№ 3204
гр. С, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:В.В.А.
при участието на секретаря С.Г.Н.
като разгледа докладваното от В.В.А. Гражданско дело № 20231110158585
по описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
23.02.2024 г., гр. С
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.А.
при секретаря С.Н., като разгледа докладваното от съдия В.А. гр. дело № 58585/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу Т. М. А., в която се твърди, че
ответникът бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. С, ж. к.
„Д 2“ бл. 414, вх. А, ет. 7, ап. 21, с аб. № -*********, като била доставена топлинна енергия,
по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е
доставил топлинна енергия на стойност 718,61 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., но ответникът не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение
за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 100,77 лева за периода от
15.09.2021 г. до 19.07.2023 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово
разпределение, поради което ответникът му дължал сумата от 41,17 лева, представляващи
припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.06.2020 г. до
1
30.04.2022 г., както и сумата от 9,16 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.08.2020 г. до 19.07.2023 г. Навежда довод, че е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение, но длъжникът по заповедта бил подал възражение,
поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията.
Иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми, както и
присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като
исковете се оспорват. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Навежда
доводи, че между страните липсва облигационно правоотношение, тъй като не е собственик
или вещен ползвател на процесния имот. Оспорва претенцията за възнаграждението за
услугата дялово разпределение при твърдения, че трето лице, а не ищецът било титуляр на
това вземане и не били уговорени размер, падеж, ред и начин на заплащането му. Развива
съображения за недължимост на претендираната мораторна лихва, тъй като не е поставян в
забава чрез публикуване на съответните фактури на интернет страницата на ищеца или по
друг начин, но дори да е изпаднал в забава следвало да дължи мораторна лихва само върху
вземанията по общите фактури. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е взело становище за доказаност и
основателност на предявените искове, като е представило писмени доказателствени
средства.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
2
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представено е копие от постановление за налагане на възбрана по делото 67785 ( с
нечетима година от копието) по описа на ЧСИ Сия Халаджова, рег. № 863 от КЧСИ, с район
на действие СГС, по отношение на възлагане на възбрана за 1/2 ид. ч. за самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1505.2327.1.27 , с адрес: гр. С, район „Искър“, бл. 414,
вх. А, ет. 7, ап. 21.
От писмо с вх. № 360993/14.12.2023 г. от Столична община с представен към него
извлечение от данъчна декларация се установява, че недвижим имот, находящ се в гр. С, ж.
к. „Д 2“ бл. 414, вх. А, ет. 7, ап. 21 е бил данъчно деклариран от И.С. А.а.
С Писмо вх. № 373419/28.12.2023 г. от Столична община по делото е прието като
писмени доказателствено средство Договор за покупко-продажба, сключен по реда на чл.
117 ЗТСУ, рег. № 156, том XI/1987 г., като се установява, че И.С. А.а и Т. М. А. са станали
собственици на недвижим имот при равни квоти в съсобствеността, находящ се в гр. С, ж. к.
„Д 2“ бл. 414, вх. А, ет. 7, ап. 21, за който имот е предоставено и удостоверение за
идентичност (л. 34 в кориците на делото), като се изяснява, че имотите са идентични.
Според оборимата презумпция на чл. 30, ал. 2 ЗС частите на съсобствениците се
считат равни до доказване на противното.
Следователно, съдът намира за безспорно е установено, че между страните е налице
облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
3
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно
отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на
каква стойност.
Въпреки това за пълнота трябва да се спомене, че доколкото е установено, че
ответникът има 1/2 ид. ч. от правата върху процесния имот и предвид обстоятелството, че не
е доказано, че е сключен индивидуален договор, то последния не дължи сума по-голяма от
половината от претендираната от ищеца.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период е доставена и ползвана топлинна енергия за БГВ, като не
е начислявана топлинна енергия за отопление на имота и сградна инсталация. Експертът е
посочил, че цената на дължимата топлинна енергия е в размер на 741,93 лева.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния период няма извършени
плащания за суми, които да погасят дължимите суми.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани
от изхода на правния спор или са недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия.
4
С оглед на горното, съдът намира, че принципно претенцията за заплащането на
топлинна енергия се явява основателна.
Въпреки това, ответникът е направил своевременно надлежно възражение за
погасителна давност, което следва да бъде разгледано.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което,
с оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от
02.08.2023 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При това положение, с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“
ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната. С оглед направеното
възражение за давност в случая следва да се приложи правилото за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. , „понятието
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали
от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви”…”Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност”. Следователно, при съобразяване на момента на подаване на исковата
молба и кратката тригодишна погасителна давност, следва, че всички вземания преди
02.08.2020 г. са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с
Решение на ДКЕВР от 2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени
по делото), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тоест, вземанията за периода м.05.2020 г. за сумата от 17,48 лева (съобразно заключението
на СТЕ) са погасени по давност. Тоест, претенцията следва да бъде уважена за периода
м.06.2020 г. до м.04.2022 г. в пълния предявен размер, тъй като с оглед изясненото от
експерта по СТЕ дължимата сума е в по-голям размер от претендирания – в това число и
при артиметическото изваждане на дължимата сума, която е погасена по давност. Тоест,
искът следва да бъде отхвърлен единствено за периода м.05.2020 г. Тук е редно обаче да се
отчете, че по делото е установено, че ответника е собственик на 1/2 ид. ч. от имота, т.е.
дължимата сума за главницата е в размер на половината от претендираното. Следователно
претенцията за главницата трябва да се уважи за сумата от 359,31 лева.
По отношение претенцията за припадащата се част от цената на услугата дялово
разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и ССчЕ и представените от
третото лице-помагач писмени доказателствени средства безспорно е установено, че цената
на услугата се дължи. Въпреки това по изложените по-горе съображения, съдът намира, че
за сумата също е приложима кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Следователно, сумата става изискуема на първата дата след изтичане на периода, т.е. първо
число на месеца. Предвид това вземането за периода м.06.2020 г. до м.07.2020 г. е погасена
по давност в размер на сумата от 3,58 лева, поради което претенцията следва да бъде
отхвърлена в тази част, като бъде уважена за периода м.08.2020 г. до м.04.2022 г. за сумата
от 37,59 лева. За пълнота трябва да се изясни, че при изчисление на размера на дължимата
сума настоящият съдебен състав е приложил правилото на чл. 162 ГПК, като е приел, че за
всеки месец (предвид и липсата на други твърдения) сумата е еднаква, поради което
5
аритметически е разделил претендираната сума на периода, за да се получи дължимата сума
за един месец, като въз основа на това са извършени изчисленията за погасената по давност
сума, респ. размера за който претенцията следва да бъде уважена. Тук е редно обаче да се
отчете, че по делото е установено, че ответника е собственик на 1/2 ид. ч. от имота, т.е.
дължимата сума за главницата е в размер на половината от претендираното. Следователно
претенцията за главницата за дяловото разпределение трябва да се уважи за сумата от 18,80
лева.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Следователно, съдът приема, че са погасени по давност и лихвите за забава върху погасената
по давност главница за доставена и потребена топлинна енергия. По отношение режима на
забавата за дължими суми за топлинна енергия се прилагат Общите условия от 2016 г.,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал.4 от Общите
условия от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32,
ал. 3 от същите общи условия, т.е. само върху сумите по изравнителните сметки, които
съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят.
В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР от
2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени по делото), клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото
липсват доказателства, че ответницата е изпълнили надлежно и своевременно процесните
задължения, като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр.
1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че
ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Поради тази причина са неоснователни
аргументираните в отговора на исковата молба доводи, че не е настъпвала забава.
От кредитираното заключение на ССчЕ се установява, че размера на претендирата
мораторна лихва е в размера претендиран от ищеца, като в случая не може да се приложи
правилото на чл. 119 ЗЗД, тъй като претенцията за главницата се отхвърля единствено за
част от периода, но не и по размер. Тоест, претенцията за мораторната лихва следва да бъде
уважена в пълния предявен размер, доколкото не се установява, че същата е погасена
самостоятелно по давност. Тук е редно обаче да се отчете, че по делото е установено, че
ответника е собственик на 1/2 ид. ч. от имота, т.е. дължимата сума за мораторната лихва
върху главницата за топлинната енергия е в размер на половината от претендираното.
Следователно претенцията за мораторната лихва върху главницата за топлинната енергия
трябва да се уважи за сумата от 50,39 лева.
Съдът намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите
условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
6
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК,
във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се присъди сумата от 416,05
лева, представляващи дължим деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното и заповедното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е представил
договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че правната помощ е
осъществена при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. При това положение с оглед
отхвърлената част от претенциите на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв.,
във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., съдът счита и че с оглед фактическата и правна сложност на
делото (в това число предвид направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5
ГПК), следва да присъди в ползва на адв. С. К. сумата от 100,00 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. М. А., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С, ж. к. „Д-2“, бл. 414, вх. А, ет. 7, ап. 21, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23 Б, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2
ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 359,31 лева, представляващи незаплатена цена на
доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за периода от м.06.2020 г. до м.04.2022 г. за недвижим имот, находящ се в гр. С, ж.
к. „Д 2“ бл. 414, вх. А, ет. 7, ап. 21, с аб. № -*********, ведно със законната лихва от
02.08.2023 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, както и сумата 18,80 лева, представляващи цена на услугата
дялово разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 02.08.2023 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, както и сумата от сумата от 50,39 лева, представляващи мораторна
лихва върху главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2021 г. до. 19.07.2023 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинната енергия за сумата над 359,31 лева до
пълния предявен размер от 718,61 лева и за периода м.05.2020 г., както и иска за сумата за
дяловото разпределение за сумата над 18,80 лева до пълния предявен размер от 41,17
лева и за периода м.06.2020 г. до м.07.2020 г., както и иска за мораторната лихва върху
главницата за топлинната енергия за сумата над 50,39 лева до пълния предявен размер от
100,77 лева, както и иска за мораторна лихва върху цената на услугата за дяловото
разпределение за сумата от 9,16 лева за периода от 15.08.2020 г. до 19.07.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.08.2023 г. по ч. гр. д. №
43451/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Т. М. А., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
********, сумата от 416,05 лева, представляващи дължим деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв., във вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** да заплати на адв. С. К. К. от САК, с адрес: гр.
7
С, ул. „В“ № 35, ет. 3, оф. 1, сумата от 100,00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на
страна на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
с въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8