ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 912
гр.
Пловдив, 22.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен състав в закрито
съдебно заседание на двадесет и втори юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като разгледа докладваното
от мл.
съдия Узунов в. ч. гр. дело № 801/2020г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.
274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба, подадена от „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, против разпореждане,
инкорпорирано в Заповед № 1797 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 06.03.2020г. по ч.гр.д. № 3708/20г. по описа на РС-Пловдив, XXI гр. с-в. С обжалваното разпореждане,
първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението на молителя в частта, с която
се претендира присъждане на 47,46 лв. – неустойка за неизпълнение на договор за
мобилни услуги от 04.08.2017г. и 62,46 лв. - неустойка за неизпълнение на
договор за мобилни услуги от 19.09.2017г., както и разноските над уважените
размери до пълните претендирани.
В жалбата се излагат доводи, че
разпореждането на съда е неправилно, като изводът в обжалваното разпореждане,
че неустоечните клаузи са нищожни, неравноправни и необосновано високи, е
незаконосъобразен. Твърди се, че неустоечните клаузи отговарят на условията на
сключената на 11.01.2018г. между „Теленор България“ ЕАД и КЗП Спогодба, като
начисляването е било извършено в трикратен размер на цената на абонаментните
такси. Сочи се, че претендираните неустойки не излизат от присъщите функции на
неустойката, нито накърняват добрите нрави. Моли се да бъде допълнена заповедта
за изпълнение в частта за неустойките в общ размер на 109,92 лв., като се укаже
да бъдат присъдени в полза на заявителя и претендираните разноски в пълен
размер.
Пловдивският окръжен съд,
като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена
от легитимирано лице, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:
Съгласно
чл. 411, ал. 2 ГПК при подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава
заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: искането не отговаря на
изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението; искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма
постоянен адрес или седалище на територията на Република България; длъжникът
няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република
България.
В
чл. 410, ал. 2 и ал. 3 ГПК е предвидено, че заявлението следва да отговаря на
изискванията по чл. 127 и чл. 128 ГПК, като когато вземането произтича от
договор с потребител, към заявлението следва да бъде представен договорът,
заедно с всички приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако
има такива.
С
оглед законовата регламентация и при съобразяване на дадените в т. 2б от ТР №
4/2014 г. по т. д. № 4/2013 г. разяснения, следва, че точната индивидуализация
на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като
основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случая подаденото заявление
по чл. 410 ГПК отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК и чл. 128,
ал. 1 и 2 ГПК. От изложението на обстоятелствата в т. 12 от заявлението, става
ясно, че заявителят е посочил датите на сключване на договорите, съдържаща се
във всеки от договорите клауза за заплащане на неустойка при разваляне на
договора, поради неизпълнени задължения на потребителя, посочено е кои
задължения потребителят не е изпълнил. С оглед позоваването му на фактура,
удостоверяваща вземането за неустойка, следва, извод за упражнено към този
момент право на разваляне на договора. Размерът на търсената неустойка не
надхвърля уговорения размер с оглед договорените стандартни месечни вноски.
Видно от представените договори, при прекратяване по вина на потребителя,
същият дължи неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за
съответния абонаментен план до края на договора. Действително по начина, по
който е уговорена, неустойката би се явила в противоречие с добрите нрави и
неотговаряща на принципа за справедливост, доколкото от същата би могло да се
стигне до неоснователно обогатяване на дружеството в случаите, когато остават
значителен брой месеци до края на срока на договора. Именно в тази връзка по
отношение на тази клауза в договорите, сключвани между „Теленор България“ ЕАД и
потребители и на осн. чл. 186, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗЗП и чл. 385, ал. 1 вр.
чл. 379, ал. от ГПК е било проведено производство по колективен иск между КЗП и
„Теленор България“ ЕАД. Производството приключило със спогодба от 11.01.2018г.,
в която било уговорено, че за съществуващите клиенти-физически лица, сключили
договори за мобилни услуги с „Теленор“ преди сключването на спогодбата и с
неизтекъл срок на договора към сключването на спогодбата, при прекратяване на
договора се изчислява неустойката в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. Случаят е именно такъв – сключените договори
са съответно от дати 04.08.2017г. и 19.09.2017г. с първоначален срок на
договорите от 24 месеца и са прекратени съгласно фактури от април и май 2018г.,
съответно заявителят е изчислил дължимата неустойка при прекратяване съгласно
уговореното в договора и спогодбата с КЗП.
По
въпроса за дължимостта на неустойка по договор с потребител, при предсрочно
прекратяване на договора, поради неизпълнение на негови задължения, настоящата
инстанция намира, че клауза за неустойка е допустима, освен ако размерът ѝ
е необосновано висок, на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Възможност за
уговаряне на неустойки по договори от вида на процесните следва от разпоредбата
на чл. 228, ал. 1 б. "В" ЗЕС и по аргумент от противното съгласно чл.
229а изр. последно от същия закон. В тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г.
на ВКС по д. № 7/2013 г., ОСГТК, е прието, че кредиторът по двустранен договор
с продължително или периодично изпълнение, каквито са договорите, на които
молителят основава правата си, ще може да търси и неустойката за обезщетяване
на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето),
ако такава неустойка реално е била уговорена.
Договорената
неустойка се явява компенсаторна. Прекратената правна връзка поради причина, за
която длъжникът отговаря, обуславя зачетен от правния ред интерес за кредитора
да бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1, изр. второ ЗЗД.
Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното му
прекратяване е нереализирана печалба от ползването на номера в рамките на
уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на договора,
операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и вероятно суми
над техния размер за допълнително потребление, санкцията за неизпълнение на
насрещната страна, поради виновното поведение на която договорното
правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за
заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща
трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде
определена, като неравноправна или вероятно неравноправна. Самият факт на
съразмеряване на дължимата неустойка с размера на стандартния месечен абонамент
по договора не следва да се оценява като създаване на задължение за престация
от страна на потребителя без наличие на насрещна такава, което да го постави в
неравноправно положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира
на нейния характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва
да се доказват и не може да се трактува като израз на несъответствие с
присъщите ѝ функции. На длъжника е предоставена законовата възможност да
защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение и в исково
производство съдът вече ще разполага с възможността да преценява точно и
подробно клаузите от договорите, включително да се произнесе и по тяхната
нищожност, но след като е уведомил страните за това.
С
оглед на изложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени, като съдът следва
да постанови издаването на заповед за изпълнение за посочените в заявлението
суми, както и за дължимите разноски до пълния им размер.
Съгласно
т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г., ВКС, ОСГТК разпореждането на
въззивния съд в заповедното производство не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане,
инкорпорирано в Заповед № 1797 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 06.03.2020г. по ч.гр.д. № 3708/20г. по описа на РС-Пловдив, XXI гр. с-в., с което се отхвърля заявлението на Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ********* в частта, с която се претендира
присъждане на 47,46 лв. – неустойка за неизпълнение на договор за мобилни
услуги от 04.08.2017г. и 62,46 лв. - неустойка за неизпълнение на договор за
мобилни услуги от 19.09.2017г., както и разноските над уважените размери до пълните
претендирани такива,
КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ от РС-Пловдив заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 16354/05.03.2020г. от „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********,
със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, срещу Е. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр****, кв. „***“ № *** за
следните суми: за сумата 47,46 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
услуги за номер ++359*********, за която е издадена крайна фактура № **********/15.04.2018
г., както и за сумата 62,46 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
услуги за номер ++359*********, за която е издадена крайна фактура № **********/05.05.2018
г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на
подаване на заявлението -05.03.2020 г. до окончателното и заплащане, както и за
сумата 6,73 лв – за държавна такса и
96,86 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
ВРЪЩА делото на
Районен съд-Пловдив за издаване на заповед за изпълнение съгласно диспозитива
на настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.