№ 143
гр. Д., 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20245410100072 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл.124
ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и
чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП и чл.34 ЗЗД от С. М. К., с ЕГН **********,
от с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № *, чрез адв. Е. И., със съдебен адрес гр.
П., ул. Б. № * против „К. Й.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Х., ул. Л. № **, представлявано от В. М. И., чрез адв. С. М.,
АК - Хасково, съдебен адрес: гр. Х., бул. „Б.“ № ***, с искане съдът да
прогласи нищожността на клаузата на чл. 8 от Договор от 14.11.2022г. за
паричен заем като противоречаща на принципа на добрите нрави,
заобикалящи материално – правните изисквания на чл.19, ал.4 Закон за
потребителския кредит (ЗПК), накърняващи договорното равноправие между
страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК, относно
същественото съдържание на потребителските договори за кредит и да осъди
„К. Й.“ ЕООД да върне сумата от 50.00 лева платена неустойка по договор за
кредит от 14.11.2022г., поради нищожността на клаузата за заплащане на
неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 27.02.2024г. до окончателното изплащане. Претендира за
присъждане на направените разноски.
В исковата молба ищцата поддържа твърдения, че на 14.11.2022г.
е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са й
предоставени в собственост заемни средства в размер на 1 200.00 лева, при
годишен процент на разходите – 48,214%.
Съгласно чл. 6 от договора, договорът за заем следва да бъде
обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.10
от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят
1
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на
най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в
случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един
от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размерът на получавания от тях доход.
В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на
условията, визирани в чл.6 от договора, респ. на чл. 10 от ОУ към договора за
кредит от договора, същият дължи неустойка, визирана в чл.8 на кредитора в
размер на 1 375.03 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с
погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка.
Ищцата оспорва дължимите плащания за неустойка, поради
противоречие на клаузата с императивните изисквания на чл.19, ал.4 от Закона
за потребителския заем. Неизпълнението на задължението за обезпечение
поставя изисквания към потребителя, което не може да изпълни, осигурявайки
допълнителна печалба за кредитора, наред с договорената възнаградителна
лихва в противоречие с максималния размер на лихвата и другите разходи по
кредита.
Преценката за действителността на клауза за неустойка и за
нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените
вреди от неизпълнението, съгласно т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09 за
всеки отделен случай към момента на сключване на договора, съгласно чл.92
ЗЗД е предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и
обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната
доктрина е прието еднозначно, че същата има обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Неустойката е договорена в нарушение за изискванията
на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция,
тъй като е предвидена към погасителните вноски и по този начин води до
скрито оскъпяване на кредита и не е включена в размера на ГПР, а последният
не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на
реализирания, увеличен с размера на неустойката.
Моли съда да прогласи нищожността на клаузата на чл. 8 от
договора за кредит от 14.11.2022г. като противоречаща на принципа на
добрите нрави, заобикалящи материално – правните изисквания на чл. 19, ал.
4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи
предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит, както и осъди „К. Й.“ ЕООД да върне
2
сумата от 50.00 лева платена неустойка по договор за кредит от 14.11.2022г.,
поради нищожност на клаузата за заплащане на неустойка по договора, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
В срока за отговор по чл.131 ГПК от ответника е представен
писмен отговор, с който оспорва иска.
Не оспорва, че ищецът има качеството на кредитополучател по
сключен с дружеството „К. Й.“ ООД договор за паричен заем №
942*/14.11.2022г., при Общи условия, по който е била предоставена в заем
сумата от 1 200.00 лева, с подписан РКО от 14.11.2022г. Ищцата е следвало да
върне сумата на 13 месечни погасителни вноски от по 115.23 лева, а с размера
на неустойката по 221.00 лева. Страните са постигнали съгласие за фиксиран
месечен лихвен процент от 3.330% и годишен процент на разходите от
48.214%. Уговорено е и предоставяне от страна на кредитополучателя на
обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, изразяващо се в
осигуряване на 1 поръчител и 2 ипотека или особен залог или банкова
гаранция или ценна книга, като при неизпълнение се дължи неустойка в
размер на 1 375.03 лева. (чл. 8 вр. чл. 6 от договора вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ).
Неустойката, визирана в чл. 8 от договора за паричен заем се
дължи в пълен размер още в момента на възникване на основание за
начисляването й, а именно - при непредставяне в срок на поръчител, който да
обезпечи по достатъчно надежден и сигурен начин вземането на кредитора по
договора за заем, т.е. на поръчител, който да отговаря на условията на чл.10,
ал.2, т.1 и т.4 от ОУ. Размерът на неустойката е предварително точно
определен и заемателят предварително е бил запознат с последиците, ако
не предостави обезпечение.
При сключване на процесния договор за паричен заем, страните по
него са действали в рамките на свободата на договаряне (чл.9 ЗЗД) и по тяхна
воля са формулирали клаузата по чл.8 по начин, който да гарантира
изпълнението на задълженията на заемателя (обезпечителна функция), да
осигури обезщетяването на заемодателя за евентуалните вреди при
неизпълнение (обезщетителна функция), както и евентуално да санкционира
неизправния заемател чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза
на изправната страна (санкционна функция).
Неустойката е била начислена, защото заемателят не е предоставил
в тридневен срок след подписване на договора обезпечение, отговарящо на
условията на чл.10, ал.2, т.1 от ОУ. Клаузата по чл.8 от договор за паричен заем
с № 942*/14.11.2022г. е индивидуално уговорена с кредитополучателя, на
който е отпуснат заем от небанкова финансова институция, вписана в
Регистъра по чл.З ал.2 ЗКИ, а липсата на обезпечение, обуславя
необходимостта от неустойката. Възможността заемодателят да загуби
предоставените в заем парични средства при настъпване на евентуална
неплатежоспособност на заемателя е много по-голяма и оттук съвсем
3
естествено поради съществуващия риск е договорена и сумата, която трябва
да поеме заемателя, за да са гарантирани интересите на отпускащия този тип
кредити. В конкретният случай неустойката освен обезпечителна и
обезщетителна функция има и санкционна такава.
Годишния процент на разходите на заема е фиксиран, а именно
48,214 % и не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България (по арг. от чл.19, ал.4 от ЗПК) -
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта (в този
смисъл Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения).
С оглед предвиденото в чл.19, ал.2 и ал.З от ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита се изчислява по формула, отразена в
приложение №1 към закона, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. Във формулата не се включват
разходите които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит. Процесната неустойка представлява
разход, уговорен във връзка с неизпълнение на договорните задължения на
потребителя, а с чл.19, ал.З, т.1 ЗПК е изрично изключен от обхвата на ГПР
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит.
Правата и интересите на кредитополучателя не са нарушени, тъй
като последният е бил наясно с размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, съответно сумата за усвояване на кредита и
лихвения процент.
Няма нарушение на императивната норма на чл.11, т.10 ЗПК, тъй
като е спазен нормативно предвидения ред за изчислението на ГПР (т. 1 и т. 2
от Приложение № 1 към ЗПК).
Първата група са базови допускания (чл. 19, т. 3 и т. 4 от
Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" приложение № 1 към ЗПК) и
допълнителни допускания (чл. 19, т. 5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г,
д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК).
Първата група допускания биха имали значение за всеки вид
потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени
видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с
неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква "ж" на
приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба
кредити.
В настоящия случай е приложимо единствено първото базово
допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1, а именно да се допусне, че
договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и
4
потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и
сроковете по договора.
При приетия и уговорен между страните ГПР 48,257% е спазено
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан и присъди сторените разноски. Оспорва
претенцията на ищцата за присъждане на разноски по чл.38 ЗАдв., поради
липса на представени доказателства за прилагане на безплатна адвокатска
правна помощ.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Е. И. в писмено становище,
поддържа иска.
Ответникът „К. Й.“ ООД, чрез адв. С. М. в писмено становище,
поддържа доводите в отговора.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от представения Договор за паричен заем
(ДПЗ) № 942*, сключен 14.11.2022г., в гр. Д. се установи, че е сключен между
„К. Й.“ ООД – наричан в договора заемодател и С. М. К. – заемател, по който е
получила паричен заем в размер на 1 200.00 лева, срещу задължението да го
върне в срок от 13 месеца на 13бр. вноски в размер 115.23 лева, платими за
периода от 14.12.2022г. – първа погасителна вноска до 14.12.2023г. – последна
погасителна вноска.
Съгласно чл.3 лихвения процент е фиксиран за целия срок на
договора, а годишният процент на разходите ГПР е 48.214%. Дължимата обща
сума по договора е в размер на 1 497.97 лева.
Съгласно клаузата на чл.6 ДПЗ № 942* заемателят е поел
задължение договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарят на
условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия (ОУ) към договора за заем и с
още едно от посочените по-долу обезпечения, а именно: 1. Ипотека върху
недвижим имот, съгласно чл.10, ал.2, т.3 от ОУ; 2. Особен залог върху
движимо имущество, съгласно чл.10, ал.2 т.2 ОУ; 3. Банкова гаранция,
съгласно чл.10, ал.2, т.4 от ОУ; 4. Ценна книга, издадена в полза на
заемодателя.
Съгласно чл.10, ал.2, т.1 ОУ обезпечението чрез гарант предвижда
следните изисквания: 1) Гаранти - Две физически лица, които да отговарят на
следните условия: да има нетен размер на осигурителния доход в размер над
1000лв., съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов
договор; да не е заемател по договор за заем, сключен с „К. Й.“ ООД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банкови
или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР
към БНБ. 2) Залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка)
надвишава два пъти общата сума за плащане по договора а заем, включващо
договорената главница и лихва; 3) Първа по ред ипотека; 4) Предоставяне на
5
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка
за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на шест
месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за заплащане по
договора за заем, включваща договорената главница и лихва.
Съгласно чл.8 ДПЗ № 942* с подписването на договора заемателят
декларира, че му е известно и се счита уведомен, че ако не предостави
договореното в чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора,
при условията на чл.10, ал.2, т.1 и т.4 ОУ на договора за заем, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размера на 1 375.03 лева с начин на
разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план.
От заключението на вещото лице М. Р. назначената ССчЕ се
установи, че по силата на договор № 942*/14.11.2022г. „К. Й.“ ООД отпуска на
С. М. К. паричен кредит в размер на 1 200.00 лева, при следните условия: 1)
Лихвен процент 3,330 % месечен, фиксиран за целия срок на договора; 2)
погасителна вноска, видно от погасителния план в размер на 115.23 лева,
платима на 14 число от месеца, за срок 13 месеца, без такса за усвояване. Общ
размер за плащане 1 497.97лева, при ГПР - 48,214 %; 3) при не представено
обезпечение, съгласно чл.6 от договора и неизпълнение на чл.8 от същия и на
чл.10, ал. 2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора страните се договарят да
се плати неустойка в размер на 1 375.03 лева, разсрочена за периода, тя е в
размер на 105.77 лева. С това, общият размер на вноската по погасителния
план става 221.00 лева. Неустойката се дължи от момента на основанието за
нейното начисляване, а именно: 1) когато договора за кредит не бъде
обезпечен с гарант, отговарящ на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите
условия към договора (две физически лица с доход над 1000 лв., работещи на
безсрочен трудов договор, без неплатени осигуровки за последните две
години и без кредити към други банки със статус различен от „редовен“
(видно от ЦКР), както и с още едно обезпечение: а) ипотека срещу недвижим
имот; б) особен залог срещу движимо имущество; в) банкова гаранция и г)
ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Основната тежест върху
кредита е лихвата върху главницата, но съществуват и други разходи - такси
преди усвояване, такси за усвояване и др., както и застраховки, сключени по
време на изготвяне на кредита и комисионни по обслужването на кредита. В
резултат на тези допълнителни такси, клиентът заплаща допълнителна сума
освен лихвите по главницата, което формира ГПР. Годишният процент на
разходите показва оскъпяването на кредита и включва разходи, съпътстващи
договора при коректно поведение от двете страни. При процесния договор №
942*/14.11.2022г. разходите на заемодателя „К. Й.“ ООД, които са включени в
ГПР са само лихвите по кредита.
Изчислен на кредитния калкулатор, ГПР е 48,214%, при средно
месечна вноска – 115.23 лева, с включени лихви при годишен лихвен процент
39,96 % (месечен 3,33%) – общо 297.97 лева, задължение в размер на 1 497.97
лева.
6
Оскъпяването на кредита при процесния договор, представлява
неустойката за неспазване на договореното в чл.6 от настоящия договор, а
именно не представено обезпечение при условията на чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от
ОУ. Неустойката е договорена като определена сума – 1 375.03 лева и е
разсрочена към месечната погасителна вноска с плюс 105.79 лева за периода
на кредита. Като процент изчислен към главницата, той е приблизително
114,50% .
Процесният договор № 942*/14.11.2022г. разходите на заемодателя
„К. Й.“ ООД, които са включени в ГПР са само лихвите по кредита,
изчислен на кредитния калкулатор, ГПР е 48,214%, при средно месечна вноска
– 115.23 лева, с включени лихви при годишен лихвен процент 39,96 %
(месечен 3,33%) - общо 297.97 лева, задължението е в размер на 1 497.97 лева.
Оскъпяването на кредита при процесния договор, представлява
неустойката за неспазване на договореното в чл.6 от настоящия договор,
а именно не представено обезпечение при условията на чл.10, ал.2, т.1 и
т.4 от ОУ.
Неустойката е договорена като определена сума – 1 375.03 лева и е
разсрочена към месечната погасителна вноска с плюс 105.79 лева за периода
на кредита. Като процент, изчислен към главницата, той е приблизително
114,50%.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта, в която
поддържа, „от представените документи към делото става ясно, че платената
неустойка от С. К. е в размер на 50.00 лева. Платената неустойка от С. К. е в
размер на 50.00 лева“.
Искът е с правно основание чл.26 ЗЗД за установяване нищожност
на чл.8 от договора в хипотеза на противоречие на закона по чл.26, ал.1, предл.
първо, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка чл.11, ал.1, т.7, 9 -10 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК ( в сила от 23.07.2014 г.) Когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11 (1) ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа: 7) общия размер на кредита и условията
за усвояването му; 9) лихвения процент по кредита, условията за прилагането
му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти; 9а. методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент, съгласно чл. 33а; 10. годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
7
определения в Приложение № 1 начин;
Съгласно чл.19.(1) Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
Сключеният ДПЗ № 942*/14.11.2022г. между ищцата и ответника
„К. Й.“ ООД по своята правна характеристика и съдържание е договор за
потребителски кредит, съгласно чл.9 ЗПК, поради което за неговата валидност
и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 на Европейският
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити, преди сключването на ДПЗ, кредиторът има
задължение да направи оценка на кредитоспособността на потребителя въз
основа на достатъчно информация, получена от потребителя и ако е
необходимо, въз основа на справка в съответната база данни. В този смисъл е
и чл.16, ал.1 Закон за потребителския кредит ЗПК), която урежда
задължението на кредитора преди сключване на договора за кредит,
кредиторът да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя въз
основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от
потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен
регистър или в друга база данни, използвана в Република България.
Клаузата на чл.8, предвиждаща, че с подписване на договора
заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че при не
представяне на договореното в чл.6 от договора обезпечение в тридневен срок
от сключването му или представеното обезпечение не отговоря на условията,
посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ към договора за заем, дължи на
заемодателя неустойка в размер на 1 375.03 лева, с начин на разсрочено
плащане подробно посочен в погасителния план към договора за заем, е в
пряко противоречие с целта на Директивата. Предвиждайки заплащане на
неустойка при неизпълнение на договорни задължения, кредиторът не е
спазил изискването на чл.8, §1 Директива 2008/48 като прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Клаузата на чл.8 от договора за предоставяне на обезпечение е
нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.24, във връзка с чл.146, във
връзка с чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като при сключване на договора ищцата като
8
потребител не е могла да влияе върху съдържанието й, поради което не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя. Според съдържанието на тази клауза ищцата има задължение
при неизпълнение на задължението да предостави едно от уговорените
обезпечения, в твърде кратък срок от три дни да заплати необосновано високо
обезщетение, като сключи договор за гаранция с дружество, което предоставя
гаранционни сделки. С разпоредбата на чл.9 ЗЗД свободата на договаряне на
страните да определят свободно съдържанието на договора, е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави. ( ТР №1/2009/15.06.2010г. по ТД 1/2009г. ОСТК)
Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице в
годишния процент на разходите по кредита са включени разходи за годишна
възнаградителна лихва. С 114.50 % се оскъпява кредита в резултат на
договорената неустойка в размер 1 375.03 лева, при предоставена в заем сума
1 200.00 лева.
Ищцата иска да се обяви за недействителна клаузата на чл.8 от
ДПЗ № 942*/14.11.2022г. като противоречаща на принципа на добрите нрави,
заобикаляща императивните ограничения на чл.19 ал.4 ЗПК и накърняваща
договорното равноправие между страните в частта на неговото съдържание,
съгласно чл.11, т.9 и т.10 ЗПК.
Съдът счита, че въведените в договора условия за предоставяне на
обезпечение, както и срокът за предоставянето му, създават значителни
затруднения за длъжника при неговото изпълнение. Изпълнението на клаузата
на чл.8, във връзка с договореното обезпечение в чл.6, във вр. с чл.10, ал.2, т.1
от Общите условия е в противоречие с изпълнението на законовите
задължения от кредитора в чл. 16 ЗПК да извърши оценка на
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване на кредитната услуга. Съгласно чл.8 от договора при непредставяне
на обезпечение по договора ищцата като потребител по договора за кредит
дължи неустойка в размер 1 375.03 лева при предоставен заем в размер 1
200.00 лева., т.е неустойката е 114.50% от размера на главницата. Този размер
излиза от присъщата обезпечителна функция и значително увеличава
задължението на потребителя, без да е включен този разход в ГПР.
Клаузата, противоречи на императивните изисквания на чл. 10, ал.
1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като води реално до увеличаване размера на
възнаградителната лихва по договора и цели да се заобиколи императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда ограничение в размера на
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК при сключване на договор за заем с
9
физическо лице размерът на годишния процент на разходите не би могъл да
надвишава 50 % от размера на заемната парична сума. Цитираната разпоредба
е императивна, т. е. страните не могат да уговорят дължимост на парични
суми по договора за заем, които нарушават установената горна граница на
ГПР. От приетото заключение по ССчЕ се установява, че оскъпяването на
кредита е с 114.50%, т.е стойността на ГПР значително надвишава законово
допустимата горна граница, поради което клаузата е недействителна
независимо от това дали ищцата е изпълнила точно своите задължения за
връщане на заемната парична сума.
Искът за обявяване нищожност на клаузата на чл.8 е основателен и
поради това, че клаузата е неравноправна, по смисъла на чл.24 ЗПК, чл.146,
във връзка с чл.143, т.5 ЗПК, която на практика въвежда неизпълнимо от
потребителя задължение за предоставяне на обезпечение. С ТР
№1/2020г/27.04.2022г. по ТД №1/2020г. ОСГТК е прието, че съдът е длъжен да
се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или
на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор,
без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако
нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства. Задължението чл.8 от ДПЗ е неизпълнимо за потребителя още
при сключване на договора, предвид съпоставката на размера на отпуснатия
кредит и размера на неустойката.
Неустойката не е включена в ГПР и е неравноправна по смисъла на
чл.143, ал.2, т.5 Закон за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 ЗЗП,
противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики, като уговорка
във вреда на потребителя, водеща до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузата на чл.8 от ДПЗ
№228425 задължава последния, при неизпълнение на негови задължения, да
осигури обезпечение, да заплати необосновано високо обезщетение (чл. 143,
т. 5 ЗЗП), не е формулирана по ясен и недвусмислен начин съгласно чл. 147, ал.
1 ЗЗП и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването на договора ( чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП). Посочването в
договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП във вр. с чл. 68д,
ал. 1 ЗЗП.
Предвид изложените съображения ще следва да се уважи иска за
прогласяване нищожност на чл.8 от ДПЗ № 942*/14.11.2022г., на основание
чл.26 ал.1 ЗЗД поради противоречието и с императивни разпоредби на закона
чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните в
частта на неговото съдържание, съгласно чл.11, т.9 и т.10 ЗПК.
Съгласно чл.34 ЗЗД всяка от страните трябва да върне на другата
страна всичко, което е получила от нея, когато договорът или отделна клауза е
обявена за нищожна.
10
Предявеният иск на основание чл.34 ЗЗД, във връзка с чл.55, ал.1,
предл. първо ЗЗД ответникът да върне платената от ищцата сума в размер
50.00 лева, заплатена неустойка за непредоставено обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 27.02.2024г.
до окончателното изплащане на вземането е неоснователен. Съдът не
кредитира заключението на вещото лице в частта, в която поддържа, „от
представените документи към делото става ясно, че платената неустойка от С.
К. е в размер на 50.00 лева. Платената неустойка от С. К. е в размер на 50.00
лева“. По делото не са представени доказателства за заплатени суми по
договора и поради това този иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото, съдът присъжда разноските сторени от
страните съобразно уважена и отхвърлена част от иска.
По установителният иск за нищожност на клаузата на чл.8 от
договора, с цена на иска 1375,03 лева и при възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът присъжда на ищцата сторените разноски
за ДТ 55.00 лева и експертиза 400.00 лева.
Съдът прие, че на основание чл.38 Закон за адвокатурата в полза на
ЕАД „Е. И.“, представлявано от Е. Г. И. - М. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер 545.00 лева, според материалния интерес
на първия уважен иск, съгласно чл.7 ,ал.2, т.2 Наредба №1 /09.07.2004г. за
МРАВ, поради предоставена правна помощ при условията на чл.38 ЗАдв.
безплатно и при представени доказателства за регистрация на адвоката по
ЗДДС.
Съдът определи възнаграждение в минималния размер съгласно
чл.7, ал.2, т.2 Наредба №1 /09.07.2004г. като отчете общата цена на всеки от
предявените искове ( 1 375.03 лева и 50.00 лева), както и приетата практика с
постановеното от СЕС решение по дело С438/2022 г., според което
национална правна уредба, която предвижда минимален размер на дължимото
адвокатско възнаграждение нарушава правилата на конкуренцията и не би
могла да бъде обвързваща за съда. Възнаграждението се определя според
материалния интерес, съгласно чл.7, ал.2, т.2 Наредба №1/ 09.07.2004г. и не се
дължи за всеки от предявените искове, а според общия материален интерес и
за единия от уважените искове.
Съдът не присъжда възнаграждение в полза на ответника,
съобразно отхвърлената част от иска, поради липса на доказателства за
заплатено адв. възнаграждение и приложен списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно
11
основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във
връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП и чл.34 ЗЗД от С. М.
К., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № *, чрез адв. Е.
И., със съдебен адрес гр. П., ул. Б. № * против „К. Й.“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. Л. № **,
представлявано от В. М. И., чрез адв. С. М., АК - Хасково, съдебен адрес: гр.
Х., бул. „Б.“ № *** нищожността на клаузата на чл. 8 от Договор №
942*/14.11.2022г. за паричен заем, сключен между „К. Й.“ ООД заемодател и
С. М. К. – заемател, поради противоречие с принципа на добрите нрави,
заобикаляща материално – правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК,
накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи
предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит.
ОТХВЪРЛЯ иска на основание чл.34 ЗЗД от С. М. К., с ЕГН
**********, от с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № *, чрез адв. Е. И., със
съдебен адрес гр. П., ул. Б. № * против „К. Й.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Х., ул. Л. № **, представлявано от В. М.
И., чрез адв. С. М., АК - Хасково, съдебен адрес: гр. Х., бул. „Б.“ № *** за
осъждането му да й заплати 50.00 лева платена неустойка по договор за
кредит от 14.11.2022г., поради прогласяване нищожността на клаузата за
заплащане на неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 27.02.2024г. до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА „К. Й.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Х., ул. Л. № **, представлявано от В. М. И., чрез адв. С. М.,
АК - Хасково, съдебен адрес: гр. Х., бул. „Б.“ № *** да заплати на С. М. К., с
ЕГН **********, от с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № *, чрез адв. Е. И., със
съдебен адрес гр. П., ул. Б. № * сторените разноски по делото в размер 455.00
лева за ДТ и експертиза.
ОСЪЖДА „К. Й.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Х., ул. Л. № **, представлявано от В. М. И., чрез адв. С. М.,
АК - Хасково, съдебен адрес: гр. Х., бул. „Б.“ № *** да заплати на ЕАД Е. И.,
представлявано от Е. И., ЕИК **********, с адрес гр. П., ул. Б. №* разноски в
размер 545.00 лева за оказана безплатна правна помощ, на основание чл.38
Закон за адвокатурата, във връзка чл.7, ал.2, т.2 Наредба №1 /09.07.2004г. за
МРАВ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
- Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
12