Р Е Ш Е Н И Е
№ .............../08.04.2022 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на петнадесети
март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ
САНДЕВА |
|
|
НЕЛИ
КАМЕНСКА |
при участието на секретаря Веселина Сандева и прокурора при
Окръжна прокуратура – Добрич РУМЯНА ЖЕЛЕВА разгледа докладваното от съдия С. Сандева
к.а.н.х.д. № 41 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с
чл. 63в, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от
„Н. ***“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
представлявано от управителя М.Н., срещу решение № 169 от 06.12.2022 г.,
постановено по нахд № 692/2021 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е потвърдено
наказателно постановление № 08-002181/60 от 28.05.2021 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, с което на касатора е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за
извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. В касационната жалба се излагат доводи
за незаконосъобразност на оспореното решение поради допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се,
че изводите на съда не съответстват на действителното фактическо положение. Сочи
се, че завареното в офиса лице не е изпълнявало каквито и да било трудови
функции към момента на проверката, тъй като не е разполагало с касов апарат, с
който да отчита извършени продажби на билети, както и с компютърна конфигурация
с електронна система, въведена в дружеството. Твърди се, че само присъствието
на лицето в търговския обект не означава, че е изпълнявало трудови задължения
във връзка с възложеното с трудовия договор. В пледоарията по същество се
изразява становище за маловажност на деянието по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното
постановление. Претендират се разноски по делото.
Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, чрез
процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и иска
решението на ДРС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич счита, че касационната
жалба е неоснователна, а решението на ДРС е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Добричкият административен съд, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното от
фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, жалбата е
неоснователна.
С оспореното пред районния съд наказателното постановление “Н.
***” ЕООД е санкционирано за това, че при извършена проверка на 04.03.2021 г.,
около 10,00 часа, в билетен център, находящ се в гр. Добрич, ул. “Димитър
Петков”, е установено, че дружеството в качеството си на работодател е допуснало
до работа лицето Савина Филипова Стефанова на длъжността “служител издаване на
пътнически билети”, преди да й предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал.
3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на НАП. АНО е квалифицирал
деянието на ЮЛ като нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, в резултат на което му е
наложил имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 3
от КТ. В НП е посочено, че съгласно справката от ТД на НАП трудовият договор с
лицето е сключен на 04.03.2021 г., а е регистриран един ден след датата на
проверката в обекта.
За да потвърди наказателното постановление, въззивният съд
е приел, че нарушението е безспорно установено от доказателствата по делото, в
т. ч. от писмената декларация на Стефанова по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ и
сключения между нея и дружеството трудов договор, съгласно който тя е постъпила
на работа на 04.03.2021 г. Изложил е
мотиви, че наказващият орган правилно е приложил материалния закон, тъй като с поведението
си дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, която забранява
на работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. Съдът е извършил цялостна проверка за
законосъобразност на издадените АУАН и НП и е установил, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването им. Направена е преценка за
справедливостта на наказанието, въз основа на която е прието, че правилно имуществената
санкция е наложена в законоустановения минимален размер от 1500 лева. Изложени
са и съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ,
както и на чл. 28 от ЗАНН, основани на забраната на чл. 415в, ал. 2 от КТ.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на въззивния
съд, като счита, че не са налице основания за отмяна на постановения от него
акт. Решението е подробно мотивирано и обосновано. Районният съд е анализирал
всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и въз
основа на тях е направил правилни и законосъобразни фактически и правни изводи,
които се подкрепят от данните по делото и материалния закон. Неоснователно е оплакването
в жалбата, че решението е постановено в противоречие с фактическата обстановка
по делото.
Нарушението е доказано изцяло от представените по делото
писмени и гласни доказателства. Не намира подкрепа в данните по делото
възражението на касатора, че завареното в офиса лице не е изпълнявало трудови
функции в момента на проверката, защото в трудовия договор, подписан и от двете
страни, изрично е вписано, че Савина Филипова Стефанова е постъпила на работа
на 04.03.2021 г. Обстоятелството, че работодателят не е осигурил необходимите
условия за извършването на продажба на билети, не означава, че лицето не е
престирало работна сила. Съгласно чл. 63, ал. 4 от КТ изпълнението на
задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или
служителя на работа, поради което правилно наказващият орган, а след това и
съдът са приели, че *** е работила към момента на проверката в обекта.
Трудовият договор и справката
от НАП показват по ясен и недвусмислен начин, че Стефанова е допусната до
работа преди трудовият й договор да бъде
регистриран в НАП и преди да й бъде връчено копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. И двата документа изхождат от самия
работодател и съставляват признание на неизгодни за страната факти и
обстоятелства, поради което правилно и законосъобразно районният съд се е
съобразил с тях, за да приеме, че е налице нарушаване на трудовото
законодателство.
Нормата на чл. 63,
ал. 2 от КТ е императивна и неизпълнението й е свързано с ангажиране на
административнонаказателната отговорност на работодателя.
С разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ законодателят е
изключил нарушенията на чл. 63, ал. 2 от КТ от кръга на маловажните деяния, поради
което правилно съдът е отказал да квалифицира нарушението като маловажно по
смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Нормата е специална и дерогира действието на
общия закон, поради което правилно съдът е приел, че чл. 28 от ЗАНН е
неприложим в случая.
По изложените съображения настоящият касационен състав
намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което
следва да го остави в сила.
При този изход на спора ответникът има право на
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 лева,
определено на основание чл. 27е от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 169/06.12.2021 г. по НАХД № 692/2021 година по описа на Районен съд - Добрич.
ОСЪЖДА „Н. ***“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление : гр. В., представлявано от управителя М.Н., да заплати на Дирекция
“Инспекция по труда” – Добрич сумата от 80 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: