Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
20.05.2019 |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
II–ри наказателен
|
състав |
||
|
На |
тридесети
април |
|
Година
|
2019 |
||
В открито
заседание в следния състав:
|
Председател: |
ВЯРА АТАНАСОВА
|
||||||||
Секретар:
|
Десислава Стоянова |
|
|||||||
като
разгледа докладваното от
|
съдия АТАНАСОВА |
||||||||
|
НАХ |
дело номер |
83 |
по
описа за |
2019 |
година |
||||
ЗА
ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
С.К.А. *** е обжалвал Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1056326,
издаден от ОД на МВР град Враца, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона
за движението по пътищата, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от
същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева. Оплакванията са в смисъл, че обжалвания електронен фиш е
незаконосъобразен поради изтичане на погасителна давност. В тази връзка се
посочва, че нарушението, описано в обжалвания електронен фиш, е извършено на
17.10.2015 година, а електронния фиш е връчен на нарушителя на 12.03.2019
година, като този голям времеви период е в разрез с разпоредбата чл.80 ал.1 т.5 НК.
В съдебно заседание А., редовно призован, не се явява
и не се представлява. От същият са постъпили писмени бележки /становище/, в
които са изложени подробни доводи за отмяна на електронния фиш поради наличие
на основнията, описани в жалбата.
Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е
процесуално допустима.
Производството е по
реда на чл.189 ал.8 вр. чл. 59 и сл. ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 17.10.2015 г. служебен автомобил на ОД на МВР гр.
Враца и служители на същата дирекция се намирали на път I-1 /Е 79/ км. 159.000 /разклон за село Моравица/. Те предварително
били установили на автоматичен режим на работа монтираното в автомобила
автоматизирано техническо средство ТFR-1-M № 4835 с идентификационен номер 0515. Същото, без намесата
на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през този
пътен участък и в случаите, когато същата превишавала максимално допустимите
стойности за този район, заснемало автоматично автомобила. В 09.11 часа МПС
марка „Пежо 407 2.0 Д“ с регистрационен номер ВР6720ВР попаднал в обсега на
действие на техническото средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 120
км/ч при максимално допустима за извън населено място 90 км/ч. Тъй като
автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел. След
извършена в последствие обработка на данните от видеокамерата и радара, и въз
основа на информацията касателно собствеността на лек автомобил „Пежо 407 2.0
Д“ с регистрационен номер ВР6720ВР, съдържащи се в АИС на КАТ, бил издаден
Електронен фиш Серия К № 1056326, в който като собственик, на когото е
регистрирано МПС/ползвател бил посочен С.К.А. ***.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният
фиш и в жалбата от С.А., намира, че същата е неоснователна. Съображенията за
това са следните:
ЕФ е издаден на жалбоподателят за това, че на
инкриминираната дата управляваният от него автомобил се е движил със скорост,
надвишаваща максимално допустимата скорост от 90 км/ч за извън населено място,
с което е нарушен чл.21 ал.1 ЗДвП. Съгласно въпросната разпоредба, при избиране
скоростта на движение, на водача на ППС категория В е забранено да превишава
скорост на движение в извън населено място 90 км/ч. В текста на чл.182 ал.2 т.3 ЗДвП /изм. ДВ бр.10/2011г./, за водач, който превиши разрешената скорост извън
населено място от 21 до 30 км/час, законодателят е предвидил наказание глоба в
размер на 100 лева. Според доказателствата по делото, управляваният от
жалбоподателят автомобил се е движил в извън населено място със скорост над
разрешената. По делото /л.8/ е приложена снимка, снета от клип № 1245, заснет
от Радар № 515 на 17.10.2015 година в 09:11:28 часа, от чието съдържание е
видно, че измерената скорост на движение на лек автомобил „Пежо 407 2.0 Д“ с
регистрационен номер ВР6720ВР е 124 км/ч при максимално разрешена за този пътен
участък в извън населено място 90 км/ч. Според чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час на
нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Тъй
като съдържанието на приложената в административно-наказателната преписка
снимка не е било оспорено от страните, съдът приема същото като годно
веществено доказателство. На тази база настоящият състав счита за безспорно
установено обстоятелството, че на инкриминираната дата МПС, управлявано от
жалбоподателя, се е движило със скорост над максимално разрешената такава за извън
населено място, което е довело до нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП. С обжалвания ЕФ
жалбоподателят А. е бил наказан за управление на МПС със скорост 120 км/ч, тъй
като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на
нарушителя в съответствие с указанията за работа с техническото средство ТFR-1-M № 4835 с
идентификационен номер 0515. Жалбоподателят като собственик на МПС не е
попълнил декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП и при това положение съдът приема, че
тъй като не е посочил друго лице за нарушител, на инкриминираната дата
автомобилът е управляван именно от него. На следващо място, този съд приема, че
не са допуснати нарушения при установяване на описаното във фиша нарушение. С
измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП
/обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба №
8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 година/
процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни
технически средства за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените
по-горе законодателни изменения противоречията и непълнотите в
законодателството, обсъдени в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС, практически са
били преодолени, поради което съображенията на жалбоподателя не се споделят от
настоящият състав. С промените в Закона за движение по пътищата, както и с
разпоредбите на посочената по-горе наредба, бе преодоляна празнотата относно
работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения.
За първи път беше дадено и легално определение на понятието „автоматизирани
технически средства и системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за
контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. Според доказателствата по
делото, автоматизираното техническо средство, с което процесното нарушение е
било установено, е мобилно, като задачата на присъстващите служители като
контролни органи се е свеждала единствено и само до поставяне начало и край на
работния процес на техническото средство. При това положение настоящият състав
приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с изискванията
на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно фиш, а не се съставя
АУАН по ЗАНН. На следващо място, спазени са изискванията за обозначаване на
участъка на пътя, на който е осъществяван контрол на безопасността на
движението чрез мобилното техническо средство, посредством поставяне на пътен
знак и оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР. Видно от
писмените доказателства по делото, контролът, по време на който е било заснето
процесното нарушение, е бил осъществен на предварително оповестеното място и в
границите на предварително оповестеният времеви интервал. Спазено е и
изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото
изискване е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 година/.
По отношение съдържанието на обжалваният ЕФ, съдът приема, че същото изцяло
съответства на реквизитите за съдържание на ЕФ, изчерпателно изброени в чл.189
ал.4 ЗДвП /изм. ДВ. бр.19/2015 година, действаща към момента на установяване на
нарушението/. Имайки предвид изложеното до тук, настоящият състав счита, че
липсват предпоставки за отмяна на ЕФ поради несъответствие на съдържанието му с
реквизитите, визирани в чл.189 ал.4 ЗДвП. На следващо място, в рамките на
проверката касателно законосъобразността на обжалвания фиш настоящият състав е
длъжен да изследва и приложението на чл.34 ал.1 ЗАНН, вкл. поради големия
времеви период от установяване на нарушението до произнасянето на съда по
настоящото производство. По силата на тази разпоредба, не се образува
административно-наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение
на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. Съгласно Тълкувателно решение № 1/26 февруари 2014
година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция
на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Тълкуването на
легалната дефиниция на това понятие налага извода, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В този
смисъл той се приравнява едновременно към АУАН и НП единствено по отношение правното
му действие (съгласно чл.189 ал.11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите,
електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна
принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен
характер. С оглед на тази характеристика, при издаването на електронния фиш
следва да намери приложение общият принцип, че административно - наказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез
тълкуване по аналогия (чл.46 ал.3 от Закона за нормативните актове). Предвид изложеното
съдът счита, че разпоредбите на чл.34 ЗАНН не намират приложение и не следва да
се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба. В чл.189 ал.4-11 законодателят е предвидил особено производство за
ангажиране отговорността на нарушителите, като единствено по отношение на
обжалването на електронните фишове е посочена приложимостта на ЗАНН (ар. чл.189
ал.8 ЗДвП). Отделно от това следва да се има предвид, че според Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015г. по тълкувателно дело
№ 1/2014г. на ОСНК и ОСС на II колегия на ВАС,
сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни, а чл.11 ЗАНН препраща към уредбата в
Наказателния кодекс /НК/ относно погасяване на наказателното преследване по
давност. При това положение, срокът на абсолютната
погасителна давност в съответствие с чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 НК
вр. чл.11 ЗАНН е четири години и половина и
към настоящият момент същият не е изтекъл. За описаното във фиша
нарушение на А. е било наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева по силата на чл.182 ал.2 т.3 ЗДвП //изм. ДВ бр.10/2011г./, действащ към
момента на установяване на нарушението/. Имайки предвид скоростта на движение
на управляваното от жалбоподателя МПС, както и възприетата
административно-наказателна разпоредба, настоящият състав приема, че размерът
на наложената санкция е правилно определен и в този смисъл същият е законосъобразен.
По тази причина не могат да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя за
неправилно прилагане на материалния закон от страна на органа, издал ЕФ. Ето
защо, последният следва да бъде потвърден като законосъобразен и правилен.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1056326, издаден от ОД
на МВР град Враца, с който, за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението
по пътищата, на С.К.А. *** е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2
т.3 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба
пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: