РЕШЕНИЕ
№ 2419
Велико Търново, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд Велико Търново - V състав, в съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА |
При секретар С. А. като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА административно дело № 20257060700299 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/.
Образувано е по жалба на А. Н. Л.-Х. и Н. А. Н., чрез адв. Ц. С. Д. срещу Решение №1040-04-21/21.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна тяхна жалба срещу Разпореждане №РО-5-04-01857076/17.02.2025 г. на ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ в ТП на НОИ – Велико Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО на посочените лица е разпоредено да внесат сума по Ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01833907/21.01.2025 г. в размер на 1 995,05 лева, в това число 1 849,32 лева главница и 145,73 лв. лихви, от които за довнасяне 1 330,03 лева, от които 1 184,30 лева – главница, и 145,73 лв. – лихви. Сумата по главницата представлява неправомерно изплатена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на И. М. И. за времето от 27.02.2024 г. до 31.08.2024 г., което задължение е частично погасено до размера на 665,02 лева към 17.02.2025 г.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане поради постановяването им при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби на закона и необоснованост. Жалбоподателите считат, че не са посочени фактически и правни основания за събиране на посочените в акта суми, като такъв не може да представлява само цитираният РА за начет. С влязло в сила решение на НЕЛК са отменени решения на ТЕЛК, като изплатената по тях пенсия подлъжи на възстановяване заедно със законната лихва, но отговорността на жалбоподателите е ангажирана без правно основание, поради което се претендира отмяна в цялост на оспорения акт. В представено по делото писмено становище процесуалният представител поддържа оспорването и претендира присъждане на разноски. Подробни съображения за отмяна на решението развива в Писмена защита вх. 3173/08.07.2025 г. Поддържа, че предварителното изпълнение на невлезлия в сила акт, предвидено в чл. 98, ал. 7 от КСО е причина за изплащането на пенсията за инвалидност и е осъществено на правно основание, поради което осигурителните разходи не са причинени пряко от отменените експертни решения на органа на медицинската експертиза. Липсва нарушение на нормативната разпоредба, което да обоснове ангажирането на отговорността на членовете на ТЕЛК по реда на чл. 110 от КСО. В изпълнение на изискванията на чл. 39, ал. 2, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки /Правилника/ съставът на ТЕЛК въз основа на приложената медицинска документация е определил процент ТНР при стриктно спазване на Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Излага конкретни възражения във връзка с освидетелстваното лице И. М. И., във връзка с което прилага Решение №1406/02.05.2025 г. по адм. д. №1009/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново.
Ответник жалба – директорът на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител юк В., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана по мотивите, изложени в оспорени акт, и по допълнително развитите в писмено становище съображения. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., за което представя списък по чл 80 от ГПК. В условията на евентуалност прави мотивирано възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, заплатени от жалбоподателите.
Административен съд – Велико Търново, пети състав като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Експертно решение /ЕР/ № 90334/11.03.2024 г. от заседание № 59 от същата дата на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД в състав: председател д-р А. Л.-Х. и членове д-р Н. Н. и д-р П. Н. В., на И. М. И. е определена оценка на работоспособността 64% трайно намалена работоспособност /ТНР/, дата на инвалидизиране 27.02.2024 г., срок на определения процент ТНР – три години /до 01.03.2027 година/. Освидетелстването е по документи с водеща диагноза – ***В ЕР на ТЕЛК по ч. 7, т. 11.6.2 е определена оценка за G57.0 „Увреждане на седалищен нерв“ – средно тежка степен – 50% ТНР, за което членовете на ТЕЛК са съобразили медицинската документация от досието на пациента: Електромиография от 14.02.2024 г. /с***/, рентгенография на гръбначен стълб от 13.02.2024 г. /***/. По ч. 4, р. 6, т. 2.2 – 30% ТНР –І11.9 ХСБ без ЗСН, Ехокардиогафия – 20.02.2023 г., ФИ 63% симетрична хипертрофия на Лк ТрК регургитация І ст., без БАХ холтер запис от 22.02.2024 г. По ч. 7, т. 15.3 – 40% ТР – за М99.3 ***, състояние след операция на *** – 24.02.2022 г. х*** Л4-Л5 декстра *** Л4-Л5 декстра. Епикриза от МБАЛ „Бургасмед“ – 02.2022 г. Снета е анамнезата, като са съобразени хроничните заболяания, провежданото лечение, оплакванията.
Експертното решение на ТЕЛК е обжалвано от ТП на НОИ – Велико Търново в частта относно датата на инвалидизиране, като се твърди, че на основание чл. 70, ал. 5 от НМЕ датата на освидетелстване на лицето е 11.03.2024 г. ЕР на ТЕЛК е отменено ЕР №91377/01.08.2024 г. от заседание № 83, издадено от НЕЛК – Специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ, като е определена 46% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане с дата на инвалидизиране – 11.03.2024 г., и срок на нвалидността – 01.03.2027 г. Според ЕР на НЕЛК дадената от ТЕЛК оценка се определя при увреда на ствола на Н. Ишиадикус. Имайки предвид рядкото засягане на ствола на Н. И. при травма – ***, каквито при пациента не са упоменати, изследвани и доказани и имайки предвид че така описанта клинична картина, както и приложената ЕМГ отговарят на коренчева увреда, а диагнозата увруда на Н. И. е декларативна и не обосновава определената от ТЕЛК оценка.
ЕР №***/01.08.2024 г. от заседание № 83, издадено от НЕЛК – Специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ е оспорено от И. М. И. и същото е отмено с Решение №1406/02.05.2025 г. по адм. дело №1009/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново в частта, с която е отменено ЕР на ТЕЛК – Павликени относно оценката и е определена нова – 46% ТНР. В мотивите е посочено, че процентът ТНР, определен от ТЕЛК при МБАЛ Павликени, не е оспорен от никоя от заинтересованите страни и ЕР на ТЕЛК в тази част /оценката от 64% ТНР/ се счита за влязло в сила. Тоест, НЕЛК се е произнесъл при липса на искане за извършване на оценка на ТНР от НЕЛК. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила на 02.06.2025 г.
От наличните в административната преписка доказателства се установява и между страните не се спори, че междувременно с разпореждане [номер]/16.05.2024 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново на И. М. И. на основание чл. 98, ал. 7 от КСО е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване считано от 27.02.2024 г.
След произнасянето на НЕЛК, на основание чл. 71, чл. 72, чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО пенсията на И. е прекратена от 27.02.2024 г. и е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с разпореждане [номер]-04-308#22/03.10.2024 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново.
Няма данни посочените разпореждания да са обжалвани от И.. Съгласно съдържащите се в административната преписка сметка за надвзета пенсия по вина на ТЕЛК размерът на изплатените пенсии на И. М. И. за периода от 27.02.2024 г. до 31.08.2024 г. е общо 1 995,05 лева, в това число 1 849,32 лв. главница и 145,73 лв. лихви.
Производството по издаването на процесното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново е започнало въз основа на Заповед №ЗР-5-04-01761171/25.11.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново. Със същата е възложено извършването на частична ревизия по разходите на ДОО на А. Н. Л.-Х., Н. А. Н. и П. Н. В. във връзка с отменени актове на медицинската експертиза. Заповедта е връчена лично на всеки от субектите на 23.12.2024 г.
В хода на ревизията са приобщени коментираните по-горе експертни решения на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД и НЕЛК, решения на медицинската комисия при ТП на НОИ – Велико Търново и жалби до НЕЛК, разпореждания на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново, справки от регистри на НОИ и становища.
Ревизията е приключила с издаването на Ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01833907/21.01.2025 г. на ТП на НОИ – Велико Търново. Със същия на основание чл. 110, ал. 1 от КСО са определени като подлежащи на възстановяване от ревизираните лица, солидарно, сумата от 1 995,05 лева, в това число 1 849,32 лв. главница и 145,73лв. лихви.
Към ревизионния акт е изготвен анализ, в който подробно са изложени фактите по развилите се процедури по издаването и отмяната на ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, отпускането и прекратяването на пенсията за инвалидност на И. М. И.. Контролният орган се позовава на допуснати нарушения на чл. 62 и чл. 70 от НМЕ при издаването на тези експертни решения.
Ревизионният акт е връчен на адресатите му, както следва: на д-р Хубанова и на д-р Н. – на 03.02.2025 г. А. Л.-Х. и Н. Н., чрез пълномощник, са подали възражение на основание чл. 110, ал. 2 от КСО. След представяне от ст. инспектор по осигуряването на Мотивирано заключение изх. №1054-04-13#4/18.02.2025 г. за неоснователност на възражението, от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е издадено Разпореждане №РО-5-04-01857076/17.02.2025 г. за внасяне от А. Л.-Х., Н. Н. и П. В. на сумите по ревизионния акт за начет
Разпореждането е връчено на лично на П. В. по пощата на 26.02.2025 г. и на останалите двама адресати – чрез пълномощника им, на 20.02.2025 г. А. Л.-Х. и Н. Н.. Същото е обжалвано по реда на чл. 117 от АПК от д-р Хубанова и от д-р Н., като с Решение №1040-04-21/21.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, жалбата срещу него е била отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Решението е връчено на адресатите на 23.03.2025 г. /л. 9 от делото/, жалбата срещу него пред АСВТ е подадена на 02.04.2025 г., видно от поставения на нея входящ номер в ответната администрация. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото производство.
С Определение №1276/17.04.2025 г. настоящият състав разпредели доказателствената тежест, като указа на ответника, че на основание чл. 171, ал. 4 от АПК върху него лежи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактическите основания , посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
Като писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в административната преписка изх. №2103-04-26#1/07.04.2025 г. от НОИ, подробно описана в съпроводителното писмо, съдържаща общо 45 листа.
По искане на жалбоподателите, на основание чл. 186 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК от Регионалната картотека на Медицинската експертиза при РЗИ – Велико Търново /РкМЕ/ е изискано и приложено Медицинското експертно досие на И. М. И., получено с писмо вх. №2755/18.06.2025 г. от НЕЛК.
Приложено към настоящото е адм. дело №1009/2024 по описа на Административен съд – Велико Търново.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното: Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена от правоимащи лица, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО.
Разгледана по същество, същата се явява основателна.
Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. С процесното решение е извършен административен контрол за законосъобразност на разпореждане, издадено на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, която норма предвижда, че за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждания. Предвид това, съставеният РА за начет и анализ към същия изпълняват функциите на мотиви за издаване на разпореждането по чл. 110, ал. 3 от КСО за събирането на сумите, установени с РА като неправомерно изплатени разходи от фондовете на ДОО. В тази връзка в приложения като неразделна част от РА анализ са изложени подробно фактическите констатации и изводи на контролния орган, обосноваващи издаването на процесното разпореждане. От представените по делото доказателства се установява, че извършената ревизия по разходите на ДОО отговаря на нормативните изисквания за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ, предвидени в инструкцията по чл. 107, ал. 3 от КСО, респ. настоящия съдебен състав не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до самостоятелна отмяна на разпореждането, респ. решението на това основание.
Относно приложението на материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на физически лица или на юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи включително неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. Съгласно чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ експертизата на трайно намалената работоспособност включва определянето на обстоятелствата от т. 1 – 9, а експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т. 1 – 5. Съгласно чл. 62 от НМЕ видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Съгласно разпоредбата на чл. 63 от НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение №1. Според ал. 2 на чл. 63 от НМЕ когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение №1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва „във връзка с точка ...“ и се прави подробна обосновка, а според ал. 3 при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение №1, крайният процент на ТНР /вида и степента на увреждане/ се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР /вида и степента на увреждане/ в проценти, съгласно Приложение №2.
Анализът на цитираната уредба дава основание за правен извод, че експертизата, изразена в решение на ТЕЛК и НЕЛК е професионална дейност на специалисти със специална подготовка, натоварени със задача да установяват факти, свързани със здравословното състояние на освидетелстваните лица, които факти и цели са предвидени в нормативната уредба за нуждите на различни административни производства, включително и тези, уредени по КСО. Тази дейност на експертна оценка се извършва по предвидените нормативни правила, но съдържа и субективната преценка на отделните специалисти – членовете на ТЕЛК и НЕЛК, в което се изразява професионалният характер на експертизата.
Реализирането на отговорността по реда на чл. 110 от КСО е за вреди, причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Под „нарушения на нормативните разпоредби при издаване на актове на медицинската експертиза“ следва да се разбира извършени нарушения на въведени с правна норма правила и материални предпоставки.
В процесния случай от съществено заначение е обстоятелството, че при оспорването на ЕР на компетентният орган – НЕЛК неговото решение е отменено като незаконосъобразно, тъй като се е произнесъл свръхпетитум, доколкото с жалбата до него са направени оплаквания единствено в частта на ЕР, касаеща датата на инвалидизиране, но не и срещу определения % ТНР. Тоест, ЕР на ТЕЛК е било частично оспорено пред НЕЛК само относно обстоятелствата по чл. 61, ал. 1, т. 4 от НМЕ и съответно НЕЛК не е дължалал произнасяне относно обстоятелствата по чл. 61, ал. 1, т. 1 от НМЕ. В нарушение на специалната норма на чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ съставът на НЕЛК се е произнесъл и спрямо неоспорените части на ЕР на ТЕЛК, отменяйки ЕР на ТЕЛК в частта за ТНР, променяйки същата от 64% на 46%. С промяната, НЕЛК се е произнесла по повод, който е предвиден в наредбата, но при неизпълнение на кумулативното процесуално изискване същият повод да бъде посочен в жалбата. Осъщественият от НЕЛК контрол върху решението на ТЕЛК е следвало да обхване единствено обжалваната му част като е липсвало основание за разглеждане на решението на ТЕЛК в останалите му части. ТНР е била определена по правилото на чл. 70, ал. 5 от НМЕ. Произнасяйки се и по отношение на степента на трайно намалената работоспособнос, НЕЛК е излязла извън предмета на спора, очертан в подадената пред нея жалба.
По тези мотиви с Решение №1406/02.05.2025 г. по адм. д. №1009/2024 г. състав на АСВТ е отменил по жалба на И. М. И. Е. решение №91377 от зас. №83/01.08.2024 г. на специализиран състав по Нервни, Очни болести и ССЗ на НЕЛК в частта му, с която е отменено ЕР на ТЕЛК №90334 от 11.03.2024 г. към МБАЛ „Павликени“, гр. Павликени в частта му по оценката, с която е определена 46% ТНР. Съдебното решение е влязло в сила, при което остава да действа процентът ТНР, определен от ТЕЛК при МБАЛ Павликени, който е възприет и от лекарската комисия към ТП на НОИ – Велико Търново и не е оспорен от никоя от заинтересованите страни. ЕР на ТЕЛК №90334 от 11.03.2024 г. към МБАЛ „Павликени“, гр. Павликени в частта му по отношение оценката от 64% ТНР се счита за влязло в сила. Т. е. не е налице хипотезата на чл. 110, ал. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на физически лица или на юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи от актовете на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им, тъй като такава отмяна в процесния случай няма. По съдебен ред с влязло в сила решение е отменено решението на НЕЛК, определящо 46% ТНР. При това положение остава в сила ТЕЛК определяща 64% ТНР.
Действително съдебното решение по адм. д. №1009/2024 г. на АСВТ е постановено и влязло в сила след образуване на производството по настоящото дело, но това решение и факта на влизането му в сила, като ново обстоятелство, настъпило към момента на приключване на устните състезания по настоящото дело, следва да се вземе предвид при постановяване на крайния съдебен акт с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, тъй като липсва елемент от хипотезата на на чл. 110, ал. 1 от КСО, а именно отменен акт на медицинската експертиза.
При това положение недоказано остава твърдяното в оспореното решение нарушение на нормативните разпоредби при издаване на актове на медицинската експертиза, за което ответникът общо и непонятно се позовава на чл. 62 от НМЕ. Определеният с ЕР на ТЕЛК % ТНР е стабилизиран и въз основа на него на освидетелстваното лице се следва лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, респективно няма основание да се търси вина в действията на членовете на ТЕЛК с оглед допуснато нарушение на чл. 62 от НМЕ, а оттам незаконен се явява начета, установен с процесния РА за неправилно изплатена пенсия. Не се доказа и нарушение на чл. 62 от НМЕ допуснато от лекарите – членове на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД. Позоваването на тази норма обаче е общо и нито за жалбоподателите, нито за целите на съдебния контрол става ясно в какво точно се изразява нарушението. Подобен подход води до необоснованост на формираните констатации и правни изводи. В мотивите на ответника се чете, че членовете на ТЕЛК са постановили решението без да съобразят медицинската документация, като са направили изводи в разрез с правилата на медицинската логика и е нарушена технологията на оценка на ТНР, тъй като не са спазени првилата за определяне на процента ТНР. Противно на това и видно от изложението на фактическата обстановка по-горе в решението, ЕР на ТЕЛК е постановено след изпълнение на задължението по чл. 35 и чл. 36 от АПК – да бъдат установени относимите факти и обстоятелства, касаещи здравословното състояние на лицето. Освидетелстването е направено по документи, като са съобразени и анализирани относимите и значими такива от състава на медицинското експертно досие на пациента, които са цитирани и приложени към експертния акт. Не се констатират прописки при съблюдаването на процесуалните правила, предвидени в чл. 62 от НМЕ, които следва да извърши органът в този случай. Обективно, всестранно и пълно е изследван видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност. Релевантните доказателства за преценката на работоспособността са определени въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, като в процесния случай не са налице изключенията, предвиждащи провеждането на клиничен преглед и други специфични изследвания /в случаите по чл. 40, ал. 2 от правилника по чл. 109 от Закона за здравето – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания/. Законосъобразно са приложени разпоредбите на Приложение №1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, по реда на което се извършва преценка на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и причиненият от същото функционален дефицит, както и съобразяването на процента ТНР със степента на установения функционален дефицит. При наличие на множество увреждания, посочени като отправни точки в Приложение №1 процентът на ТНР /вида и степента на увреждане/ се определя по Методика за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти, съгласно Приложение №2. Потвърждение на извода за законосъобразното произнасяне на ТЕЛК се намира в съдебно-медицинската експертиза, приета по приобщеното адм. д. №1009/2024 на АСВТ. Същевременно, в решението на НЕЛК не са упоменати всички заболявания на лицето, в това число есенциалната хипертония без застойна сърдечна недостатъчност, което компрометира обективността на дадения % ТНР.
Съображенията, изложени в обстоятелствената част на оспореното решение, за допусната от ТЕЛК грешна интерпретация на медицинската документация и съответно нарушение по чл. 70, ал. 5 от НМЕ също не се споделят. Членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка в определена област на здравеопазването и поради това им е възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние към определен момент, с която оценка се свързват определени законови последици. Тази професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза и се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние. Тази оценка може да бъде в определени рамки, в който диапазон експертите определят своето заключение и за което те не могат да носят отговорност за професионалната си дейност. Наред с това има и оценка, която при наличието на определени факти следва определен точен извод (оценка) по съдържание определен от правна норма. Професионалната дейност на експертите в този случай се състои в това да бъдат установени правно значимите факти във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице, от които факти следва и законовата оценка. В настоящият случай е налице първата от описаните хипотези, в която експертите са установили фактите според професионалната си подготовка и са определили процента ТНР в диапазоните „от – до“, за която дейност не могат да носят отговорност.
Административният орган в своето решение не е разграничил отделните хипотези от дейността на медицинските експерти, а се е задоволил да отчете факта на незаконосъобразно отмененото решение на ТЕЛК, като е свързал формално този факт с хипотезата на нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. Тази връзка не е автоматична и следва да бъде установявана във всеки един конкретен случай.
Всяко решение на ТЕЛК и НЕЛК като резултат на действия и заключения е регламентирана от нормативни разпоредби дейност по издаването им, но не това се има предвид в хипотезата в разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО. Целта на закона е да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън нормалната неприкосновена субективна професионална оценка на членовете на ТЕЛК, а именно при умишлено неглижиране на доказателства или отбелязване на неверни данни в медицинската документация (в същия смисъл решение № 4265/05.04.2017 г. по адм. д. № 3895/2016 г. на ВАС, VI о. и решение № 6672/29.05.2017г по адм. дело № 2169/2016г на ВАС, VI о.). Решение № 1732 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9714/2021 г., VI о., Решение № 2189 от 23.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9/2024 г., VI о., Решение № 7434 от 26.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 855/2022 г., VI о., Решение № 13161 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6923/2021 г., VI о., Решение № 4890 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13842/2019 г., VI о; Решение № 13161 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6923/2021 г., VI о. и др.
В настоящия случай не се установява от ТЕЛК да е допуснато нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например да не е взета предвид изобщо медицинската документация, каквато е била представена и е налице, да е нарушена процедурата по издаване на решението или да е налице действие или бездействие, изискуемо според правната норма. Видно от ЕР на НЕЛК е, че отмяната на акта на ТЕЛК към „МБАЛ - Павликени” ЕООД /която е незаконосъобразна/ всъщност не е продиктувана от нарушение на нормативните разпоредби, а се дължи на разлики в преценката на наличната документация и изводите, формирани въз основа на нея относно здравословното състояние на освидетелстваното лице. Освен това, следва да се посочи, че в решението на НЕЛК не се сочат нарушения на нормативни разпоредби при издаване на решението на ТЕЛК, поради което следва да се приеме, че то не констатира такива нарушения. В този смисъл следва да се отбележи, че когато с решение на НЕЛК се отменя решение на ТЕЛК, то отменителното решение следва да съдържа конкретни мотиви относно това, в какво се изразява неправилността на приетото от членовете на ТЕЛК, респ. следва да се посочи и в какво се изразява несъгласието с това медицинско мнение, и при какви правила то е взето или следва да се вземе. В тази връзка следва да се съдържат и изводи дали има нарушение на нормативните правила по издаване на решението на ТЕЛК като административен акт или като експертиза с оглед правилата за извеждане на експертното мнение. При липса на такова съдържание в мотивите на решението на НЕЛК няма основание други лица или органи извън състава на ТЕЛК и НЕЛК да преценяват отмяната на решение на ТЕЛК при какви условия е отменено, още по малко, че това е извършено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването им. (В този смисъл Решение № 13060 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3991/2023 г., VI о.). В случая, освен че ЕР на НЕЛК е отменено в частта за % ТНР, следва да се държи сметка, че то не съдържа конкретни мотиви, че решението на ТЕЛК се отменя поради нарушение на нормативни разпоредби при издаването му, а са въведени единствено общи изводи.
Медицинска документация на освиделстваното лице е била налична в медицинското досие, същата не е игнорирана от членовете на ТЕЛК, като им е била достатъчна да оценят здравословното му състояние. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че процентът на трайна неработоспособност на И. И., дадена в ЕР на ТЕЛК за всяко едно от заболяванията му, съответства на посочения процент по приетата за приложима отправна точка, съгласно Приложение №1, а с оглед установеното придружаващо заболяване, в съответствие с чл. 63, ал. 3 от НМЕ, ТЕЛК е приложила т. III. от Методиката – Приложение №2 към НМЕ, като правилно е определена оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане/. Не е нарушена и т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти съгласно Приложение №2, поради наличието на няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на ТНР/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на ТНР/вид и степен на увдреждане се определя, като към най-високия процент по съответната отправна точка на най-тежкото (водещо) увреждане е прибавен 20 на сто от сбора на процентите на останалите съпътстващи увреждания.
След като не са допуснали нарушения на нормативните изисквания при издаване на решението на ТЕЛК и при липса на такова съдържание в мотивите на решението на НЕЛК, няма основание други лица или органи извън състава на ТЕЛК и НЕЛК да преценяват отмяната на решение на ТЕЛК при какви условия е отменено, още по малко да се твърди, че тази отмяна е извършена при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването им. Административният орган не е доказал и виновно поведение на двамата лекари-членове на ТЕЛК, даващи основание за реализиране на имуществената отговорност на членовете от състава му. Целта на закона и на чл. 110, ал. 1 КСО е да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън рамките на професионално вътрешно убеждение на членовете на ТЕЛК, а именно при умишлено неглижиране на доказателства или отбелязване на неверни данни в медицинската документация (В този смисъл Решение № 13060 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3991/2023 г., VI о., Решение № 4265/05.04.2017 г. по адм. д. № 3895/2016 г. на ВАС, VI о. и решение № 6672/29.05.2017 г по адм. дело № 2169/2016 г на ВАС, VI о.).
Направените осигурителни разходи са извършени на основание на законовата разпоредба на чл. 98, ал. 7 от КСО, която предвижда, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Или иначе казано, предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт е предвидено в закона и следователно изплащането на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в определен размер е осъществено на правно основание, а осигурителните разходи за изплатената пенсия не са причинени пряко от отмененото експертно решение на органа на медицинската експертиза.
С оглед гореизложеното, в случая не е осъществен съставът на чл. 110, ал. 1 от КСО и не са налице условия за ангажиране на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК, в частност на А. Л.-Х. и на Н. А. Н.. В този смисъл Решение № 1732 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9714/2021 г., VI о., Решение № 1690 от 09.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2256/2016 г., VI о., Решение № 9108 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9170/2015 г., VI о., Решение № 4297 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2015 г., VI о., Решение № 12735/ 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8492/ 2016 г., VI о., Решение № 4265/ 05.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3895/ 2016 г., VI о. Решение № 13161 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6923/2021 г., VI о., , VI о., Решение № 7434 от 26.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 855/2022 г., VI о., Решение № 13161 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6923/2021 г., VI о., Решение № 2189 от 23.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9/2024 г.и др.
Изложените съображения обосновават крайния извод за незаконосъобразност на Решение №1040-04-21/21.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна тяхна жалба срещу Разпореждане №РО-5-04-01857076/17.02.2025 г. на ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ в ТП на НОИ – Велико Търново, поради което същото следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателите имат право на разноски. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение, което е по 500 лева за всеки един от тях, съгласно представените два договора за правна защита и съдействие и приложения списък по чл. 80 от ГПК. След като съобрази разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и ниската фактическата и правна сложност на делото, съдът намира искането за разноски за адвокатско възнаграждение за основателно в договорения и платен размер от 500 лв. за всеки. Поради изложеното в полза на жалбоподателите следва да се присъдят разноски в размер на по 500 лв. за адвокатско възнаграждение на всеки един от двамата жалбоподатели и по 10 лв. за държавна такса за образуване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, пети състав на Административен съд – Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А. Н. Л.-Х. и Н. А. Н. Решение №1040-04-21/21.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна тяхна жалба срещу Разпореждане №РО-5-04-01857076/17.02.2025 г. на ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ в ТП на НОИ – Велико Търново.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София да заплати на А. Н. Л.-Х. с [ЕГН] от гр. Велико Търново, [улица], ет. 6, ап. 23 сумата от 510,00 (петстотин и десет) лева.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт гр. София да заплати на Н. А. Н., [ЕГН], с адрес в с. Горна Липница, [улица], сумата от 510,00 (петстотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |