Решение по дело №1576/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Б.С.С. с ЕГН ********** *** против решение № 726/19.07.2023 година по н.а.х.д. № 1314/2023 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 23-0769-000188/10.03.2023 година, издадено от началник група в Областна дирекция – Бургас на Министерство на вътрешните работи, сектор „Пътна полиция“ (ОД – Бургас на МВР).

С НП, на касатора, за нарушение на чл. 104а от Закона за движение по пътищата ЗДвП), на основание чл. 183 ал. 4 т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева.

Касаторът оспорва решението като незаконосъобразно, немотивирано и необосновано, постановено в пълно противоречие с правилата за водене на съдебен процес. Твърди, че първоначално първоинстанционното дело е било насрочено за 30.05.2023 година, но е било отсрочено за друга дата и час. На тази дата жалбоподателят и процесуалният му представител са чакали около час, делото не е било проведено в обявения час и не е било отложено, а се е разгледало в „незнаен от страната жалбоподател час“, без да бъде уведомен за това. Счита, че оспореното НП е незаконосъобразно. Иска отмяна на решението и на издаденото НП.

Ответникът редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С НП Б.С.С., е наказан за това, че на 12.02.2023 година около 09:44 часа, в град Бургас от паркинга на магазин „Практикер“ в посока ул. „Янко Комитов“ управлява собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „В 220 ЦДИ“ с регистрационен № А 0665 НТ, като по време на движение използва мобилен телефон без наличието на устройство освобождаващо ръцете.

За да постанови решението си, съдът е приел, че нарушението е надлежно описано. Обосновал е извод за съставомерност на констатираното деяние и правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, на соченото основание, с налагане на наказанието, предвидено в съответната санкционна разпоредба.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Според чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора за допуснати процесуални нарушения в производството пред РС са неоснователни.

С разпореждане № 1247/31.03.2023 година РС е насрочил открито съдебно заседание на 31.02023 година от 10.40 часа, за която дата и час са били редовно призовани жалбоподателят (на 04.04.2023 година), наказващият орган (на 05.04.2023 година) и актосъставителят (на 06.04.2023 година).

С разпореждане № 1878 от 30.05.2023 година делото е било пренасочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.06.2023 година от 10.40 часа, поради заболяване на съдията-докладчик, за която дата и час са били уведомени жалбоподателят (на 30.05.2023 година, чрез адвокат Я. по телефона), наказващият орган (на 01.06.2023 година) и актосъставителят (на 04.06.2023 година).

Съгласно изготвения протокол за проведено съдебно заседание, същото се е провело на 13.06.2023 година в 11:25 часа и е приключило в 11:30 часа. На именното повикване в 11:25 часа се е явил само актосъставителят, който е бил разпитан.

Предвид изложено неоснователни са възраженията на касатора, че съдебното заседание не е било проведено. Действително същото е било проведено със закъснение от 45 минути, но това не би могло да доведе до опорочаване на производството пред РС. Отделно от това следва да се отбележи, че след предоставянето на протокола на разположение на страните, касаторът не се е възползвал от възможността, която му дава разпоредбата на чл. 312 от НПК, приложима по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, а именно да поиска неговото поправяне.

РС е установил коректно фактическата обстановка по нарушението. С. е управлявал автомобил, като е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на телефон, без участие на ръцете му и именно за това е бил спрян от служители на МВР. Този факт е доказан посредством показанията на разпитания в съдебното заседание актосъставител.

Жалбата следва да се отхвърли, а решението на РС да се остави в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 726/19.07.2023 година по н.а.х.д. № 1314/2023 година на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: