Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 260027
гр.Свищов, 12.03.2021 г.
Свищовският районен съд в публично заседание на
11.02.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря
Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 756 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взема предвид:
Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр.
чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД , чл. 422
ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 вр. чл. 86 от ЗЗД и осъдителен иск по чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ“ООД гр. София, чрез пълномощника адв. В.Г. от
САК твърди, че предявява претенцията си срещу ответника въз основа на договор за цесия от 29.11.2019г.
с прехвърлител на вземанията „Иновативни финанси“ООД, което дружество от своя
страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 12.07.2019г.
с прехвърлител на вземания „Теленор България“ЕАД по договор за
далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и начислена
неустойка по него. Заявява, че Теленор е прехвърлил вземания в общ размер на
245 074,10 лева спрямо физически и юридически лица, сред които и
ответника. Ищецът придобил права върху цесиланите вземания, ведно с всички
произтичащи от това права, задължения, привилегии и обезпечения, включително
изтекли лихви, неустойки и др.. Въз
основа на договора с мобилния оператор, ответникъте ползвал предоставяните от дружеството мобилни
услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната *****.
Заявява, че на 27.06.2017г.. потребителят е подписал договор за ползването на
далекосъобщителна услуга за мобилен номер *****, при избран тарифен план Тотал
24,99 с месечна абонаментна такса 24,99 лева с ДДС за срок 24 месеца. Съгласно
условията на договора, потребителят е получил устройство – мобилен апарат модел
Lenovo В Black . На основание сключения договор
за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер ***** от
27.06.2017г. между ответника Т.Г.Г. и Теленор България ЕАД били издадени
фактури на обща стойност 235,86 лева, а именно фактура №
**********/25.10.2017г., № **********/25.11.2017г.., № **********
/25.01.2018г.. за периода от
25.09.2017г.. до 24.01.2018г… Твърди, че за потребените от абоната – ответник
услуги за периода от 25.09.2017г.. до
24.01.2018г.. Теленор издал фактура № **********/25.10.2017г.. за период на
потребление 25.09.2017г.. до 24.10.2017г.. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 35,04 лева с ДДС, която включвала
абонаментен план 20,82 лева, временно възстановяване на изходящ трафи,к други
услуги, кратки текстови съобщения , разговори към Грижа за клиента и ДДС, която
сума била платима в срок до 09.11.2017г.., като към фактурата било приложено
извлечение от потреблението за ползванат услуга; фактура №
**********/25.11.2017г.. за отчетения период на потребление 25.10.2017г. до
24.11.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 62,15 лева с ДДС, която включвала абонаментнен план 21,57 лева,
кратки текстови съобщения, ДДС, балан от предходен период, която била платима
до 10.12.2017г., и към фактурата било приложено извлечение от потреблението за
ползваната услуга; фактура № ********** /25.01.2018г.. за периода 25.12.2017г.
до 24.01.2018г.. в размер на 235,86 лева с ДДС, включваща неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за услуги 182,04 лева, задължения от
предходен период, която сума била платима до 09.02.2018г.., и към фактурата
било приложено извлечение от потреблението за ползваната услуга. Сочи, че
абонатът е извършил частично плащане в размер на 8,33 лева, като същото е
сторнирано преди издаване на последната фактура. Навежда твърдение, че абонатът
е потребител и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 235,86 лева,
фактурирани за два последователни отчетни месеца – за месец 11/2017г.. и за
месец 12/2017г… Неизпълнението на ответника да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 53,82 лева е ангажирало
договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги,
Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за
ползваните абонаменти и е идвала на аб. ***** на дата 25.01.2018г. крайна
фактура № ********** с обща сума за плащане 235,86 лева. Сочи, че в тази крайна
фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги в размер на 182,04 лева, включена сума за потребени мобилни
услуги от предходните два отчетни периода в размер на 53,82 лева. Посочва, че
датата на деактивация на процесния абонамент е 05.01.2018г.., като същата се
генерира автоматично във вградената електронна система на оператора при
нерегистрирано плащане и наличие на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент. Абонатът бил в неизпълнение на
договорите си, не спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 24,99 за
предостяване на мобилна услуга до 27.06.2019г.. , което обусловила правото на
мобилния оператор да начисли неустойка за предсрочно прекратяване на сключения
абонамент. Изричната договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване
на договора през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта или инициатива
на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от Нонстопните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една карта до края на
този срок. Претендираната сума 235,86 лева била формирана като сбор от
незаплатени далекосъобщителни и мобилни услуги по договора в размер на 53,82 лева и неустойка
за предсрочно прекратяване на договора в размер на 182,04 лева. Твърди, че с
оглед постигнатото споразумение с КЗП, дължимата се неустойка от абонатите на
дружеството при предсрочно прекратяване на договорите била в размер на тримесечни абонаментни
такси, в случая 3по 20,82 лева без ДДС
-62,46 лева, както и неустойка за предоставено устройство в размер на 119,58
лева. Сочи, че неполучаването на фактурата не освобождавало потребителя от
задължението му за пащане на дължимата сума. При неспазване на срока,
потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки
ден закъснение. Заявява, че уведомлението за цесия приложено към исковата молба
изхождало от цесионера, но било отправено до длъжника от името на цедента,
който изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл. 99 ал. 3
от ЗЗД от негово име, което било посочено в уведомлението. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 53,82 лева – сбор от незаплатени далекоъсобщителни услуги,
дължими по договор с клентски номер ***** от 27.06.2017г.. Заявява, че за дружеството не представлява интерес
признаване за установено по отношение на ответника , че дължи мораторна лихва в
размер на 43,39 лева, поради което се отказват от тази заявена с исковата молба
претенция . Моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден
да му заплати сумата 182,04 лева – неустойка по договор за далекосъобщителни
услуги *****. В писмено становище по
делото преди съдебното заседание
претендира и разноските по заповедното производство.
Ответникът Т.Г.Г. не е
представил в едномесечен срок отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
На основание чл.238 ал.1 от ГПК ищецът, чрез
процесуалният си представител адв. Г. в писмена молба по делото преди съдебно
заседание на 11.02.2021г. е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът счита направеното искане за постановяване
на неприсъствено решение за основателно. Видно от книжата по делото/съобщение,
връчено на 2.11.2020г. и призовка връчена на 21.01.2021г./ на ответника
са указани последиците от неподаването на писмен отговор в едномесечния
срок и от неявяването му в съдебно заседание без уважителни причини и без да е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Същият, въпреки това,
редовно призован не се явява в съдебното
заседание по делото.
Представен е договор за мобилни
услуги от 27.06.2017г. между страните Теленор
България ЕАД и ответика, с който
операторът предоставя на абоната мобилни услуги, като се прилагат действащите
ОУ, които абоната се задължил да спазва. Срокът на договора бил определен до
27.06.2019.. В договора била уговорена неустойка при прекратяване на договора
по вина или инициатива на потребитя, в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока. Приложени са Общи условия на Теленор България
ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни услуги, в която са уредени
цени, заплащане на услугите, неустойки.
С оглед изложените в исковата молба
фактически обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства – договор
за мобилни услуги от 27.06.2017г. , Общи
условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни
услуги, фактура № **********/25.01.2018г. с падеж
09.02.2018г. за период от 25.12.2017г. до 24.01.2018г. за неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за услуги и задължения от предходен период
за сумата 235,86 лева/182,04 лева
неустойка, 53,82 лева задължения от предходен период, фактура №
**********/25.11.2017г. с падеж на плащане 10.12.2017г. за периода 25.10.2017г.
до 24.11.2017г. , справка потребление,
фактура № ********** от 25.10.2017г. с падеж на плащане 09.11.2017г. за сумата 35,04 лева, справка общо
потребление, потвърждение за прехвърляне на вземания по чл. 99 ал. 3 ЗЗД,
уведомление за цесия, договор за прехвърляне на вземания от 12.07.2019г..,
извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 29.11.2019г.., договор за
цесия от 29.11.2019г.., между Иновативни
финанси ООД и „Ю.“ЕООД , които писмени доказателства не са оспорени от
ответника, съдът
счита, че исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства, тоест налице са предпоставките
съдът да се произнесе с неприсъствено решение.
С оглед на гореизложеното съдът постановява неприсъствено
решение по предявените от ищеца искове чл.422 от ГПК за установяване на
вземането му за главница, който следва
да се уважи изцяло и признава за установено по отношение на ответника, че
ищецът „ЮБЦ“ООД има вземане в размер на 53,82 лева – главница-незаплатени далекосъобщителни
услуги по договор ***** от 27.06.2017г. , за която е издадена заповед № 677 от 30.12.2019г.
по ч.гр.дело № 1127/2019 г. по описа на РС Свищов.
С оглед на гореизложеното съдът постановява неприсъствено
решение по предявения от ищеца иск по
чл. 92 от ЗЗД , който следва да
се уважи изцяло и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 182,04 лева
– неустойка по договор за далекосъобщителни услуги ***** от 27.06.2017г..
Съдът, който разглежда предявен иск по
чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство
разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното
производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В
този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед уважаване исковете за
установяване вземане за главница в претендирания
размер, ответникът дължи на ищеца сторените разноски за заповедното
и исково производство, като разноските за исковото производство са дължими и с оглед уважаване
на осъдителния иск. По тези съображения ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 435,00 лева –разноски
за настоящото производство, от които 75,00 лева
– ДТ и 360,00 лева –заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да заплати на ищеца
и направените разноски в заповедното производство, възлизащи на 385,00 лева, от които 25,00
лева – ДТ и 360,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Съдът
като взема предвид, че с писмена молба
по делото ищецът се е отказал от предявения иск чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл.
415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата 43,39 лева – лихва за забава, но
производството по делото не е прекратено в тази част, поради отказ от ищеца от
този, иск, намира, че с решението следва да бъде прекратено производството по
делото по отношение на предявения от ищеца иск чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415
ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата 43,39 лева – лихва за забава, поради
отказ от иска.
Съгласно т. 13 от ТР 4/2013г. на ВКС по т.д. 4/2013г. на
ОС на ГК и ТК, компетентен да обезсили заповедта за изпълнение издадена по чл.
410 от ГПК при прекратяване на производството по иска е съдът в исковото
производство, който е постановил определението за прекратяване. Обезсилването
на заповедта за изпълнение следва да се постанови едновременно с определението
за прекратяване на производството по иска. С оглед извода, че следва да бъде
прекратено производството по делото в частта по предявения иск чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл.
415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД, поради отказ
от този иск, следва да бъде
обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта за сумата 43,39 лева –
законна лихва за забава за периода от 25.09.2017г.. до 6.12.2019г..
Водим от горното на основание чл. 239 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Т.Г.Г. с ЕГН ********** ***, че Т.Г.Г. с ЕГН **********
*** дължи на „ЮБЦ“ООД, *****, представляван от Ю.Б.Ц., чрез пълномощника адв. В.Г., съдебен адрес *** сумата 53,82 лева /петдесет и три лева и осемдесет
и две стотинки/ - незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор с клиентски номер ***** от 27.06.2017г..,
за която е издадена заповед № 677 от 30.12.2019г. по ч.гр.дело № 1127/2019г. по
описа на РС Свищов.
ОСЪЖДА
Т.Г.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на „ЮБЦ“ООД, *****, представляван от Ю.Б.Ц.,
чрез пълномощника адв. В.Г., съдебен
адрес ***82,04 лева /сто осемдесет и два
лева и четири стотинки/ - неустойка по
Договор с клиентски номер ***** от 27.06.2017г…
ОСЪЖДА
Т.Г.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на „ЮБЦ“ООД, *****, представляван от Ю.Б.Ц.,
чрез пълномощника адв. В.Г., съдебен
адрес *** направените по
делото разноски в размер на 435,00 лева/четиристотин тридесет и пет лева/, от които 75,00 лева – ДТ и 360,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.Г.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на
„ЮБЦ“ООД, *****, представляван от Ю.Б.Ц., чрез пълномощника адв. В.Г., съдебен адрес *** направените в заповедното производство разноски
в размер на 385,00 лева/триста осемдесет и пет лева/, от които 25,00 лева – ДТ и 360,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да бъде
връчен на ответника, който при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК
има право да търси неговата отмяна.
Препис от решението след влизането му в сила да
се докладва по ч.гр.дело № 1127/2019 г. по описа на
РС Свищов.
Прекратява производството по
гр.дело № 756/2020г. по описа на РС Свищов, в частта относно предявения от ЮБЦ“ООД, *****, представляван от Ю.Б.Ц.,
чрез пълномощника адв. В.Г. иск по чл.
422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата 43,39
лева – лихва за забава, поради отказ от този предявен иск.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 677/30.12.2019г. по ч.гр.дело № 1127/2019г. на Свищовския
районен съд, издадена по заявление на „ЮБЦ“ООД, *****, представляван от Ю.Б.Ц., чрез
пълномощника адв. В.Г. против Т.Г.Г. с ЕГН ********** *** в
частта за сумата 43,39 лева – законна лихва за забава за периода от
25.09.2017г.. до 6.12.2019г..
Решението
в частта за прекратяване производството по делото по отношение на иска по чл.
422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
получаване на съобщението пред Окръжен съд Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: