Мотиви към присъда по НЧХД №120 по описа за 2020 г. на ВПРС
На 05.05.2020 г. е депозирана в РС - гр.*** частна тъжба
от В.К.П.
с ЕГН ********** с адрес *** против М.П. Б. с
ЕГН **********,*** с настоящ адрес ***, с която е повдигнато
обвинение за престъпление от частен характер наказуемо по чл.130
ал.2 от НК и по която на същия ден
е образувано наказателно производство пред първа инстанция. В частната тъжба е
посочено, че: на 29.04.2020 г. в гр.***,
обл.Шумен на частната тъжителка от страна на подсъдимата бил нанесен удар в областта на главата с
тояга, с което й причинила болка и страдание. Нанесеният удар бил придружен и
от псувни и обидни думи изречени от подсъдимата към частната тъжителка.
С разпореждане на съдията-докладчик М. Б. е предадена на съд за възведеното
с частната тъжба обвинение.
Преди началото на съдебното следствие частната тъжителка,
чрез повереника поддържа предявения с частната тъжба срещу подсъдимата граждански иск в размер на 600.00 лв. представляващ
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на деянието по чл.130 ал.2
от НК и моли да бъде конституирана като граждански ищец и да
бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от
нея граждански иск за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и да й
бъдат заплатени направените по делото разноски. Гражданският иск е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство, тъй като отговаря на
изискванията на чл.85 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК се
разглежда по правилата на НПК.
В съдебно заседание частната тъжителка и повереника поддържат
възведеното обвинение и предявения гражданския иск и предлагат на съда да
признае подсъдимата за виновна по повдигнатото с частната тъжба обвинение,
както и да бъде уважен гражданския иск в предявеният размер и да й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Подсъдимата не признава вината си и не дава обяснения по обвинението. В защитната си реч защитника моли за оправдателна присъда.
Счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Според защитника
доказателствата събрани в хода на съдебното следствие сочат, че на подсъдимата
от частната тъжителка е нанесена лека телесна повреда.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
на 29.04.2020 г. частната тъжителка В.П. и подсъдимата М.Б.
около 17.30 часа се намирали в гр.В.Преслав в междублоковото пространство на
ул.“***“ бл.** и бл.**. В непосредствена близост до мястото и двете отглеждали
кокошки в сграда кокошарник с два входа. Предишните дни между двете - П. и Б.
възникнал конфликт по повод отглежданите кокошки. След като се срещнали
подсъдимата нанесла на частната тъжителка няколко удара с носената от нея тояга
по главата и в областта на лявото рамо и лявата ръка. Частната тъжителка
изпитала силна болка и възмущение от нападението. В отговор частната тъжителка
нанесла от своя страна с дървена сопа удар по главата на подсъдимата, в
следствие на който последната паднала на земята. От удара и падането, подсъдимата, освен че
имала кръв по главата и подутина изпитвала и силни болки в областта на главата
и гърба. След като нанесла удара частната тъжителка напуснала мястото. През
следващите дни всяка от страните посетила съдебен лекар и получила
съдебно-медицинска удостоверение за установените при прегледа травматични
увреждания.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели – В.Н., Г.М.и Й.К., заключенията на съдебно-медицинските експертизи,
приети от съда, както и от приложените по делото и приети от съда писмени
доказателства - СМУ №71/30.04.2020 г., СМУ №78/12.05.2020 г.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин
се установява, че на визираната в частната тъжба дата подсъдимата и частната
тъжителка са се намирали в
междублоковото пространство на ул.“***“ бл.** и бл.** в
гр.В.Преслав. Обстоятелството, че на тъжителката били нанесени удари и то именно
от подсъдимата се доказва от показания на свидетеля Н.. Обстоятелството, че на
подсъдимата били нанесени удари и то именно от частната тъжителка се доказва от
показания на свидетелите М. и К.. Обстоятелството, че на частната тъжителка са
били причинени травматични увреждания се доказва от заключението на съдебно
медицинската експертиза и от показанията на посочения свидетел. Обстоятелството,
че на подсъдимата са били причинени травматични увреждания се доказва от
заключението на съдебно медицинската експертиза и от показанията на посочените
свидетели.
Съдът кредитира показания на свидетелите В.Н. и Й.К., незивисимо че разгледани поотделно, очевидно
обслужват каузата на страните, които са ги довели да свидетелстват в съдебно
заседание, макар свидетелите да са заинтересовани от изхода на
делото, поради близките роднински отношения със страните,
разгледани в тяхната съвкупност, показанията им дават ясна картина какво точно
се е случило и показанията им тълкувани във взаимовръзката
си кореспондират с установеното по
делото.
От показанията на св.Н., син на частната тъжителка се установява, че между
страните преди датата на деянията е възникнал конфликт, че на частната
тъжителка от подсъдимата са нанесени удари със сопа на 29.04.2020 г. при
срещата им в близост до общия им кокошарник, че на частната тъжителка са били
причинени травматични увреждания, болки и страдалния и че е посетила съдебен
лекар.
От показанията на св.К., дъщеря на подсъдимата се установява, че между
страните преди датата на деянията е възникнал конфликт, че на подсъдимата от частната
тъжителка са нанесени удари със сопа на 29.04.2020 г. при срещата им в близост
до общия им кокошарник, че на подсъдимата са били причинени травматични
увреждания, болки и страдалния и че е посетила съдебен лекар.
Показанията на посочените свидетели кореспондират с писмените доказателства
и заключенията на съдебно-медицинските експертизи.
Единствените изцяло независими показания са на св.Г.
М., която обяснява, че на процесната дата е изчаквала подсъдимата в
близост до мястото където отглежда кокошки. След като се забавила повече от необходимото време, през което е
следвало да нагледа кокошките, подсъдимата се е върнала при свидетелката разплакана.
Разказала, че са се скарали с частната тъжителка, която й нанесла удар по
главата със сопа. В следствие на удара подсъдимата паднала на земята.
Свидетелката видяла кръв по глава на подсъдимата и й оказала първа помощ. След
което се обадила по телефона на дъщерята на подсъдимата св.Й.К.. Преди да се
върне подсъдимата свидетелката видяла частната тъжителка да идва откъм посока
кокошарника. Съдът кредитира показанията на свидетелката изцяло, като логични,
непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства, включително и с експертното
заключение.
От кредитираните свидетелските показания, кореспондиращи с писмените
доказателства и експертното заключение се установява по безспорен начин, че на визираните в обвинението дата и място на тъжителката
е причинена телесна повреда от
подсъдимата.
От друга страна от кредитираните свидетелските показания, кореспондиращи с
писмените доказателства и експертното заключение се установява по безспорен
начин, че на визираните в обвинението дата и място на
подсъдимата е причинена телесна повреда
от тъжителката.
От съдебно-медицинската експертиза по писмени данни се
установи, че В.К. е получила следните травматични увреждания: оток в лявата
теменна област на главата, едно кръвонасядане на ограничена площ в областта на
лявата мишница и лявата предмишница. Причинени от действието на твърди тъпи
предмети по механизма на удар и/или притискане. Морфологичните особености
позволяват същите да бъдат получени по времето сочено от частната тъжителка.Могат
да бъдат получени по начина посочен в тъжбата. Причинени са болка и страдание.
От съдебно-медицинската експертиза по писмени данни се
установи, че М. Б. е получила следните травматични увреждания: едно дълбоко
петнисто охлузване на окосмената част на главата челно теменно в дясно,
мигриращ хематом на челото в дясно, палпаторна болезненост в областта на гърба
без видими увреждания. Причинени са от действието на твърди тъпи предмети, по
механизма на удар и триене. Морфологичните особености позволяват същите да
бъдат получени по времето сочено от подсъдимата. Могат да бъдат получени по
начина посочен в отговора на тъжбата. Причинени са болка и страдание.
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност,
приема, че подсъдимата е извършила възведеното с частната тъжба обвинение и с
деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130,
ал.2 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността;
* от обективна страна подсъдимата чрез своите действия е
въздействала на организма на частната
тъжителка, което е довело до изменение в отделни негови тъкани и
системи. На частната тъжителка е причинена болка и страдание.
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимата с внезапно възникнал и пряко насочен умисъл – предвиждала е конкретното увреждане
и е съзнавала общественоопасния му характер, като е целял настъпването
на съставомерния резултат;
Като причина за
извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и
незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Мотивът за извършване на престъплението е
породен конфликт между подсъдимата и пострадалата по повод отглежданите
от двете кокошки.
От друга страна, тъжителката също е осъществила състава
на престъплението по чл. 130, ал.2 НК,
по същото време и на същото място е причинила лека телесна повреда на
подсъдимата, изразяваща се причиняване на болка и страдание. Тъжителката е
нанесла удар с помощта на сопа в окосмената част на
главата челно теменно в дясно, вследствие на което
подсъдимата е паднала по гръб на земята и е получила, установените от
медицинската експертиза телесни увреждания. По своята медико-биологична
характеристика, те също съвпадат с правните критерии за съставомерност на
деянието по чл. 130, ал.2 НК.
От субективна страна, тъжителката също е действала с пряк умисъл - съзнателно е
ударила подсъдимата, съзнавала е общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване - причиняването на болка и страдание на подсъдимата.
Съгласно чл. 130, ал. 3 НК,
ако "пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна
повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание". В съдебната
практика нееднакво се тълкува понятието "също такава телесна
повреда". Едни съдилища приемат, че реторсията се прилага и при различните
по степен леки телесни повреди. Други приемат противното, като считат, че реторсия може да се приложи само когато са
причинени еднакви по степен увреждания. В основата на реторсията е идеята на
законодателя, че страните са изравнили позициите си, като на причинителя на
леката телесна повреда (на обиждащия) веднага е отвърнато от пострадалия със
същата лека телесна повреда - тълк. р. № 51-89-ОСНК (от обидения с обида по чл. 146 или по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК), т. е. на злото е
отвърнато със същото зло. Засегнатият намира удовлетворение с причиняване
същото деяние на засегналия го. Този институт е приложим само с предвидените от
закона четири случая - по чл. 130, ал. 1, чл.
130, ал. 2, чл. 146
и по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК. Цялостната
характеристика на тези престъпления и обстоятелството, че и двете страни са се
поставили в еднакво положение пред наказателния закон са довели до изключение
от правилото, че за всяко престъпление, извършено от наказателно-отговорно
лице, се налага съответното наказание. Без значение е коя от двете срани първа
е осъществила престъпното посегателство против личността и коя първа сезира съда.
Институтът на реторсията съдържа в себе си редица отклонения от
материално-правен и процесуален характер от принципни положения в правото. Едно
от тях касае наказателна репресия. Извършването на престъпление обосновава
наказателна отговорност за дееца, чието основно съдържание се изразява в
налагане и изтърпяване на съответно наказание. При реторсията законодателят е
съобразил по-ниската степен на обществена опасност на деянието, частичното
възмездяване на моралните вреди чрез причиненото взаимно телесно увреждане,
както и обстоятелството, че и двете страни са се поставили в еднакво положение
пред наказателния закон. За да се създаде основание за освобождаване от
наказание при реторсия, съществено законно изискване е да е налице взаимно
причиняване на лека телесна повреда между две лица, а не фактически кой от
двамата извършители на това деяние пръв го е осъществил. Реторсията има
приложение и в случаите, когато подсъдимият причинява лека телесна повреда на
пострадалия, след като е изпаднал в състояние на силно раздразнение в резултат
на насилието, упражнено върху него непосредствено преди това. Когато
причинената на тъжителя телесна повреда е различна по степен на увреждане, тъй
като той е претърпял разстройство на здравето си, а подсъдимият - само болки от
упражненото върху него насилие, това различие в причиняването на двете леки
телесни повреди не е основание за изключване приложението на реторсията.
Съдът намира, че в случая, следва да бъде приложен
институтът "реторсия" по
смисъла на чл. 130, ал.3 НК.
В основата на реторсията е идеята на законодателя, че страните са изравнили
позициите си, като на причинителя на лека телесна повреда, веднага е отвърнато
от пострадалия със също такава лека телесна повреда - по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК /ТР № 51-89-ОСНК/. В случая е без значение кой пръв е причинил
тези увреждания и кой първи е сезирал съда. Предвид и приложението на чл. 130, ал.3 от НК, съдът освободи и двете от наказание.
Освобождаването от наказание, не освобождава подсъдимия
от гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане. Предявеният от
тъжителката граждански иск е основателен, но до размера от 300.00 лв. От
неправомерното и виновно извършено деяние на подсъдимата, пострадалата е понесла
неимуществени вреди - причинени болки и страдания, представляващи нематериални
неблагоприятни вредни последици, както и причинната връзка между поведението на
подсъдимия и престъпния резултат. Поради което деецът дължи обезщетение на
основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД. В случая обаче претърпяните от пострадалия неимуществени вреди,
не се изразяват само в претърпяните болки. Съдът, като изхожда от критерия за
справедливост, установен с нормата на чл. 52 от ЗЗД,
намира, че за обезщетяването на претърпените от пострадалата неимуществени
вреди, подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 300 лв., който
размер съдът намира за справедлив. Съдът съобрази и обстоятелството че
пострадалата също е допринесла за настъпването им с поведението си, поради
което тази сума е достатъчна да я обезщети. В останалата му част до 600 лв.
гражданският иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен,
тъй като от събраните доказателства, не се установиха съществени физически или
психически изживявания, като според вещото лице, срокът на оздравителния процес
за е около 14 дни. Законната лихва върху тази сума се следва, така както е
поискана - от датата на увреждането.
Подсъдимата следва да заплати сумата 50 лв. държавна
такса върху уважената част от гражданския иск, но не и направените разноски от
тъжителя, тъй като в случая на "реторсия",
остават за страните така, както са ги направили. /съгласно решение № 96/72г на
ВС по н.д. № 48/72г І н.о., Решение № 255/17.06.1992г на ВС по н.д. № 144/92 г.
І н.о./
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: