Решение по дело №133/2020 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 януари 2021 г.
Съдия: Даниела Иванчева Гишина
Дело: 20207090700133
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

7

 

гр. Габрово, 27.01.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДГАБРОВО в публично заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

                                                                                          ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 133 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, против Решение № 260033 от 05.11.2020 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 300 по описа за 2020 година. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № 20-0341-000170 от 14.05.2020 година на Началника на Районно управление – Севлиево при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, с което на Т.П.Б. *** за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като се развиват доводи, че нарушителят е станал известен едва с попълването на декларация по чл. 188 от ЗДвП от Т.Б. на 12.03.2020 година, на която дата е съставен и АУАН, а НП е издадено в 6-месечния срок от съставяне на АУАН, които обстоятелства въззивният съд е игнорирал и е приел, че АУАН е издаден след изтичане на 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и на това основание е отменил процесното НП, без да разглежда спора по същество. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което процесното НП да бъде потвърдено.

Касационният жалбоподател Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово не се представлява в открито съдебно заседание.

Ответната по жалбата страна Т.П.Б. не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира следното:

На 19.10.2019 година в 14:10 часа на път І-4, община Севлиево в посока Велико Търново, км. 93+173, лице, управляващо автобус ********с рег. № *****, не спряло на подаден му сигнал от контролни органи – служители на Националното ТОЛ управление, сектор „Контрол и правоприлагане“ – Велико Търново.

След извършена от служители на РУ - Севлиево справка относно собствеността на автобуса, при която било установено, че собственик е Т.Б., последният бил поканен да се яви в РУ.

На 12.03.2020 година Т.Б. ***, попълнил и подписал декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочил, че отказва да даде информация кой е управлявал посочения по-горе автобус на 19.10.2019 година около 14:10 часа.

Последвало съставяне на АУАН № 184 от 12.03.2020 година против Т.Б. за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на базата на който акт е издадено и процесното НП.

За да отмени процесното НП, без да разглежда спора по същество, въззивният съд е приел, че процесният АУАН е издаден след изтичане на 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, като е счел, че откриването на нарушителя е станало на 19.10.2019 гэодина.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция не споделя горепосочения извод на въззивния съд по следните съображения:

В случая, с оглед характера на нарушението и неговото осъществяване в конкретния случай, датата на установяване на нарушението не съвпада с тази на откриване на нарушителя, като за индивидуализиране на последния е било необходимо предприемането на допълнителни процесуални действия на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Обстоятелството, че едва на 12.03.2020 година собственикът на автобуса се е явил в РУ - Севлиево за попълване на декларация по чл. 188 от ЗДвП не може да бъде вменено във вина на полицейските органи. Именно на 12.03.2020 година, след попълване от страна на собственика на автобуса на декларацията по чл. 188 от ЗДвП с конкретно съдържание, нарушителят се счита за открит в лицето на собственика на процесното МПС и за контролните органи е налице основание, прилагайки правната фикция по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, да ангажират административнонаказателната отговорност на Т.Б. за извършеното при управление на притежаваното от него МПС нарушение. Процесният АУАН е издаден в 3-месечния срок от откриване на нарушителя, както и в 1-годишния срок от извършване на нарушението. С тези съображения настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е постановено в нарушение на закона по повод направеното тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Като е отменил процесното НП само с разгледания по-горе мотив, без да проведе пълен съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания санкционен акт, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, което препятства и дължимия съдебен контрол от страна на касационната инстанция. Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да извърши пълен съдебен контрол за законосъобразност на процесното НП.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 260033 от 05.11.2020 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 300 по описа за 2020 година.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

 

Решението е окончателно.           

 

                     

            

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

                     

                                                                                               2.