Решение по дело №4766/2019 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№2026

гр. П., 16.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 04766 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД срещу П.О.К., с която е поискано да бъде признато за установено, че ответната страна дължи сума в размер на 596,85 лева, представляваща 1/2 от главница (1193,69 лева) за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****, за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2017 г., както и сумата от 137,36 лева , представляваща ½ от  законна лихва за забава (274,71 лева) на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 26.02.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

С исковата молба са представени копие от извлечение от сметка, копие от вестник “СъП.” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде задължен ответника по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за собственост на процесния имот, както и да бъде изискано делото, по което се е развило заповедното производство.  

Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Счита, че страните не се намират в договорни отношение за продажба на топлинна енергия. Релевира се възражение за погасяване по давност на процесните вземания. 

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 „Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03901 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена e връчена на длъжника, който е подал възражение, поради което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на искове за установяване на вземанията си.

По делото са приложени още извлечение от сметка и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В първото съдебно заседание процесуалният представител на ответника признава, че до процесния имот е доставяна топлоенергия на обща стойност 1193,69 лева за периода от 01.05.2014 г. до 31.07.2017 г., както и че правилно е изчислена сумата 274,71 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 26.02.2018 г.

Представен е препис на нотариален акт от 14.10.2004 г. и препис извлечение за акт за сключен граждански брак през 1983 г., който е прекратен на 02.02.2011 г., от които се установява, че П.О.К. и Ж.Б. са придобили собствеността върху имот с адрес гр. П., ул. «****. След прекратяването на брака им, ответникът притеажава ½ идеална част от имота. Представен е още препис на нотариален акт от 16.06.2016 г., от който е видно, че ответникът се е разпоредил с притежаваната от него ½ иделана част от имота.

Горното дава основание на съда да приеме, че за периода от 01.05.2014г. до 16.06.2016 г. ответникът е притежавал ½ иделана част от имота, а за периода от 16.06.2016 г. до края на исковия период (31.07.2017 г.) не е собственик на имота.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземания по издадена заповед за изпълнение.

В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен

По делото са представени доказателства, че ответната страна е собственик на ½ идеална част от имота, но само за периода от 01.05.2014г. до 16.06.2016 г. Това води до извод, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба за горепосочения период, а след това от 16.06.2016 г. до 31.07.2017 г. не е налице облигационна връзка. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото не се спори, че е доставяна топлоенергия на обща стойност 1193,69 лева за периода от 01.05.2014 г. до 31.07.2017 г., както и че правилно е изчислена сумата 274,71 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 26.02.2018 г. В този смисъл е налице доставка на топлинна енергия за времето, през което ответната страна е притежавал ½ идеална част от собствеността върху жилището.

Наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.

Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).

С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за месец април 2016 г. от исковия период е настъпила на първият ден след изтичане на падежа, т. е. на 01.06.2016 г., а тригодишният давностен срок изтича на 01.06.2019 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 26.06.2019 г., т. е. след изтичане на давностния срок за месец април 2016 г. и предходните отчетни месеци от исковия период, т. е. за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. вземанията са погасени по давност. 

Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл обезщетението за забава за периода от 08.07.2014г. до 30.04.2016 г. вземанията са погасени по давност. 

Не са погасени по давност следните вземания вземанията: 7,78 лева – главница за месец май и юни 2016 г., както и 1,25 лева – лихва за забава на вземанията за тези дни. През това време ответникът е притежавал ½ идеална част от имота, поради което би следвало да отговоря за заплащането им съобразно притеажавания обем от права върху имота, т. е. за половината, а за останалия период от 16.06.2019 г. до 31.07.2017 г. е липсвало облигационно правоотношение. Следва да се отбележи, че за месец юли 2016 г. е изготвена изравнителна сметка, която е с минус 148,13 лева, което следва да се отнесе за начислените вземания за месеците май и юни 2016 г., т. е. за същите не се дължи топлинна енергия.  Това води до извод, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съгласно чл. 78, ал. ал. 3 ГПК ответникът има право да му се заплатят направените разноски, когато се отхвърли иска. Същият е направил разноски: 300 лева – адвокатски хонорар в исковото производство и 150 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” срещу П.О.К., ЕГН **********, за признаване за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сума в размер на 596,85 лева, представляваща 1/2 от главница  за стойността за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****, за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2017 г., както и сумата от 137,36 лева , представляваща ½ от  законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 26.02.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 03901по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд. 

ОСЪЖДА „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на П.О.К., ЕГН ********** сумата от 300 лева – направени разноски в исковото производство и 150 лева – направени разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 03901 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.