Определение по дело №2022/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4095
Дата: 27 октомври 2023 г. (в сила от 27 октомври 2023 г.)
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20233100502022
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4095
гр. Варна, 27.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов

мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100502022 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 19.06.2023г., уточнена с М.лба от
30.06.2023г., подадени от Т. К. Т., ЕГН**********, срещу Решение
№2023/07.06.2023г. по гр. д. №15431 за 2021г. на ВРС, 39-ти състав, с което
са отхвърлени исковете на Т. Т., с правно основание чл.439 от ГПК, както
следва:
- срещу В. Н. Ф., ЕГН**********, за установяване недължиМ.стта на
сумата в общ размер на 3 600 лв. по изп. лист № 1668/17.02.2017г., издаден в
производството по гр.д. № 4545/2005г. на Районен съд - Варна, обективиращ
съдебно - деловодни разноски, въз основа на който е образувано изп. дело №
20218940400434 по описа на ЧСИ Ивета - Луис Ернандес, поради изтичане на
давностния срок за принудителното й събиране;
- срещу В. Н. Ф., ЕГН********** и Е. И. М.-Ф. от гр. Д., 0..............., Г.,
ул.Т. №14, за установяване недължиМ.стта на сумата в общ размер на 1 600
лв. по изп. лист № 1669/17.02.2017г., издаден в производството по гр.д. №
4545/2005г. на Районен съд - Варна, обективиращ съдебно - деловодни
разноски, въз основа на който е образувано изп. дело № 20218940400434 по
описа на ЧСИ Ивета - Луис Ернандес, поради изтичане на давностния срок за
принудителното й събиране;
- срещу В. Н. Ф., ЕГН********** и Е. И. М.-Ф. от гр. Д., 0..............., Г.,
ул.Т. №14 за установяване недължиМ.стта на сумата в общ размер на 800
лв. по изп. лист № 2051/22.05.2020г., издаден в производството по гр.д. №
4545/2005г. на Районен съд - Варна, обективиращ съдебно - деловодни
разноски, въз основа на който е образувано изп. дело № 20218940400434 по
1
описа на ЧСИ Ивета - Луис Ернандес, поради изтичане на давностния срок за
принудителното й събиране;
и като резултат е осъден Т. Т. за разноски пред ВРС.

Подадена е също и въззивна жалба от 03.08.2023г. на Т. К. Т.,
ЕГН**********, срещу Решение №2762/25.07.2023г. по гр. д. №15431 за
2021г. на ВРС, 39-ти състав, с което е отхвърлена М.лба от 16.06.2023г. на Т.
Т. за допълване на решение №2030/07.06.2023г. по гр. д. №15431 за 2021г. по
описа на Варненски Районен Съд, 39-ти състав, чрез произнасяне по
предявения иск за присъждане на обезщетение за вреди в размер на общо
40 000лв., на осн. чл.250 от ГПК.

Подадена е също и въззивна жалба от 03.08.2023г. на Т. К. Т.,
ЕГН**********, срещу Решение №2761/25.07.2023г. по гр. д. №15431 за
2021г. на ВРС, 39-ти състав, с което е отхвърлена М.лба от 16.06.2023г. на Т.
Т. за поправка на очевидни фактически грешки в постановеното по делото
решение №2030/07.06.2023г., на стр.2 и стр.4-6 от него, на осн. чл.247 от
ГПК.

Във въззивната жалба срещу основното решение и уточняващата М.лба
към нея се твърди, че решението на ВРС е неправилно. Изводът за неизтекла
давност за задълженията на Т., в т.ч. по изп. лист № 1668/17.02.2017г., не е
М.тивиран и противоречи на приетото, че решението на ВОС, по което бил
издаден този изп. лист, е постановено на 14.08.2015г. Твърди се, че
проверката за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния
съд не влияе на съдбата на постановеното на 14.08.2015г. такова, с което са
приети разноските по спора за дворното място и втория етаж и от която дата
следва да се брои давността. С оглед на това се М.ли за цялостната отмяна на
основното решение на ВРС. Отделно се поддържа, че ВРС не е разгледал и
предявения в о.с.з. на 16.05.2023г. иск на Т. за осъждане на отв. Ф. за
обезщетение от 40 000лв., поради което се М.ли за изпращане на иска за
разглеждане от ВОС като първа инстанция, а при неуважване на искането – за
постановяване нищожност на договора на двамата ответници по делото с
адвоката им относно издаване на изп. лист от 22.05.2020г. и за осъждане на В.
Ф. за имуществени и неимуществени вреди от воденето на изп. дело за
сумите, които са погасени по давност.

Във въззивната жалба срещу решението по чл.250 от ГПК се твърди, че
ВРС не е разгледал предявения иск на Т. за осъждане на отв. В. Ф. за
обезщетение от 40 000лв., поради което се М.ли за отмяна решението на ВРС
за отказа да се произнесе по този иск.

Във въззивната жалба срещу решението по чл.227 от ГПК се твърди, че
неправилно ВРС е отказал да допусне поправки в решението му, посочени от
ищеца в М.лба с вх. при ВРС №45634/16.06.2023г., а същите, особено относно
2
началната дата на погасителната давност, са от съществено значение за
основателността на исковете по чл.439 ит ГПК за недължиМ.стта на сумите
по процесните изп. листи. Поради това М.ли за отмяна на решението на ВРС
за отказа да допусне сочените ОФГ.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият депозира отговори по
всички жалби, с които ги оспорва, а доводите в тях счита за необосновани.
Поддържа, че всички обжалвани решения са правилни и законосъобразни, за
което излага съображения. М.ли за потвърждаване на решенията и за
разноски пред ВОС.

По редовността и допустиМ.стта на жалбите: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбите са подадени в законовия
срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и
съдържат изискуемите за тяхната редовност реквизити, поради което делото
следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

По доказателствата: М.лбите за изискване на гр.д. №2060/2021г. на ВРС
и за прослушване от ВОС на звукозаписите от о.с.з. пред ВРС не са
обосновани с предпоставките по чл.266 от ГПК, поради което не М.гат да се
уважат. Освен това съобразно чл.151 ГПК звукозаписи се ползват саМ. по
М.лби за поправки на протоколи, в сроковете за това.
Други доказателствени искания не са отправени пред ВОС.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 19.12.2023г. от 09.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.

* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника за изискване на
гр.д. №2060/2021г. на ВРС и за прослушване от ВОС на звукозаписите от
о.с.з. пред ВРС.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
3
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възМ.жност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което М.же да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните М.гат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
М.гат да поискат и допълнителна информация на e-mail: mediation@vos.bg.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4