Решение по КНАХД №441/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М. И. Б., [ЕГН], адрес: [населено място], община Радомир, област Перник, чрез адвокат К. К. от АК – Перник, срещу Решение № 45 от 15.07.2025 г., постановено по АНД № 16 по описа за 2025 г. на Районен съд – Радомир.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 24-1158-003003 от 28.10.2024 г., издадено от началник на група в Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Перник, с което на М. И. Б., за извършено административно нарушение по чл. 137а, ал. 1, във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева).

 

В жалбата се изразява несъгласие с изводите на районния съд, като се твърди, че решението е неправилно, тъй като събраните по делото писмени и гласни доказателства не установяват обстоятелствата по чл. 53 от ЗАНН. Жалбоподателят заявява, че районния съд неправилно е дал вяра единствено на показанията на полицейския служител, свидетел по съставения за процесното нарушение акт, при игнориране на възражението на наказаното лице, че не е извършил нарушението, за което е административно наказан. По изложените съображения, от касационната инстанция се иска да отмени решението на районния съд, съответно да отмени и издаденото наказателно постановление.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В проведеното на 29.10.2025 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с адвокат К. К. от АК – Перник. Процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в същата доводи и заявява, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано по безспорен начин. Моли съда да отмени оспореното решение, съответно да отмени и издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски, като представя и списък по чл. 80 от ГПК.

В проведеното на 29.10.2025 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – началник на група в Сектор „ПП“ на ОД на МВР - Перник, редовно призован, не се явява, не се представлява и не застъпва становище по повод жалбата.

В проведеното на 29.10.2025 г. съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С НП № 24-1158-003003 от 28.10.2024 г., началник на група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Перник, налага на М. И. Б. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., за това, че на 10.10.2024 г., в 13:15 часа, в [населено място], по [улица], с посока на движение към [улица], на кръстовището с [улица], като водач на лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], не използва обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е фабрично оборудван, с което осъществява състав на административно нарушение по чл. 137а, ал. 1, във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП.

С решение № 45 от 15.07.2025 г., постановено по АНД № 16 по описа за 2025 г. на Районен съд – Радомир, предмет на настоящия касационен съдебен контрол, издаденото от началник на група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Перник, наказателното постановление е потвърдено.

За да постанови оспорения съдебен акт районният съд, въз основа на анализ и оценка на приобщените по делото доказателства приема, че производството по издаване на процесното наказателно постановление е водено от компетентни органи и е проведено без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при съобразяване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По същество, въз основа на приобщените по делото в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, в решението е прието, че фактическата обстановка, описана в съставения за процесното нарушение акт (АУАН) и издаденото въз основа на него наказателно постановление е установена по безспорен начин. При така направеното описание на фактическата обстановка, първоинстанционният съд формира извод и за правилно извършена от наказващия орган правна [жк], за извършено нарушение, по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, тъй по делото е безспорно установено, че на 10.10.2024 г. в 13:15 часа, М. И. Б. е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], без да използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудвано МПС, за което му е наложено съответното по вид административно наказание „глоба“, във фиксиран размер от 50 лв., неподлежащ на преценка от страна на съда. по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

 

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество споделя изцяло изводите за правилно приложен в производството по издаване на процесното наказателно постановление материален закон.

Без основание са доводите в жалбата, насочени срещу доказателствената дейност на районния съд. При субсидиарното действие на НПК районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при точното съблюдаване на процесуалните правила за събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Като резултат, събрани и приобщени по надлежния процесуален ред са необходимите и относими доказателства за проверка на изложените в АУАН и НП факти, за чието съществуване са налице данни по делото. Съответно в обжалваното решение са изложени мотиви относно преценката на доказателствата, извършена от решаващия първоинстанционен състав, а въз основа на тях са направени и фактически изводи, които настоящият касационен състав, споделя напълно.

Без основание са доводите в касационната жалба, свързани с оценката на доказателствената съвкупност, приобщена по делото, извършена от районния съд, обосновала изводите в решението от фактическа страна по същество на вмененото нарушение. С тези доводи реално се оспорва обосноваността на обжалваното решение, която е изключена от предмета на касационния контрол, при който се проверява точното спазване на материалния и процесуалния закон на базата на установените от първата съдебна инстанция фактически положения. Касационната инстанция не е оправомощена да събира доказателства (освен в хипотезата на чл. 227, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН). В този смисъл доводи, отнасящи се до доказателствената съвкупност могат да бъдат обсъждани от касационния съд само от гледна точка на законосъобразното събиране и изследване на доказателствените източници от първата съдебна инстанция, без да може да бъде коментирана дадената им от решаващия състав мотивирана оценка. В правомощията на касационния съд е единствено да провери доколко вътрешното убеждение на контролираната инстанция е формирано при стриктно спазване на процесуалните правила, гарантиращи неговата правилност, визирани основно в нормите, регулиращи процеса на допускане, събиране и проверка на доказателствените източници. Във връзка с изложеното, процесуални нарушения, свързани със събирането и проверката на доказателствения материал не се откриват, при проверка на доказателствената дейност на съда. В решението е извършен анализ на доказателствената съвкупност, а за доказателства с решаващо значение по делото са приети гласните такива, дадени от актосъставителя, потвърждаващи отразеното в съставения АУАН. Не се възприема в застъпената в жалбата теза, че свидетелят по делото се явява заинтересован от неговия изход. Актосъставителят е дал показания в качеството си на длъжностно лице, съставило акта в рамките на надлежно делегираната му компетентност, а от друга страна по делото няма индиция да са налице обстоятелства, поради които това лице да може да се счита предубедено или заинтересовано пряко или косвено от изхода на делото. В тази връзка, не се установява мотивите на районния съд, при извършената оценка на доказателствата и възприетите въз основа на тях факти, да противоречат на правната логика или да имат превратен характер.

Предвид изложеното не могат да бъдат възприети доводите в жалбата за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с доказателствената дейност на съда, което на свой ред съществено да е ограничило и правото на защита на наказаното лице.

Въз основа на така възприетите за установени факти, с решението правилно е приложен и материалният закон. Касационният състав напълно споделя формирания в обжалваното решение правен извод, че по делото е доказано извършването на процесното нарушение и неговото авторство. Безспорно установеното по делото управление на посочените дата и място и при сочените в АУАН и НП обстоятелства, на МПС от страна на касатора, без последният, в качеството си на водач, да използва обезопасителния колан, с който автомобилът е оборудван фабрично, изпълва от обективна и субективна страна, състав на административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП. За извършеното нарушение е наложена предвидената по вид и в абсолютен размер глоба в размер на 50 лв. От изложеното следва, че наказателното постановление в посочените му части е материалнозаконосъобразно, в каквато посока са и изводите на първата съдебна инстанция.

С оглед горното, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото ответникът по касация има право на разноски. Такива не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 45 от 15.07.2025 г., постановено по АНД № 16 по описа за 2025 г. на Районен съд – Радомир.

Решението е окончателно.