Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 346/09.01.2006 г., постановено по гр.д. № 139 по описа за 2005 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявеният иск от Назмие Садък Бекир, с ЕГН ********** със съдебен адрес – гр.Кърджали, бул.”България” № 47, комплекс “Орфей”, офис № 2, адвокатска кантора “Янев и Дуков” против Зеки Садък Хафъз от с.Фотиново, общ.Кирково, с ЕГН **********, като неоснователен и недоказан. Със същото решение Назмие Садък Бекир е осъдена да заплати на Зеки Садък Хафъз сумата в размер на 200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Назмие Садък Бекир, която чрез своя процесуален представител го обжалва като неправилно – незаконосъобразно, необосновано, непълно и постановено при непълнота на доказателствата. В жалбата се сочи, че съдът неправилно кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, като не били разгледани в съвкупност с другите доказателства. Решението било постановено при липса на доклад от Дирекция “СП” отдел “Закрила на детето” – гр.Кърджали. Не били съобразени доказателства по приложеното като доказателство гр.д. № 113/2005 г. на РС – Момчилград, където се съдържало косвено признание от ответника на предявения иск. Не била взета предвид трайната неспособност на ответника да се грижи, отглежда и възпитава децата, както желанието на въззивницата да отглежда децата. Въззиваемият и неговите роднини създавали пречки за майката да осъществи контакт с децата. Игнорирани били доказателствата за материалната обезпеченост на ищеца. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на Момчилградския районен съд и да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск. Въззиваемият Зеки Садък Хафъз, представляван от своя процесуален представител оспорва жалбата. Сочи се, че дори и да бъде уважено искането на майката, то тя не можела да упражнява родителските права преди да бъде изменена привременната мярка по чл.26 от Закона за закрила на детето. Майката била дезинтересирана и не била в състояние да полага грижи за децата си. Моли съда да отхвърли жалбата и да остави в сила решението на Момчилградския районен съд. Претендира разноски. Дирекция “Социално подпомагане” отдел “Закрила на детето” с.Кирково, общ.Кирково, обл.Кърджали, представлявана от Началник отдел Детелина Попова изразява становище, че децата следва да останат при баща си, тъй като те се чувстват най-добре там. Представя писмено становище на Директора на Дирекция Социално подпомагане” – с.Кирково, в което се изразява мнението, че децата Сибел и Селвер се чувстват добре при сегашното им положение и евентуална промяна би довела до неблагоприятно развитие на децата в емоционално и психическо отношение. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателката констатира: От представените като доказателства по делото заверени копия от удостоверение за раждане № 144168 с дата 08.11.1997 г., изд. от Община Момчилград и удостоверение за раждане № 029057 с дата 03.08.1993 г., изд. от Община Момчилград се установява, че страните по делото са родители на децата Селвер Зеки Хафъз, с ЕГН ********** и Сибел Зеки Хафъз, с ЕГН **********. С решение № 101/10.05.2005 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 113 по описа за 2005 г. на същия съд децата Селвер Зеки Хафъз, с ЕГН ********** и Сибел Зеки Хафъз, с ЕГН ********** са настанени в семейството на Фатме Мюмюн Хафъз, с ЕГН ********** и Садък Хасан Хафъз, с ЕГН ********** и двамата от с.Върбен, общ.Кирково до настъпване на основание за изменение или прекратяване на мярката за закрила. От представените като доказателства по делото заверени копия от служебна бележка изх. № 30/16.05.2005 г., изд. от ЕТ “Касабланка – Сунай Иляз” – гр.Кърджали и договор за наем на недвижим имот с дата 14.10.2004 г. се установява, че въззивницата живее под наем в гр.Кърджали кв.”Възложденци”, бл.47, вх.”Б”, като същата е осигурена за всички осигурителни случаи в ЕТ “Касабланка” върху основна заплата от 250 лв. Установява се от представеното като доказателство по делото разпореждане № 3/13.03.2002 г., издадено от РУ “СО” – гр.Кърджали, че на Зеки Садък Хафъз е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, както и социална пенсия за инвалидност общо в размер на 95.53 лв. От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Васил Деянов и Шукри Ахмед, които и настоящата инстанция приема се установява, че децата Сибел и Селвер са ученички в ОУ “Хр.Смирненски” – с.Фотиново, общ.Кирково, обл.Кърджали, като за тях се грижат баща им и неговите родители. По делото са представени Социален доклад за децата Селвер Зеки Хафъз, с ЕГН ********** и Сибел Зеки Хафъз, с ЕГН ********** с дата 04.07.2005 г., Социален доклад относно проведен разговор с Назмие Садък Бекир с дата 21.07.2005 г., Становище на Отдел “Закрила на детето” към ДСП – с.Кирково с дата 10.04.2006 г. и Становище на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – с.Кирково, от които се установява, че децата Селвер и Сибел живеят в къщата на родителите на въззиваемия, състояща се от два етажа, от които се ползувал един. Една от стаите е пригодена за двете деца, като са налице всички необходими вещи на децата с оглед възрастта им. Семейството поддържа добра лична и битова хигиена. Бащата на децата Зеки Хафъз е инвалид втора група пожизнено и страда от “глухота”, за което е издадено ЕР на ТЕЛК № 0307/26.03.1997 г. Двете деца винаги са живеели заедно и са привързани едно към друго. Децата ходят на училище в ОУ “Хр. Смирненски” - с.Фотиново, общ.Кирково и се връщат с организиран от общината превоз. Когато децата изпитват нужда от помощ при справянето с учебния материал им помагат леля им и чичо им, които са педагози и живеят в непосредствена близост. Бащата Зеки Хафъз въпреки заболяването си е силно привързан към двете си деца. Непрекъснато е близо до тях, като с помощта на родителите си им осигурява тяхната безопасност и основни грижи. При проведени разговори с децата от социални работници момичетата споделили, че за тях се грижат баба им, дядо им и баща им, чувстват се добре при тях и искат да продължат да живеят с тях. Споделили също, че майка им ги е напуснала, когато Селвер е била ученичка в пети клас, като не им е споделила за решението си и оттогава не ги е потърсила. Момичетата не искали да живеят при майка си, привързани са към баща си и родителите му. Това свое намерение децата са заявили последователно пред служители на Дирекция “Социално подпомагане” отдел “Закрила на детето” – с.Кирково, община Кирково, обл.Кърджали. При тези данни съдът намира, че упражняването на родителските права, респ. грижите по отглеждането и възпитанието по отношение на децата Сибел и Селвер следва да бъдат предоставени на бащата Зеки Садък Хафъз след отпадането на мярката по чл.26, ал.1 от Закона за закрила на детето. От събраните по делото доказателства и най-вече от становището, изразено от детето Селвер пред първоинстанционния съд и представените социални доклади по безспорен начин се установи, че двете деца се чувстват добре при своя баща и неговите родители, които полагат грижи за тяхното отглеждане и възпитание. Децата са привързани към баща си и обществената среда и не желаят промяна в начина си на живот. Установи се също, че заболяването на бащата не е пречка в общуването му с децата, които нормално приемат глухотата на баща си и дори са установили свои начини на общуване. Това говори за наличието на силна връзка между бащата и децата от една страна и от друга, за отчуждаването на децата от майка им. Впрочем, децата изразяват становище, че желаят да виждат майка си, но не искат да живеят при нея. В дома на бащата съществуват нормални битови условия за отглеждането на двете деца. Същите посещават и училище в съседно село с обществен превоз, организиран от общината. Ето защо и с оглед интересите на децата родителските права следва да бъдат предоставени на бащата Зеки Хафъз, който ще ги упражнява след отпадането на мярката по чл.26, ал.1 от Закона за закрила на детето. На майката Назмие Бекир следва да бъде определен режим на лични отношения с децата всяка първа и трета събота от месеца за времето от 09.00 часа до 18.00 часа, както и един месец през годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като вземането и връщането на децата следва да става от дома на бащата. В този смисъл решението на Момчилградския районен съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил предявения иск вместо да се произнесе по въпроса на кого от родителите следва да бъде предоставено упражняването на родителските права, независимо от обстоятелството, че искът е предявен от единия родител, а родителските права следва да бъдат предоставени на другия родител. По въпросите относно родителските права съдът дължи произнасяне дори и да липсва искане за това, като се съобразява единствено с интересите на децата. В този смисъл са и задължителните указания, дадени с решение № 199/08.03.2007 г., постановено по гр.д. № 950 по описа за 2006 г. на ВКС, ІІ г.о. Същото се отнася и по отношение на издръжката на децата. Въпреки, че липсва иск от бащата за присъждане на издръжка, то настоящата инстанция счита, че такава следва да бъде присъдена, с оглед обстоятелството, че упражняването на родителските права е предоставено на бащата, а децата реално се нуждаят от издръжка. Така за детето Селвер са необходими и достатъчни 70 лв. месечно, от които майката следва да поема 40 лв., а бащата 30 лв., с оглед по-ниските му доходи, ведно с неоценимите грижи по отглеждането и възпитание на детето. За детето Сибел са необходими и достатъчни 50 лв. месечно, от които майката следва да поема 30 лв., а бащата 20 лв., с оглед по-ниските му доходи, ведно с неоценимите грижи по отглеждането и възпитание на детето. Затова въззивницата Назмие Садък Бекир следва да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето Селвер Зеки Хафъз в размер на 40 лв., а на детето Сибел Зеки Хафъз в размер на 30 лв., чрез техния баща и законен представител Зеки Садък Хафъз, считано от 20.04.2005 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на пълнолетие от децата или на друга, изменяща или погасяваща издръжката причина. Така определеният размер на издръжката съответства на нуждите на децата и на възможностите на задълженото за издръжка лице. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решение 346/09.01.2006 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 139 по описа за 2005 г. на същия съд, в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Назмие Садък Бекир против Зеки Садък Хафъз, вместо което да бъде постановено друго, с което упражняването на родителските права по отношение на децата Сибел Зеки Хафъз и Селвер Зеки Хафъз следва да бъдат предоставено на бащата Зеки Садък Хафъз, като на майката Назмие Садък Бекир следва да бъде определен режим на лични отношение с децата всяка първа и трета събота от месеца за времето от 09.00 часа до 18.00 часа, както и един месец през годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като вземането и връщането на децата да става от дома на бащата. Следва също така майката Назмие Садък Бекир да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето Селвер Зеки Хафъз в размер на 40 лв., а на детето Сибел Зеки Хафъз в размер на 30 лв., чрез техния баща и законен представител Зеки Садък Хафъз, считано от 20.04.2005 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на пълнолетие от децата или на друга, изменяща или погасяваща издръжката причина, а по сметка на ОС – Кърджали сумата 100.80 лв., представляваща д.т. върху присъдения размер на издръжката. Разноски прÕд първоинстанционния съд са присъдени, а за тази инстанция такива не са направени от въззиваемия, поради което не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 346/09.01.2006 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 139 по описа за 2005 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения иск от Назмие Садък Бекир, с ЕГН ********** със съдебен адрес – гр.Кърджали, бул.”България” № 47, комплекс “Орфей”, офис № 2, адвокатска кантора “Янев и Дуков” против Зеки Садък Хафъз от с.Фотиново, общ.Кирково, с ЕГН **********, вместо което постановява: ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Сибел Зеки Хафъз, с ЕГН ********** и Селвер Зеки Хафъз, с ЕГН ********** на бащата Зеки Садък Хафъз от с.Фотиново, общ.Кирково, с ЕГН **********, като дава възможност на майката Назмие Садък Бекир, с ЕГН ********** да вижда и взема децата Сибел Зеки Хафъз, с ЕГН ********** и Селвер Зеки Хафъз, с ЕГН ********** всяка първа и трета събота от месеца за времето от 09.00 часа до 18.00 часа, както и един месец през годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като вземането и връщането на децата следва да става от дома на бащата. ОСЪЖДА Назмие Садък Бекир, с ЕГН ********** със съдебен адрес – гр.Кърджали, бул.”България” № 47, комплекс “Орфей”, офис № 2, адвокатска кантора “Янев и Дуков” да заплаща ежемесечна издръжка на детето Селвер Зеки Хафъз, с ЕГН ********** в размер на 40 лв., а на детето Сибел Зеки Хафъз, с ЕГН ********** в размер на 30 лв., чрез техния баща и законен представител Зеки Садък Хафъз от с.Фотиново, общ.Кирково, с ЕГН **********, считано от 20.04.2005 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на пълнолетие от децата или на друга, изменяща или погасяваща издръжката причина. ОСЪЖДА Назмие Садък Бекир, с ЕГН ********** със съдебен адрес – гр.Кърджали, бул.”България” № 47, комплекс “Орфей”, офис № 2, адвокатска кантора “Янев и Дуков” да заплати по сметка на ОС – Кърджали сумата 100.80 лв., представляваща д.т. върху присъдения размер на издръжката. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС на РБ в 30 –дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2.
|