№ 3372
гр. София, 10.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20211110215729 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ
(ЕФ) № Серия К № 4426008 на СДВР с дата от 23.01.2021 г. срещу ВЛ. Ф.
С., ЕГН: ********** в качеството му на законен представител на „АйТи
Трейнинг“ ЕООД, ЕИК: *********, с който му е наложено
административно наказание парична „глоба” в размер на 50.00 лева за
административно нарушение на основание чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.2 от
ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
В жалбата на жалбоподателя се инвокират съображения против
обжалваният санкционен акт. Твърди се, че процесният ЕФ е неправилен и
незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения
на императивните съдопроизводствени правила на ЗАНН и при колизия с
материалния закон. Релевира се и довод за недоказаност на твърдяното като
извършено административно нарушение по възведения административно –
наказателен състав.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, но се
представлява от надлежен процесуален представител, който релевира
допълнителни съображения в подкрепа на доводите от депозираната въззивна
жалба. Не се заявяват доказателствени искания. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна е редовно призована и уведомена за настоящото
наказателно производство, като изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, който оспора депозираната въззивна жалба. Не се заявяват
доказателствени искания. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
1
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
I. ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – електронен фиш, подлежащ на законов съдебен
контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание
чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на
изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Установява се от материалите от наказателното производство, че предмет
на обжалване е издаден в съответствие със заповед № 81213-931/30.08.2016 г.
на Министъра на МВР по образец ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К
№ 4426008 на СДВР с дата от 23.01.2021 г. срещу ВЛ. Ф. С., ЕГН:
********** в качеството му на законен представител на „АйТи
Трейнинг“ ЕООД, ЕИК: *********, с който му е наложено
административно наказание парична „глоба” в размер на 50.00 лева за
административно нарушение на основание чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.2 от
ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят ВЛ. Ф. С. е законен представител от 09.02.2017 г. (след
справка в ТРРЮЛНЦ на основание чл. 23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ) на „АйТи
Трейнинг“ ЕООД, ЕИК: *********. Дружеството е собственик на лек
автомобил „Ауди А 5 Спортбек“ с рег. № СВ 1921 НК. На 23.01.2021 г. в
12.30 часа жалбоподателят ВЛ. Ф. С., а не неговият жаща Фердю Асенов С.
от гр.Пордим, е управлявал посоченият лек автомобил в гр.София, бул.
„Цариградско шосе“ срещу Врана с посока на движение от ул. „Павел
Красов“ към Околовръстен път при ограничение на скоростта на движение,
въведено с пътен знак В 26 в населено място, съгласно транспортните схеми
на Столична община, депозирани в СРС с вх.№ 159200 от 29.07.2022 г., при
разрешена скорост от 50 км/ч и установена скорост на движение от 66 км/ч.,
след приспадане на законов толеранс от 3 км/ч. Превишението на
разрешената скорост е от 16 км/ч. Нарушението било установено и заснето с
технически изправно и проверено от БИМ с протокол за проверка № 06-С-
ИСИС/21.02.2020 г., валидно до 07.09.2027 г. съгласно удостоверение за
измерване техническо устроство АТСС “CORDON MD 1192“. За
използваното на инкриминираната дата техническо устройство бил съставен
надлежен протокол на СДВР с рег. № 4332р-4279 от 21.01.2021 г. В
приложената декларация от 28.07.2021 г. жалбоподателят С. поосочил
първоначално, че на инкриминираната дата и място неговият баща Фердю
Асенов С. от гр.Пордим, ул. „Хаджи Димитър“ № 1. Адресът в гр.Пордим бил
посетен за проверка дали лицето Фердю С. е било живо. Според докладна
записка от 05.10.2021 г. на полицейски инспектор Лилия Мотева от РУ-
2
Пордим на адреса в гр.Пордим, ул. „Хаджи Димитър“ № 1 не живеел Фердю
Асенов С., тъй като бил починал на 24.03.2021г. по данни на неговата
съпруга, както и че по нейни данни съпругът й Фердю Асенов Сименов не е
управлявал въобще автомобил в гр.София, тъй като същият боледувал
продължително време.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства по делото, се установява, че процесното мобилно
автоматизирано техническо средство мобилно техническо устроство АТСС
“CORDON MD 1192“, с което е констатирано и заснето процесното
нарушение, е изпитано с протокол за проверка от БИМ № 06-С-
ИСИС/21.02.2020 г., валидно до 07.09.2027 г. съгласно удостоверение за
измерване и съобразно нормативните изисквания, към датата на нарушението
– 23.01.2021 г.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес".
С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков
материал към процесния електронен фиш като годно веществено
доказателствено средство. От същия се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост – 66.00 км/ч (след приспадане на 3 км/ч толеранс в полза на
нарушителя като възможна техническа грешка).
От приложената по делото справка от Столична община и схема за
организация на движението на процесния пътен участък се установява, че към
момента на констатиране на нарушението – 23.01.2021 г. , мястото на
извършване на нарушението е било регулирано с пътен знак „В 26“ при
разрешена скорост на движение от 50.00 км/ч за населено място в
съответствие с чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП.
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП е
отменена с ДВ, бр. 54 от 2017 г., поради което след влизането в сила на
посочената редакция на ЗДвП органите на МВР са нямали задължение да
оповестяват на интернет страницата на МВР местата за контрол с
автоматизирани технически средства.
Съдът кредитира заключението на Българския институт по метрология,
че при извършената метрологична проверка на процесното мобилно
автоматизирано техническо средство същото отговаря на всички
метрологични изисквания.
В тази насока в Решение № 4388 от 28.06.2022 г. на АдмС - София по
адм. д. № 3684/2022 г., прието, че според чл. 26, ал. 1 от ЗИ контролът на средствата
за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща
3
проверка. Председателят на Българския институт по метрология одобрява типа на
средствата за измерване и издава удостоверение от одобрен тип, когато след изпитване и
оценяване на типа е установено съответствие на типа на средствата за измерване с
изискванията към тях /чл. 32, ал. 1 от ЗИ/. Следователно, мобилните системи за
видеоконтрол, след законодателните изменения, представляват годно средство за
констатиране и заснемане на нарушения на установените ограничения на скоростта, при
спазване на въведените изисквания контролният орган да не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключва и
демонтира.
В настоящия случай не се установени нарушения на тези правила за
работа с мобилната система за видеоконтрол.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Настоящият съдебен състав следва да се отбележи, че с ДВ, бр. 19 от
13.03.2015 г. са въведени промени в законодателната уредба, касаеща
процедурата за издаване на електронни фишове по силата съобразените от
законодателя задължителни указания на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС. Именно за усъвършенстване на
процедурата за издаване на електронен фиш след Тълкувателно решение №
1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС са извършени няколко
законодателни промени. Първо, с § 6, т. 1 от ЗДвП(ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е
създадена нова разпоредба, предвиждаща участъкът от пътя, на който се
осъществява контрол за спазване правилата за движение с автоматизирани
технически средства и системи, да се обозначава чрез поставянето на пътни
знаци, да се оповестяват в средствата за масово осведомяване и на интернет
страницата на МВР. Второ, § 6, т. 2 от ЗДвП(ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е създадена
нова разпоредба, която делегира на министъра на вътрешните работи да
определи с наредба условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение. Трето, с
§ 8, т. 1 от З. (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) в думите "техническо средство" са
заменени с израза "автоматизирано техническо средство или система".
Четвърто, с § 10, т. 1 от З. (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) в дефиницията за
"електронен фиш" е добавен изразът "и системи". С § 10, т. 2 от ЗДвП (ДВ,
бр. 19 от 2015 г.) е създадена нова т. 65 с нова дефиниция за "автоматизирани
технически средства и системи", според която те са "уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствието или отсъствието на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. " По новосъздадената делегация по (нов – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е
издадена Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на вътрешните
работи за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ДВ,
бр. 36 от 2015 г.), в сила от 23.05.2015 г. изрично се предвижда, че
4
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения–видеозаписи с данни за установените нарушения на
правилата за движение. За тях се издават електронни фишове с използване
на автоматизирана информационна система.
Въведени са и правила за означаване на местата за контрол с мобилни и
стационарни системи и средства за контрол, а с чл. 8–чл. 11 са
регламентирани специални такива за използването на мобилните системи.
Допуска се за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, независимо дали стационарно или мобилно, да се
издаде електронен фиш по (нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) за налагането на
глоба в размера, определен за този вид нарушение.
В контекста на изложеното, съдът намира, с оглед събраните по делото
доказателства, че правилно е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя ВЛ. Ф. С. в качеството му на
законен представител от 09.02.2017 г. (след справка в ТРРЮЛНЦ на
основание чл. 23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ) на „АйТи Трейнинг“ ЕООД, ЕИК:
*********
Жалбоподателят е управлявал на инкриминираната дата и място лек
автомобил „Ауди А 5 Спортбек“ с рег. № СВ 1921 НК в гр.София, бул.
„Цариградско шосе“ срещу Врана с посока на движение от ул. „Павел
Красов“ към Околовръстен път при ограничение на скоростта на движение,
въведено с пътен знак В 26 в населено място, съгласно транспортните схеми
на Столична община, депозирани в СРС с вх.№ 159200 от 29.07.2022 г., при
разрешена скорост от 50 км/ч и установена скорост на движение от 66 км/ч.,
след приспадане на законов толеранс от 3 км/ч. Превишението на
разрешената скорост възлизало на 16 км/ч. Нарушението било установено и
заснето с технически изправно и проверено от БИМ с протокол за проверка №
06-С-ИСИС/21.02.2020 г., валидно до 07.09.2027 г. съгласно удостоверение за
измерване техническо устроство АТСС “CORDON MD 1192“ и с оглед
приложения по делото протокол на СДВР с рег. № 4332р-4279 от 21.01.2021
г., ползващ се с материална доказателствена сила за отразените в него факти.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателя е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, като е управлявал процесния
лек автомобил със скорост от 66.00 км/ч при ограничение въведено с пътен
знак В26 за инкриминираното място от 50 км/ч в рамките на населено място,
установено съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Извършеното от
нарушителя деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е
извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че
управлява МПС със скорост 66.00 км/ч при разрешена скорост от 50.00 км/ч в
рамките на населено място, регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. в
ЗДвП, като е целял това негативно изменение на обективната действителност.
Съдът намира, че в процесния електронен фиш и транспортните схеми на
Столична Община е посочена както максимално разрешената скорост на
5
движение, регулирана с пътен знак В 26, в този пътен участък – 50.00 км/ч,
така и измерената скорост на движение на процесния автомобил – 66.00 км/ч,
което е с 16.00 км/ч над допустимата. На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП сред задължителните реквизити на
електронния фиш не фигурира името и длъжността на служителя, издал
електронния фиш. В самия електронен фиш е посочено, че е издаден от
СДВР, като част от структурата на МВР. Въз основа на установената
фактическа обстановка, настоящият състав приема, че жалбоподателят не е
изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП да съобрази
скоростта на движение с указаната скорост за движение в населено място,
която е била обозначена и с пътен знак. Изпълнителното деяние от състава на
това нарушение е определено като нарушение на просто извършване,
осъществявано чрез противоправно действие.
Същевременно съдът намира, че деянието не съставлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-
ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид (чл. 93, т. 9 НК).
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С
оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението
на МПС с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП, увреждане живота,
здравето и имуществото на останалите участници в движението по пътищата.
Не на последно място, за да достигне до извод за неприложимост на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН към конкретния случай, съдът съобрази и че се
касае за превишение на скоростта с 18.00 км/ч., което не може да бъде
определено като незначително.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, когато превишението е с
от 11 до 20 км/ч, се наказва с глоба в размер на 50.00 лева, в какъвто размер е
и определената и наложена на жалбоподателя санкция. Доколкото глобата е в
абсолютно определен размер, то излагането на съображения досежно нейната
индивидуализация се явява безпредметно.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира
основания за неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да
бъде потвърден изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
6
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе
разноските за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в
пределите от 80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на
осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
страна.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 4426008 на СДВР с дата от
23.01.2021 г. срещу ВЛ. Ф. С., ЕГН: ********** в качеството му на
законен представител на „АйТи Трейнинг“ ЕООД, ЕИК: *********, с
който му е наложено административно наказание парична „глоба” в размер
на 50.00 лева за административно нарушение на основание чл.21, ал.2 вр.
чл.21, ал.2 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА въззивникът ВЛ. Ф. С., ЕГН: ********** да заплати на
въззиваемата страна СДВР чрез законният й представител с адрес
гр.София, ул. „Антим I“ № 5 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от
АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН, сумата от 150.00 лева за дължимо
възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7