№ 391
гр. Пловдив, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20255001000547 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 ГПК.
Обжалвано е решение № 67 от 27.05.2025г., постановено по т.д. № 16 по
описа за 2024г. на ОС Пазарджик, в частта, с която е осъдено ЗАД „Далл Богг:
ЖИ.т и здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Изгрев“, ЖК Дианабад, бул.”Г.М. Димитров” № 1 да заплати на
К. П. Л. ЕГН **********, действащ чрез своите родители и законни
представители С. В. И. и П. К.ов Л. с адрес с. ********, ул. *********** № 24
сума в размер на 45 000 лв., частично от 60 000 лв., съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания и влошено емоционално състояние, вследствие на ПТП, настъпило
на 18.05.2023 г. около 21.48ч. на главен път I – 8кв. 175+645 между гр.
Септември и с. Лозен, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
08.02.2024 г. до окончателното й заплащане и сумата от 3053.48 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца
вследствие същото ПТП, формирани от сбора на разходи за оперативно
лечение, медицински изделия, консумативи и лекарствени продукти, както и
1
да заплати на С. В. И., ЕГН ********** с адрес с. ********, ул. ***********
№ 24 сума в размер на 6000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и
влошено емоционално състояние, вследствие на ПТП, настъпило на
18.05.2023 г. около 21.48ч. на главен път I – 8кв. 175+645 между гр.
Септември и с. Лозен, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
08.02.2024 г. до окончателното й заплащане.
Решението в посочените осъдителни части е обжалвано от ЗАД „Далл
Богг: ЖИ.т и здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Изгрев“, ЖК Дианабад, бул.”Г.М. Димитров”
№ 1 с твърдения за неправилност и необоснованост при определяне
справедливия размер на обезщетението или неточно приложение на чл. 52
ЗЗД, а също и при определения процент на съпричиняване от страна на
ищцата С. И.. Искането, отправено до въззивният съд, е решението да бъде
отменено изцяло и исковете отхвърлени, а в случай, че съдът приеме, че
въззивната жалба е частично основателна, настоява да бъде намален размера
на присъдените обезщетения. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който
ищците, сега въззиваеми, настояват жалбата като неоснователна да бъде
оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Претендират разноски.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по обективно и
субективно съединени искове на К. П. Л. ЕГН **********, действащ чрез
своите родители и законни представители С. В. И. и П. К.ов Л. с адрес с.
********, ул. *********** № 24 и на С. В. И., ЕГН ********** с адрес с.
********, ул. *********** № 24 против „Далл Богг: ЖИ.т и здраве“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Изгрев“, ЖК Дианабад, бул.”Г.М. Димитров” № 1 с правно основание чл. 432
КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000
лв., частично от 60 000 лв. за първия ищец, както и за присъждане в полза на
2
същия на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 3053.48
лв., формирана от сбора на разходи за оперативно лечение, медицински
изделия, консумативи и лекарствени продукти и 10 000 лв. за втората ищца,
представляващо обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
претърпени увреждания в резултат на същото ПТП. Твърденията, на които се
основават предявените искове се свеждат до следното: на 18.05.2023г. около
21.48ч. на главен път I-8 км. 175+645 между гр. Септември и с. Лозен, обл.
Пазарджик е настъпило ПТП с участието на МПС марка Ауди, модел А3 с рег.
№**********, управлявано от И.Д.С. ЕГН ********** и МПС марка Опел,
модел Зафира с рег. №*********, управлявано от С. В. И., вследствие което е
пострадал ищеца К. Л., пътник в лек автомобил марка Опел, модел Зафира,
возещ се в специално детско столче, обърнато назад по посоката на движение
– на задната седалка, на отреденото за подобен тип столчета място,
обезопасено със закопчан предпазен колан. Вследствие същото ПТП е
пострадала и ищцата С. И.. Твърдят, че за станалото ПТП е съставен
констативен протокол с пострадали лица № 340р-8284 от 18.05.2023г. по
описа на РУ - Септември към ОД на МВР Пазарджик, съгласно отразеното в
който виновен за станалото е водачът на лек автомобил Ауди А 3 И.С., който
движейки се с превишена скорост е загубил контрол върху управляваното от
него МПС, отклонил се е в ляво по посоката си на движение и след като е
навлязъл в насрещното движение, се ударил челно в насрещно движещия се
лек автомобил Опел Зафира, който се преобърнал, завъртял се и вследствие на
силата на удара и инерционните сили се е отклонил в канавката, извън
платното за движение, а впоследствие и в крайпътната нива. Конкретно
твърдят, че ищеца К. Л., е бил хоспитализиран в общо тежко състояние в
МБАЛ Пазарджик, където след извършване на съответните изследвания му е
поставена диагноза: фрактура на тялото на дясна бедрена кост; лош акустичен
прозорец – панкреас; контузия на таза, корема, главата, гръдния кош, на
подбедрица, предмишница, коляно, на дясната гривнена става, отоци,
кръвонасядания и белези. Твърдят, че на 19.05.2023г. К. е бил опериран и му е
поставена директна скелетна екстензия на двете бедра, а след това репозиция
и гипсова имобилизация с ръкав. Сочат, че ищеца се оплаквал от силни болки
в областта на главата, на лявата ръка, дланта, гърба, дясната предмишница,
дясното коляно, лявото бедро, дезориентация, главоболие, световъртеж и
гадене. Изписан е на 21.05.2023г., но поради сложността на счупването в
3
областта на бедрената кост отново е хоспитализиран в Пловдив в УМБАЛ Св.
Георги, Клиника по ортопедия и травматология, където му е поставена
метална остеосинтеза и е опериран за поставяне на титаниеви еластични
пирони, къдeто е пролежал до 27.05.2023г.. След изписването на детето от
болничното заведение, твърдят, че лечението продължило в домашни условия,
през който период и вследствие причинените му увреждания и множество
болки в областта на цялото тяло, К. бил силно напрегнат и плачел без
причина, не можел да спи. Твърдят, че на 22.07.2023г. К. отново е постъпил в
УМБАЛ Св. Георги, където му е извършено оперативно лечение, свързано с
отстраняване от костта на имплантирани уреди от фемур. Сочат, че увредите
при станалото ПТП са се отразили не само на физическото, но и на
психическото здраве на К., който към датата на инцидента е бил на година и
10 месеца и освен, че плачел, бил подтиснат и неспокоен, не можел да говори
от силен уплах, а и понастоящем е силно тревожен. Освен това ищците
твърдят, че вследствие станалото К. е претърпял и имуществени вреди,
представляващи направени разходи за закупуване на титаниеви еластични
пирони за фрактури при деца в размер на 1280 лв., разходи за закупуване на
консумативи – заключваща проксимална раменна плака и винтове в размер на
1580 лв. и разходи за закупуване на лекарствени продукти. По отношение на
ищцата С. И. твърдят, че същата непосредствено след инцидента е приета в
Спешното отделение на МБАЛ Пазарджик, където е била подложена на
изследвания и е изписана с окончателна диагноза: контузия на главата с
отворена и кървяща разкъсно – контузна рана; кръвонасядания и отоци по
главата и лицето; контузия на гръдния кош и гърба; контузия на поясната
област и контузия на крайниците – отоци, кръвонасядания и белези.
Вследствие тези увреждания ищцата е изпитала силни болки в областта на
главата, гръдния кош, врата, кръста, лявата ръка и бедро и се е оплаквала от
дезориентация, главоболие, световъртеж, виене на свят и гадене. Освен
физическите увреди, ищцата е претърпяла и психически такива, като след
инцидента тя е силно подтисната, лесно раздразнителна и нервна, доведена до
депресивно състояние, била е в невъзможност да изпълнява семейните си
задължения, да обслужва своите нужди и да изпитва радост от жИ.та – своя и
на близките й. За обезвреда на причинените й неимуществени вреди ищцата
претендира сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
20.07.2023г. до окончателното й заплащане. Като твърдят, че застрахователя
4
на гражданската отговорност на деликветна е уведомен за станалото на
20.07.2023г. и по предявените застрахователни претенции са образувани щети,
по които същия, нито е определил, нито заплатил обезщетение, настояват съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетение за
причинените на К. Л. неимуществени вреди – болки и страдания в размер на
сумата от 45 000 лв., частично от 60 000 лв. и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 3053.48 лв., както и обезщетение за причинените на С. И.
неимуществени вреди – болки и страдания в размер на сумата от 10 000 лв.,
ведно със законна лихва върху главниците, считано от 20.07.2023 г. до
окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Ответникът – ЗАД „Далл Богг: ЖИ.т и здраве“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ЖК Дианабад,
бул.”Г.М. Димитров” № 1 е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете с твърдения, че са процесуално допустими, но неоснователни.
Оспорва всички твърдения в исковата молба с изключение на факта, че водача
на л.а. марка „Ауди А3“, с рег. №********** е имал сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към
датата на станалото ПТП. Оспорва механизма на настъпване на ПТП-то, като
навежда възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че ищците са
пътували без правилно поставен предпазен колан, както и че К. Л. не е бил
поставен в детско столче. Навежда и възражение за съпричиняване,
изразяващо се в неполагане на дължимата грижа от пострадалите за тяхното
възстановяване като твърди, че не са провеждали рехабилитация
/физиотерапия, които са били задължителни с оглед получените увреждания.
Оспорва твърдението за тежестта на получените от ищците травми и
продължителността на възстановителния период, както и заявеното, че е
пострадала и психиката им. Оспорва иска за присъждане на имуществени
вреди от ищеца, като твърди, че направените разходи не са в пряка връзка с
травмите, причинени при процесното ПТП, както и че претендираните за
възстановяване разходи са завишени. Оспорва и искането за присъждане на
законна лихва като акцесорна претенция, както и началния момент, от който
се твърди, че застрахователя е в забава.
В срока за подаване на допълнителна искова молба е постъпила такава от
ищците, с която подържат твърденията в исковата молба. Оспорват
възраженията на ответника, че претенциите за неимуществени вреди са
5
завишени по размер, както и че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, с
който подържа заявените с отговора оспорвания и възражения.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС
е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран и по реда на
чл. 380 КЗ от К. П. Л., действащ чрез своите родители и законни
представители С. В. И. и П. К.ов Л. и от ищцата С. В. И. със застрахователни
претенции, депозирани на 20.07.2023г., по които няма данни застрахователя да
е определил и заплатил застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 498, ал.3
КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда
само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора
е приключила с отказа на застрахователя да определи застрахователно
обезщетение, което обосновава извод за допустимост на преките искове по чл.
432 КЗ.
Няма спор, че ищците са майка и син, което обстоятелство се установява
и от приложеното удостоверение за раждане № 744 от 15.07.2021г. на Община
Пазарджик.
Не се спори, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил
„Ауди А3“ с рег. №********** И.Д.С. е била застрахована при ответника.
От приетата пред първоинстанционния съд автотехническа експертиза,
която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните,
се установява, че от техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП-
то е поведението на водача на лек автомобил „Ауди А3“, който като се е
движил със скорост над максимално разрешената за пътния участък, е загубил
котрол над автомобила и е навлязъл в летната за насрещно движение, където е
последвал удар с лек автомобил «Опел Зафира», управляван от ищцата.
6
Експертът сочи, че лек автомобил «Опел Зафира» е снабден с предпазни
колани за всички седалки.
От приетата комплексна съдебно – медицинска и психологична
експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена
от страните се установява, че на ищеца е причинено счупване на
проксималната/горната диафаза на дясната бедрена кост със скъсяване по
дължината, което е наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение, а
на ищцата са причинени множество многотъканни увреждания – рани,
кръвонасядания, травматични отоци, охлузвания, локализирани във всички
анатомични зони, като някои от кръвонасяданията са определени като
масивни. Според експерта, получените от ищците увреждания са в пряка
причинна връзка със станалото ПТП, като възстановяването на малолетното
дете К. Л. е продължило 4-5 месеца, а при ищцата възстановителния период е
приключил за 21-25 дни. При извършения преглед на пострадалото дете са
установени следоперативни ръбци от извършените интервенции по външната
повърхност на горната и средна трета на дясното бедро с дължина 16 см., а
при ищцата е установен ръбец от обработената разкъсно – контузна рана по
дясната теменна област на главата. Експертът е категоричен, че ищците са
били с поставени обезопасителни колани, което заедно с останалите елементи
на системата за безопасност и механизма на удара е запазило жИ.та им.
Според експертът – психиатър при двамата ищци са налице данни за
претърпян тежък стрес, като при С. И., пикът на тревожност е бил при престоя
й в УМБАЛ Св. Георги, когато е изпитвала и суицидни мисли. По отношение
на стресът, преживян от пострадалото дете вещото лице е посочило, че
острото състояние е преодоляно до една седмица след ПТП-то, след което е
преминало в хроничен стрес, вследствие имобилизацията и болката, а след
сваляне на имплантите стресът е значително редуциран, съответно след
прохождането е минимален, като някои от симптомите остават и
понастоящем. Изводът, напревен от вещото лице психиатър е, че
понастоящем и при двамата ищци са налице резидуални симптоми, които не
влияят на поведението им.
В качеството на свидетел в проинстанционното производство е разпитан
Б.К., чиито показания съдът кредитира, като преки и непосредствени.
Свидетелят твърди, че е отишъл на мястото на ПТП-то, където заварил С. да
7
«търчи обезумяла» с К. и двамата били в кръв. Сочи, че понастоящем дъщеря
му и внук му физически са добре, но на детето ще остане белег на крачето.
Твърди, че К. е бил настанен в болница, където го оперирали, както и че е
водил дъщеря си на психолог и рехабилитация.
В аналогичен смисъл са показанията и на св. П. Л., които съдът
кредитира като отчита, че са преки и непосредствени. Свидетелят твърди, че
посетил болницата, където били настанени С. и К., както и че последния бил
със счупено бедро, а жена му цялата синя, с пукната глава. Сочи, че на детето
му направили три операции – една в Пазарджик и две в Пловдив, както и че
именно свидетеля се грижил за тях, тъй като жена му не можела да се движи, а
детето било в шина, на памперси. Твърди, че понастоящем ищците са
възстановени, но С. е психически стресирана.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се
ръководи от критерия за справедлИ.ст, съобразявайки разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедлИ.ст не е абстрактно, а е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства в конкретният
случай са причиненото телесно увреждане, изразяващо се счупване на дясна
бедрена кост на дете на година и десет месеца, която е довела до
извършването на няколко опрерации, причинило е болки и е създало
тревожност и напрежение у подрастващия за продължителен период от време
и като последица е оставило траен белег на дясното бедро. От значение при
определяне справедливия размер на обезщетението на ищцата И. е факта, че
настъпилите травматични увреждания са множество, но са мекотъканни, както
и обстоятелството, че случилото се се е отразило негативно и на психическото
й здраве, в т.ч. с поява на суицидни мисли. Преценявайки от една страна
възрастта на увреденото дете и факта, че оздравителния процес на
увреждането е приключил, съдът счита, че справедливия размер на
обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД е 45 000 лв.. По отношение на ищцата
И., съдът отчита обстоятелството, че увредите са множество, но леки като
характер и оздравителния процес е приключил окончателно за не повече от
месец с остатъчен белег в областта на теменната област на главата, поради
което и счита, че обезщетение в размер на 6000 лв. е съответно и достатъчно
за обезщетяване на претърпеняните от нея вреди.
8
С определените размери, според настоящия състав на съда, ще се
постигне целта на института за репарация на търпените от пострадалите
неимуществени вреди, като се съобразят икономическите условия в страната
към момента на настъпване на ПТП-то и същевременно се спази
общественото разбиране за справедлИ.ст, ориентир, за което са нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за това, че
определените от първоинстанционния съд размери на обезщетението за
неимуществени вреди са несъответни на принципа на справедлИ.ст по чл. 52
ЗЗД. Именно при съобразяване на всички изложени по горе обстоятелства,
които са релевантни за определяне на справедливия размер на обезщетението
решаващия първоинстанционен съд е определил 45 000 лв. за малолетния
ищец и 6000 лв. за ищцата, които размери са приети за справедливи и от
настоящия състав на съда. Вярно е, че оздравителния процес при ищците е
протекъл в рамките на разумния за това срок, но следва да се отчете факта, че
и при двамата ищци имат остатъчни белези, както и обстоятеството, че е
пострадала психиката им, като за малолетното дете това състояние може да
бъде определено като хронично, а при ищцата е останало непреодоляно и
понастоящем.
Неоснователно е твърдението подържано от жалбоподателя, че ищците
не са провели адекватно лечение, в т.ч. рехабилитация и не са посетили лекари
специалисти, което е опровергано, както от приетата съдебно медицинска
експретиза, която сочи, че предприетото от ищците лечение е правилно и
адекватно, така и от събраните гласни доказателства, прочита на които
съдържа данни, че ищците са провеждали рехабилитация.
Решаващият първоинстанционен съд е приел, че поведението на С. И.,
като участник в процесното ПТП е било небрежно и е съпричинило
вредоносния резултат, като от жалбоподателя е оспорен определения процент
на съпричиняване с твърдения, че същия е поне 30 %. Въззивният съд
констатира, че подобно възражение за съпричиняване от ответника в
преклузивните срокове за това, а и извън тях, не е наведено. От ответника в
срока за отговор на исковата молба са заявени две възражения за
съпричиняване, едно от които за неправилно поставен предпазен колан от
9
страна на пострадалите и второто за неположена достатъчна грижа за тяхното
ефективно възстановяване. И двете възражения са неоснователни -
твърдението за непоставен предпазен колан е опровергано от експертните
становища; по аналогичен начин следва да се коментира и възражението за
неположена достатъчна грижа от пострадалите за тяхното възстановяване,
поради което и за решаващия първоинстанционен съд не е съществувало
основания да приеме принос от страна на пострадалите за настъпилото ПТП.
Всъщност от мотивите на съдебния акт категоричен извод за това, че
определения размер на обезщетенията е намален с приетия за установен
принос от ¼ не може да бъде направен, тъй като съдът не е посочил на колко
определя справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди.
По изложените съображения твърденията на жалбоподателя за наличен
принос от страна на увредените са изцяло неоснователни.
Въз основа на изложеното решението в неговите осъдителни части,
макар и по различни от приетите от първостепенния съд мотиви, следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора пред въззивната инстанция разноски се дължат
на ответниците по жалбата К. П. Л. ЕГН **********, действащ чрез своите
родители и законни представители С. В. И. и П. К.ов Л. и С. В. И., изразяващи
се в дължимо се на представлявалия ги безплатно адв. Д. Т. възнаграждение.
Последното, следва да бъде определено при съобразяване на съобрази
разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗА за справедлив и обоснован
размер на това възнаграждение, като се отчете високата образователна
квалификация на лицето, придобило юридическа правоспособност и вписано в
съответния регистър на адвокатската колегия, поетия ангажимент, а също и
конкретната фактическа и правна сложност на спора и конкретно това, че
спора пред въззивната инстанция е пренесен само по частта на решението,
касаеща размера на определеното обезщетение. Следва да се отчете и факта,
че въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание, в което
адв. Т. се е явил, както и обстоятелството, че същия е осъществил защита по
отношение на двама въззиваеми, макар и фактите и обстоятелствата да са
общи за тях. Изложеното до тук, съпоставено с не особено значителния
материален интерес на спора пред въззивния съд, налага да се приеме, че
възнаграждение в размер на 3000 лв. е съответен на извършеното от адв. Т.,
10
който размер е справедлив и обоснован.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА решение № 67 от 27.05.2025г., постановено по т.д. №
16 по описа за 2024г. на ОС Пазарджик, в частта, с която е осъдено ЗАД „Далл
Богг: ЖИ.т и здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Изгрев“, ЖК Дианабад, бул.”Г.М. Димитров”
№ 1 да заплати на К. П. Л. ЕГН **********, действащ чрез своите родители и
законни представители С. В. И. и П. К.ов Л. с адрес с. ********, ул.
*********** № 24 сума в размер на 45 000 лв., частично от 60 000 лв.,
съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания и влошено емоционално състояние, вследствие
на ПТП, настъпило на 18.05.2023 г. около 21.48ч. на главен път I – 8кв.
175+645 между гр. Септември и с. Лозен, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от 08.02.2024 г. до окончателното й заплащане и сумата от
3053.48 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени
от ищеца вследствие същото ПТП, формирани от сбора на разходи за
оперативно лечение, медицински изделия, консумативи и лекарствени
продукти, както и да заплати на С. В. И., ЕГН ********** с адрес с. ********,
ул. *********** № 24 сума в размер на 6000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания и влошено емоционално състояние, вследствие на ПТП, настъпило
на 18.05.2023 г. около 21.48ч. на главен път I – 8кв. 175+645 между гр.
Септември и с. Лозен, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
08.02.2024 г. до окончателното й заплащане.
В останалата част решението е влязло в законна сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Далл Богг: ЖИ.т и здраве“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ЖК Дианабад,
бул.”Г.М. Димитров” № 1 да заплати на адвокат Д. С. Т., Булстат: **********
САК сума в размер на 3000 лв., представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство
11
по отношение на К. П. Л. ЕГН **********, действащ чрез своите родители и
законни представители С. В. И. и П. К.ов Л. и С. В. И. пред въззивния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12