РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
513
гр.
Пловдив, 16.01.2024 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ,
ХХХI състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
разгледа докладваното от председателя
КАНД № 1845 по описа за 2023 год. и
взе предвид следното:
Производство по реда на чл.248 от ГПК
във връзка с чл.144 от АПК.
Образувано е по молба на М.К.Д.,
чрез адв. А., с вх.№25061/14.12.2023г. за изменение на Решение № 2039 от
17.11.2023г. по КАНД № 1845/2023г., в
частта за разноските.
Препис от молбата за изменение
на решението е връчен на ответника, като в законоустановения едноседмичен срок
е постъпило становище, че страната няма право на присъждане на разноски.
По така направеното искане, съдът констатира следното:
Молбата по чл.248 от ГПК е подадена в предвидения от закона
срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение № 2039 от
17.11.2023г. постановено по КАНД № 1845/2023г., съдът е оставил в сила Решение
№ 359 от 24.02.2023г. постановено по АНД № 6041/2022г. по описа на Пловдивски
районен съд и Определение № 428 от 30.05.2023г. постановено по АНД №
6041/2022г. по описа на Пловдивски районен съд.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
С оглед на това, че М.К.Д. не е платил
реално чрез разходване на свои средства претендираното като съдебен разход
адвокатско възнаграждение, настоящия съдебен състав е оставил без уважение
искането на Д. за присъждане на разноски пред касационна инстанция.
По КАНД № 1845/2023г. от страна на М.К.Д.
е представен списък с разноски за сумата от 720 лева - адвокатско
възнаграждение, както и договор за правна помощ от 01.05.2023г., разписка от 01.05.2023г.
за предадена сума, проформа фактура № ********** от 01.05.2023г., платежно
нареждане от 02.05.2023г. и фактура № ********** от 02.05.2023г.
Договора за правна помощ е сключен
между адвокатско дружество „Л. и партньори“ и М.К.Д. с предмет изготвяне и
подаване на отговор по касационна жалба депозирана против Решение №
359/24.02.2023г. постановено по АНД № 6041/2022г. по описа на Пловдивски
районен съд и осъществяване на процесуално представителство по образуваното
дело. Уговореното възнаграждение по договора е 600 лв. без ДДС и изрично е
посочено, че следва да бъде платено по банков път.
В представената проформа фактура №
********** от 01.05.2023г. за сумата от 720 лева с ДДС е посочен доставчик
адвокатско дружество „Л. и партньори“, а получател М.К.Д.. Като описание на услугата
е посочено, изготвяне и подаване на отговор на касационна жалба против Решение
№ 359 от24.02.2023г. постановено по АНД № 6041/2022г. по описа на РС – Пловдив,
както и осъществяване на процесуално представителство по образуваното
производство.
Във фактура № ********** от 02.05.2023г.
за сумата от 720 лева с ДДС е посочен доставчик адвокатско дружество „Л. и
партньори“, а получател „Веном транспорт“ ООД. Като описание на услугата е
посочено, плащане по проформа фактура № ********** от 01.05.2023г. издадена на М.К.Д..
От представеното платежно нареждане от
02.05.2023г. е видно, че наредител VENOM TRANSPORT OOD е платило на адвокатското дружество сумата в размер на 720
лева.
Според разписка от 01.052023г., на
посочената дата М.К.Д. е предал на К. М.
П., в качеството си на законен представител на „Веном транспорт“ ООД сумата в
размер на 720 лева, за да я преведе по сметката на адвокатско дружество „Л. и
партньори“, във връзка с договор за правна помощ от 01.05.2023г. за изготвяне и
подаване на отговор по касационна жалба против Решение № 359 от 24.02.2023г.
постановено по АНД № 6041/2022г. по описа на РС – Пловдив и издадена към него
проформа фактура № 847/01.05.2023г.
В случая възнаграждението за адвокат е
заплатено от трето лице- „Веном транспорт“ ООД, като липсват безспорни доказателства
за реално осъществен разход от М.К.Д., който да се приеме, че е за негова
сметка и който да дава основание за присъждане на сумата за такъв разход за
сметка на насрещната страна. Действително, по делото е представена разписка от
01.05.2023г., според която на 01.05.2023г. М.К.Д. е предал на К. М. П., в
качеството му на законен представител на „Веном транспорт“ ООД сумата в размер
на 720 лева. Разписката представлява частен писмен документ и служи като
доказателство единствено за удостоверяване на факта на предаване на посочената
в нея сума от едно физическо лице на друго физическо лице. По делото липсват
каквито и да е доказателства, че физическото лице К. М. П., в качеството си на
представляващ „Веном транспорт“ ООД, ги е предоставило на юридическото лице „Веном
транспорт“ ООД. Последното, в качеството на търговско предприятие е задължено
да води счетоводна отчетност, в съответствие с изискванята на Закона за
счетоводството, като издава счетоводен документ за всяка стопанска операция,
свързана с движение на парични средства и стоково-материални ценности от и в
търговското предприятие.Такива счетоводни документи, които да удостоверят
предаването на въпросната парична сума от физическото К. М. П. на търговското
предприятие „Веном транспорт“ ООД, респективно, постъпването на паричната сума
в търговското предприятие, липсват представени по делото.
Казано с
други думи, по делото липсват доказателства, въз основа на които да се обоснове
несъмнен извод, че реално е осъществен разход от М.К.Д., към датата на плащане
на възнаграждението на адвокатското дружество от третото лице (02.05.2023г.), който да се приеме, че е за негова сметка и който да дава
основание за присъждане на сумата за такъв разход в полза на Д. на основание
чл. 143, ал. 1 АПК за сметка на насрещната страна. В този смисъл е Решение
№ 5454/11.05.2020 г. по адм. дело № 6182/2019 г. на ВАС и Решение № 1517/
17.02.2022 г. по адм. д. № 7434/2021 на ВАС.
Последователна е и практиката на ВКС в
тази насока - Определение № 14/7.01.2015
г. по ч. т. д. № 3082/14 г. на ВКС, ТК, Определение № 110/25.02.2016 г. по ч.
т. д № 311/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение № 274/15.05.2017 г. на ВКС по
ч. т. д. № 739/2017 г., II т. о., ТК., Решение № 30/28.04. 2017 г. по т.д. № 2334/ 15 на ВКС.
Ето защо искането на М.Д.К., с
вх.№ за изменение на Решение № 2039 от 17.11.2023г. по КАНД № 1845/2023г., в
частта за разноските е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на М.К.Д., чрез адв. А., с вх.№25061/14.12.2023г. за изменение на
Решение № 2039 от 17.11.2023г. по КАНД №
1845/2023г., в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.