27.05.2011 г., на 01.07.2011 г., на 30.08.2011 г. и на 28.11.2011 г.
За 23.12.2013 г. е насрочен опис на движими вещи на адрес в ****, но в
изпълнителното дело няма данни описът да е проведен.
На 03.10.2014 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от ответното дружество
„Е.М.“ ЕООД да бъде конституирано като взискател по делото, като купувач на вземането,
предмет на изпълнението, въз основа на договор за цесия от 06.12.2013 г.
С постановление от 18.02.2019 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, предявеният иск за
частично недопустим предвид следните съображения:
Ищцата В. Н. е един от четиримата наследници на длъжника по изпълнителния лист
В.Н.во, срещу когото е образувано изпълнително производство. Освен ищцата, В.Н.в е
оставил още трима наследници – негови деца. Следователно всеки един от наследниците
получа по 1/4 от наследството на В.Н.в и до размера на тази квота отговаря за задълженията
на наследодателя. По делото липсват каквито и да било данни, обосноваващи наличието на
факти, които да предпоставят, че единствено ищцата В. Н. отговаря за задълженията на
наследодателя си В.Н.в. Ето защо и доколкото ищцата отговоря за задълженията до размера
на наследствената си квота, а именно 1/4 част, до същия размер тя има интерес от
отричането на задължението. Над сумата от 1 870,29 лв. (представляваща 1/4 от отреченото
парично вземане), отрицателният установителен иск е недопустим, като лишен от правен
2
интерес.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от В. Г. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес в **** против „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в
****, представлявано от управителя Р.И.М.-Т. иск за признаване за установено, че ищцата не
дължи на ответното дружество сумата от 5 610,86 лв. (пет хиляди шестстотин и десет лева и
осемдесет и шест стотинки), за която е издаден изпълнителен лист по частно гражданско
дело № 03505 по описа за 2005 г. на Софийски районен съд, 65-ти състав и е образувано
изпълнително дело № 94 по описа за 2008 г. на Частен съдебен изпълнител М.Б., рег. № 838 и
район на действие – Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от датата на
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3