МОТИВИ към ПРИСЪДА по НЧХД № 170 / 2019г. по описа на РС Бяла
Подсъдимият И.В.М. *** е предаден на
съд за това, че: На 30.12.2018г. в с.Д.
С., община Ц., в кафе-бар „Д.“ чрез
нанасяне на побой причинил на Х.С.Д. с ЕГН **********
*** лека телесна повреда, изразяваща се
в оток, кръвонасядания и охлузване в лява слепоочна
област и по челото, кръвонасядане по горен клепач на лявото око. Кръвонасядане
пред залавното място на дясна ушна мида. Кръвонасядания и повърхностно
нараняване по лигавиците на горна и долна устна и по горната венечна лигавица,
на горната челюст и на полулигавицата на долна устна. Счупване на част от
коронката на първи горен ляв зъб и отчупване на фрагмент от емайла на първи
горен десен зъб. Кръвонасядане на шията в ляво. Кръвонасядания и одраскване в
дясна подлопатъчна област и лява илиачна област. Кръвонасядания и охлузвания на
ляв горен крайник, десен горен крайник и ляво бедро. Сътресение на мозъка без
обективна неврологична находка, с което му е причинил болка и страдание –
престъпление по чл.130, ал.2, вр. ал.1 НК,
Частният тъжител Д., чрез повереника
си – адв.В.В. *** поддържа тъжбата си. Заедно с нея е
предявил граждански иск в размер на 5000лв като обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от престъплението по чл.130, ал.2 от НК. Ангажираният повереник пледира
доказаност на обвинението по безспорен начин. Моли подсъдимият да бъде осъден и
гражданския иск да бъде уважен. Претендира с тъжбата присъждане на
законните лихви върху присъдените суми, както и присъждане на
направените съдебни и деловодни разноски. Представят писмени и гласни
доказателства.
Подсъдимият не се явява в с.з. Явява
се преупълномощен защетник
– адв.Л.М. от АК В.Търново, преупълномощен от
упълномощения от подсъдмия защитник адв. М.М. от от АК В.Търново. Подсъдимият
е призован по реда на чл.269,ал.3 от НПК. След явяване в с.з. заявява, че ще
упражни правото си да не дава обяснения и да не отговаря на поставените
въпроси.
Съдът след преценка на
събраните доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка.
Подсъдимият
И.В.М. е роден на ***г***,
бълг.гражданин, бълг.националност, със средно образование, безработен, с постоянен и настоящ адрес ***, неосъждан с
ЕГН **********. Същият бил известен в селото, в което живее под прякора Гаджата, бил председател на местната ловна дружина. С
негови приятели имали малка група, която редовно посещавала кафе-бар „Джими-йо“
в центъра на с.Д.С..
Тъжителят
Д. бил на 27г. Живеел и работел като архитект в гр.София. За коледните и
новогодишните празници се прибрал в родния си гр.Бяла, обл.Русе. На 29.12.2019г.
посетил баба си в с. Д.С., обл. Русе. В това село имал много спомени от
детските си години, а също много роднини
и приятели. Вечерта на 29.12.2019г. тъжителят до 22ч. бил с баща си – св.С.С.. След 22,00ч. с приятели посетил кафе-бар „ Джими-йо“ в
центъра на с.Д.С.. Заведението се намирало в помещение с площ около 80кв.м., с
голям бар в средата и разположени около него маси. Зад бара се намирал склад с
изход към улицата. Тъжителят седял около една маса със свидетелите С.М., А.И., Д.М.
и други непълнолетни момичета.
През
това време в същото заведение, около маса в другия край на салона се намирал
подсъдимият с групата свои приятели. На съседна маса се намирал св.Е.Е.. До тяхната маса
се намирал св.С.С.. Той бил със съпругата си и
приятели от с.Б.. Близо до бара седял св.А.С., който познавал младежите от
селото и ги почерпил. Собствениците на заведението Д. Й. с прякор Д. и Д.Д. също били в салона, като Д.Д.
се намирала зад бара, а Д.Й. седял в близост до бара. Повечето от посетителите
се познавали помежду си.
Тъжителят
и подсъдимият също се познавали, но не били в близки отношения. По неизяснени
по делото причини подсъдимият изпитвал неприязън към тъжителя.
Около
01,00ч. на 30.12.2018г. тъжителят тръгнал към бара, за да направи поръчка.
Докато изчаквал да бъде обслужен зад него дошъл подсъдимият М.. Застанал в
близост до него, зад гърба му, агресивно
настроен. Двамата се сдърпали, после се хванали един за друг, сборили се. Св.Е.Е. видял какво се случва и отишъл при тях, за да ги
разтърве. Опитал се, но не успял и се отдръпнал. С удар в областта на краката подсъдимият
повалил тъжителя на земята. Започнал да му нанася удари с ръце по главата и
тялото. През това време присъстващите в заведението се събрали около тях, някои
от тях се опитали да ги разтърват. Друга част от присъстващите напуснали салона
на заведението, за да не пострадат. Св. Д. Й. успял да ги раздели. През това
време св.С. излизал от тоалетната и видял как тъжителят и подсъдимият се
намират на земята хванати един за друг. Видял как присъстващите се опитват да
ги разделят сред които били св.Е.Е. и св.Д. Й.. Св. С.
също им казал на двамата „Недейте, не се бийте.“ През това време дв.Д. Д. се намирала
зад бара, в разтърването се включили около 4-5 от
присъстващите в заведението. Всичко това продължило няколко минути. Тъжителят
успял да избяга навън на улицата. Усещал силни болки по главата и тялото,
усетил, че има счупен зъб. Отишъл в склада при св.Д.Д.,
на която казал, че му е счупен зъба и помолил да го закарат до дома им в
селото, защото се страхува да не го бият.
Около
30минути след скандала посетителите на заведението си заминали и заведението
било затворено. Двамата собственици – св.Д. Й. и св. Д.Д. с личния си автомобил закарали тъжителя до дома му,
където той се прибрал.
Още
същата нощ тъжителят бил откаран от близките си за медицински преглед в МБАЛ
гр.Бяла. Там бил прегледан в Спешна помощ от д-р Камен Валентинов, който издал лист
за преглед. В него / л.14 -17/ отразил констатираните увреждания и данните за
получаването им от тъжителя- последици от побой, включващ удари с крак по
главата и тялото, причинили контузио капитас, комоцио церебри и контузио торацис. Лекарят
назначил да се направи ЕКГ-изследване и консултация с невролог, предвид данните
от тъжителя, че е загубил съзнание.
През
деня на 30.12.2019г. тъжителят разказал на баща си – св.С.С.
за случилото се през нощта. Баща му видял външните наранявания по лицето и
тялото на тъжителя, Двамата преди обяд
отишли в заведението „Джими-йо“, където св.С. се срещнал и разговарял със св.Д.Д.. Тя му обяснила, че вечерта подсъдимият М. е нападнал в
гръб тъжителя, докато последният поръчвал на бара. После го свалил на земята и
го ритал с кубинки. Свидетелката обяснила, че не са успели да ги разтърват и
подсъдимият е набил тъжителя. Разказала, че всички присъстващи са видели какво
се случва, там са били групичката от приятели на подсъдимия и други посетители.
На
31.12.2018г. тъжителят посетил кабинет
на лекар–специалист по съдебна-медицина
УМБАЛ „Канев„АД гр.Русе, където бил освидетелстван. При прегледа били установени следните телесни увреждания,
отразени подробно в издаденото съдебномедицинско удостоверение / СМУ/ № 8389/2018г./л.21-23/:
оток, кръвонасядания и охлузване в лява слепоочна област и по челото,
кръвонасядане по горен клепач на лявото око. Кръвонасядане пред залавното място
на дясна ушна мида. Кръвонасядания и повърхностно нараняване по лигавиците на
горна и долна устна и по горната венечна лигавица, на горната челюст и на
полулигавицата на долна устна. Счупване на част от коронката на първи горен ляв
зъб. Кръвонасядане на шията. Кръвонасядания и одраскване в дясна подлопатъчна
област и лява илиачна област. Кръвонасядания и охлузвания на лява мишница и
лява подмишница. Кръвонасядания и охлузвания на дясна
мишница, десен лакът и дясна предмишница. Кръвонасядания по ляво бедро. По преценка на
съдебния лекар на тъжителя били причинени болки и страдания.
След
няколко дни тъжителят се прибрал в гр.София, където живеел в един апартамент
заедно с братовчедка си – св.Д.Р.. Тя видяла състоянието, в което се намира –
лицето на тъжителя било подутото и посинено по лявата страна, предния му зъб
бил счупен. Оплаквал се от болки по тялото и главата, не можел да се храни нормално,
приемал лекарства, посещавал зъболекарски кабинет. Това продължило повече от
един месец. Тъжителят разказал на св.Д.Р.,
че докато чакал поръчката си пред бара бил нападнат в гръб от подсъдимия,
съборен на земята и ритан пред всички присъстващи в заведението. След този
случай тъжителят бил затворен, потиснат и мълчалив, изпитвал неудобство от
случилото се.
За
нанесения му побой от подсъдимия тъжителят подал жалба до Районна
прокуратура Бяла. След извършена
проверка с Постановление от 07.06.2019г.
било отказано образуване на ДП с оглед липсата на извършено престъпление от общ
характер. заключението на наблюдаващия прокурор бил, че на тъжителя е причинена
лека телесна повреда, която не е в резултат от престъпление от общ характер.
Така
възприетата от съда фактическа обстановка се доказа от събраните гласни
доказателства - показанията на разпитаните свидетели и събраните писмени
доказателства – представеното съдебномедицинско удостоверение № 8389/2018г,
медицинска документация, медицинско становище от лекар по дентална медицина,
заключението по назначената и изготвена СМЕ, приобщената по делото преписка
номер 62/2019г. на РП Бяла.
Съдът
внимателно обсъди събраните гласни доказателства. По делото са разпитани десет
свидетели, от които осем са свидетели-очевидци на случилото се – Ст.М., Е.Е., А.С., Д.Й., Д.Д., Дж.М., А.И. и С.С.. Всички те
пред съда имат сходно поведение и начин на отговаряне на поставените въпроси.
Посочените свидетели са еднопосочни относно фактите, свързани с това, че
вечерта тъжителят и подсъдимият се намирали в заведението, че между тях е
възникнал конфликт пред бара, че в заведението е предизвикана суматоха и за преодоляване на конфликта между двамата
около тях се събрали множество хора с цел прекратяване на скандала и разделяне
от физическия сблъсък между страните. Всеки един от свидетелите посочва някой
от другите свидетели като очевидци, намиращи се в непосредствена близост до
страните по делото и участващ в тяхното разделяне един от друг с цел
прекратяване на конфликта. Свидетелите Ст.М., Е.Е.,
А.И., Дж.М. и С.С. ясно
посочват, че подсъдимият и тъжителят са били в непосредствена телесна близост,
хванати един за друг, а после паднали на земята, като същевременно никой от тях
не посочва, дори отрича да е видял нанасяне на удари. Отговора на този въпрос
умишлено се отбягва, пренасочва и извърта. Почти всички от посочените свидетели
твърдят, че си тръгнали много бързо или са били далеч или са били с гръб и затова
не са видели подробности. Същевременно от разпитите на останалите свидетели се
установява, че всеки един от разпитваните се е намирал в непосредствена близост
и е имал добра видимост, още повече, че заведението не е толкова голямо – с площ
от около 80кв.м.
-Св.Ст.М.:“…видях
И. и Х. да се борят по бара. Бяха се хванали, после се гътнаха на земята. Не
видях някой да е удрял някого…бях с гръб…“ -л.79.
-св.Е.Е.:“…видях, че двамата /И. и Х./ се сдърпаха. Опитах се да
ги разтърва, но не успях и се отдръпнах. Не съм виждал да си разменят удари…“-л.81.
-св.А.С.
–„…Разпрата беше между И. и Х.. Не съм видял размяна на удари. Д. беше зад
бара. На следващия ден разбрах за инцидента.“-л.82.
-св.Дж. М. :“…Видях И. и
Х.. Имаше много хора около тях…“-л.131.
- св.А.И. :“…. Почти всички си
тръгнахме, защото се получи суматоха…Имаше викове. Около И. и Х. се събраха
около7-8човека…Излязох, за да се предпазя….Не съм виждал някого да удря друг.
Имаше викове, скандал…“ -л.132.
-св.С.С. –
„…видях, че се сбориха. Идвам от тоалетната и в първия миг ги виждам двамата на земята и всички се бяха събрали
около тях. Бяха се вкопчили един в друг. Бяха на земята…боричкаха се. Казах им
:“Не се бийте.“ Джими-Деян ги раздели, каза им да спрат. Е. също се опита да ги
раздели. Д. беше зад бара и виждаше всичко. Джими затвори заведението 30мин. след
случая.“-л.146.
При
обсъждане на събраните гласни
доказателства чрез разпитите на тази група свидетели, съдът установи, че по
отношение на много обстоятелства те са непротиворечиви – относно време, място,
възникналия конфликт, присъстващи лица, както и факта на физическото
съприкосновение между страните. По
отношение на тези факти гласните доказателства са еднопосочни като цяло, взаимно се допълват, логически издържани са и се подкрепят взаимно. По изложените съображения съдът
кредитира показанията на всички разпитани свидетели в тази част, отнасяща се за
тези факти. Относно основните факти, свързани с предмета на доказване, посочен
в разпоредбата на чл.102, т.1 от НПК – извършеното престъпление и участието на
подсъдимия в него съдът внимателно обсъди събраните гласни доказателства и
тяхната доказателствена стойност. В своята голяма част те взаимно се подкрепят
и допълват, поради което съдът счита, че те по отношение на сочените в тях
обстоятелства отговарят на обективната истина. От друга страна, съдът намира,
че посочените свидетели не представят пред съда всичко, на което са били
свидетели и по всевъзможни начини не изричаха в прав текст всичко, което се е
случило. Всички са категорични за настъпилия конфликт, за телесното
съприкосновение между страните. Повечето свидетели говорят за това, че е имало
бой, но отричат да са били свидетели точно на този момент. Св.С. сам си
противоречи като казва, че страните само се боричкали, а той им е казал „Не се
бийте“. Точно този момент на нанасяне на
побоя се спестява от всички, дори от свидетели, за които се твърди, че са
непосредствени очевидци. За св.Д.Д. трима свидетели
твърдят /С., С. и С./, че е била на бара, откъдето
всичко се вижда. Самата тя категорично отрича този факт и отказва да представи
подробности от конфликта между страните. Същата свидетелка косвено потвърждава
за случилия се побой като разказва как са откарали тъжителя в дома му, как е
казал пред тях, че е със счупен зъб, как самият тъжител им е казал, че се
страхува от подсъдимия. Съдът изцяло кредитира показанията на посочените
свидетели в частта относно фактите,
свързани с действията на страните. Не кредитира и изключва от доказателствения
материал показанията на свидетелите относно това, че не са видели нанасяне на
удари /особено показанията в тази част на св.Д.Д., С.М.,
Е.Е., Д. Й., С.С./. Тези
свидетели са били в непосредствена близост, участвали са в разтърването
на страните, двамата собственици на заведението са съдействали на тъжителя.
Свидетелите от тази група очевидно прикриваха обективната истина, видимо се
притесняваха да говорят за случая, измисляха причини, за да оправдаят
нежеланието си да отговарят на поставените въпроси. По неизяснени причини в
поведението на тези свидетели се усещаше вътрешна спирачка, всички те се
опитваха да отклонят въпросите, свързани с предмета на доказване, видимо се
притесняваха и повечето от тях заявяваха, че не искат да участват в процеса по
причини, които не посочваха пред съда. По делото не се установиха данни тези
свидетели да са заинтересовани или предубедени или в близки или родствени отношения
със страните, за да не желаят да свидетелстват. Въпреки това от цялостната
съвкупна преценка на техните показания, от съпоставяне на фактите, които макар
и оскъдно пресъздаваха, за съда се обосновава извода, че на тъжителя е нанесен
внезапен побой от подсъдимия, при който тъжителят пада на земята и понася от
подсъдимия удари и ритници по главата и тялото.
За
самия нанесен побой над тъжителя се говори само от свидетелите неочевидци –
тези, които имат лични наблюдения спрямо тъжителя след побоя и информация от
самия него за случилото се – св.Ст.С., св.Д.Р. и св. Ц.Ц..
Макар, че показанията на тримата свидетели имат характер на косвени
доказателства, те са изцяло в синхрон, пресъздават една и съща картина, едни и
същи действия както на тъжителя, така и на подсъдимия. Показанията на тази
група свидетели изцяло потвърждават и фактите, описани в обстоятелствената част
на тъжбата. Съдът ги приема за изцяло отговарящи на обективната истина, относно
това, че тези свидетели са получили от тъжителя именно такава информация.
Предвид отношенията на тъжителя с тези свидетели, съдът намира, че пред тях той
обективно вярно е посочил автора на
нанесения му побой и няма причина да твърди неистина или да прикрива
действителното лице, което му е причинило телесните увреждания, с цел
набеждаване на подсъдимия. Св.С. и св.Р. са негови близки родственици, които
няма причина тъжителят да заблуждава или те да прикриват друго лице. Св.Ц. е длъжностно
лице, полицай, водил проверката по случая, представител на институцията, от
която тъжителят търси справедливост и закрила, поради което няма основателна
причина да не казва пред него обективната истина. По изложените съображения съдът приема пресъздаденото от тримата
свидетели за отговарящо на обективната истина и се съобрази по същество с тези
показания при постановяване на присъдата. Въпреки близките родствени отношения
на тъжителя със св.С., който му е баща и в този смисъл е заинтересован от
изхода на делото, съдът изцяло кредитира неговите показания, тъй като
информацията, която той пресъздава от разказа на сина си, се потвърждава от
информацията, която е получил от св. Д.Д., въпреки
нейните отричания за това. В тази връзка, за проверка достоверността на
показанията им е извършената от съда очна ставка между двамата свидетели/ по
искане на защитата/. Всеки един от двамата свидетели поддържа първоначалните си
твърдения, св.Д.Д. потвърди, че в деня след побоя св.С.
е ходил в заведението и е разговарял с нея. Видимо притеснена свидетелката
отричаше, че му е разказвала какво се е случило вечерта по време на инцидента,
поради което съдът не приема отговорите и по време на очната ставка за
отговарящи на обективната истина.
По
делото се направи искане на частното обвинение съдът да допусне до разпит и
тъжителя, в качеството на свидетел, аргументирайки се с цитираната и
представената от повереника практика – Р.№47 от 09.02.2012г. на ВКС по
н.д.№3010/2011г., второ н.о., което за съда има по-скоро инцидентен характер, а
не трайно установена и непротиворечива съдебна практика. В разпоредбата на
чл.118, ал.1 от НПК изрично е посочено в кои случаи участници в наказателното
производство могат да бъдат разпитани и като свидетели. В т.2 на цитираната
норма това второ качество – свидетел е допуснато за пострадалия, частния
обвинител, гражданския ищец и гражданския ответник.
Доколкото
тъжителят Д. е конституиран като граждански ищец и с оглед на това, че е
пострадал, съдът с резерви приема мотивите към цитираното решение на ВКС, че
именно заради това качество – граждански ищец, което безспорно допуска
свидетелстване по делото, е възможно да
бъде разпитан. В този случай в абстрактния модел на процеса по НЧХДела, по време на
разпита на Д. като свидетел, той не следва
да бъде възприеман като тъжител, а единствено и само като пострадал и граждански
ищец. В особеното производство по наказателни дела от частен характер е спорно
доколко това е възможно, предвид неделимостта на качествата пострадал, тъжител,
поддържащ обвинението и граждански ищец, които са обединени и концентрирани в
едно физическо лице. От друга страна в подадената тъжба, въз основа на която е
образувано делото тъжителят е имал пълната възможност да изложи всички факти и
обстоятелства, на които базира обвинението и които следва да се проверят чрез
събирането на други доказателства. В този смисъл неговите показания не допринасят по никакъв начин за разкриване
на обективната истина и за съда те ще бъдат само едно повторно изявление на описаните в
тъжбата обстоятелства. По изложените съображения и предвид игнориране на
съмнения за допуснато процесуално нарушение чрез провеждане на разпит на тъжителя като свидетел, съдът остави без уважение
искането на частното обвинение.
Съдът
не разполага в доказателствената съвкупност с обясненията на подсъдимия, които
освен основно средство за защита са и способ за събиране на доказателства по
делото. Подсъдимият упражни правото си да
откаже да дава обяснения и да отговаря на въпросите, поради което този
способ за събиране на доказателства в настоящия процес остава нереализиран.
Събраните
писмени доказателства - справка за съдимост/л.36/, преписка номер 62/2019г. по
описа на РП Бяла, СМУдостоверение /л.21/ и
заключението на в.л. по назначената СМЕкспертиза/199/
изцяло потвърждават обвинителната теза. От назначената и изготвена СМЕ след обсъждане на представеното СМУ е прието,
че на тъжителя са причинени следните телесни увреждания: оток,
кръвонасядания и охлузване в лява слепоочна област и по челото, кръвонасядане
по горен клепач на лявото око. Кръвонасядане пред залавното място на дясна ушна
мида. Кръвонасядания и повърхностно нараняване по лигавиците на горна и долна
устна и по горната венечна лигавица, на горната челюст и на полулигавицата на
долна устна. Счупване на част от коронката на първи горен ляв зъб и отчупване
на фрагмент от емайла на първи горен десен зъб. Кръвонасядане на шията в ляво.
Кръвонасядания и одраскване в дясна подлопатъчна област и лява илиачна област.
Кръвонасядания и охлузвания на ляв горен крайник, десен горен крайник и ляво
бедро. Сътресение на мозъка без обективна неврологична находка. Според в.л. на
тъжителя е причинено разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и
чл.129 от НК. Тъй като частното
обвинение е повдигнато по чл.130, ал.2, вр.ал.1 от НК и доколкото тъжителят
определя рамката на обвинението, което съдът не може да увеличи, съдът прие, че
е изцяло доказано обвинението по този текст, тъй като по-малкият престъпен
резултат – причинени болки и страдания по чл.130, ал.2 от НК е включен в обема
и същността на действително причинената лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК. На пострадалия са причинени болки и страдания, като с тези
медико-биологични признаци се обосновава и правната квалификация на деянието по
чл.130, ал.2, вр. ал.1 от НК. Следователно, касае се за леко увреждане на
анатомичната цялост на организма, причинило болка и страдание, съставляващо лека телесна
повреда по смисъла на чл.130,ал.2 НК /в т.см. вж. изрично т.16 от ППВС №3/1979
г./. Според в.л. при тези данни следва да се приеме, че посочените увреждания
могат да бъдат получени по общия механизъм на действие на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени по
време и начин, описани в тъжбата и в данните от свидетелските показания. Съдът
кредитира заключението на в.л. по назначената СМЕ за състоянието на тъжителя,
при данните които е ползвал. Отчита, че по отношение на механизма на
причиняване на увреждането в.л. е изказало становище, обосновано от общия възможен механизъм на действието на твърди
тъпи предмети, в това число и хипотезата за удари с ръка и ритници. По тази
причина и предвид отчетените в СМЕ и
подробно описани увреждания от СМУ, заключението на в.л. безрезервно се
приема и кредитира.
Съществуването
на удари с ръце и нанесени ритници по главата и тялото на тъжителя в
обективната действителност се извежда от съвкупната и цялостна преценка на
събраните други доказателства, от които
се извежда единствено възможния извод за тяхното съществуване. Факт е, че двете
страни са били в непосредствена близост, един срещу друг. Твърденията на
пострадалия в тъжбата за нанесените удари безспорно се подкрепят от събраните
доказателства. Причинените телесни увреждания безспорно са в причинно-следствен
резултат от неправомерните действия на подсъдимия – удари с ръце и ритници по тялото. Съдът следва да се
съобрази с тяхното съществуване и становището на съдебния лекар за техния
произход. Предвид изложеното съдът намира, че
събраните преки и косвени
доказателства, обсъдени в съвкупност с
обективно съществуващите травматични
увреждания на пострадалия са в състояние да изключат всякакъв друг възможен
произход на причинената телесна повреда. Въпреки възраженията на защитата и
твърденията за липса на доказателства, съдът намира, че обвинението е изцяло
доказано, тъй като всички доказателства,
сочат за това, че с действията си подсъдимият на инкриминираните място и време
е нанесъл побой на тъжителя, с което му е причинил лека телесна повреда по
смисъла на закона. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
виновно, с пряк умисъл. Когато се нанасят удари и ритници по главата и по
тялото на човек деецът цели най-малко с действията си именно това – причиняване
на неприятни физически усещания, негативно засягане здравето на човека, макар и
в по-лека степен до неприятните изживявания на болка, продължаваща в страдание.
Не се установи конкретен мотив за проявената агресия, такъв безспорно
съществува и вероятно е някъде в предишните отношения между страните или внезапно
възникнал конфликт и неовладяно намерение за саморазправа, предвид всички
останали установени обстоятелства по случая – събиране по празниците в
заведение на много млади хора, употреба на алкохол късно вечерта, проява на
прекомерно самочувствие или случаен инцидент. Всички разпитани свидетели пред
съда категорично увъртаха отговорите и отклоняваха въпросите, свързани с
изясняване мотивите за безспорно възникналия скандал в заведението, като ясно
се проявяваше пред съда притеснението им да коментират тази тема. Според прекратителното постановление на прокурора по водената
проверка мотивите за нанесения побой са изцяло лични с давност от около половин
година, а конкретен повод за побоя бил неприличен жест от страна на тъжителя
към подсъдимия. В съдебното следствие подобни данни не се изнесоха от никой от
разпитаните свидетели. Каквито и да са били мотивите за побоя, те не следва да
се отчитат като смекчаващо вината обстоятелство, защото здравето на човека е
сред основните ценности в нашето общество и неговото накърняване не е оправдано
по никакъв начин, поради което и засягането му и в по-лека степен, както в
процесния случай, е инкриминирано от закона деяние, за което следва да се
понесе наказателна отговорност.
С
оглед очертаната по-горе фактическа обстановка и след съвкупната оценка на
събраните по делото доказателства, намиращи се в обективна връзка по-между си
съдът счита, че по несъмнен начин се доказва, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.2, вр.
ал.1 от НК. Подсъдимият не е осъждан и принципно са налице основания да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание по реда на чл.78а, ал.1 от НК.
Съдът
призна подсъдимия за виновен по посочения текст, като отчете, че са налице
кумулативните предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание, тъй като: 1/ За извършеното от него престъпление е
предвидено наказание до 6м. ЛОС или Пробация.или
Глоба. 2/ 2а/Деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер.
2б/Установено по делото е, че деецът не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК. 3/ Не са
констатирани причинени от престъплението материални щети, които следва да бъдат
възстановени. Предвид това съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност
и му наложи административно наказание глоба, в размер на 1000лв.
При
определяне наказанието “Глоба”, съдът съобрази размера й с възрастта на
подсъдимия и семейното му положение. Същият е млад мъж, обвързан със семейство.
Не се събраха доказателства за трудова ангажираност, доходите и имуществото му.
Съдът прие, че минималния размер на глобата е достатъчен за реализиране на
наказателната превенция спрямо подсъдимия, като в същото време ще въздейства
възпиращо на него и останалите членове на обществото срещу извършването на
други противообществени прояви в бъдеще.
Съдът
се произнесе и по предявения граждански иск, като прие, че същият е основателен и следва да бъде уважен с
размер от 800лв., предвид вида и характера на причинените телесни увреждания и
установената практика за тяхното обезщетяване.
По категоричен и безспорен начин, описан по-горе, в наказателния процес
се доказа, че събитието, от което произтичат неимуществените вреди за пострадалия
действително е настъпило, че това събитие има характер на престъпление
по смисъла на НК, че е извършено виновно от подсъдимия, както, че настъпилата
вреда се намира в пряка и непосредствена
връзка с деянието му. Предвид това, че основание на гражданския иск в
наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението /т.1 от ППВС № 9 / 1961г., изм. с ППВС №
7/1987г./, съдът прие, че са налице всички елементи за уважаването на
предявената гражданска претенция до размера
на доказаното обвинение, като следва да бъде присъдена законната лихва
от деня на увреждането до окончателното изплащане на задължението. В останалата
си част до 5000лв предявеният граждански иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът
се произнесе и по въпроса за разноските, като осъди подсъдимия да възстанови на
тъжителя направените съдебни и деловодни разноски в размер на 1776 лв. /хиляда
седемстотин седемдесет и шест лева/, в т.ч. 1400,00 лв /хиляда и четиристотин
лева/ за адвокатски хонорар, 12 лв.
/дванадесет лева/ д.т. за образуване и водене на делото, 264,00 лв. /двеста шестдесет и четири лева/ за
вещо лице по приета СМЕ и 100лв /сто лева/ за призоваване на свидетели, както
и 4% върху уважения размер на гр. иск –
минимална такса в размер на 50лв по бюджета на съдебната власт , по сметката на
РС - Бяла.
Водим от изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ : /п/