Решение по адм. дело №793/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), във вр. с чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 144, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, във вр. с чл. 107, ал. 4 ДОПК.

Образувано е по жалба на М. П. К., чрез адв. А. Г. от ХАК, срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗД7611000581-1/01.03.2022 г. на главен инспектор в Общинска данъчна дирекция при Община Хасково, потвърден с Решение рег. индекс № 11-650-2#7 от 29.07.2024 г. на Директор на дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради неспазване на материалноправните разпоредби по издаването му. В тази връзка най-напред се твърди, че въпреки наличието на договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, по силата на който М. П. К. закупил МПС, вид: Влекач, марка: Рено, с рег. № [рег. номер], той не бил никога регистриран като негов собственик и не му било издавано свидетелство за регистрация с вписано това обстоятелство. На 09.01.2009 г. подал декларация, с която представил договора за покупко-продажбата му, като на същата дата го представил и в сектор „Пътна полиция” – Хасково, както и самото МПС за идентификация, и подал заявление за промяна на регистрация. След проверката, служителите на сектор „Пътна полиция” му заявили устно, че нямало да го регистрират като собственик на превозното средство, тъй като то нямало номер на двигателя, и така в свидетелството за регистрация бил вписан предишния собственик „Прима Транс” ООД. След отказа М. П. К. отново посетил „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково и уведомил за това обстоятелство, но органите на Община Хасково продължили да начисляват задължения за данък върху превозните средства в негова тежест. Впоследствие, след негово настояване, той върнал процесното МПС на представител на „Прима Транс” ООД, който го уведомил, че го предал за разкомплектоване и регистрацията на това МПС в регистрите на МВР била прекратена. След налагането на запор върху трудовото му възнаграждение в началото на 2024 г. и извършването на проверка по изпълнително дело на ЧСИ узнал, че били издадени няколко акта за установяване на задължения за данък върху превозните средства, сред които и оспореният, с който му били определени задължения за данък върху превозните средства за гореописаното МПС за 2020 г. и 2021 г. в общ размер 2 738 лв., както и лихва за забавено плащане на определените данъци към 01.03.2022 г. в общ размер 277,03 лв. Поддържа се, че регистрирането на едно лице като собственик на МПС било определящо за възникването на задължение за заплащане на данък за него. Съгласно националната и европейска правна уредба, регистрацията на МПС била акт не само с оповестително, но и с конститутивно действие, и имала характер на административно разрешение. Когато едно лице не било регистрирано като собственик на дадено МПС, дори и то да придобило собствеността по силата на договор, за него не следвало да възникват задължения за заплащане на данък. Разпоредбите относно преустановяването на задължението за заплащане на данък върху превозните средства при промяна на собственика и при прекратяване на регистрацията им, също били в подкрепа на горния извод. В случая, въпреки че съгласно представено удостоверение със справка от ОДМВР – Хасково, регистрацията на гореописаното МПС била прекратена поради липсата на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, били налице обстоятелства за служебно прекратяване на регистрацията на МПС на друго основание – чл. 143, ал. 15 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), която разпоредба следвало да се приложи по силата на чл. 6, ал. 3 АПК. Липсата на такова служебно прекратяване от органите на МВР не било основание последиците на тази разпоредба да не се прилагат по отношение на жалбоподателя, тъй като на практика той нямал възможност да ползва и да се разпорежда с превозното средство поради обстоятелството, че не бил регистриран като негов собственик. Липсата на изричен акт или формално прекратяване на регистрацията на МПС от органите на МВР, въпреки предвиденото служебно прекратяване по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, не било законосъобразно основание органите по приходите на Община Хасково да продължават да определят и установяват данък за това МПС в тежест на М. П. К., а и да го събират принудително. Счита се, че продължаващото определяне и установяване на данък върху превозните средства в негова тежест се извършвало в нарушение на правото му на собственост, гарантирано от чл. 18 от Конституцията, чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ и чл. 17 от ХОПЕС.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореният АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗД7611000581-1/01.03.2022 г. на главен инспектор в Общинска данъчна дирекция при Община Хасково, потвърден с Решение рег. индекс № 11-650-2#7 от 29.07.2024 г. на Директор на дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директор на дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт А. Д., я оспорва като неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена и да му се присъдят разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на на подписите рег. № 16975 се установява, че на 30.12.2008 г. М. П. К. е закупил от „Прима Транс“ ООД следното МПС: Влекач, марка „Рено Р 130“, с рег. № [рег. номер], рама №[Наименование], двигател № – без номер, цвят – зелен/сив за сумата от 800 лв. В т. 6 от договора е посочено, че владението на автомобила е предадено на купувача на същата дата.

С Декларация вх. № 186/09.01.2009 г. по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за притежавано пътно превозно средство, без леки автомобили, М. П. К. е декларирал в община Хасково придобиването на гореописаното МПС от „Прима Транс“ ООД, като полето относно регистрирането на ППС в „КАТ-ПП“ не е попълнено.

С АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗД7611000581-1/01.03.2022 г., издаден от С. С. И., на длъжност главен инспектор в Общинска данъчна дирекция при Община Хасково, оправомощена съгласно Заповед № 2216/17.12.2020 г. на Кмета на Община Хасково, са установени задължения на М. П. К. за данък върху превозни средства за 2020 и 2021 г. в общ размер от 3 015,03 лв., включващ главница в общ размер на 2 738,00 лв. и лихви за просрочие в общ размер на 277,03 лв., изчислени към 01.03.2022 г., за влекач – седлови с партиден № [рег. номер] с peг. № [рег. номер], рама [Наименование], марка РЕНО, модел Р 310, еко категория - без категория, брой оси - 2, вид окачване - друго, макс. допустима маса - 17.00 т., вид гориво - дизел, година на производство – 1985 г.

Срещу АУЗ е подадена жалба рег. индекс: 11-650-2/29.02.2024 г. от адв. А. Г. от ХАК, като пълномощник на М. П. К., до Директора на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково.

С Решение рег. индекс: 11-650-2#1 от 01.04.2024 г. на Директора на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково жалбата е оставена без разглеждане като недопустима.

С влязло в сила Определение № 1800 от 26.04.2024 г. по адм. д. № 359/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково е отменено горепосоченото решение и преписката е върната на Директора на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково за произнасяне по същество на спора.

С молба от 06.06.2024 г., изпратена по електронен път от М. П. К., чрез адв. А. Г. от ХАК, до Директора на „Общинска данъчна дирекция“ – Хасково при Община Хасково, жалбоподателят е посочил, че никога не бил вписван като собственик на влекача марка Рено с № [рег. номер], като е приложил Удостоверение с рег. № 1253-00-9561/06.06.2024 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ – Хасково.

Според това удостоверение, в данните на националната база данни АИС „КАТ“, М. П. К. никога не е бил вписван като собственик на влекач „Рено Р 310“ с ДК № [рег. номер] и рама [Наименование]; от 13.06.2002 г. до момента в АИС „КАТ“ собственик на това МПС е било „Прима Транс“ ООД; В сектор „Пътна полиция“ – Хасково нямало документални данни за отказ от регистрация на МПС, закупено от М. П. К.; на 03.11.2016 г. в АИС „КАТ“ е било извършено служебно прекратяване регистрацията на [рег. номер] по чл. 143, ал. 10 ЗДвП (липса на платена застраховка „Гражданска отговорност“); до момента в АИС „КАТ“ не е било извършвано прекратяване на регистрацията по чл. 143 ал. 15 ЗДвП; в АИС „КАТ“ нямало данни за прекратяване регистрацията на влекач „Рено Р 310“ с ДК № [рег. номер] и рама [Наименование]въз основа заявление на фирма „Прима Транс“ ООД.

Към удостоверението са приложени Справки от АИС „КАТ“, от които е видно, че към датата на издаване на удостоверението влекач „Рено Р 310“ с ДК № [рег. номер] и рама [Наименование]е регистриран на името на „Прима Транс“ ООД – собственик, както и че рег. № на ППС е със статус „невалиден без ГО“. Записано е и че регистрацията на ППС е била прекратена на 03.11.2016 г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП – при уведомяване от „Гаранционен фонд“.

С молба от 18.06.2024 г., изпратена по електронен път от М. П. К., чрез адв. А. Г. от ХАК, до Директора на „Общинска данъчна дирекция“ – Хасково при Община Хасково, жалбоподателят е уведомил ответника, че не се е разпореждал с процесното МПС поради устния отказ на ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, да го регистрира на негово име и да му бъде издадено свидетелство за регистрация. След отказа за регистрация през януари 2009 г. върнал МПС на „Прима Транс“ ООД, като получил от това дружество информация, че впоследствие то го предало за разкомплектоване в специализиран обект, но не извършило необходимите действия по прекратяването на регистрацията на МПС. Отправена е молба за изискване на документ от „Прима Транс“ ООД за последното обстоятелство или обяснения в тази връзка, вкл. и за връщане на МПС от М. К. на дружеството.

В писмо рег. индекс 11-650-4#6/03.07.2024 г. от „Прима Транс“ ООД до Директора на „Общинска данъчна дирекция“ – Хасково е посочено, че на фирмата не е било връщано МПС – влекач марка „Рено Р 310“ с рег. № ********, рама номер [Наименование]от М. К. и в тази връзка не притежавали документ за връщане. Фирмата не е предавала за разкомплектоване на това МПС и съответно не притежавала документ за разкомплектоване. Тя продала на М. К. посоченото МПС на 30.12.2008 г. и то било отчислено от активите на фирмата и в Община Пловдив, във връзка с данък МПС. М. К. не бил търсил контакт с дружеството във връзка с тази сделка, не правил постъпки за разваляне договора, съответно не му били връщали пари, никога не били предприемани действия по разкомплектоване на това МПС.

С Решение рег. индекс № 11-650-2#7 от 29.07.2024 г. на Директора на Дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково е потвърден АУЗ по декларация № АУЗД7611000581-1/01.03.2022 г. на главен инспектор в Дирекция „Общинска данъчна дирекция“ към Община Хасково.

В мотивите на решението е посочено, че възраженията на М. П. К., че не бил собственик на процесното МПС поради невписване на това обстоятелство в талона му, били неоснователни, тъй като съгласно чл. 144, ал. 2 ЗДвП собствеността на регистрирани ППС се прехвърляла с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните по договора. Относно твърденията на пълномощника му, че Общинска данъчна дирекция – Хасково следвало да събере служебно информация съгласно актуалната уредба на ЗМДТ и по конкретно чл. 54, ал. 1 ЗМДТ (нова - ДВ.,бр. 105 от 2014 г.), решаващият орган е приел, че размерът на данъка се определял от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР, и се съобщавал на данъчно задълженото лице. Цитираната от жалбоподателя разпоредба била в сила 01.01.2015 г. и нямала обратна сила, съответно нямало как да преуреди отношения, възникнали преди тази дата. Обстоятелствто, че направил опит да пререгистрира процесното МПС и че не успял, както и по какви причини, не било предмет на обсъждане, след като лицето можело да ползва по предназначение въпросния автомобил. Липсата на пререгистрация не го правила несобственик на автомобила, а и нямало данни той до настоящия момент да се бил разпоредил с правото си на собственост. Това, че на МПС била служебно прекратена регистрацията на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП означавало, че същият не можел да се движи по пътната мрежа на страната, но не и че имало промяна в собствеността. Ако застраховката била платена, автомобилът отново можело да бъде пуснат в движение. Относно обстоятелството, че регистрацията на МПС не била прекратена служебно по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, е отбелязано, че тази норма била в сила от 2017 г. и нямала обратно действие, а от друга страна имало данни, че М. К. направил опит да пререгистрира автомобила. Органът се е позовал и на нормите на чл. 52, ал. 1, чл. 53, чл. 58, ал. 4 и ал. 5 ЗМДТ, както и на отговори на негови писма до жалбоподателя и „Прима Транс“ ООД. Накрая е посочено, че обжалваният АУЗ е издаденен от компетентен административен орган в указаната от закона писмена форма, като не се оспорва размерът на определения данък, а само дали следвало да бъде начислен.

Видно от представеното известие за доставяне (л. 21) Решението на Директора на Дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково е връчено лично на процесуалния представител на жалбоподателя на 05.08.2024 г., а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на 18.08.2024 г.

С Писмо рег. № 3103000-20365/22.10.2024 г. Началник сектор „Пътна полиция“ – Пловдив е уведомил М. П. К., че регистрацията на Влекач, марка „Рено Р 130“, с рег. № [рег. номер], рама №[Наименование], е служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП на 18.10.2024 г. и че няма техническа възможност в АИС да се отрази задна дата на прекратяване - 28.12.2017 г.

С влязло в сила Определение № 6649 от 21.07.2025 г. по адм. д. № 1131/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково е оставена без разглеждане жалбата на М. П. К. срещу датата на прекратяването на регистрацията на МПС с рег. № [рег. номер] – 18.10.2024 г., обективирана в писмо с рег. № 103000-20365 от 22.10.2024 г. на Н. С. „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив.

От Писмо рег. № 125300-19514/19.11.2024 г. от Началник сектор „Пътна полиция“ – Хасково се установява, че във връзка с подадено Заявление № 091253000398 от 09.01.2009 г. за промяна на регистрацията на превозно средство с рег. № [рег. номер] не е последвала пререгистрация и зачисляване на това МПС в сектор „Пътна полиция“. След отпечатването на заявлението нямало данни МПС да било преминало идентификация през контролно техническия пункт, поради което пререгистрацията му не продължила.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К. Д. А. – понастоящем съдружник в „Прима Транс“ ООД заедно със съпругата му, а преди около 13-14 години - само неин пълномощник. От показанията му се установява, че след продажбата на процесното МПС не бил търсен от жалбоподателя с оплакване, че не могъл да го регистрира и с желание да го върне. Преди няколко месеца разбрал за наличието на съдебни дела и когато го попитал защо не го регистрирал, М. П. К. му казал, че навремето го дал на Автоморга „Е.“ за отпадъци, но нямал документ за това.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Не се спори между страните, а и при извършената служебна проверка се установява, че обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентния орган, в изискуемата писмена форма, в т.ч. съдържа фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила за това.

Спорът по делото е дали обжалаваният АУЗ и потвърждаващото го решение са издадени в съответствие с материалния закон и се концентрира в отговора на въпроса дали се дължи данък върху превозните средства от лице, което е придобило МПС по надлежния ред – с писмен договор с нотариално заверени подписи на страните по него, но въпреки това не е бил регистриран като негов собственик.

Съгласно чл. 52, т. 1 ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат: превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, като той се заплаща от техните собственици (чл. 53 от с.з.) в приход на бюджета на общината по постоянния им адрес, съответно седалището им – чл. 61.

Следователно, за законосъобразното облагане с този данък се изисква кумулативното наличие на две предпоставки – превозното средство да е собственост на лицето, субект на данъчното задължение, и то да е регистрирано за движение по пътната мрежа на страната.

Освобождаването от заплащането на данъка пък е регламентирано в чл. 58 ЗМДТ и според ал. 4, изр. 1 на същия, за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение, като тази алинея не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – чл. 58, ал. 5 ЗМДТ

По делото няма спор, а и от приетите писмени доказателства се установява, че по силата на Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на на подписите рег. № 16975 от 30.12.2008 г. М. П. К. е придобил правото на собственост върху МПС: Влекач, марка „Рено Р 130“, с рег. № [рег. номер], рама №[Наименование], двигател № – без номер, цвят – зелен/сив, в съответствие с приложимата редакция на чл. 144, ал. 2 ЗДвП, както и че след това не е бил вписван като негов собственик на МПС, като от 13.06.2002 г. до момента в АИС „КАТ“ като собственик на същото фигурира дружеството-продавач по договора - „Прима Транс“ ООД.

На следващо място съдът намира за установено по несъмнен начин, че на 03.11.2016 г. в АИС „КАТ“ е извършено служебно прекратяване на регистрацията му на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, а на 18.10.2024 г. - служебно прекратяване на регистрацията му на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

При това положение следва да се приеме, че за процесния период превозното средство на жалбоподателя не е било с прекратена регистрация за целите на данъчното облагане. Напротив, през 2020 г. и 2021 г. то е било регистрирано по смисъла на относимите редакции на § 2, т. 4 от ДР на Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и § 6, т. 18а ЗДвП, т.е. имало е административно разрешение за използването му по пътната мрежа в Република България.

Дали такова реално движение е било извършвано или не, няма каквото и да е било отношение към възникването на задължението за заплащане на данъка върху превозните средства.

От друга страна отбелязването в АИС АИС „КАТ“ на едно лице като собственик дадено превозно средство не ограничава субектите, които могат да го ползват, след като то вече е било регистрирано по надлежния ред, както е и в конкретния случай.

Вярно е, че съгласно чл. 54, ал. 1 ЗМДТ след изменението му с ДВ бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, но според настоящия състав това не означава, че администрацията не следва да се съобразява с правото на собственост върху МПС. Затова и отразяването на лице, различно от адресата на акта, като собственик в регистъра на пътните превозни средства, не е основание да се определи като несобственик подалият декларацията по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за посоченото в нея превозно средство, което да дисквалифицира възникването на задължението за местния данък за превозното средство. В този смисъл е и Решение № 714 от 23.01.2023 г. по адм. д. № 3675/2022 г. на ВАС.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, свързани с разпоредбите на чл. 143, ал. 10 и ал. 15 ЗДвП.

Съдът споделя аргументите на по-горестоящия административен орган за неотносимост на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, защото служебно прекратена регистрацията на това правно основание не възпрепятства перманентно движението на превозното средство по пътната мрежа на страната, доколкото това зависи изцяло от волята на неговия ползвател/собственик, тъй като той може да заплати дължимата сума за застраховката „Гражданска отговорност“, след което автомобилът да бъде пуснат в движение. Ето защо данъкът се дължи и при липса на платена застраховка „Гражданска отговорност“, в който смисъл е и относимата редакция на чл. 58, ал. 5 ЗМДТ.

По отношение на втората разпоредба и довода на жалбоподателя, че прекратяването на регистрацията МПС на това основание следвало да бъде, считано от 28.12. 2017 г., трябва да се посочи, че към тази дата е била в сила разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП, съгласно която приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. По делото не се твърди и не се установява той да е изпълнил това си задължение по закон, нито да е обжалвал изричен или мълчалив отказ на компетентните органи да извършат поисканата промяна на регистрацията на процесното МПС въз основа на заявление от 09.01.2009 г., респ. да е подал в качеството си на собственик писмено заявление по реда на чл. 143, ал. 6 ЗДвП – за снемане от отчет на регистрирано пътно превозно средство (съгласно редакцията на нормата до 21.01.2017 г.), респективно за прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство след тази дата. Ето защо не може да се приеме, както счита жалбоподателя, че регистрацията била прекратена през 2009 г., независимо дали да били налице обстоятелства за това, след като не е извършено правно действие по прекратяване на регистрацията. В този смисъл е и Определение № 8785 от 24.09.2025 г. по адм. д. № 9061/2025 г. на ВАС.

По делото останаха недоказани и други твърдения на оспорващия, а именно че върнал закупеното МПС на продавача „Прима Транс“ ООД, който го предал за разкомплектоване. Нещо повече, те се опровергават както от представеното в хода на административното производство писмо рег. индекс 11-650-4#6/03.07.2024 г. от „Прима Транс“ ООД до Директора на „Общинска данъчна дирекция“ – Хасково, така и от събраните в настоящия съдебен процес гласни доказателства.

Накрая, съдът намира за неоснователно и позоваването на жалбоподателя на съображение 2 на Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства, доколкото то се отнася за първоначална регистрация на МПС, а промените в тази регистрация, вкл. и в частта за собствеността, нямат отношение към съществуването на правото съответното превозно средство да се движи по пътищата.

По тези съображения съдът счита, че жалбата на М. П. К. е неоснователна, респ. обжалваният АУЗ и потвърждаващото го Решение на Директор на дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково са законосъобразни, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на спора и че ответникът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, единствено в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издател на акта, следва да бъдат присъдени такива. Съгласно цитираната разпоредба на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, а то е определено в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се има предвид обаче, че съгласно задължителното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не следва да бъдат прилагани от съда в настоящия случай. При това положение и като съобрази както разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, според която размерът на възнаграждението на адвоката трябва да е справедлив и обоснован, така и въведените в съдебната практика критерии при определянето му като: вида на спора, материалния му интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че на ответната страна следва да се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 500,00 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. П. К., [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], [улица], ***, срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗД7611000581-1/01.03.2022 г. на главен инспектор в Общинска данъчна дирекция при Община Хасково, потвърден с Решение рег. индекс № 11-650-2#7 от 29.07.2024 г. на Директор на дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково.

ОСЪЖДА М. П. К., [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], [улица], ***, да заплати на Община Хасково сумата от 500,00 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.