№ 5117
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. К.А
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110126011 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 вр.с чл. 415, ал. 1 и чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 150409/08.05.2024 г., предявена от „Е.м.“ ЕООД с
ЕИК ., седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. м.д., ул. рпк № 4-6, чрез
пълномощник със съдебен адрес: гр. София, бул.АЛ. М. № 51, ет. 1, офис 19Б, адвокат А. К.,
срещу К. В. К.ов, ЕГН **********, гр. София, ул. тв № 8, положителен установителен иск
по чл.422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 240 и чл. 99 от ЗЗД за
установяване дължимостта на сумите сумата от 1451 лв., от които главница 1171.12 лв.,
договорна/възнаградителна лихва 279.88 лв., дължими за периода от 21.09.2022 г. -
21.02.2023 г. - неизпълнено задължение по Договор за стоков кредит № 5189426 от
16.08.2022 г., претендирани неизпълнени задължения по посочения по-горе договор, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 16.08.2022 г. в гр.София е сключен Договор за
стоков кредит № 5189426 между „укф” /УКФ/ ЕАД, в качеството му на Кредитор и
ответника, в качеството му на Кредитополучател. По силата на този договор кредиторът
отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в общ размер на 1388.49 лв. за закупуване на
компютри (конзола Плейстейшън). Сочи, че редовната главница по кредита се олихвявала с
лихва в размер на 30% годишно, а годишният процент на разходите (ГПР) към датата на
отпускане на кредита, определен съгласно Закона за потребителския кредит, е в размер на
34,49 %. Твърди, че след усвояване на Кредита, кредитополучателят не е погасявал
дължимите вноски, като е останало непогасено вземане по кредита в размер на 1451 лв., от
които главница 1171.12 лв. и договорна лихва в размер на 279,88 лв. Твърди се, че съгласно
условията по сключения Договор за стоков кредит от 16.08.2022 г., ответникът се е задължил
да погасява задължението си на 6 месечни вноски ежемесечно, считано от 21.09.2022 г. с
месечна вноска в размер на 252.08 лв. Крайният срок за издължаване на кредита е на
21.02.2023 г.
Ищецът твърди, че на основание сключен Договор за прехвърляне на парични
1
вземания (цесия) от 12.05.2023 г. и приложенията към него между „укф’ ЕАД с ЕИК . и
„Е.м.” ЕООД, с ЕИК ., задължението на ответника, произтичащо от Договор за стоков кредит
№ 5189426 от 16.08.2022 г., било изкупено от ищцовото дружество, като до длъжника е
изпратено уведомление по пощата с обратна разписка на посочения от него в договора за
кредит адрес. Писмото, съдържащо уведомлението за извършената цесия, било върнато в
цялост. Причината за неполучаването на уведомлението била отразена като „непотърсено“.
Ищецът пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез
подаване на Заявление до Софийски Районен съд за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 59649/2023 г.
по описа на Софийски Районен съд, по което е издадена Заповед за парично изпълнение.
Срещу издадената заповед ответникът подал възражение, за което ищецът е бил уведомен
със съобщение, надлежно връчено му на 08.04.2024 г. Моли съда да уважи исковата
претенция.
В срока за отговор ответникът не е ангажирал такъв, не е направил
доказателствени искания, поради което е изгубил възможността да ангажира такива по
реда на чл.131 и чл.133 ГПК. В заповедното производство е депозирано възражение по чл.
414 ГПК, в което длъжникът е посочил, че по договор по Договор за стоков кредит №
5189426 от 16.08.2022 г. прехвърлено в полза на „Е.м.” ЕООД от 12.05.2023 г. отдавна бил
внесъл всички пари и го е погасил. Твърди, че не дължи нищо по нито един кредит.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
-ти
Видно от приложеното ч.гр.д. № № 59649/2023 г. на СРС, I ГО, 120 състав, в полза
на ищеца е издадена заповед по чл. 410 от ГПК. С оглед на това, че срещу заповедта е
постъпило възражение от длъжника, на заявителя са дадени указания за предявяване на
установителен иск по реда на чл. 415 от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца от
водене на настоящото производство.
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че
вземането произтича от Договор за стоков кредит № 5189426 от 16.08.2022 г., сключен
между „укф’ ЕАД и ответника, като вземанията по същия са прехвърлени на ищеца чрез
Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 12.05.2023 г., като на ответника е
изпратено уведомление, което обаче се е върнало като непотърсено.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че при
извършената проверка в счетоводството на кредитодателя „укф“ ЕАД е било установено, че
на 16.08.2022 г. е сключен договор за кредит с ответника за сума в размер 1358.97 лв. за
закупуване на конзола Плейстейшън от магазин на „Технополис България“ ЕАД. Сумата е
била преведена от кредитодателя на „Технополис България“ ЕАД на 17.08.2022 г. На
21.09.2022 г. ответникът е внесъл сума от 252.08 лв. по сметката на кредитодателя, като със
същата е погасена главница в размер на 217.37 лв. и договорна лихва от 34.71 лв. След
датата на извършеното прехвърляне на вземането ответникът не е извършвал плащания към
ищеца. Експертизата е установила, че непогасено е останало вземане за главница в размер на
1171.12 лв., договорна лихва от 89.28 лв. и лихва при просрочие от 190.60 лв., или
непогасената част от вземането е в общ размер на 1451.00 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
В тежест на ищеца в настоящото производство e да докаже чрез пълно и главно
доказване наличието на валидно правоотношение между ответника и праводателя на ищеца
по договора за кредит; изпълнение на задълженията на кредитодателя по отношение на
ответника по договора за кредит; валидно извършване на прехвърлянето на процесните
вземания от първоначалния кредитор на ищеца; валидно уведомяване на длъжника за
2
извършеното прехвърляне на вземанията в полза на ищцовото дружество, както и размера
на дължимите главница и лихви. Респективно, в тежест на ответника е да установи по
собственото си възражение за недължимост, че е извършено погасяване чрез плащане на
вземанията.
По делото няма спор относно валидността на сключения договор за стоков кредит и
прехвърлянето на вземанията към ищеца от първоначалния кредитор. Не се спори и относно
размера на сумите, които са предоставени чрез кредита и дължимите лихви – договорни и
закъснителни. Вземанията са установени по вид и размер, като счетоводната експертиза е
извършила проверка в счетоводството на кредитора и на ищеца, но не е установено плащане
след датата на прехвърляне на вземанията в полза на ищцовото дружество. Ответникът,
въпреки дадените му указания относно разпределяне на тежестта на доказване, не установи
извършено плащане извън установеното от вещото лице по счетоводната експертиза.
При събраните доказателства в хода на заповедното и исковото производство,
настоящият съдебен състав приема, че исковете са доказани и следва да бъдат уважени, като
на ищеца се присъдят направените от него разноски в двете производства, а именно – 29.02
лв. за държавна такса в заповедното производство, адвокатско възнаграждение от 240 лв. в
заповедното производство, държавна такса в размер на 29.02 лв. в исковото производство,
сумата от 350 лв. за депозит за вещо лице, в общ размер на 648.04 лв.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните „Е.м.“ ЕООД с ЕИК .,
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. м.д., ул. рпк № 4-6, представлявано от рмт,
чрез пълномощник със съдебен адрес: гр. София, бул.АЛ. М. № 51, ет. 1, офис 19Б, адвокат
А. К., и К. В. К.ов, ЕГН **********, гр. София, ул. тв № 8, на основание чл.422 във връзка с
чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 240 и чл. 99 от ЗЗД, че ответникът К. В. К.ов,
ЕГН ********** дължи на ищеца „Е.м.“ ЕООД с ЕИК . сумата от 1451 лв., от които главница
1171.12 лв. (хиляда сто седемдесет и един лева и дванадесет стотинки), както и лихви в
размер на 279.88 лв. (двеста седемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки), дължими
за периода от 21.09.2022 г. - 21.02.2023 г., които суми съставляват неизпълнено задължение
по Договор за стоков кредит № 5189426 от 16.08.2022 г., претендирани неизпълнени
задължения по посочения по-горе договор, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
26.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К. В. К.ов, ЕГН **********, гр. София, ул. тв № 8 да заплати на „Е.м.“
ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. м.д., ул. рпк № 4-6,
представлявано от рмт, чрез пълномощник със съдебен адрес: гр. София, бул.АЛ. М. № 51,
ет. 1, офис 19Б, адвокат А. К., сумата от 648.04 лв. (шестстотин четиридесет и осем лева и
четири стотинки) за направени разноски в заповедното и и исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3