МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХ ДЕЛО № 00252 ПО
ОПИСА ЗА 2019 ГОДИНА НА ПЕРНИШКИЯ
РАЙОНЕН СЪД
Обвинението е повдигнато с обвинителен акт от районна
прокуратура гр.Перник срещу подсъдимият Н.Г.С. - роден на ***г***, с постоянен
и настоящ адрес:***, ***,****гражданство, с основно образование, разведен,
неосъждан, длъжност и месторабота - „шофьор“ към фирма „Г. ***, с ЕГН: **********,
за това, че На неустановена дата през
месец юни 2016г., в гр. Перник, противозаконно е присвоил /предал на М.Е.М./
чужда /собственост на „*******“ ЕООД, гр. С./ движима вещ /1бр. лек автомобил
марка/модел „Джип Гранд Чероки“ с peг.
№ ***/, на стойност 5690.00 лева, която е владеел /въз основа на сключен
договор за лизинг № 3310/13.10.2015г./-престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
Представителят на държавното обвинение го поддържа, като счита че е безспорно
доказано от събрания в наказателното производство доказателствен
материал,и предлага наказание между шест
и дванадесет месеца лишаване от свобода,с приложението на чл.66 ал.1 от НК,като
следва да бъде отчетено липсващо предходно осъждане,както и че подсъдимият е
изплатил по-голямата част от лизинговата стойност на автомобила.
От защитника на подсъдимия –адв.В.
се пледира алтернативно:за постановяване на присъда,с която подсъдимият да бъде
признат за невиновен, тъй като счита,че правоотношенията,предмет на
наказателното производство са били граждански по своя характер,а при условие,че
подсъдимият бъде признат за виновен,се солидаризира с предложеното от прокурора
наказание.
Подсъдимият се признава за виновен,съжалява за
извършеното ,дава обяснения.
Пернишкият районен съд,след като обсъди събраните по
делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,както и доводите на
страните,намира за установено следното:
Производството по делото е по реда на глава 27-ма,в хипотезата на чл.371
т.1 от НПК.
Подсъдимият Н.Г.С. с ЕГН: **********, е роден на ***г***,
с настоящ и постоянен адрес:***, ***,****гражданство, с основно образование,
разведен, неосъждан, длъжност и месторабота - „шофьор“ към фирма „Г. ***.
Н.Г.С. желаел
да придобие лек автомобил за лична употреба и
във връзка с това, взел решение да стори горното посредством договор за
лизинг, като условията на „*******“ ЕООД, гр. С., му харесали.
На дата 13.10.2015г., в гр. С., Подсъдимият сключил
договор за лизинг № 3310,а Лизингодател било „*******“
ЕООД, гр. С., като условията на договора предвиждали търговецът да придобие лек
автомобил марка/модел „Джип Гранд Чероки“ с per. № ***, който да предостави за ползване /съобразно
обичайното му предназначение/ на подсъдимия срещу заплащане на ежемесечн*******ови вноски.
Договорът
предвиждал, че лизингополучателят следва да заплаща
вноските в продължение на 24 месеца /през което време можел свободно да ползва
лекия автомобил/, като след заплащането на последната такава разполагал с
правото да придобие лизингованата вещ срещу заплащане
на остатъчна стойност на автомобила в размер на 202 евро.
До евентуалното придобиване на автомобила от Неделков
обаче, същият оставал изключителна собственост на лизингодателя,
като в договора изрично била разписана клауза, че Н. С.нямал право да се разпорежда по какъвто и
да е начин с него, включително да не извършва действия по обременяването му с
ограничени вещни права или тежести, както и да не го предоставя като
обезпечение на трети лица, а също така и да не го преотстъпва за ползване на
трети лица без изрично предварително писмено съгласие на лизингодателя.
На същата дата -13.10.2015г. бил подписан и анекс към
горепосочения договор, с който били увеличени началната дължима вноска,
фактурната цена и общата лизингова цена, както и било въведено задължение за
обвиняемия да доплати три вноски за застраховка „Автокаско“.
На същата дата- 13.10.2015г. „*******“ ЕООД, гр. С.,
придобило процесния лек автомобил марка/модел „Джип
Гранд Чероки“ с peгистрационен
№ *** ,и отново на същата дата, го
предоставило, съобразно така сключения договор, на Н.С..
В тази връзка
бил изготвен и подписан съответен предавателно - приемателен протокол.
Самият С. платил уговорената първоначална вноска.
След горните събития подсъдимият започнал да ползва
лекия автомобил, а така също и да заплаща дължимите се ежемесечн*******ови вноски.
На 10.03.2016г. обаче, Н.С. бил освободен от
работната позиция, която заемал до момента, което го поставило в силно
затруднено положение да продължи да обслужва така сключения от него договор за
лизинг.
Той платил и още две лизингови вноски, но след
10.06.2016г. преустановил каквито и да е плащания по договора.
Сумарно Н.С.
заплатил първоначалната вноска, както и още 7 ежемесечни вноски от общо
дължимите 24 такива.
Поради това
той се оказал в нарушение и просрочие по договора, съответно
не можел да се възползва от уговорената възможност да придобие автомобила след
цялостното изплащане на съответните вноски и остатъчната му стойност.
Поради горните обстоятелства лекият автомобил останал
изключителна собственост на „*******“ ЕООД, а С. бил длъжен незабавно да предаде
вещта на лизингодателя предвид невъзможността си да
изпълни в цялост уговорените договорни задължения.
Въпреки горното Н.С. решил да не връща описаната движима вещ.
Понеже същият възнамерявал да потърси работа в
чужбина той намислил да прехвърли автомобила на трето лице /въпреки че му било
известно, че по този начин се разпорежда с вещта в противоречие с договора и
без автомобилът да му е прехвърлен на самия него, както и че липсва каквото и
да е съгласие на лизингодателя за подобни действия/.
В
тази връзка той потърсил съдействие от свой приятел - свидетелят Л.П.Л..
Последният го свързал с друг свой познат
- М.Е.М. /който бил убит от неизвестно лице в края на лятото на 2016г./, който
проявил интерес към такава кола.
В тази връзка Л.Л.организирал среща между подсъдимия и Митко Митков, която се провела на
неустановена дата през месец юни 2016г. пред дома на С.,***.
В
хода на тази среща Н.С. се договорил с М.М.да му предаде
лизинговия лек автомобил,като уговорката им включвала М.да продължи вместо С.
изплащането на лизинговите вноски към „*******“ ЕООД, гр. С., като ползва като
свой лекия автомобил, а след цялостното изплащане на дължимите вноски да даде
на С. или частта от парите, която той
вече бил платил, или да му даде друг автомобил в замяна.
След като двамата се договорили за горното
Н.С. предал на М.М.лекия автомобил марка/модел „Джип
Гранд Чероки“ заедно с ключовете и всички налични у
него документи.
Същото подсъдимият извършил,макар да бил
наясно с факта, че автомобилът не е негов, че не е изплатена цената му, че с
това свое действие извършва разпореждане с автомобила /включително и в разрез с
изричната забрана, уредена в лизинговия договор/, че липсва съгласие на „*******“
ЕООД, гр. С., както и че с това си действие, на практика, лишава окончателно
собственика от вещта му.
М.М.взел колата със себе
си, а малко след това Н.С. заминал за Кралство Испания.
М.М.не платил никакв*******ови вноски на „*******“ ЕООД, гр. С., а когато свидетелят Д.Е.С./управител на „*****“ ЕООД, гр. С., и
нает от лизингодателя за оказване на съдействие по
изясняване на ситуацията и откриване местонахождението на автомобила/ потърсил подсъдимия/към
месец октомври 2016г./ майка му /Е.И./ отказала да предостави негови координати
/твърдейки, че същият няма телефонен номер, на който може да бъде открит, а се
свързва с нея от улични телефони/.
На следващия
ден тя се обадила на свидетелят Д.С.,
като му посочила, че синът й е заръчал да предаде, че не трябва да се тревожат
за автомобила, който е на сигурно място на паркинг в гр. С..
По-нататъшен контакт бил категорично отказан от
подсъдимия.
В тази връзка „*******“ ЕООД, гр. С., прекратило
едностранно договора поради продължителното му виновно неизпълнение от Н.С..
И до настоящия момент лекият автомобил не бил открит
въпреки обявяването му за общодържавно издирване.
В хода на разследването по досъдебното производство е
била назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза, видно от заключението
на която стойността към месец юни 2016г. на лек автомобил марка/модел „Джип
Гранд Чероки“ е била 5690.00 лева.
Съдът възприема фактическата обстановка след анализ
на внесените данни в процеса чрез следните доказателствени
средства и доказателства:обясненията на подсъдимия,дадени в хода на съдебното
следствие,и в хипотезата на чл.373 ал.1 от НПК , доказателствения
материал по ДП № 816/2018г.по описа на Първо РУ ОД МВР Перник:Протоколи за
разпити на свидетели /л. 46 - 48, 50, 119, 123 и 126 от досъдебното
производство/; заверени копия на договор за лизинг № 3310 /л. 16 - 19 и 58 от
досъдебното производство/; заверени копия на анекс към договор за лизинг /л. 20
и 59/; заверено копие на Свидетелство за регистрация Част I /л. 21/; заверено
копие на предавателно - приемателен протокол /л. 22/; справка за изплатени суми
по договор за лизинг /л. 25/; справка за изплатени суми и задължения /л. 26/;
копия на нотариална покана и разписка за връчването й /л. 27 - 29/; протокол за
доброволно предаване /л. 56/; заверени копия на справки, приходен касов ордер и
фактури /л. 57, 60 - 73/; писма от Център за градска мобилност към Столична
община /л. 76 и 154/; писма и писмени справки от Столична община /л. 79 - 80 и
132 - 136/; писмо и справка от ТП на НОИ С. — град /л. 83 - 85/; заверено копие
на вносна бележка /л. 118/; докладни записки /л. 128 и 192/; писмен отговор от
Отдел „Пътна полиция“ към СДВР /л. 130/; заверени копия на изготвени ДНК -
експертиза и съдебномедицинска експертиза на труп /л. 141 - 149/; писмо от
Кметство с. Расник, общ. Перник /л. 151/; писмена справка от Сектор „Пътна
полиция“ към ОД МВР - гр. Перник /л. 180/; съдебно - оценъчна експертиза /л.
184 - 186/; справка съдимост , справка от УИС на ПРБ /л. 203/.
От анализа на горепосочените доказателствени
средства и доказателства, преценявани в съвкупност и взаимна връзка съдът счита
за единствено възможен правния извод,че с деянието си подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на чл.206 ал.1 от НК.
Обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост върху движими
вещи.
Обсебването е уредено в разпоредбата на чл. 206 от НК, като ал.1 от текста го определя, като противозаконно присвояване на чужда
движима вещ, която деецът владее или пази.
Непосредствен обект на престъплението обсебване е
движима вещ, при това чужда.
От обективна страна следва да се установи, че веща се
намира във владение на дееца, като е важно да се установи точно какви действия
може да осъществява с нея.
Изпълнителното
деяние се осъществява, чрез акт на противозаконно юридическо или фактическо
разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд интерес.
Обсебването е резултатно престъпление, то се счита за
довършено с общественото засягане на възможността собственика на веща да се
разпорежда с нея.
А това е последица от акта на имущественото
разпореждане.
От друга страна обсебването е престъпление, което се
извършва само с пряк умисъл.
Интелектуалният момент на умисъла за обсебване
включва съзнание у дееца за това, че предметът на престъплението е чужда
движима вещ, че той я владее/в настоящия казус/ или пази на правно основание и
че му е позволено да върши определени действия с нея.
Във волево отношение деецът има за цел да се
разпореди с предмета на престъплението в свой или в чужд интерес.
Видно от материалите по делото престъплението е съставомерно по следните съображения:
Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в
разпореждане от страна на подсъдимия с движимата вещ – гореописаното моторно
превозно средство,собственост на „*******“ ЕООД,гр.С.,като със своя собствена.
В случая инкриминираната вещ се е намирал у
подсъдимия на правно основание – владението е въз основа на договор за лизинг
№3310/13.10.2015г.
Изпълнителното деяние е било довършено с предаването
на лекия автомобил на посочено лице,а с това поведение подсъдимия демонстрира
отношението си към веща като негова собствена.
Налице е и интелектуалния момент на умисъл за
обсебване, тъй като деецът, в случая подсъдимият е съзнавал, че владее вещта с
конкретна цел,на конкретно основание, но въпреки това се е разпоредил с нея,а собственикът на вещта –посоченото Юридическо
лице след тези действия на подсъдимия не би могло да упражнява правото си на
собственост над въпросната движима вещ.
Налице е противозаконно фактическо разпореждане с
предоставени вещи ( в случая пари), което покрива в пълна степен състава на
престъплението по чл. 206, ал.1 от обективна страна.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк
умисъл като форма и вид на вината –съзнавал е обществено опасния характер на
деянието,предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и ги е
искал.
Причини за извършване на
престъплението-стремеж към противозаконно обогатяване.
Смекчаващи отговорността обстоятелства : не е
осъждан, липсват данни за други наказателни производства, водени срещу
подсъдимия/видно от последния горепосочен документ от визирания доказателствен материал/, дава обяснения в съдебното
следствие,признава се за виновен,по-голямата част от стойността на вещта,
според представителят на държавното обвинение,е заплатена,които обстоятелства
съдът ги преценява като многобройни,по смисъла на чл.55 от НК,при което и
кумулативно, и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко.
Отегчаващи отговорността обстоятелства- съдът не
констатира, при съобразяване с разпоредбата на чл.56 от НК.
Съдът
счита за неоснователен първия инвокиран алтернативен довод на защитата, тъй като
факта,че в друг съдебен район е постановяване прекратяване на наказателното
производство,впоследствие отменен съдебен акт от въззивна
инстанция и връщане на делото на доразследване ,не обосновава липсващ позитивен
извод за осъществяване на вменения
наказателен състав,а наличието на гражданско правни отношения,съвсем не
изключват и осъществен наказателен състав,още повече,че именно на посочено
гражданско правоотношение подсъдимият е владеел в началния период процесната движима вещ.
Съдът
,като отчита обществена опасност на деяние,на дееца,целите на наказанието,установени
в чл.36 от НК, многобройните смекчаващи обстоятелства, на основание чл. 206 ал.1, вр. чл.54, вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК, определя и налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6/шест/
месеца.
Същевременно съдът счита,че са налице материално
правните предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК ,във връзка с чисто
съдебно минало,както и с оглед постигане целите на наказанието и поправяне на
подсъдимия,не е необходимо ефективно изтърпяване,поради което постановява отлага
изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Във
връзка с изхода на делото и основание
чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият,следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД
на МВР – гр. Перник сумата 72,44лева /седемдесет и два лева и 44 ст./,
представляваща направени разноски в досъдебното производство за експертизи.
Водим
от гореизложеното,съдът постанови диспозитива си.
Председател :/п/
Вярно с
оригинала,
ИГ