Определение по дело №387/2018 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 505
Дата: 16 август 2018 г.
Съдия: Диана Вълева Джамбазова
Дело: 20183000500387
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 505/16.8.2018г.

 

гр.Варна

 

         Варненският апелативен съд, гражданско отделение - втори състав, на шестнадесети август, две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                             ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                           ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова ч.гр.д. № 387 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба, подадена от процесуалния представител на КПКОНПИ против определение № 384/15.05.2018 г., с което е прекратено производството по гр.дело № 68/2018 г. на Окръжен съд – Разград по иска, предявен против Н.А.А. и Р.С.Х.,*** за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност в размер на  132 930,63 лв., по реда на чл.74, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна.

В подаден писмен отговор ответниците оспорват частната жалба и изразяват становище за правилност на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Не се спори по делото, установява се от приложените писмени доказателства, че на 25.ХІ.2015 г. с вх.№УВ-2349 в КПКОНПИ е постъпило уведомление от РП Разград за привличане на Н.А. като обвиняема по ДП№ЗМ-В-306/2014 г. по обвинение за престъпление - по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК; - по чл.212, ал.1 НК ; - по чл.313, ал.1, във вр. с ч.26, ал.1 НК, попадащи в обхвата на чл.22, ал.1, т.22 от ЗОПДНПИ /отм./. С протокол №ТД 04ВА/УВ-21275/3.ХІІ.2015 г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника, а искането на Комисията е внесено за разглеждане в РОС по молба за допускане на обезпечение, предмет на ч.гр.д. №317/2017 г. на 16.ІІІ.2017 г.

Проверката чл. 21 и сл. от ЗОПДНПИ /отм./ започва въз основа на уведомление на прокурора, че съответното лице е привлечено като обвиняем за престъпление от кръга на изброените в чл. 22, ал.1 от Закона. Съгласно чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ проверката следва да се осъществи в срок до една година, с възможност за еднократно удължаване с още 6 месеца въз основа на мотивиран доклад на директора на ТД. Следователно, максималната продължителност на проверка по чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ е една година и шест месеца.

Правилен е извода на съда за преклузивния характер на срока по чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, което следва и от императивния начин на  изрично предвиденото му удължаване с решение на компетентен орган - Комисията. Разглеждането на този срок като преклузивен е обосновано и от факта, че обект на проверката е имуществото на дадено лице, т.е. частната собственост, прогласена с разпоредбата на чл. 17, ал.1 от Конституцията на РБ за неприкосновена. Именно с оглед неприкосновеността на обекта на проверката законодателят е снабдил Комисията с неограничени правомощия за установяване източниците за придобиване на тази собственост, но изрично е регламентирал времето (сроковете), в които те да бъдат осъществени. Извод за преклузивния характер на срока следва и от трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и на чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към нея, съгласно която всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица следва да отговаря на три критерия – законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност. Ако се приеме, че срокът на проверката не е преклузивен, а инструктивен, би се стигнало до нарушаване на критериите за законоустановеност и пропорционалност, тъй като Комисията би могла неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия и извън законоустановения разумен срок да въздейства неблагоприятно на правната сфера на проверяваното лице / решение № 323/18.01.2018 г. по гр.д.№ 5291/2016 г. на ІV г.о. на ВКС/.

          Дори за начало на проверката  по чл. 21 и сл. от ЗОПДНПИ /отм./ да се приеме датата на Протокол №ТД 04ВА/УВ-21275/3.ХІІ.2015 г. за започване на проверка, а не датата на получаване на уведомлението в КОНПИ, предвид факта, че липсват доказателства за удължаването му, тя е следвало  да приключи до 3.ХІІ.2016 г. Тъй като проверката е продължила до края на 2017 г., а Комисията е внесла искане за обезпечаване на бъдещия иск срещу ответниците едва на 20.ХІІ..2017 г. и решение за внасяне на искане по чл. 74 от закона на 14.ІІІ. 2018 г. Правилен е извода на съда, че правото на държавата за отнемане имуществото на проверяваното лице е преклудирано, респ. правомощията на КОНПИ спрямо ответниците по делото са преклудирани към датата на вземане на решение от Комисията за предявяване на иска и към датата на внасяне на искането в съда. Тъй като предявеният иск е недопустим, правилно производството по делото е прекратено, поради което обжалваноно определение следва да бъде потвърдено.

         По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 384/15.05.2018 г., с което е прекратено производството по гр.дело № 68/2018 г. на Окръжен съд – Разград.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                           /с.о.м./

 

                                                                                    

                                                                                     2.