Р Е Ш Е Н И Е
№ ...
гр. Луковит, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: ВЕСЕЛКА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия гр. д. № 273 по описа за 2019 г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по постъпила искова молба от А.С.Л., ЕГН **********,***, срещу М.К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД – с цена на иска 10 000 лева.
Ищецът А.С.Л. е предявил срещу ответника М.К.Т. главен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в увреждане трофеен ловен експонат на благороден елен, които са настъпили в резултат от действията на М.К.Т. по монтиране, с цел озвучаване на територията на хотелски комплекс „Дипломат Плаза” гр.Луковит, в зоната на лоби-бар „Атриум” на нейна собствена техника - озвучителни колони и усилвателна уредба, при което по невнимание е избутала стойката на трофеен ловен експонат, същият паднал и се увредил непоправимо. Кумулативно е предявен и акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на законна лихва от датата на увреждането – 08.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Отправена е молба ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10 000 лева, на основание чл. 45 от ЗЗД, в едно със законна лихва, считано от датата на увреждането - 08.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноските по делото.
С исковата молба се представят писмени доказателства – Договор за покупко-продажба на движима вещ от 15.10.2018 г.; Разписка към договор за покупка - по дажба от 15.10.2018 г.; Приемно-предавателен протокол от 16.10.2018 г. за предаване на отговорно пазене на имущество; Снимков материал - 11 броя снимки; Диплом от световно ловно изложение от 06.1981 г.; Констативен протокол от 08.03.2019 г.; Нотариална покана, акт № 72, рег. № 1750/ 2019 г. от 29.03.2019 г.; Разписка за връчена нотариална покана № 9/ 29.03.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М.К.Т., чрез адв. А.Т. от САК, е подал отговор на исковата молба, с който изцяло оспорва по основание и размер на така заявената претенция. Излага твърдения, че няма вина за причиненото увреждане на ловния трофей, че действително на дата 08.03.2019 г. е била наета от управителя на хотелския комплекс „Дипломат Плаза“ гр.Луковит, в зоната на лоби-бар „Атриум“ да извърши озвучаване на събитие със своя собствена техника, но при разполагане на тонколоните за озвучаване на събитието, не е присъствал представител на хотелския комплекс, вкл. и управителя му, който да контролира монтирането на тонколоните или да даде каквито и да било инструкции на ответницата, както и да поставя изисквания, които същата да съблюдава при разполагането на тонколоните. Оспорва изцяло твърдението на ищеца, че увреденият ловен трофей е с посочените в исковата молба характеристики, произход и цена.
Оспорва се и активната легитимация на ищеца, за което се излагат подробни доводи. Оспорва се истинността и съдържанието на представените от ищеца: Договор за покупко-продажба на движима вещ от 15.10.2018 г., като се твърди, че същият е създаден за нуждите на настоящето производство, симулативен е, както и няма достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК; Разписка за получена сума от 15.10.2018 г., като се излагат твърдения, че документът е създаден за нуждите на настоящето производство и няма достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК; Приемно-предавателен протокол от 16.10.2018 г., като се твърди, че този документ е създаден за нуждите на настоящето производство и няма достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК.
По отношение на представения от ищеца снимков материал /11 бр. снимки/, се оспорва допустимостта като доказателство на снимков материал по смисъла на ГПК. Сочи се, че сниманият рег. номер на някаква табелка 712, не установява регистрация на претендирания трофей. В случай, че съдът ги допусне, се оспорва истинността им по съдържание.
Оспорват се истинността по съдържание на представените от ищеца: Диплом от световно ловно изложение от 06.1981 г., както и Констативен протокол от 08.03.2019 г., относно посочената стойност от 10 000 лева на трофейния експонат, тъй като /трофеят/ не отговаря на действителната му стойност, характеристики, възраст и произход.
С отговора на исковата молба от страна на ответника са направени следните доказателствени искания:
Ha основание чл. 192 от ГПК съдът
да задължи трето неучастващо в делото лице - Д.Р.П., с ЕГН **********
и адрес: ***, да представи по делото: Документ, с който същото лице е придобило
продадения от него на 15.10.2018 г. на А.С.Л. „Трофеен ловен експонат на
благороден елен" със следните характеристики: Тегло 14,3 кг., Средна
дължина на рогата -124 кв., възраст 12 години, отстрелян през 1973 г. в м.
Сакара, ведно с всички съпътстващи
сделката по придобиване документи, придружаващи експоната, както и: Документ за произход на трофея, издаден от
държавното горско стопанство, съответно от държавното ловно стопанство, в което
е регистриран трофеят по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАГ и
протокол от комисия за оценка на ловния трофей; Документ, с който същото
лице е регистрирало „Трофеен ловен експонат на благороден елен" със
следните характеристики: Тегло 14,3 кг., Средна дължина на рогата - 124 кв.,
възраст 12 години, отстрелян през 1973 г. в м. Сакара в държавното горско стопанство
по местоживеене, съгласно изискванията и в срока по чл. 73, ал. 1 от Закона за
лова и опазване на дивеча; Договор за покупко-продажба на недвижима вещ от 15.10.2018 г., описан в издадена от
него разписка за получена на 15.10.2018 г. сума от 9500 лева от купувач А. С.Л..
На основание чл. 190 от ГПК, съдът да задължи
ищеца да представи описаните
в чл. 2 от представяния от него Договор за покупко-продажба на движима вещ от
15.10.2018 г. документи придружаващи експоната, като неразделна част от
договора; Документ, с който ищеца е регистрирал „Трофеен ловен експонат на
благороден елен“ със следните характеристики: Тегло 14,3 кг., Средна дължина на
рогата - 124 кв., възраст 12 години, отстрелян през 1973 г. в м. Сакара в
държавното горско стопанство по местоживеене, съгласно изискванията и в срока
по чл. 73, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча; Документ за платен
местен данък за придобиване от него на недвижима вещ по Договор за продажба на
недвижима вещ от 15.10.2018 г. от лицето Д.Р.П.; Регистрационна табела с № 712.
Ha основание чл. 219 от ГПК
ответникът отправя молба съдът да допусне привличане на трето лице помагач на
страната на ответника - М.С.Т., изпълняваща длъжността „***" в
хотел „Дипломат Плаза" с призоваване по месторабота - хотел „Дипломат
Плаза“ гр.Луковит, на което трето лице, по твърдения на ищеца, е бил предаден
от управителя за отговорно пазене падналия от стената на 08.03.2019 г. ловен
трофей.
Във връзка с изложеното и направените доказателствени искания, към отговора ответникът прилага; два броя снимки за предявяване на привлеченото лице, договор за правна защита и съдействие и пълномощно.
На основание чл. 219 ГПК съдът допусна участието на М.С.Т., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника М.К.Т..
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Явява се неговият процесуален представител адв. А.Ч. ***, който поддържа изцяло предявените искове.
Ответникът, М.Т. се явява лично. Явява се и нейният процесуален представител адв. А.Т. от САК, която моли съда да отхвърли исковете като изцяло неоснователни и недоказани, като излага аргументи за това.
Подпомагащата страна – М.С.Т., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Б.Л. от ЛАК с пълномощно по делото. Моли съда да уважи иска, като обоснован и доказан по вид и размер.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събрания по делото доказателствен материал, преценен
по отделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 15.10.2018 г. в гр. София,
между ищецът А.С. и Д.Р.П. бил сключен договор за покупко-продажба от
15.10.2018 г., с който Д.П. продал на А.С. трофеен ловен експонат със следните
характеристики: тегло - 14,3 кг., средна дължина на рогата – 124 см.; възраст -
12 г., отстрелян през 1973 г. в местност „Сакара“. Заедно с трофея продавачът
предал и придружаващи експоната /трофея/ документ - Диплом от световното ловно
изложение „Пловдив Експо ‘81“, както и метална табела с изписан № 712. Страните
уговорили продажна цена 9 500 лева. Същата била платена от С. в деня на
подписването на договора, за което била издадена разписка, приложена към
настоящото дело.
С приемно-предавателен протокол
от 16.10.2018 г. трофеят бил предоставен от А.С. за отговорно пазене на М.С.Т.,
изпълняваща длъжността „***“ в хотел „Дипломат Плаза“ - гр. Луковит.
Безспорно установено в
отношенията между страните е, че на дата 08.03.2019 г. ответницата М.К.Т. се е
намирала на територията на хотелски комплекс „Дипломат Плаза“, находящ се в гр.
Луковит, ул. ***, където е трябвало да се проведе вечерно мероприятие, за което
Т. е била наета да извърши озвучаване. Ответницата неведнъж е била ангажирана като
диджей за различни мероприятия в хотела, като последното такова било на
31.12.2018 г. в лоби-бар „Атриум“.
Не се спори, че на
въпросната дата 08.03.2019 г., в зоната на лоби- бар „Атриум“, докато разполагала
/размествала/ озвучителната си апаратура върху маса, ответницата Т. избутала монтирания
над това място, върху колона на стената на височина 2.15 метра от пода на
помещението, трофеен ловен експонат – череп и рога на благороден елен. Трофеят бил захванат за дървена
стойка с помощта на винт за дърво. В
задната част на стойката се намирала метална планка с помощта на която стойката била
поставена върху два разположени един до
друг винта за дърво, навити към колона,
облицована с дървена ламперия. В резултат на съприкосновението металната планка се
откачила от поставените на стената винтове и трофеят, заедно със стойката върху
която бил закрепен, паднал на пода. Вследствие на падането черепът на експоната
се разделил на части. Основата на черепа останала заедно със крепителния винт
за дърво върху стойката, а двете страни на черепа ведно с рогата изпаднали от нея.
Челюстта на черепа също се отделила от основата, като се счупила на няколко
елемента.
В деня на инцидента, от
представители на хотела бил съставен констативен протокол, в който било
записано, че „При разполагането на тонколоните лицето М.К.Т. избутва стойката
на експоната и същият пада на пода. Вследствие на това трофеят се чупи и е
повреден необратимо.“ Към протокола има и приложен снимков материал, на който
се виждат 2 снимки – едната на трофея преди увреждането, а другата - на
повредения трофей. Протоколът е подписан от представител на хотела – С.М. Л.,
лицето нанесло щетата М.К.Т. и свидетел - Х.Р. К..
Гореописаните обстоятелства не са
спорни между страните, като това се потвърждава от обясненията на ответницата и
от извършените разпити на свидетелите С. Л. и Х. К..
По искане на ответната страна,
съдът допусна обяснения на конституираното третото лице помагач на ответника - М.С.Т..
В своите обяснения Т. сочи, че въпросният експонат е бил монтиран на стената от
Ц.И., който отговарял за техническата поддръжка в хотелския комплекс. Твърди
също, че не е присъствала, когато ответницата е разполагала озвучителната
апаратура, тъй като е приключило работното й време и си е тръгнала.
От разпита на свидетеля Ц.И. Ц.се
установява, че той заедно с ищеца С. поставили трофея в лоби-бара като закачили
дървената стойка на която бил закрепен върху 2 хоризонтално поставени една до
друга видии за дърво с дължина 50 мм и дебелина 5 мм, които Ц.монтирал на
колона, облицована с дървена ламперия. Стойката била закачена върху видиите с
помощта на намиращата се в задната й част метална планка, служеща за монтиране
на подобен тип трофеи на стената.
По делото бяха разпитани като
свидетели С.М. Л. А.В.Т., К.Т.Ц., Т.Г.Т..
От разпита на свидетелката С. Л.,
изпълняваща длъжността **„**“ в хотел „Дипломат Плаза“, се установява, че
мястото където ответницата е ситуирала озвучителната си апаратура е било
предварително определено и е било едно и също всеки път, когато ответницата Т.
е имала ангажимент като диджей в хотела. Свидетелката посочва, че точната
ориентация на тонколоните, позиционирането им се е извършвало по преценка на
диджея.
От показанията на свидетеля А..Т.се
установява, че той е участвал при транспортирането на процесния трофей от
ателието на Д.П. *** до хотелски комплекс „Дипломат Плаза“ в гр. Луковит.
Относно обстоятелствата свързани
със закупуването на трофея, монтирането му на стена в лоби бар „Атриум“ и
последвалите действия на представителите на хотел „Дипломат Плаза“ след
увреждането на трофея, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите
С. Л., А..Т., Ц.И. Ц.и Х. К., като логични,
последователни, безпротиворечиви и съответстващи на установената по делото
фактическа обстановка.
От разпитите на свидетелите Т.Г.
и К.Ц., които съдът кредитира, се установява, че между Ц./баща на ответницата/
и ищеца са провеждани разговори във връзка с поправянето на щетата. Ищецът С. е
поискал от него обезщетение за претърпяната вреда в размер на 10 000 лв., но Ц.отказал
да плати.
От Разписка № 9/ 29.03.2019
г. се установява, че на
дата 29.03.2019 г., чрез Нотариус Ц.Л.с район на действие Районен съд - Ловеч,
ответницата е получила нотариална покана, с която ищецът А.С.Л. е поискал от
нея в три дневен срок да предостави погасителен план за сумата от 10 000
лв., представляваща стойността на повредения ловен трофей.
Собствеността си върху процесния
трофей, ищецът основава на договор за покупко-продажба от 15.10.2018 г. С него Д.Р.П.
продал на А.С. трофеен ловен експонат със следните характеристики: тегло - 14,3
кг., средна дължина на рогата – 124 см.; възраст - 12 г., отстрелян през 1973
г. в местност „Сакара“. Заедно с трофея продавача предал и придружаващи
експоната документи - Диплом от световното ловно изложение „Пловдив Експо ‘81“,
както и метална табела с изписан № 712. Страните уговорили продажна цена
9 500 лева. Същата била платена в деня на подписването на договора, за
което била издадена разписка, приложена към настоящото дело.
За установяване на този факт беше
допуснат разпит в качеството на свидетел на Д.П.. В съдебно заседание свидетелят Д.П. заяви, че
договорът е бил сключен в негово ателие в гр. София. А.С. бил написал и
разпечатал договора за покупко-продажба, и в момента на сделката двамата го
подписали. А.С. му платил сумата на ръка, за което съставили разписка за сумата
от 9500 лв., след което взел трофея заедно с документите. В с. з. свидетелят П.
заяви, че помни трофея много добре, тъй като преди да го продаде на ищец А.С.
дълги години го е помещавал в ателието си в гр. София. Свидетелят посочи, че ловният
експонат му е бил подарен от Л.Х.през 2008 г., който от своя страна го получил
от П.К.в знак на благодарност. Трофеят получил заедно със закачена на него метална
табела с изписан № 712 и Диплом световно ловно изложение. В с.з. свид. П. потвърди,
че продаденият трофей е идентичен с този от снимките приложени на стр. 12-15 от
делото. Заяви, че когато е получил ловния трофей той е бил закрепен на същата
стойка, на която се е намирал и в деня, в който е бил повреден.
Относно обстоятелствата свързани
с наемането на ответницата М.Т. за озвучаване на лоби бар в хотелски комплекс
„Дипломат Плаза“ в гр. Луковит и случилото се в последствие, съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите С. Л., Х. К. и Ц.Ц., като логични, последователни, безпротиворечиви и
съответстващи на установената по делото фактическа обстановка.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля Д.Р.П. относно обстоятелствата, при които е продал
ловния трофей на ищеца А.С..
Съдът не кредитира показания на свидетеля К.Ц., в
частта, в която твърди, че "ищеца му е казал, че въпросните рога не били
негови, че били оставени за да ги излага с цел продажба и за да му красят
заведението; че човека, който му ги е дал не бил от Луковит, че ако свидетеля
му даде 10 000 лв. нещата ще приключат, но ако свидетеля не му ги даде, човека,
който му ги е дал щял да иска по-голяма сума - например 12000 лева или повече
за тези рога". На първо място следва да се отбележи, че свидетелят е
заинтересован от изхода на делото, предвид близките му връзки с ответницата
/неин баща/, и на второ, съдът ги преценява като противоречиви с останалите
доказателства.
С цел изясняване на въпросите
относно стойността на повредената вещ, по делото бе допусната и изготвена
съдебно-оценителна експертиза.
Според заключението на вещото
лице – инж. Н.Н., повреденият експонат представлява ловен трофей по смисъла на
§ 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ППЗЛОД. Ловният трофей е от
благороден елен. Установена е идентичност между процесния ловен трофей, намиращ
се на съхранение в хотел „Дипломат Плаза“ в гр. Луковит и ловния трофей, заснет
на фотоснимките, представени по делото и представляващи Приложение № 1 и Приложение
№ 2 към Констативния протокол от 08.03.2019 г., приложен като доказателство по
делото.
Съгласно заключението на вещото
лице, единственият критерий за определяне на паричната стойност на даден ловен
трофей е определянето на цената, платена за придобиване на ловния трофей по
линия на организирания ловен туризъм /ОЛТ/. Тя се определя за всеки ловен сезон
със заповед на Министъра на земеделието, храните и горите. Утвърдената
минимална цена за ползване на дивеч по линия на ОЛТ в Република България към
08.03.2019 г. е както следва: за благороден елен - трофеят се заплаща на база
теглото му в килограми, измерен с горната челюст, като цената на трофей с тегло
12.01 кг. струва 12 000 € /евро/ и за всеки следващи 10 грама над 12.01 кг се
заплаща по 80 €. Твърдението, че процесният ловен трофей тежи 14,3 кг. би направило
цената му към 08.03.2019 г. (деня на увреждането) – 30 320 € /евро/. Експертът
подчертава, че точната цена на процесната вещ не може да бъде определена, защото е нарушена целостта на ловния трофей и липсват
части от черепа и челюстта. В случаите извън ОЛТ, ловецът - български
гражданин, притежаващ удостоверение за подборен обстрел на благороден елен,
заплаща единствено цена за разрешително за лов, който според вида дивеч към
08.03.2019 г. за благороден елен е 50 лева.
Вещото лице е категорично, че
твърденият от ищеца произход на вещта е непотвърден при експертизата. Дипломът
от световно ловно изложение „Пловдив Експо '81“ на стр. 15 от делото, е за
ловен трофей от благороден елен, отстрелян от П.К.в местност „Сакара“ през 1973
г., оценен от международното жури с 219,02 СВ-76 CIC точки, за което е получил
златен медал. При изготвяне на експертизата и проведения оглед на процесната
вещ са извършени контролни замервания на част от показателите, които се
измерват при оценка на ловен трофей от благороден елен, и са установени следните
характеристики на вещта: Дължина на ляв очен шип - 47,1 см +/- 0,1 см.; Дължина
на десен очен шип - 42,5см +/- 0,1 см.; Брой шипове - 19 бр.; Тегло на част от
процесния ловен трофей - ляв рог с част от черепа и десен рог с част от черепа -
общо: 10.662 кг.
Според вещото лице, при извършена
справка в „Каталог на ловните трофеи от Световно ловно изложение Пловдив '81 -
том 1“, в действителност е описан ловен трофей от благороден елен, отстрелян от
П.К.в местност „Сакара“ през 1973 г., оценен от международното жури с 219,02
СВ-76 CIC точки, за което трофеят получава златен медал и Диплом от световно
ловно изложение България, Пловдив '81. Характеристиките на описаният в каталога
ловен трофей се различават значително от описаните в делото и получени по време
на експертизата характеристики на процесния ловен трофей. За сравнение, трофеят
отстрелян от П.К.в местност САКАРА през 1973 г., за което е получил златен
медал и Диплом трябва да бъде със следните характеристики: Дължина на ляв очен
шип - 35.4 см.; Дължина на десен очен шип - 34,4 см.; Брой шипове - 15 бр.;
Тегло на трофея: 9,36 кг. Според експерта с времето ловният трофей може да
изгуби част от теглото си, но останалите измерени показатели са постоянни и не
се променят. Теглото на процесната вещ във всеки случай е повече, от теглото на
трофея, получил златен медал на ловното изложение през 1981 г.
Съгласно гореизложеното вещото
лице с категоричност заявява, че процесният ловен трофей и трофея, отстрелян от
П.К., оценен със златен медал от международното жури на Световното ловно
изложение през 1981 г., са два различни ловни трофея.
При огледа на трофея е видно, че същият
е със значително нарушена цялост. Вследствие от падането, той е разделен на
части, както следва: ляв рог ведно с част от черепа, десен рог ведно с част от
черепа. Елементи от черепа и челюстта, както и част от зъбите липсват.
Вещото лице е категорично заключава,
че констатираните върху трофея увреждания биха могли да бъдат причинени от
падането на трофея на пода, а също и, че нанесените щети не подлежат на
възстановяване.
В отговор на допълнително
поставените задачи на експертизата вещото лице посочи, че точната дата на обстрел,
точното тегло и възрастта на процесния ловен трофей не може да бъде определено,
защото е нарушена целостта му и липсват части от черепа, челюстта и част от
зъбите.
Въз основа на искане на ответника
по делото съдът допусна извършването на оглед на движимата вещ, предмет на
съдебния спор, както и обстановката на зала „Атриум“ в хотел „Дипломат Плаза“ с
цял внасяне на яснота относно някои спорни обстоятелства по делото.
При извършване на огледа съдът
констатира, че ловният трофей е бил закрепен на стена, представляваща колона
между зала за закуски, намиращо се от ляво на колоната и два броя витрини със
сувенири. Колоната е с широчина 45 см и на височина около 2,5 метра, в горния
край на която са поставени два броя винтове завити един до друг с кръстата
отвертка. При огледа
ответницата посочи, че е разположила тонколоните до тази колона, на
практика под трофея.
За изясняване на обстоятелствата
относно механизма на извършеното деяние и начинът на закрепване на процесния
трофей към стената (колоната), съдът допусна съдебна техническа експертиза.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и извършения оглед на мястото където е била монтирана въпросната
движима вещ, вещото лице е направило констатация, че ловния трофей - рога от
благороден елен ведно с черепа, е бил монтиран върху дървена ламперия на стена
(колона) вдясно от лоби-бар „Атриум“. Самият ловен трофей е закрепен върху
дървена стойка с един винт за дърво. Винтът преминава през дебелината на дървената
стойка и е навит в основата на черепа. По този начин трофеят и стойката
представляват неразделен елемент. В задната част на стойката е монтирана
метална планка, (позиция 2 от скица № 1 към експертизата) посредством два броя
винтове за дърво, (позиция 2 от скица №1 към експертизата). Под тази планка
дървеният плот на стойката е освободен, като част от същият е фрезован. Това
място е предназначено за главите на два броя винтове, (позиция № 3 от скица № 1)
Тези два винта са навити на височина 2,15 метра в ламперията на стената. Планката
поставена в задната страна на дървения плот служи, същата да се поставя върху
двата винта на стената. При това положение стойката с трофея виси на стената.
Главите на винтовете поставени на стената осигуряват по 2 мм. от същите да са
захванати от металната планка. Така при повдигане на стойката на височина от
поставеното положение на 2 мм, същата ще изпадне от винтовете и ще падне на
пода.
На въпроса „Съобразен ли е
начинът на монтаж на процесния трофей с техническите изисквания за сигурност и
безопасност“ вещото лице даде отрицателен отговор. Вещото лице е установило, че
металната планка на гърба на стойката захваща само по 2 мм. от главите на
винтовете, върху които е закачена. В този случай минимално повдигане на ловния
трофей от 2 мм, ведно със стойката или наклоняване настрани е възможно главите
на винтовете да излязат от ограничението на планката.
Относно механизма на падането вещото
лице посочва, че стойката е окачена на 2,15 метра от нивото на пода на
помещението. Долната й част е на около 1,80 метра от нивото на пода. Това
означава, че интервенцията върху стойката и трофея е от извършител с височина
не по-малко от 1,80 метра. Друг механизъм на изпадането на експоната, е удряне
и повдигане от друг предмет, или от завъртане на същия от закачени кабели, или
дреха.
Според вещото лице, при удар от
друг предмет, който е повдигнат от извършителя за пренасяне от едно място на
друго, експонатът е повдигнат около 2 мм., при което същият се откачва от
винтовете и пада на пода. При завъртането на експоната също е възможно главите
на винтовете да излязат от планката и същият да изпадне на пода.
В съдебно заседание вещото лице
допълни, че трофеят не би изпаднал от закрепените винтове ако не е било
въздействано върху него чрез повдигане или завъртане.
Вследствие на падането двата рога
се отделили от черепа, както и челюстта със зъбите на благородния елен, но
основата на черепа не се е откачила от стойката. Няма деформация по отношение
на винтовете, на които трофеят е бил закачен. При огледа се установи, че същите
все още се намират завити в колоната, към която е монтиран. Няма деформация и
върху металната планка.
Вещото лице посочва още, че
изпадането е могло да се предотврати, ако са били използвани винтове с
по-голяма периферия на главата, разположени на по-голямо разстояние един от
друг. Друг
възможен начин за обезопасяване е представен в скица № 2 към експертизата – ако
планката е изработена с канали, в които влизат телата на винтовете.
Ответната страна оспорва
истинността и съдържанието на представените от ищеца: Договор за
покупко-продажба на движима вещ от 15.10.2018 г., като се твърди, че същият е
създаден за нуждите на настоящето производство, симулативен е, както и няма
достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК; Разписка за получена сума от
15.10.2018 г., като се излагат твърдения, че документът е създаден за нуждите
на настоящето производство и няма достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК;
Приемно-предавателен протокол от 16.10.2018 г., като се твърди, че този документ
е създаден за нуждите на настоящето производство и няма достоверна дата по
смисъла на чл. 181 от ГПК.
Оспорените документи от ответната
страна по същността си представляват частни свидетелстващи документи, като
твърдението, че описаните в документите факти не са се осъществил, не
представлява оспорване на истинността на трите документа, защото не се оспорва,
че обективираното в тях изявление е направено, а е опровергаване на неговото
съдържание по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК, и в този случай е недопустимо
съдът да открива производство по оспорване истинността /верността/ на
документа, доколкото в действителност истинността на документа по смисъла на
чл. 193 от ГПК изобщо не се оспорва. В настоящия случай ответникът не оспорва
автентичността на документите /не се оспорва, че подписите на трите документа
са на авторите им/, но твърди и се домогва да установи, че същите са
симулативни, създадени са за нуждите на настоящето производство и нямат
достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Съдът е сезиран с кулумативно
обективно съединени искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Безспорно установено е, че с
действията си ответницата е извършила състава на непозволено увреждане визиран
в чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а именно – при разполагане на озвучителна апаратура в
лоби-бар „Атриум“, намиращ се в хотелски комплекс „Дипломат Плаза“, виновно е
повредила чужда вещ – ловен трофей на благороден елен.
Този извод се потвърждава от
извършените по делото разпити на свидетели, обясненията на ответницата,
извършените експертизи, както и от останалия събран по делото доказателствен
материал.
Налице са всички елементи от
фактическия състав на чл. 45, ал.1 от ЗЗД, а именно – деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка между поведението и вредата, вина. Доколкото вината, се
презумира, то следва да се приеме, че такава е налице, тъй като в хода на
делото не беше оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. В правната литература
противоправността в областта на непозволеното увреждане се схваща като юридически
факт, който се състои в засягането на благо обект на чуждо абсолютно право (вж. К., Т., Подбрани съчинения, стр. 108).
Такова абсолютно право е правото на собственост върху една вещ. С действията си
деликвента въздейства отрицателно върху обекта на това право - вещта.
В конкретния казус повредената
вещ представлява ловен трофей по смисъла на § 1, т.9 от Допълнителните
разпоредби на ППЗЛОД. Разпоредбата гласи, че "Ловни трофеи" са: а)
рогата с черепи на плътнороги и кухороги ловни бозайници (елени, сърни, муфлони,
козирози, дива коза, тибетски як, зубър).
Ответната страна навежда
твърдения, че ищецът не е собственик на процесната вещ, защото не я е
регистрирал по надлежния ред, както предвижда чл. 73, ал.1 от ЗЛОД за подобен
тип вещи. Съгласно тази разпоредба „Българските ловци, притежаващи ловни трофеи
и дивечови кожи, могат да ги даряват, заменят или продават. Новите собственици
на ловните трофеи в срок 14 дни след извършване на сделката ги регистрират в
държавното горско стопанство по местоживеене.“ Не е спорно, че такава
регистрация не е извършвана нито от ищеца, нито от предишния собственик на
трофея – свидетелят Д.П.. Представеният по делото Диплом от световно ловно
изложение от 1981 г. в никакъв случай не представлява документ за регистрация.
За такъв не следва да се счита и металната табела с изписан № 712, която ищеца
е получил с договора за продажба на трофея.
Спорното в случая е дали
предвидената в закона задължителна регистрацията е елемент от фактическия
състав на придобиване правото на собственост върху ловни трофеи.
Независимо че по делото не беше
представено каквото й да е доказателство удостоверяващо регистрация на трофея, съдът
не споделя твърденията на ответната страна, че ищеца не е станал собственик на увредения
ловен трофей предвид забрана за извършване на сделки с нерегистрирани ловни
трофеи обективирана в чл. 73, ал. 4 от ЗЛОД. Посочената разпоредба има
отношение единствено към административно-наказателната отговорност на
нарушителя и няма отношение към придобиване правото на собственост върху вещта.
Тя въвежда единствено задължение за притежателите на ловни трофеи и дивечови
кожи да ги регистрират в държавното горско стопанство по местоживеене, в 14-дневен
срок след извършването на сделката. Нещо повече, адресати на задължението за
регистрация според чл. 73, ал. 1, изр. 2 от ЗЛОД са „новите собственици“, което
води до извода, че тези лица трябва са станали титуляри на правото на
собственост върху въпросните движими вещи за да могат да ги регистрират.
Въведената в чл. 73, ал.4 ЗЛОД забрана
не цели да извади посочените вещи от гражданския оборот, а е мярка за изпълнение
на държавната политика във връзка с постигането на целите на закона, предвидени
в чл. 1 от ЗЛОД. По този начин се търси отчетност на търговията с дивеч и
дивечови продукти, включително техния внос и износ от страната. Регистрацията
има значение и при оценката на ловните трофеи. Всичко това обаче не би следвало
да представлява пречка за придобиването на такива вещи, още повече, че самите
те не са поставени под такъв особен режим.
Ето защо съдът намира, че в този случай
ищецът е станал собственик на процесния ловен трофей, макар праводателят му да
не го е регистрирал по реда предвиден в ЗЛОД и Правилника по прилагането му.
Съдът намира, че представения
Диплом от световно ловно изложение „Пловдив Експо ‘81“ не е относим към трофея
предмет на настоящото дело. Този извод съда възприе въз основа на изготвената
съдебно-оценителна експертиза. Установено бе въз основа на справка в „Каталог
на ловните трофеи от Световно ловно изложение Пловдив '81 - том 1“, вещото лице
е направило категоричен и обоснован извод, че трофеят от благороден елен,
отстрелян от П.К.през 1973 г. в местността „Сакара“, получил златен медал от
световното ловното изложение в гр. Пловдив през 1981 г., съществено се
различава по показатели от този, увреден от ответника М.Т. на 08.03.2019 г. Експертът
заключава, че с времето, ловният трофей може да изгуби част от теглото си, но
останалите измерени показатели са постоянни и не се променят. Теглото на
процесната вещ във всеки случай е повече, от теглото на трофея получил златен
медал. Следва да се отбележи също, че никъде в представения Диплом не е са
посочени индивидуализиращи белези на въпросния трофей, на който е присъдено
твърдяното отличие. Поради това не може да се направи категоричен извод, че
въпросният Диплом е издаден именно за процесния трофей, притежаван от ищеца С..
При това положение следва да се
сподели заключението на вещото лице, че твърденият от ищеца произход на трофея
не е доказан.
По делото се установи, че ищецът
не разполага с оригинал на представения като заверено копие Договор за дарение
от 03.04.2008 г. /л.50/, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.
183 от ГПК и същия да се изключи от доказателствата по делото.
Съдът счита, че в конкретния
случаи е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца/трето
лице. Съпричиняването на вредите е сложен юридически факт, който включва
следните елементи: деликт, извършен от лице, различно от увредения; поведение
на пострадалия, което е в противоречие с грижата на добрия стопанин; пряка
причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия.
Действително, с поведението си
ответницата М.Т. е избутала стойката на ловния трофей от поставените на стената
винтове, вследствие на което той е паднал на пода и е нарушил целостта си. Този
резултат, това увреждане обаче е било допринесено от неподходящия начин на
монтаж на трофея.
Видно от съдебно-техническата експертиза
главите на винтовете поставени на стената (колоната) осигуряват по 2 мм от
същите да са захванати от металната планка. Необходимо е било минимално
повдигане от 2 мм за да може стойката върху която е закрепен трофея да излезе
от ограничението на металната планка, монтирана в задната й част, и същата да
падне на пода. Съдът намира за основателен изводът на вещото лице, че
предприетия начин на монтаж на трофея не е безопасен. В тази връзка е
необходимо да се уточни, че не следва да се вменява във вина, респ. деликвента не
следва да носи отговорност за това, че не е положил дължимата грижа, като не е предвидил
вероятността дори и лекото съприкосновение с процесната вещ е възможно да доведе
до причинения резултат. От показанията на св. Ц.Ц.се установи, че ищецът С. е
присъствал при монтирането на трофея. Самите винтове, върху които била закачена
стойката на ловния трофея са поставени от свидетеля Ц.. Всичко това сочи, че
при монтирането на вещта не е положена грижата на добрия стопанин от страна на
ищеца, който не е направил всичко необходимо за да осигури безопасно и надеждно
монтиране на ловния трофей.
Грижата на добрия стопанин е общ
модел за поведение приложим не само към договорните, но и към деликтните
отношения. Макар и общ, този модел подлежи на конкретизация с оглед различията
в конкретния случаи. Критерият дали е положена грижата на добър стопанин се преценява
не от конкретното поведението на определено лице, а от нормалното, обичайно
поведение на лицата в подобни случаи. В настоящия случаи не са били съобразени
фактори като тежестта на вещта, позиционирането му на оживено място – в зала, в
която се събират много хора, големите му размери и вероятността за съприкосновение
с него, предвид относително ниската височина, на която е монтиран.
Според заключението на вещото
лице изготвило съдебно-техническата
експертиза, инцидентът е могъл д бъде избегнат, ако винтовете са били с по
голяма периферия, напр. 5 мм., поставени на по-голямо разстояние един от друг,
а също и ако планката е била снабдена с канали, като по този начин ще се
увеличи височината, на която трябва да бъде повдигната стойката на трофея и
същият да изпадне.
Съдът не споделя доводите на
ответната страна, че в случая поведението на ответницата следва да се
квалифицира като случайно деяние. За да е налице такова е необходимо деликвента
да не е била длъжен или да не е могъл да предвиди, че при съприкосновение с
трофея той ще падне и ще се увреди. Предвид това, че преди инцидента ответницата
многократно е имала ангажименти като озучител в хотел „Дипломат Плаза“, за
последно на 31.12.2018 г., то тя е била достатъчно добре запозната с обстановката
в лоби-бар „Атриум“ и най-вече е с разположението на трофея, който е повредила.
От данните по делото се установи, че при предишните пъти, когато ответницата М.Т.
е разполагала озвучителната апаратура, това е било на едно и същото място, в непосредствена
близост до, или над въпросната вещ.
В тази връзка тя е била длъжна и
е следвало е да прояви необходимото внимание при оборудването на озвучителната
техника /монтирането, разместването, повдигането и т.н./, като се въздържа от интервенция
върху процесната вещ, но вместо това е проявила небрежност и с поведението си е
причинила противоправния резултат.
По делото не беше доказано
наличие на обективни причини, който да обусловят невъзможност от нейна страна
да възприема адекватно обстановката около себе си. Ответницата е следвало да
предвиди, че при позиционирането на тонколоните точно под намиращия се ловен
трофей е възможно да го засегне и същият да падне на пода.
Всичко това води до извод, че
причиненият от ответницата противоправен резултат се дължи на небрежното й
поведение, изразяващо се в неполагането на дължимата грижа от нейна страна при
изпълнение на възложената й работа.
Относно размера на вредите съдът съобрази следното:
С исковата молба се търси обезщетение
за възстановяване на причинените от деликта вреди в размер на 10 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Съгласно съдебно оценителната
експертиза стойността на процесната вещ не може да бъде определена, защото е
нарушена целостта на ловния трофей и липсват части от черепа и челюстта. Категоричен
е и извода на експерта, че нанесените щети по ловния трофей не подлежат на
възстановяване.
Съдът приема, че ищецът е
придобит процесния ловен трофей съгласно договора за продажба от 15.10.2018г., на
стойност от 9 500 лева. Такава пазарна стойност е определяема, предвид заключението
на вещото лице, в което се сочи, че единственият критерий за определяне на
паричната стойност на даден ловен трофей е определянето на цената, платена за
придобиване на ловния трофей по линия на организирания ловен туризъм /ОЛТ/. Тя
се определя за всеки ловен сезон със заповед на Министъра на земеделието,
храните и горите. Утвърдената минимална цена за ползване на дивеч по линия на
ОЛТ в Република България към 08.03.2019 г. е както следва: за благороден елен -
трофеят се заплаща на база теглото му в килограми, измерен с горната челюст,
като цената на трофей с тегло 12.01 кг. струва 12 000 € /евро/ и за всеки
следващи 10 грама над 12.01 кг се заплаща по 80 €. Твърдението, че процесният
ловен трофей тежи 14,3 кг. би направило цената му към 08.03.2019 г. (деня на
увреждането) – 30 320 € /евро/.
В случая искът се явява доказан
по основание, но не и по размер.
Съдът намира, че в този случаи
обезщетението следва да бъде определено по реда на чл. 162 ГПК и в полза на
ищеца трябва да бъде присъдено обезщетение в размер на цената, на която е
придобит процесния ловен трофей съгласно договора за продажба от 15.10.2018г.,
а именно 9 500 лв. Този размер обаче следва да бъде намален на половина,
на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и искът да бъде уважен за сумата от
4 750 лв., тъй като е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, а до пълния претендиран размер от 10 000 лв., следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид липсата на точна оценка
на вещта съдът намира, че така определен, размерът на обезщетението
кореспондира с характера и степента на причинените вреди, като е отчетено и
поведението на пострадалия изразяващо се в неполагане на дължимата грижа за
обезпечаване на безопасното монтиране на трофея. При предприетия начин на
закрепване на вещта не са отчетени възможните рискове, с което се увеличава
възможността дори при лека интервенция върху ловния трофей същият да се откачи
от стената и да се повреди непоправимо.
В подкрепа на горните съждения,
следва да се посочи, че според съдебната практика и правната теория,
съпричиняване на вреди от пострадалия е налице когато за настъпването на
вредата са допринесли най-малко две лица – деликвентът и увреденият. Имаме обща
каузалност, две причини за настъпването на вредата – едната от деликвента, а
другата – от увредения. Причинността на поведението на пострадалия няма
самостоятелно съществуване, а е обусловено от наличието на причинна връзка
между деянието на деликвента и вредата. Чл. 51, ал. 2 ЗЗД визира случаите,
когато вредоносният резултат е в причинна връзка, както с виновните действия на
този, който се държи отговорен за причинените вреди, така и с действията на
самия увреден. Необходимо е също така настъпилата вреда да е неделима. В случай
че вредата е делима, не е налице съпричиняване и последиците се разпределят по
общите правила.
Деянието на деликвента и
поведението на пострадалия, с което е допринесъл за настъпването на вредата,
образуват две отделни, успоредно съществуващи линии, всяка от които
задължително трябва да завършва с общата вреда. Не е необходимо тези поведения
да се намират в причинна връзка помежду си, макар че е възможно деянието на
единия да е обусловено от деянието на другия. Във всеки случай обаче
поведението на пострадалия, трябва да се прояви преди или едновременно с непозволеното
увреждане, извършено от деликвента, а не след него.
Относно претендираните от страните разноски:
Ищецът претендира разноски в
размер – 400 лв. заплатена държавна такса, 600 лв. заплатени депозити за вещи
лица, 120 лв. заплатени депозити на свидетели и 1300 лв. заплатен адвокатски
хонорар – или общо 2420 лв. направени разноски.
Ответникът претендира разноски в размер – 100 лв.
заплатен депозит за вещо лице, 30 лв. заплатен депозит на свидетел и 1000 лв.
заплатен адвокатски хонорар – или общо 1130 лв. направени разноски.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 1 149.50 лева.
Съобразно изхода на делото, съдът на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК следва да присъди в полза на ответника направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно за сумата от 593.25 лева.
Воден от изложеното съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.С.Л., ЕГН **********,***, сумата от 4 750 /четири хиляди
седемстотин и петдесет/ лева, обезщетение за претърпени
имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в нарушаване на
целостта на чужда движима вещ - ловен трофей от благороден елен, настъпило на 08.03.2019
г. в лоби-бар „Атриум“ на хотелски комплекс „Дипломат Плаза“, находящ се в гр.
Луковит, ул. ***, ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането
– 08.03.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния претендиран размер от
10 000 лв. - като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.К.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на А.С.Л., ЕГН **********,***, сумата от 2 420 /две хиляди четиристотин и 20/ лева, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА, А.С.Л.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на М.К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
593.25 /петстотин деветдесет и три
лева и 25 ст./ лева,
представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на М.С.Т., ЕГН **********, с
адрес ***, в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника М.К.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Ловешкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: