НАХД № 1109/2019 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против обв.И.Д.Д., ЕГН ********** за престъпление по чл.309 ал.1 и с чл.26 ал.1 от НК, а именно затова,
че в периода от
18.09.2017г. до 27.09.2017г. в гр.Пазарджик, при условията на продължавано
престъпление, е съставила неистински частни документи - Заявление/договор вх.№
20170918130240-41620842 с абонат М.С.П., ЕГН ********** и декларация към него,
Заявление/договор вх.№ 20170926140543-41695666 и декларация към него, и Заявление/договор
вх.№ 20170927132227-41706797 и декларация към него, от името на М.С.П., на
които е придаден вид, че са подписани за абонат от М.С.П., ЕГН ********** от
гр. Пазарджик, като на 18.09.2017г, на 26.09.2017г. и на 27.09.2017г. ги е
употребила пред „Б.Т.К.” ЕАД гр.София, ЕИК ***, за да докаже, че съществуват
договорни правоотношения между това дружество и М.С.П..
В съдебно заседание обвиняемата се
явява лично, като се признава за виновна, не оспорва фактическите констатации в
постановлението на прокуратурата, с което делото е внесено в съда и дава кратки
обяснения.
Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа обвинението,
респ. внесеното предложение като пледира за осъдително решение с приложението
на чл.78а от НК и налагане на адм. наказание глоба в минимален размер.
Районният
съд обсъди и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбите
на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа страна следното:
Към м. септември 2017г.
обв.И.Д. изпълнявала длъжността управител на офис на мобилния оператор „БТК Виваком”,
находящ се в гр. Пазарджик, бул. „***” №50. Като управител, нямала право през
нейния акаунт да сключва договори с клиенти на Виваком, затова използвала
акаунтите на колегите си в офиса, което ставало с тяхно знание.
Обв.Д. и св. М.П.
се познавали от 2007г. , а от 2017г. до средата на 2018г, имали интимна връзка.
През повечето време той бил в Испания, където работел, но през цялото на лято
на 2017г., до средата на м.септември същата година, си бил в гр.Пазарджик.
В офиса на
„Виваком” имало политика, според която били заложени така наречените „таргети”
- цели, които трябвало да се достигнат, за да се получат бонуси към заплатите.
Целите им били сключване на определен брой нови договори. За да достигнат тези
цели през м.септември 2017г., Д. си позволила да направи договори за мобилни
услуги на името на приятеля си М.П., без той да знае. Имала намерение тя да
покрива сметките, както и правела през първите около шест месеца докато офисът,
в който работела затворил и останала без работа. Преди това с М.С., се били
разделили и тя се върнала заедно с детето си, при родителите си в с.О., обл.П..
В изпълнение на преследваните
цели, на 18.09.2017г. в гр.Пазарджик обвиняемата съставила неистински частни
документи - Заявление/договор вх.№ 20170918130240-41620842 с абонат М.С.П., ЕГН
********** и декларация към него от името на М.С.П., на които бил придаден вид,
че са подписани за абонат от М.П., и на същата дата ги е употребила пред „БТК”
ЕАД гр.София, ЕИК ***, за да докаже, че съществува договорно правоотношение
между това дружество и М.С.П. от гр.Пазарджик.
На 26.09.2017г. в
гр.Пазарджик обвиняемата отново съставила неистински частни документи -
Заявление/ договор вх.№ 20170926140543-41695666 и декларация към него от името
на М.С.П., на които е бил придаден вид, че са подписани за абонат от М.П., и на
същата дата ги е употребила пред „БТК” ЕАД гр.София, за да докаже, че
съществува договорно правоотношение между това дружество и М.С.П. от
гр.Пазарджик.
На 27.09.2017г. в
гр.Пазарджик е съставила поредните неистински частни документи Заявление/договор
вх.№ 20170927132227-41706797 и декларация към него от името на М.С.П., на които
е придаден вид, че са били подписани за абонат от М.П., и на същата дата ги е
употребила пред „БТК” ЕАД гр.София, за да докаже, че съществува договорно
правоотношение между това дружество и М.С.П. от гр.Пазарджик.
След като М.П. разбрал
за сключените от негово име договори и за това, че бил длъжник на мобилния
оператор „БТК Виваком”, чийто клиент той не бил никога, подал жалба в РП-Пазарджик, заради което в
последствие било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от
заключението на изготвената в ДП графическа експертиза, което съдът цени като
обективно и компетентно, подписите за
„абонат” от името на М.С.П. и „За БТК ЕАД” от името на служителката Д.Т.Ч., в
Заявление/договор вх.№ 20170918130240-41620842, Заявление/договор вх.№
20170927132227- 41706797 и Заявление/договор вх.№ 20170926140543-41695666 и
декларациите към тях, са положени от обв. Д..
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от обясненията на обвиняемата и показанията на
св.Ч., дадени в досъдебната фаза на процеса и преценени при условията на чл.378
ал.2 от НПК, заключението на съдебно-почерковата експретиза, а също и писмените доказателства инкорпорирани в
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните гласни доказателства , т.к. същите взаимно
се допълват и подкрепят както помежду си, така и от останалия писмен
доказателствен материал и от заключенията на съдебно-почерковата експретиза.
Поради непротиворечивостта на доказателствата не се налага техният обстоен
анализ.
С оглед възприетата фактическа обстановка
съдът намира, че с поведението си
обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.309 ал.1 и във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като в периода от 18.09.2017г. до 27.09.2017г. в
гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, е съставила
неистински частни документи - Заявление/договор вх.№ 20170918130240-41620842 с
абонат М.С.П., ЕГН ********** и декларация към него, Заявление/договор вх.№
20170926140543-41695666 и декларация към него, и Заявление/договор вх.№
20170927132227-41706797 и декларация към него, от името на М.С.П., на които е
придаден вид, че са подписани за абонат от М.С.П., ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, като на 18.09.2017г, на 26.09.2017г. и на 27.09.2017г. ги е
употребила пред „Б.Т.К.” ЕАД гр.София, ЕИК ***, за да докаже, че съществуват
договорни правоотношения между това
дружество и М.С.П..
Обвиняемата е имала представа за всички обективни и субективни елементи на
осъщественото престъпление. Съзнавала е, че гореописаните заявления/договори с
декларации към тях, в частта на подписа на М.П., съставляват частен документ и
същите са неистински, т.к. подписът не е положен от него, а от самата нея, но
без негово знание или съгласие. Съзнавайки това тя целенасочено е подписала,
респ. е създала въпросните частни документи, на които е придала вид, че са подписани за абонат от М.С.П.,
което на датите на съставянето на документите - 18.09.2017г, 26.09.2017г. и
27.09.2017г. ги е употребила пред „Б.Т.К.” ЕАД гр.София, за да докаже, че
съществуват договорни правоотношения между
това дружество и М.С.П..
Деянието е
извършено при условията на продължавано престъпление, т.к. на три отделни дати
обвиняемиата е взела самостоятелно решение и е извършила три отделни деяния,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление /чл.309
ал.1 от НК/ и са извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите
Обвиняемата е предвиждала конкретно и е искала настъпването на
общественоопасните последици от деянието си, т.е. действала е с пряк умисъл.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи съдът
взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на
чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на конкретното
деяние е висока с оглед засягането на правната сигурност и установения правов
ред свързан с документооборота, доколкото неистинските частни документи са
ползвани пред търговско дружество с користна цел, а в резултата на ползването
им лицето М.П. се е превърнало в длъжник на въпросното дружество без да се е
ползвал от услугите му. Обществената
опасност се завишава и поради това, че деянието е извършено при продължавана
престъпна дейност, което заслужава по-високата социална, морална и правна
укоримост.
От друга
страна съдът прецени невисоката степен на обществена опасност на обвиняемата,
която не е осъждана, не е криминално проявена и настоящото деяние е инцидентно
в нейния живот. По местоживеене е положително охарактеризирана.
Причината за извършване на престъплението, следва да се търси в недостатъчното
правосъзнание на дееца,
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени добрите
характеристични данни, направеното самопризнание, изразеното критично отношение
и разкаяние за стореното, тежкото материално положение и имотно състояние, а
също и това, че към момента обвиняемата е погасила почти половината от
дължимите суми по неистинските договори на името на М.П.. Чистото съдебно
минало не се отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. то е предпоставка за
приложението на чл.78а от НК. Отегчаващи обстоятелства - фактът, че в резултата
на престъплението лицето М.П. се е превърнало в длъжник на въпросното дружество
без да се е ползвал от услугите му
Съдът отчита и
фактите, че за умишленото престъпление по чл.309 ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до две години, както и обстоятелствата, че обвиняемата е пълнолетна, не е осъждана, не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК
към момента на настоящото деяние и от него
не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Поради това съдът приема, че са налице
условията, предвидени в разпоредбата на чл.78А ал.1 от НК - за освобождаване на
обвиняемата от наказателна отговорност и налагане на административно наказание
– глоба.
Предвид на това и на основание чл.78А ал.1 от НК, във връзка
с чл.378 ал.4, т.1 от НПК, съдът след
като освободи от наказателна отговоронст обв.Д. счете, че на същата следва
да бъде наложено административно
наказание – глоба в размер от 1500 лева, т.е. близък до
минималния, платима в полза бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-Пазарджик.
За да определи такъв размер на
глобата съдът съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест, както и семейното, материално
положение и имотно състояние на извършителя и изходи от
степента на вината.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на обвиняемата
бяха присъдени и същата бе осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на
ОД на МВР-Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 335.68 лева за експертиза.
По изложените
съображения Пазарджишкият Районен съд постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: