РЕШЕНИЕ
№ 489
гр. С.З., 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.З., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Александра Н. Танева
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № *** по описа за 2025 година
Административно наказателно дело № ************* по описа за 2025
година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № *** от *** година, издадено от
и.д.началник на отдел *** към дирекция *** при *** – гр. София,
оправомощен със Заповед № ***/29.01.2025г. на Председателя на
Управителния съвет на ***, с което на М. Х. И., ЕГН **********, адрес село
Г., ул. ***, обл. С.З. е наложено административно наказание глоба в размер от
3000.00 /три хиляди/ лева, за нарушение по чл.26 ал.2 т.1 буква "а" предл.2 от
Закон за пътищата, във вр. с чл.7 ал.1 т.5 б."В" вр. чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1
предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Претендира направените по
делото разноски за адвокат в размер на 720 лева с ДДС.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява. По
делото е депозирано становище от процесуалния представител адв. А. С., с
което се поддържа жалбата. Прави алтернативно искане за изменение на НП,
като се намали размера на наказанието.
В съдебно заседание наказващият орган не изпраща представител.
Представил е писмено становище като оспорва жалбата и моли за
1
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите и становищата на страните,
приема за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира
правото да оспори административното обвинение и съответната
административно наказателна санкция.
На ***г. в 10.14 часа, на път ***, км. *** в посока гр. Н.З. – гр. С.З.,
жалбоподателят извършвал превоз на товари /фракция, трошен камък/ с МПС
с четири оси, с две управляеми оси, марка ***, модел *** с рег. № ***. Бил
спрян за проверка от свидетелите П. М. и Р. Г..
В процеса на проверка проверяващите направили измерване, при което
констатирали, че при измерено разстояние между осите 1.38 м, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30.525 тона при
максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7 ал.1 т.5, буква
"В" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., като превишаването е с 11.525 т.
Измерването е извършено с техническо средство електронна мобилна везна за
измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел *** и ролетка №
***/18/ (5м).
На мястото на проверката на жалбоподателя е съставен и връчен акт за
нарушение с № ***, за деяние квалифицирано като нарушение по чл.26 ал.2
т.1 б."а" пред. 2 от Закон за пътищата. АУАН е предявен и връчен на
жалбоподателя, който го е подписал без възражения.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение срещу
съставения акт за нарушение.
На жалбоподателя е съставен и връчен Акт за установяване на
административно нарушение, за това, че на 25.03.2025г. в 10.14 часа, на път
***, км.***, в посока гр. Н.З. – гр. С.З., жалбоподателят извършвал превоз на
товари /фракция, трошен камък/ с МПС с четири оси, с две управляеми оси,
марка ***, модел *** с рег. №***, като при измерено разстояние между осите
1.38 м. сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е
30.525т. при максимално допустимо натоварване на оста 19, т., съгласно чл.7
ал.1 т.5, буква "В" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., като превишаването е с
11.525 тона. Измерването е извършено с техническо средство електронна
мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел ***
и ролетка № ***/18/ (5м). Жалбоподателят като водач на МПС е осъществявал
движение на извънгабаритно ППС по смисъла на § 1 т.1 от ДР на Наредба №
11/2001 г., респ. тежко по смисъла на чл.3 т.2 на Наредбата, без разрешение,
издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя
/АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.
Въз основа на АУАН с № ***/25.03.2025г. е издадено обжалваното
2
Наказателно постановление № ***/23.04.2025г. на и.д. началник на отдел ***
към дирекция *** при *** – гр. София, оправомощен със Заповед №
***/29.01.2025г. на Председателя на Управителния съвет на ***.
С атакуваното НП жалбоподателят е санкциониран за това, че на *** г. в
10.14 часа, на път ***, км. ***, в посока гр. Н.З. – гр. С.З., е извършвал превоз
на товари /фракция/ с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка ***,
модел *** с рег. №***, като при измерено разстояние между осите 1.38 метра
сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30.525 т.
при максимално допустимо натоварване на оста 19, съгласно чл.7 ал.1 т.5,
буква "В" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., като превишаването е с 11.525т.
Измерването е извършено с техническо средство електронна мобилна везна за
измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел *** и ролетка №
***/18/ (5м). ППС превозвало фракция /трошен камък/. Жалбоподателят като
водач на тежко ППС по смисъла на чл.3 т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е извършил нарушение по
чл.26 ал.2 т.1 б."а" пред.2 от Закон за пътищата, във вр. с чл.7 ал.1 т.5, б."в",
чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като на основание чл.53 ал.1
т. 2 предл.2 от Закон за пътищата /ЗП/ му е наложено административно
наказание "глоба" в размер 3000. 00 /три хиляди/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на показанията на свидетелите и приетите по делото с
определение писмени доказателства.
В хода на съдебното следствие като свидетели са разпитани
актосъставителят Р. Й. Г., на длъжност инспектор в дирекция *** при АПИ –
София и колегата му П. М..
От показанията на свидетелите се установява, че на ***г. в 10:14 ч., на път
***, км. ***, на отбивна площадка в посока гр. Н.З. – гр. С.З. са спрели за
проверка процесното МПС с четири оси, което превозвало фракция. В хода на
проверката е извършено контролно измерване на натоварването с електронна
везна на осите на ППС-то. Констатирано било, че е надвишена нормата по
Наредба № 11/03.07.2001 г., а именно превишаването било над 30 тона, при
максимално допустимо натоварване на оста 19 тона. Водачът на МПС
присъствал на измерването и му е връчено копие от протокола от измерването
и копие от АУАН.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите П. М. и Р. Й. Г.
като последователни, логични и кореспондиращи с приетите писмени
доказателства.
По делото не са налице доказателства противни на така възприетата
фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.
Във връзка с компетентността на актосъставителя и на наказващия орган
са представени Заповед № ***/29.01.2025г. и Заповед № ***/29.01.2025г., и
двете на председателя на управителния съвет на ***.
3
Съдът не констатира съществени (ограничаващи правото на защита)
нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и/или издаване
на НП, обуславящи отмяната на последното като незаконосъобразно. И АУАН,
и НП са издадени от компетентните органи и съдържат необходимите
реквизити, посочени съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наказателното
постановление съдържа изчерпателно описание на нарушението,
обосноваващо в необходимата степен от фактическа и от правна страна
административното обвинение, с посочване на всички релевантни за
съставомерността на деянието факти и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че наказващият орган
е допуснал съществено нарушение на материалния и процесуалния закон,
посочвайки като правна квалификация чл.26 ал.2 т.1, буква "а", предл. 2 от ЗП,
във вр. с чл.7 ал.1 т.5 б. "В", чл. 8, ал.1 и ал.2, и чл.37 ал.1 т.1 предл. 1 от
Наредба № 11/03.07.2001 г., във вр. с чл.53 ал.1 т.2, предл. второ от Закон за
пътищата, вместо по чл.139 ал.1 т.2 във вр. с чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят е извършил нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б. "а" предл.
второ от Закон за пътищата, тъй като на 25.03.2025 г. в 10:14 часа на път ***,
км. ***, е осъществил без разрешение /разрешително/ дейност от специалното
ползване на пътищата, а именно движение на тежко пътно превозно средство.
В случая жалбоподателят правилно е санкциониран на основание на чл.53
ал.1 т.2 от Закон за пътищата - от една страна чл.53 ал.1 т.2 от Закона за
пътищата препраща към нарушената законова разпоредба - чл.26 ал.2 т.1 б."а"
от Закона за пътищата, а от друга е приложим по отношение на физическите
лица, които извършват движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя, какъвто в случая се явява жалбоподателят.
В чл.18 ал.1 от Закона за пътищата е предвидено, че "Специалното
ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на
администрацията, управляваща пътя" В т. 8, § 1 от ДР от Закона за пътищата е
дадена легална дефиниция на понятието "специално ползване на пътищата",
като според него това е използването на пътищата за превозване на тежки и
извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на
пътя и обслужващите зони, които са изчерпателно изброени. Съгласно чл.8
ал.2 изр.1 от посочената Наредба "Извънгабаритните и/или тежки ППС могат
да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за
обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. "
Жалбоподателят е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на
ППС с товар не надвишават максимално допустимите норми по раздел II от
Наредбата, като при установяване на превишаване на нормите, същото да
бъде приведено в съответните норми след като не притежава надлежно
разрешително, но не го е сторил и е извършил виновно вмененото му
административно нарушение.
4
Не се сочат, нито се установяват обстоятелства изключващи вината на
дееца и/или наказуемостта на деянието.
Нарушението не е маловажно, за да се приложи разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като е типично за вида си и не се характеризира с по-ниска степен
на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.
Наложената от наказващия орган санкция се основава на чл.53 ал.1 т.2
предл.2 от Закон за пътищата, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до
5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица,
нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26 ал.1 т.1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал.
5 и чл. 41 от Закон за пътищата или които извършат или наредят да бъдат
извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. Субект на нарушението, респективно субект на
административнонаказателна отговорност по чл.53 ал.1 т.2 от ЗП може да
бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по
чл.26 ал.2 т.1 б."а" от Закон за пътищата за движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение. Жалбоподателят
като водач на тежкотоварен автомобил, в качеството на фактически
извършител на дейността е административно наказателноотговорно лице.
Съобразно практиката на Административен съд - С.З., приложимостта на
чл.177 ал.3 от Закон за пътищата касае хипотезата, когато движението на
извънгабаритно ППС се извършва без заплатената такса по чл.14 ал.3 от
Наредба № 11/03.07.2001 г., а процесния случай не попада в нея и наведеното
в тази насока възражение на жалбоподателя е неоснователно.
По смисъла на приложимото законодателство движението на
извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да се извършва с
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано
със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи
/чл. 8 ал. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. / или след заплащане само на
дължимата такса /чл.14 ал.3 от Наредбата/. Съгласно чл.37 ал.1 т.3 от
Наредбата, във вътрешността на страната съответните служби за контрол при
МВР и *** спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко
пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни
лица, когато при проверката се установи, че габаритните размери, общата маса
или натоварването на ос са по-големи от описаните в разрешителното по чл.14
ал.1 или посочени в документа за платена такса в случаите по чл.14 ал.3.
Установеното при извършената проверка на управляваното от
жалбоподателя ППС натоварване не сочи, че е налице изключението по чл.8
ал.5 във връзка с чл.14 ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001 г., доколкото
установеното в случая натоварване на ос надвишава с повече от 30%
допустимото максимално натоварване на ос. Следователно движението му
може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б."а", предл. 2
от ЗП, защото тази норма въвежда забрана за движение на тежки и
5
извънгабаритни и тежки ППС без разрешително.
Съдът счита, че в процесния случай правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя. Обвинението е обосновано за извършено
нарушение на разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 б. "а" предл. 2 от ЗП, а от
фактическа страна се основава на това, че е управлявал ППС с измерено
максимално натоварване на ос от 30.525 т. при максимално допустимо
натоварване 19 т., съгласно чл.7 ал.1 т.5 б. "в" и чл.8 ал.1 и ал.2 от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, с което е
осъществил движение на тежко ППС по смисъла на чл.3 т.2 от същата
Наредба, без издадено разрешение /разрешително/ от администрацията
управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че възраженията на
жалбоподателя за неправилно приложен процесуален закон с процесното НП,
неправилно определен субект на административно наказателна отговорност и
неправилно определена санкционна норма са неоснователни.
Относно наложената на жалбоподателя глоба в размер на 3000 лева, съдът
намира, че същата е необосновано завишена по размер. В мотивите на
наказателното постановление наказващият орган е посочил, че нарушението
не е маловажно, предвид високата степен на обществена опасност на
извършеното нарушение, която е обвързана с последиците от движението на
тежки превозни средства по републиканската пътна мрежа, като се позовал на
риск от сериозни технически неизправности, свързани с претоварването,
повишеният риск за безопасността на движение или от повреждане или
преждевременно износване на пътната инфраструктура от движението на
ППС с надвишаващи параметри нормите заложени в Наредба № 11 от
03.07.2001 г. Наказващият орган мотивира размера на наложената санкция с
нарастваща тенденция за причиняване на катастрофи вследствие на сериозни
технически неизправности, свързани с претоварването, в т. ч. прегряване на
спирачките, загуба на контрол, както и деформация и разрушаване на пътната
настилка, увеличаване на смъртните пътнотранспортни произшествия.
Санкцията следва да предупреди и превъзпита нарушителите с цел строго
спазване на закона, а като резултат за обществото - свеждане до минимум на
пътнотранспортни произшествия. Наказващият орган се е позовал в
наказателното постановление на отегчаващи отговорността обстоятелства,
които не са приложими за конкретния случай и не са годни да обуславят
определянето на санкцията над предвидения в закона минимум. Движението
на извънгабаритни и тежки ППС представлява дейност от специалното
ползване на пътищата, поради което е и необходимо предвиденото в закона
разрешение и се отличава от движението на ППС в нарушение правилата по
ЗДвП, с който се охраняват отношенията, свързани с безопасното движение по
пътищата. При проверка относно справедливостта на наложеното наказание
съдът прие, че същото не е определено при съобразяване на правилата за
определяне на наказанието, предвидени в чл.27 от ЗАНН - липсват мотиви на
наказващия орган за начина на определяне размера на наказанието - тежестта
6
на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. По делото не са събрани доказателства за настъпили
допълнителни щети, които да обуславят налагането на наказание над
минимално предвидения в закона размер, както и липсват доказателства за
предишни нарушения на жалбоподателя по ЗП. Предвид на това съдът счита,
че размера на глобата следва да бъде намален към предвидения в закона
минимален размер, а именно 1000 лева и наказателното постановление следва
да се измени в частта на наложеното наказание.
Редът за отговорността за разноски по АПК е регламентиран в чл.143 ал.
1-4, но в него не е включена хипотеза на изменение на акта, респективно на
наказателното постановление. Поради това на основание чл.144 от АПК е
приложима нормата на чл.78 ал.1 от ГПК като разноските следва да се
присъдят съразмерно на изхода от спора. Предвид изхода на делото
релевантно е съотношението между наложеното наказание и определения от
съда размер. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
не е основателно. Възнаграждението отговаря на материалния интерес и
положения труд от адвоката. В съответствие с правилото на чл.78 ал.1 от ГПК
съразмерно изменения размер на санкцията на жалбоподателя следва да се
присъди сумата от 480 лева разноски за адвокат. С оглед изхода на делото и
направеното искане за присъждане на разноски, съдът следва да присъди в
полза на ***, гр. София, в чиято структура е наказващия орган, на основание
чл.63д ал.4 от ЗАНН, във вр. чл.37 от ЗПП, във вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и
количеството на извършената от процесуалния представител дейност. В
съответствие с правилото на чл.78 ал.3 от ГПК същото да бъде намалено
съобразно изменения размер на санкцията на сумата от 50 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № *** от 23.04.2025 година,
издадено от и.д. началник на отдел *** към дирекция *** при *** – гр. София,
оправомощен със Заповед № ***/29.01.2025г. на Председателя на
Управителния съвет на ***, с което на М. Х. И., ЕГН **********, адрес село
Г., ул. ***, обл. С.З. е наложено административно наказание глоба в размер от
3000.00 /три хиляди/ лева, като НАМАЛЯ глобата на 1000.00 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА М. Х. И., ЕГН **********, от село Г., ул. ***, да заплати на
*** – гр. София сумата 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ***– гр. София, бул. ***, да заплати на М. Х. И., ЕГН
**********, сумата 480.00 лева, разноски за адвокат по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд - С.З.
7
пред Административен съд - С.З. в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________
8