Решение по дело №728/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 828
Дата: 5 август 2020 г. (в сила от 1 септември 2020 г.)
Съдия: Христо Ленков Георгиев
Дело: 20205220100728
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта

   РЕШЕНИЕ  

 

                           05.08.2020 г.            Град   Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О        Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

 

          РАЙОНЕН СЪД - Пазарджик , 12-ти  граждански състав

На  двадесет и четвърти  юли,  две хиляди и  двадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

секретар: Стоянка Миладинова                

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №728  по описа за   2020  година.

                                                                                            

 

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.150 от СК във вр. чл.143 от СК, от  А.  А.С., ЕГН- ********** и  Т.А.С., ЕГН- **********, действащи лично и   със съгласието на своя баща А.Т.С., ЕГН-**********,***, против З.Г.С., ЕГН-********** ***.

В подадената искова молба се твърди, че ответницата З.Г.С., ЕГН- ********** е майка на непълнолетните деца, като  родителските права били предоставени на бащата с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. дело №840/2017г. по описа на РС-Пазарджик.

  С посоченото, влязло в сила съдебно решение,  ответницата  С. била осъдена да заплаща на децата си А.А.С., ЕГН- ********** и Т.А.С., ЕГН- ********** месечна издръжка в размер на 120.00лв.  за всяко едно от тях, считано от 10.03.2017г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. Решението влязло в законна сила на 08.08.2017г.

  Съгласно изложеното в исковата молба,  от  последното изменение на размера на издръжката , били изтекли повече от 2 години, като за този период от време значително се променили социално-икономическите условия на живот,  като разходите на децата  за храна, облекло, учебни помагала и др. се увеличили.

С оглед на изложеното,били необходими повече средства за задоволяване ежемесечните нужди на  децата  А.А.С., ЕГН- ********** и Т.А.С., ЕГН- **********.

През посоченият период от време съществено се увеличил размера на законовата минимална издръжка, който е 152.50лв; изменили се икономическите условия в страната – повишаване на цените на стоките и услугите, което налагало определеният размер на дължимата издръжка да бъде увеличен.

             Оформен е петитум, с който се моли съдът да постанови решение, с което да измени размера на издръжката, като бъде осъдена  ответницата  С. да заплаща месечна издръжка на  непълнолетните си деца А.А.С., ЕГН- ********** и Т.А.С., ЕГН- **********,  действащи лично и със съгласието на своя представител  А.Т.С., ЕГН- **********,  в размер на 160.00лв. /сто и шестдесет лева лева/ за всяко едно от децата, считано от датата на завеждане на настоящия иск - 09.03.2020г.  до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва при просрочие на всяка месечна вноска, вместо  по 120.00лв., каквато издръжка заплаща ответницата  към този момент.

 Към исковата молба са представени доказателства и са направени   доказателствени искания. Претендират се сторените по делото  съдебно-деловодни разноски.

             Ответникът по делото не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок

  Районен съд- Пазарджик, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че детето  А.  А.С., ЕГН- ********** е роден на ***г***, както и че детето   Т.А.С., ЕГН- ********** е родено на ***г***, непълнолетни към настоящият момент.

  Установено е по безспорен начин, че именно  А.Т.С., ЕГН-********** и ответницата З.Г.С., ЕГН-********** ***, са родители на непълнолетните деца, горните обстоятелства се установяват от приетите по делото удостоверения за раждане.

 Не е спорно между страните по делото, че с Решение №490 от 29.06.2017г., постановено по гр. дело №840/2017г. по описа  на РС-Пазарджик /приложено по делото/,  ответницата  С. е била осъдена да заплаща на   децата си А.А.С., ЕГН- ********** и Т.А.С., ЕГН- ********** месечна издръжка в размер на 120.00лв.  за всяко едно от тях, считано от 10.03.2017г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. Решението влязло в законна сила на 08.08.2017г.

Видно от приложените  по делото Удостоверения с  изх.№265 от 04.03.2020г. и изх.№266 от 04.03.2020г. , издадени от  ПГ по Химични и хранителни технологии- гр. Пазарджик,  децата са ученици в 8-ми  клас в посоченото учебно заведение- дневна форма на обучение и редовно посещават учебните занятия.

В качеството си на свидетел по делото е бил разпитан С. В. Х. /кмет на с. Памидово/, видно от показанията на който,  непълнолетните деца учат в гимназия в гр. Пазарджик, което е свързано с допълнителни разходи /децата пътуват всеки ден с автобус до училище/. За децата полага грижи техният баща. Майката С. ***, но не проявява заинтересованост към децата, не дава издръжка. Ответницата С. не реализира доходи от  трудова дейност, случва се често последната да злоупотребява с алкохол.

         При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

         Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи съгласно чл. 142, ал.1 СК, като издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл.142, ал.2 СК). Изискването на чл.139 СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл.143, ал.2 СК е специална норма по отношение на чл. 139 СК и изключва неговото приложение. Освен това децата са дефинитивно неработоспособни, поради което имат право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл.140, ал.1, т.2 СК), поради липса на лица от първи ред.  Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, като отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. В случая  децата А.  А.С., ЕГН- ********** и  Т.А.С., ЕГН- ********** живеят в жилището на  своя баща, на  адрес село Памидово, ул. „21-ва“№1, общ. Лесичово, обл. Пазарджик. Непълнолетните деца са ученици  в ПГ по Химични и хранителни технологии- гр. Пазарджик,  в 8-ми  клас в посоченото учебно заведение- дневна форма на обучение и редовно посещават учебните занятия.

              От събраните по делото доказателства се установява, че  грижи за децата полага  техният баща  А.Т.С., ЕГН-**********, с помощта на свой роднини, като бащата осигурява финансово голяма част от издръжката на децата си.

         Същевременно, размерът на издръжката следва да се определи според правилото на  142, ал.1 от СК, според нуждите на лицето , което има право на издръжка и възможностите на лицето , което дължи издръжка. Следва да се има предвид, че  икономическите условия на живот в страната,  определени от висок  жизнен   и социален  стандарт, продиктуван от   ценови ,социални и демографски фактори, безспорно определят по–големи средства за издръжката на едно дете. С повишаване на възрастта и  образователното ниво, нуждите на децата  от  средства за издръжка, развитие и обучение   обективно се повишават. От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че непълнолетните деца са ученици в 8-ми  клас, дневна форма на обучение и редовно посещават учебните занятия. Децата имат нужда от закупуването на съответните учебници, учебни пособия, помагала, дрехи и ежедневни разходи за храна и др., вкл. пътуването им от с. Памидово до гр. Пазарджик е свързано с допълнителни транспортни разходи, тъй като в с. Памидово, обл. Пазарджик децата нямат обективна възможност да продължат образованието си. Предвид изложеното, съдът приема, че  всяко едно от двете непълнолетни деца  има нужда да получава обща месечна издръжка поне  в размер на 300.00 лева, като при разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че децата  живеят при своя баща, който полага усилия  за отглеждането и възпитанието  им. Поради това, по- голямата финансова тежест следва да падне върху неполагащия преки грижи родител, а именно майката на децата – ответницата З.Г.С., ЕГН-********** ***.

         Относно възможностите на ответника С.  да дава издръжка на децата си - при определянето на издръжката следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 142, ал.2 от СК /в сила от 01.10.2009г./ минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент е 610.00лв. Според т. 5  на ППВС № 5/16.11.1970г. „възможностите  на лицето, което дължи издръжка следва да се определят от  неговите доходи,имотно състояние, възраст, образование, професионална квалификация, трудоспособност“. Не се освобождават от задължение за издръжка лицата, които, макар и трудоспособни, неоправдано не работят. В този случай възможностите им да заплащат издръжка се определят от  тяхната професионална квалификация   и другите обстоятелства, които са от значение за случая.   Не се освобождава от задължение  за издръжка на децата си,трудоспособен родител , когато самия той се издържа от други доходи , като пенсия ,стипендия , издръжка от родители и др.  

   По делото не са събрани каквито и да е доказателства за размера на реализираните от ответницата доходи и техният характер, както и за професионалната й квалификация и образование. От показанията на разпитаният свидетел  Х. , които съдът кредитира, се установява, че ответницата С. не реализира каквито и да е доходи от трудова дейност към този момент. Това обстоятелство обаче не  освобождава ответницата  от задължението й за заплащане на  издръжка. Според утвърдената съдебна практика,  лицето, което дължи издръжка, може да бъде освободено от това задължение само при пълна  обективна  и абсолютна  невъзможност  да дава издръжка, какъвто не е конкретният случай. От доказателствата по делото не може да се направи извода, че ответницата се намира в абсолютна невъзможност  да реализира доходи. Липсват данни  ответницата да е нетрудоспособна – да страда от някакво заболяване, което да намалява работоспособността й, същата е в трудоспособна възраст. Т.е. съдът приема, че ответницата е в състояние да реализира ежемесечни доходи около или над минималния за страната размер на работна заплата. Предвид изложените обстоятелства, съдът счита, че майката, с оглед нейните доходи, следва да осигурява 160.00 лева /сто и шестдесет лева/ месечна издръжка на всяко едно от  децата, а останалите по 140.00 лева /сто и четиридесет/  следва да се поемат от бащата, при когото децата живеят и който полага непосредствени грижи за тях.

Предвид изложеното, ответницата З.Г.С., ЕГН-********** *** следва да бъде осъдена да заплаща на децата си  А.  А.С., ЕГН- ********** и  Т.А.С., ЕГН- **********  месечна издръжка в размер на по  160.00 (сто и шестдесет) лева за всяко едно от двете деца. Предявените искови претенции следва да бъдат уважени в пълният им размер, който е незначително по-висок от установената в страната  минимална издръжка.

По отношение на разноските: Ищецът не претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответницата С. следва да бъде осъдена да заплати в полза на РС-Велинград държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 115.20 лева /сто и  петнадесет лева и двадесет стотинки/

Така мотивиран, съдът

Р          Е          Ш          И : 

 

 

 ИЗМЕНЯ размера на присъдената с влязло в сила Решение №490 от 29.06.2017г., постановено по гр.дело №840/2017г. по описа на РС-Пазарджик, месечна издръжка, дължима от  З.Г.С., ЕГН-********** в полза на  детето А.  А.С., ЕГН- ********** ***, като я УВЕЛИЧАВА от 120.00 (сто и  двадесет ) лева на  160.00 (сто и шестдесет) лева.

ОСЪЖДА З.Г.С., ЕГН-********** ***, да заплаща на сина си А.  А.С., ЕГН- ********** ***, със съгласието на неговия баща и законен представител  А.Т.С., ЕГН-**********, месечна издръжка в размер на 160.00 (сто и шестдесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –  09.03.2020 г., до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с влязло в сила Решение №490 от 29.06.2017г., постановено по гр.дело №840/2017г. по описа на РС-Пазарджик, месечна издръжка, дължима от  З.Г.С., ЕГН-**********  в полза на Т.А.С., ЕГН- ********** ***, като я УВЕЛИЧАВА от 120.00 (сто и  двадесет ) лева на  160.00 (сто и шестдесет) лева.

ОСЪЖДА З.Г.С., ЕГН-********** ***, да заплаща на дъщеря  си  Т.А.С., ЕГН- ********** ***, със съгласието на нейният баща и законен представител  А.Т.С., ЕГН-**********, месечна издръжка в размер на 160.00 (сто и шестдесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –  09.03.2020 г., до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска

ОСЪЖДА З.Г.С., ЕГН-********** ***, да заплати в  полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –  Пазарджик,  държавна такса  за завеждане на делото в размер на 115.20лв. /сто и петнадесет  лева и двадесет стотинки/ на основание чл.78,ал.6 от ГПК върху увеличения размер на присъдената издръжка

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта за допуснатото увеличение на размера на издръжката.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд- Пазарджик  в двуседмичен срок от датата на обявяването му.

                                                            

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: