Определение по дело №99/2013 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предмет на настоящото производство е иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ за установяване съществуване на вземане за главница в размер на 27 638, 29лв. и на договорни лихви в размер на 9 058, 65лв. за периода 30.07.2013г. - 04.08.2014г. Претендира се и осъждане на ответника да заплати направените разноски в заповедното производство.

В ИМ се излагат твърдения, че с договор за банков кредит в национална валута № 9 от 19.10.2004 г., сключен между [фирма], чийто правоприемник е ищецът [фирма] и К. А. Щ. е била предоставена на последния сумата от 80 000 лева, с уговорен краен срок за погасяване 18.10.2011 г.

Твърди се, че на 18.05.2009 г. същите страни са подписали анекс № 1, с който е ангажирана и солидарната отговорност на М. Г. Щ., определен е остатъчният размер на кредита – 36 723 лева и е променен срокът за погасяването му на 18.10.2016 г. Сочи се, че с нов анекс № 2 от 03.08.2011 г. е определена дължимата сума по договора, а именно в размер на 29 524,59 лева и е определена нова крайна дата на погасяване на задължението 18.10.2021 г. със съответен приет нов погасителен план на същото.

Нов анекс № 3 е сключен на 18.12.2012 г., с който са уговорени нови лихви върху дължимата главница и е привлечена солидарната отговорност по договора на М. Г. Щ. и ЕТ “Щ. – АДЩ – А. Щ., К. Щ.”.

Банката твърди, че предсрочната изискуменост на задължението е настъпила на 29.01.2014 г., че е уведомила ответниците за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, с уведомления връчени на 22.07.2014 г., както и, че поради неиздължаване на задължението по договора за банков креди е инициирала заповедно производство. Твърди, че е образувано ч. гр. дело № 745/2014 г. по описа на РС – Разлог, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение, за главница в размер на 27 638, 29 лв., за лихви за периода 30.07.2013 г. - 04.08.2014 г. в размер на 9 058,65 лв. и за съответно направени разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.

Отговор на ИМ е депозиран от ответниците М. Щ. и К. Щ.. Твърдят, че не са подписвали анекса от 03.08.2011 г. и от 18.12.2012 г. В този смисъл правят правоизключващо възражение за това, че същите са сключени при липса на съгласие, от тяхна страна, което ги прави нищожни по смисъла на чл.26, ал.2 пред. второ от ЗЗД. Твърдят, че не са получили суми по договора за банков кредит.

Ответникът ЕТ “Щ. – АДЩ – А. Щ., К. Щ.” не е депозирал отговор на исковата молба.

Към доказателствения материал са приобщени заключенията на съдебно - счетоводна експертиза и съдебно - графологична експертиза.

Окръжният съд, след като направи анализ на доказателствата по отделно и в съвкупност, установи следното от фактическа страна :

На 19.10.2004г. е бил сключен договор за кредит в национална валута №9 между Банка [фирма], чийто правоприемник е [фирма] и К. А. Щ. с предмет на договора предоставяне от банката на кредитополучателя на кредит в размер на 80 000лв. Уговорено е заплащане от кредитополучателя на възнаградителна годишна лихва в размер на 14,30% и краен срок за издължаване на кредита 18.10.2011г. Договорени са били и условия, при които банката има право да обяви пълния размер на кредита за предсрочно изискуем в това число и на вноските с ненастъпил падеж - чл. 18 от договора. Договорът е подписан от договарящите страни по него. В отговора на ИМ ответникът К. Щ. оспори, че подписът положен в същия е негов, но това му фактическо твърдение не беше доказано. Видно е от категоричното заключение на съдебно - почерковата (графическа) експертиза, че подписът за кредитополучател в договор за кредит в национална валута №9 от 19.10.2004г. е изписан от К. А. Щ..

Анекс №1 към същия договор за банков кредит е бил подписан на 18.05.2009г. между [фирма] като кредитор и К. А. Щ. като кредитополучател и от М. Г. Щ. като солидарен длъжник и с него страните са се съгласили, че към тази дата непогасения размер на дълга 36 723лева и ще се погасява с анюитетни вноски до 18.10.2016г.

С последващ Анекс №2 от 03.08.2011г. към договор за кредит в национална валута №9/19.10.2004г. между [фирма] като кредитор, К. А. Щ. като кредитополучател и М. Г. Щ. като солидарен длъжник и новия солидарен длъжник ЕТ"Щ. - АДЩ - А. Щ., К. Щ." е договорено, че остатъкът от редовната главница по усвоения кредит е 28 727, 67лв., а неиздължената, просрочена и изискуема част от главницата е 311, 94лв., както и че начислената, просрочена и изискуема лихва е 322, 94лв.Уговорени са нови базов лихвен процент, надбавка към базов лихвен процент върху редовна и отделно върху просрочена главница. Удължен е и срокът за погасяване на кредита до 18.10.2021г. В отговора на ИМ ответникът К. Щ. оспори, че подписът положен в същия за физическото лице и за ЕТ е негов, но това му фактическо твърдение не беше доказано. Видно е от категоричното заключение на съдебно - почерковата (графическа) експертиза, че подписът за кредитополучател и солидарен длъжник 2 в горния анекс е изписан от К. А. Щ.. Заедно с изложеното, М. Щ. не доказа твърдението си, че не го е подписала, за което носи доказателствената тежест. Поради това съдът приема, че е установен фактът на подписването на Анекс №2 и от солидарния длъжник Щ.. След подписването на същия анекс на длъжниците по договора са връчени и общите условия на банката, при които предоставя ипотечни кредити на физически лица.

Подписан е бил и Анекс №3 от 18.12.2012г. към договор за кредит в национална валута №9/19.10.2004г., с който срокът за погасяване на кредита е продължен до 30.12.2021г. Уговорени са нови базов лихвен процент, надбавка към базов лихвен процент върху редовна и отделно върху просрочена главница. В отговора на ИМ ответникът К. Щ. оспори, че подписът положен в същия за физическото лице и за ЕТ е негов, но това му фактическо твърдение не беше доказано. Видно е от категоричното заключение на съдебно - почерковата (графическа) експертиза, че подписът за кредитополучател и солидарен длъжник 2 в горния анекс е изписан от К. А. Щ.. Заедно с изложеното, М. Щ. не доказа твърдението си, че не го е подписала, за което носи доказателствената тежест. Поради това съдът приема, че е установен фактът на подписването на Анекс №3 и от солидарния длъжник Щ..

Ищецът е уведомил длъжниците, че поради непогасяване в срок на падежирали вноски по договора за банков кредит и анексите към него е обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем и ги е поканил в 7 -дневен срок да погасят задължението си за главница в размер на 27 638, 29лв. и за лихви в размер на 8 697, 91лв.Уведомлението е връчено от тримата ответници на 22.07.2014г. чрез М. Щ..

Видно е от извлечение от счетоводните книги [фирма], че в тях фигурира задължение на клиента К. А. Щ. и на солидарните длъжници М. Щ. и ЕТ"Щ. - АДЩ - А. Щ., К. Щ." в размер на 36 696, 94лв., от които главница в размер на 27 638, 29лв. и договорна лихва в размер на 9 058, 65лв.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 06.08.2014г. банката е инициирала заповедно производство срещу солидарните длъжници К. А. Щ., М. Щ. и ЕТ"Щ. - АДЩ - А. Щ., К. Щ."- [населено място], в което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №3227 от 07.08.2014г. и разпореждане №3226 от 07.08.2014г., с което е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Предмет на заповедта е сумата от 27 638, 29лв. представляваща главница - неиздължени суми по договора за банков кредит и анексите към него и договорна лихва в размер на 9 058, 65лв. за периода от 30.07.2013г. до 04.08.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.08.2014г. до окончателното изплащане на задължението.

Ответниците са депозирали в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК възражения срещу заповедта за изпълнение, а банката в указания й от съда 1 месечен срок е предявила установителния иск за установяване на вземанията си по заповедта.

От приетото заключение на съдебно - счетоводната експертиза е видно, че процесният кредит е усвоен, а движението на сметка № 75271040411928 на клиент К. А. Щ. в лева сочи, че към 03.08.2011 г. (датата на сключване на Анекс № 2) кредитополучателя дължи главница в размер на 29 039.61 лева и лихви в размер на 484.98 лева(482.38 лв.редовна + 2.60 лв.просрочена).

Установено е от вещото лице, че за периода от 03.08.2011г. до 18.12.2012 г. К. Щ. е погасил главница в размер на 1 086.30 лв., редовна лихва в размер на 2 482.26 лв., наказателна лихва по т.4.2. - 21.43 лв. и по т.4.3. - 1 105.17 лв. Остатъкът на задължението по Анекс № 2 към договора е в размер на 31 953.36 лева, от които главница - 28 438.29 лева и лихви -3 515.07 лв.(редовна лихва - 2 071.54 лева, наказателна лихва по т.4.2. -677.28 лв. и наказателна лихва - 766.25 лв.).

На 18.12.2012 г. е сключен Анекс № 3 към договор за банков кредит в национална валута № 9/19.10.2004 г., с който се променя лихвения процент, формиран от Базисен лихвен процент на Банката(1,589%), плюс надбавка от 11.948%, или общо 13,537% годишно. Въз основа на това експертът е установи, че е определен следният погасителен план за главницата:

- 1 погасителна вноска - 500 лв. на 30.12.2012 г.;

- 11 пог.вноски - 50 лв. от 30.01.2013 г. до 30.11.2013 г.;

- 24 пог.вноски - 200 лв. от 30.12. 2013 г. до 30.11,2015 г.;

- 67 пог.вноски - 300 лв. от 30.12.2015 г. до 30.06.2021 г.;

- 5 пог.вноски--400 лв. от 30.07.2021 г. до 30.11.2021 г.;

- 1 пог.вноска - 488,29 лв. на 30.12.2021 г.

Погасителният план за реструктурираната лихва в размер на 3 515.07 лв. е следният:

- 18 пог.вноски - 55 лв. от 30.12.2012 г. до 30.05.2014 г.;

- 3 пог.вноски - 100 лв. от 30.06.2014 г. до 30.08.2014 г.;

- 3 пог.вноски - 200 лв. от 30.09.2014 г. до 30.11.2014 г.;

- 1 пог.вноска - 1625,07 лв. на 30.12.2014 г.

Експертът заключава, че съгласно счетоводните извлечения на [фирма] за дължими лихви се вижда, че на 29.01.2014г. кредитът на К. Щ. е обявен за предсрочно изискуем.

Към 05.08.2014 г. общият размер на задължението на К. Щ., като кредитополучател и на солидарните длъжници М. Щ. и ЕТ „Щ. - АДЩ - А. Щ., К. Щ." - [населено място] по процесния договор и анексите към него е 36 696.94 лева, представляващи:

- главница - 27 638.29 лева;

- редовна лихва за периода от 30.07.2013 г. - 29.01.2014 г. - 2 120.26 лева;

- реструктурирана лихва от 30.07.2013 г. - 29.01.2014 г. - 3 130.07 лева;

- наказателна лихва за периода от 30.07.2013 г. - 04.08.2014 г. - 3315.44 лева;

- наказателна лихва за периода от 17.09.2013 г. - 04.08.2014 г.- 492.88 лева;

Констатирал е, че последното плащане по погасителните вноски е извършено на 17.09.2013г. като е погасена вноска с падеж 30.06.2013 г. От 30.07.2013 г. до 29.01.2014 г.(датата на предсрочна изискуемост) има 6 непогасени месечни вноски. Установил е, че след сключване на Анекс № 3 към договора има нередовно обслужване на кредита като за просрочието са начислявани наказателни лихви посочени в таблица № 7 и № 8 от писменото заключение.

В с.з вещото лице пояснява, че където е използвала понятито "редовна лихва" е имала предвид договорна лихва.

Въз основа на изложените факти, съдът приема следните правни изводи :

Искът, предмет на разглеждане в настоящото производство е допустим, тъй като е предявен в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК от заявителя в заповедното производство против солидарно задължените длъжници, депозирали възражение срещу заповедта за изпълнение по чл 417 от ГПК.

По основателността на иска с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ :

Категорично се установи в казуса, че между ищеца и ответника К. Щ. е възникнала договорна обвързаност по силата на сключен договор за банков кредит от 19.10.2004г., по който банката му е предоставила кредит в размер на 80 000 лева. От експертното заключение се установи, че банката е изпълнила своевременно и при условията на договора задължението си да предостави на кредитополучателя цялата сума по договора, която е усвоена от него. Този извод е направен от експерта въз основа на проверка на клиентската сметка на Щ. в банката. Заедно с това в подписаните анекси след основния договор, той е декларирал, че усвоеният размер на кредита е 80 000лв. и на тази база е приел, какъв е дължимия остатък за връщане на банката. От своя страна ответникът не представи доказателства, че не му е предоставена сумата предмет на договора за банков кредит, който е реален договор. Поради което, горният извод за изправност на банката в процесното правоотношение не се разколебава.

Видно е от сключените три анекса между банката, кредитополучателя и ответницата М. Щ. и ЕТ„Щ. - АДЩ - А. Щ., К. Щ." - [населено място], чрез законния му представител К. Щ., че последните двама са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя пред банката за цялото задължение по сключения договор за банков кредит, включително и при обявяването му за изцяло и предсрочно изискуемо. Както беше обсъдено във фактическата обстановка, недоказано остана възражението на М. Щ. и на К. Щ. като представител на ЕТ, че подписите положени в анексите не са техни. При тези обстоятелства неоснователно се явява правоизключващото им възражение, че анексите са нищожни, поради липса на съгласие от тяхна страна. В този контекст е безспорно наличието на материално правна легитимация на страните.

Съдът счита, че доказателствата в делото установяват, че банката е упражнила по надлежния ред правото си да трансформира кредита в предсрочно изискуем. От заключението на вещото лице е видно, че последното плащане по договора е направено на 17.09.2013г. като е погасена вноска с падеж 30.06.2013 г. и от 30.07.2013 г. до 29.01.2014 г. има 6 непогасени месечни вноски. Предвид това, след датата на последното внасяне на вноска, ответниците са допуснали неизпълнение на договора, обуславящо правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, съгласно чл. 18, т.1 от договора за кредит, &2 от анекс № 2 и анекс №3 във вр. с чл. 29, т.3 от Общите условия на банката за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, според които изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да било уведомяване или волеизявление на кредитополучателя при непогасяване в срок от него на всяко изискуемо задължение за заплащане на главница и/или лихва. Съгласно т.18 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4 / 2013 г., ОСГТК в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В случая банката е превърнала кредита в изцяло предсрочно изискуем със записване на това обстоятелство в счетоводните си книги на 29.01.2014г., както посочи експертът изготвил съдебно - счетоводната експертиза. Тя е обявила на тримата длъжници това обстоятелство с изпращането на уведомление за предсрочна изискуемост, получено от тях на 21.07.2014г. , т.е. преди депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

С оглед на изложените доводи, съдът счита, че вземането на банката, основано на допуснато от ответниците неизпълнение на договор за банков кредит и сключените към него три анекса е установено по основание, съдържащо се в нормата на чл. 430 от ТЗ, съгласно която заемателят се задължава да върне отпуснатата му от банката парична сума след изтичане на срока, в случая - с обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 29.01.2014г., поради преустановяване на плащанията.

Съдът счита, че искът е доказан и по размер с оглед дадените констатиции и изводи от вещото лице, изпълнило съдебно - икономическа експертиза, която е компетентна, пълна и неоспорена от страните. Видно е от същата, че размерът на дължимата главница възлиза на 27 638.29 лева, на договорната лихва за периода от 30.07.2013 г. - 29.01.2014 г. е 2 120.26 лева, на реструктурираната лихва от 30.07.2013 г. - 29.01.2014 г. е 3 130.07 лева, на наказателна лихва по договора за периода от 30.07.2013 г. - 04.08.2014 г. 3315.44 лева и наказателна лихва по договора за периода от 17.09.2013 г. - 04.08.2014 г.- 492.88 лева.

Тези констатации се покриват напълно със сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК №3227 от 07.08.2014г. и изпълнителен лист от същата дата, както и със сумите предмет на настоящата установителна претенция. Поради това искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Безспорно е, че отговорността на ответниците е солидарна, тъй като така е уговорена в анексите, а съгласно чл.121 от ЗЗД солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена.

Вземането за заявените разноски в заповедното производство не се включва в предмета на делото по установителния иск по чл. 422, ал.1 от ГПК, поради което с оглед основателността на последния, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноските в заповедното производство за платена държавна такса в размер на 733, 94лв. и 490, 18лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат и направените разноски в исковото производство в пълен размер, за които има доказателства, че са направени, а именно 733, 94лв. заплатена държавна такса и 300лв. за възнаграждение на вещо лице. Останалите разноски, описани в представения списък по чл. 80 от ГПК, не са доказани.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че остана недоказано оспорването по реда на чл. 193 от ГПК на съдържанието на извлечението от счетоводните книги за задълженията по договор за банков кредит в национална валута №9 от 19.10.2004г. и анексите към него, съставено на 05.08.2014г. от ищеца.

Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. А. Щ., ЕГН [ЕГН] с адрес в [населено място], ул."Ив.В." №14,вх.А - кредитополучател, М. Г. Щ., ЕГН [ЕГН] с адрес в [населено място], ул."Ив.В." №14, вх. А - солидарен длъжник и ЕТ„Щ. - АДЩ - А. Щ., К. Щ." със седалище и адрес на управление в [населено място], ул."Ив. В." №14, вх.А, представляван от собственика К. А. Щ. - солидарен длъжник, че дължат солидарно на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], район В., пл."Св. Н." №7, представлявано от изпълнителните си директори А. К. и Л. К. Х. главница в размер на 27 638, 29(двадесет и седем хиляди шестотин тридесет и осем лева и двадесет и девет стотинки)лв. по договор за банков кредит №9 от 19.10.2004г. и анекси №1/18.05.2009г., анекс №2/03.08.2011г. и анекс №3/18.12.2012г., договорни лихви от 30.07.2013г. до 04.08.2014г. в размер на 9 058, 65(девет хиляди петдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки)лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК №3227 от 07.08.2014г. и изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д.№745/2014г. по описа на РС-Разлог.

ОСЪЖДА К. А. Щ., ЕГН [ЕГН] с адрес в [населено място], ул."Ив.В." №14, вх.А- кредитополучател, М. Г. Щ., ЕГН [ЕГН] с адрес в [населено място], ул."Ив.В." №14, вх.А - солидарен длъжник и ЕТ„Щ. - АДЩ - А. Щ., К. Щ." със седалище и адрес на управление в [населено място], ул."Ив. В." №14, вх.А, представляван от собственика К. А. Щ. да заплатят солидарно на [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление в [населено място], район В., пл."Св. Н." №7 , представлявано от изпълнителните си директори А. К. и Л. К. Х. разноските в заповедното производство за платена държавна такса в размер на 733, 94(седемстотин тридесет и три лева и деветдесет и четири стотинки)лв. и 490, 18(четиристотин и деветдесет лева и осемнадесет стотинки) лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА К. А. Щ., ЕГН [ЕГН] с адрес в [населено място], ул."Ив. В." №14, вх.А- кредитополучател, М. Г. Щ., ЕГН [ЕГН] с адрес в [населено място], ул."Ив. В." №14, вх.А - солидарен длъжник и ЕТ„Щ. - АДЩ - А. Щ., К. Щ." със седалище и адрес на управление в [населено място], ул."Ив.В." №14, вх. А, представляван от собственика К. А. Щ. да заплатят солидарно на [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление в [населено място], район В., пл."Св. Н." №7 , представлявано от изпълнителните си директори А. К. и Л. К. Х. сторените разноски в настоящото производство в размер на 1 033, 94(хиляда тридесет и три лева и деветдесет и четири)лв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :