Решение по дело №383/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 224
Дата: 30 април 2019 г. (в сила от 4 юни 2019 г.)
Съдия: Иванела Атанасова Караджова
Дело: 20185500900383
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 31 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                             /30.04.                 2019 Година                   гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 25.03.                                                                                       2019 година

В   открито заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                               

СЕКРЕТАР:  Стойка Иванова

Като разгледа докладваното от съдията Караджова

Търг.д. № 383  по описа за 2018 година,

за да се произнесе съобрази:

 

          Производството е образувано по искова молба предявена от „Ф.И.А.“ ЕООД – гр. С., ул. ***, ЕИК *** против „В.“ ЕООД – с. К., общ. К., ул. ***, ЕИК *** с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК.

     

        Ищецът твърди, че на 05.04.2012г. Районен съд- К. издава изпълнителен лист по ч.г.д. № 1029/2012, с който В.Г.Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на ЦКБ АД сумата от 174,19 лева - главница; 29.24 лв. наказателна лихва за забава от 30.07.2011г. до 04.04.2012г. вкл. по договор за международна кредитна карта от 14.09.2009г. и законна лихва върху главницата от 04.04.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата 25.00 лева разноски по делото. Въз основа на издадения изпълнителен лист е подадена молба до СИС при PC-К. за образуване на изп. дело 2089/2012 по описа на съдебното изпълнение в PC-К.. В последствие, на 29.09.2012г, правото на парично вземане било прехвърлено чрез договор за цесия на ищеца - „Ф.И.А." ЕООД. По този начин дружеството станало титуляр по правото на вземане срещу длъжника В.Г.Г.. На основание чл. 99, ал.4 ЗЗД, длъжникът е получил уведомление за цесията на 24.10.12г.

       С молба до ДСИ и на основание чл. 429 ГПК ищецът „Ф.И.А.” ЕООД бил конституиран като взискател по изп.дело 2089/12 на мястото на „Централна кооперативна банка” АД. По този начин ищецът станал взискател по делото срещу длъжника В.Г.. В качеството си на взискател „Ф.И.А." предприело изпълнителни действия срещу длъжника. Въпреки това задължението към настоящия момент не е платено. Установено било, че длъжникът е едноличен собственик и управител на “В.“ ЕООД, ЕИК ***, с. К..

       По искане на ищеца, на основание чл. 517, ал.1 от ГПК, на 10.10.2018г. ДСИ ПРИ PC К. наложил запор върху дружествения дял на В.Г.Г., ЕГН ********** във „В. 2018", ЕИК ***, с. К., ул. „***, на което длъжникът е управител и едноличен собственик на капитала. Наложеният запор върху дружествения дял бил надлежно вписан в ТР при АВ по партида на ответника.

      Поради неизплащане на паричното задължение, по искане на ищеца, на 11.12.2018г. ДСИ ПРИ PC К. издал акт, с който на основание чл. 517, ал.4 от ГПК, овластил „Ф.И.А.“ ЕООД да предяви иск за прекратяването на „В. 2018“, ЕИК ***. Към 10.12.2018г. общия размер на непогасеното, оставащо парично задължение е 688,78 лева. Липсвало доброволно изпълнение на паричния дълг от страна на длъжника В.Г.Г., поради което ищецът  счита, че е налице фактическия състав на иска по чл. 517, ал.4 от ГПК.

        Моли съда на основание чл. 517, ал.4 от ГПК да постанови решение, с което да прекрати дружеството „В. 2018“ и да се впише това служебно в Търговския регистър при Агенция по вписванията.

Претендира разноските по делото, за които ищецът е представил  списък по чл. 80 от ГПК.

       Ответникът „В.“ ЕООД – с. К., общ. К., ул. ***, ЕИК *** редовно призован по чл.50 ал.2 ГПК не се явява и не взема становище по спора.

        Предявен е иск на основание чл. 517, ал.4 от ГПК.

        Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

В хода на производството се установи следното:На 05.04.2012г. по ч.г.д. № 1029/2012, по описа на Районен съд –К. е издаден изпълнителен лист,с който В.Г.Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на ЦКБ АД сумата от 174,19 лева - главница; 29.24 лв. наказателна лихва за забава от 30.07.2011 г. до 04.04.2012г. вкл. по договор за международна кредитна карта от 14.09.2009г. и законна лихва върху главницата от 04.04.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата 25.00 лева разноски по делото. Образувано е изп. дело 2089/2012 по описа на съдебното изпълнение в PC-К.. На 29.09.2012г, правото на парично вземане е прехвърлено чрез договор за цесия на ищеца - „Ф.И.А." ЕООД. По този начин дружеството става титуляр по правото на вземане срещу длъжника В.Г.Г.. На основание чл. 99, ал.4 ЗЗД, длъжникът е получил уведомление за цесията на 24.10.12г.

 С молба до ДСИ и на основание чл. 429 ГПК ищецът „Ф.И.А.” ЕООД е конституиран като взискател по изп.дело 2089/12 на мястото на „Централна кооперативна банка” АД. По този начин ищецът става взискател по делото срещу длъжника В.Г.. Не са представени доказателства по делото задължението да  е платено. Длъжникът е едноличен собственик и управител на “В.“ ЕООД, ЕИК ***, с. К..

  По искане на ищеца, на основание чл. 517, ал.1 от ГПК, на 10.10.2018г. ДСИ ПРИ PC К. налага запор върху дружествения дял на В.Г.Г., ЕГН ********** във „В. 2018", ЕИК ***, с. К., ул. „***, на което длъжникът е управител и едноличен собственик на капитала. Наложеният запор върху дружествения дял е надлежно вписан в ТР при АВ по партида на ответника.

  Налице е акт от 11.12.2018г.  на ДСИ ПРИ PC К., с който на основание чл. 517, ал.4 от ГПК, се овластява „Ф.И.А.“ ЕООД да предяви иск за прекратяването на „В. 2018“, ЕИК ***. Липсва доброволно изпълнение на паричния дълг от страна на длъжника В.Г.Г..

   Предвид установените факти по делото може да се направи категоричния извод,че са налице всички елементи от ФС на чл.517 ал.4 ГПК:ищецът е взискател по висящо изпълнително производство,изпълнението е насочено против всички дялове в търговското дружество на ответника,върху дяловете е вписан запор и взискателят е овластени от съдебния изпълнител да предявят иск за прекратяване на дружеството.Вземанията не са удовлетворени до приключване на първото заседание.

Съгласно разпоредбата на чл.517 ал.4 ГПК когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството,искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл.96 ал.1 ТЗ без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството.

        Съдът намира,че са налице предпоставките на чл.517 ал.4 ГПК-изпълнението е насочено върху всички дружествени дялове,длъжникът е едноличен собственик на капитала на ответното дружество,запорирани са всички дружествени дялове и не са представени доказателства за удовлетворяване вземането на взискателя,по чието искане е наложен запор.

 

       Водим от изложеното, Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

                                              Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА „В.“ ЕООД – с. К., общ. К., ул. ***, ЕИК ***,представлявано от В.Г.Г..

 

       ОСЪЖДА „В.“ ЕООД – с. К., общ. К., ул. ***, ЕИК ***,представлявано от В.Г.Г. да заплати на „Ф.И.А.“ ЕООД – гр. С., ул. ***, ЕИК ***,представлявано от Д.М.и З.С.сумата 550 лв. /петстотин и петдесет  лева/-разноски в производството.

 

       РЕШЕНИЕТО  може да бъде обжалвано пред АС – гр. П. в двуседмичен срок от получаване съобщение за постановяването му с приложен препис.

 

       ПРЕПИС от решението да се изпрати за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията към МП след влизането му в законна сила.   

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: