Решение по дело №11112/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             03.06.2021 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на тридесет и първи май две хиляди и двадесет и първа година , в следния състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                     Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №11112 по описа на 2020 година ,

за да се произнесе взе предвид следното:    

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №11112/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Д.З.Т. ЕГН ********** от гр.София  срещу решение №145448 от 09.07.2020 г на СРС, 120 състав по гр.дело №1195/2019 г по описа на СРС ; с което признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.240 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че въззивникът дължи на „Райфайзенбанк /България/ ” ЕАД ЕИК ******* гр.София сумата от 2840 лева главница по рамков договор №1207030383515196 за издаване и полване на безконтактна кредитна карта от 03.08.2015 г , ведно със законната лихва от 28.02.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 150,94 лева редовна лихва за периода 16.03.2016 г -15.06.2016 г ; сумата от 7,15 лева наказателна лихва за периода 16.04.2016 г – 15.06.2016 г ; и сумата от 44 лева такса по чл.24 б.Б от посочения договор начислена към 26.07.2016 г ; за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 12.03.2018 г по ч.гр.д.№14107/2018 г на СРС , 120 състав. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Няма данни рамковият договор да не е влязъл в сила , кредитната карта да му е била предадена , както и какъв вид е била кредитната карта . Налице е противоречие в заключението на ССЕ , защото за исковия период 16.03.2016 г – 16.11.2017 г нито са теглени , нито са внасяни суми .

Въззиваемата страна „Райфайзенбанк /България/ ” ЕАД в писмен отговор счита въззивната жалба за неоснователна. Задълженията на ответника са доказани със ССЕ , която установява усвояване на сумите , които не са платени .

         Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 29.07.2020 г , поради което въззивната жалба от 12.08.2020 г /по пощата/ е депозирана в срок и е допустима. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

 След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете СРС е приел , че задълженията на ответника са доказани с рамков договор №1207030383515196 за издаване и полване на безконтактна кредитна карта от 03.08.2015 г , както и със ССЕ .

Решението на СРС е правилно , освен по отношение на точната правна квалификация .

ССЕ установява не само , че договорът за издаване и ползване на кредитна карта е влязъл в сила , но и че същият години наред е бил изпълняван от страните . Постъпили са плащания на стойност 16 052,33 лева от ответника и същият е теглил парични суми съобразно условията на рамковия договор . Без значение е точният вид на издадената банкова карта , защото ответникът не е доказал , че неправилно са му начислявани лихви и такси по условия различни от уговорените .

Липсват визираните от въззивника противоречия в заключението на ССЕ . От самия характер на кредита /револвиращ , чрез банкова карта/ следва , че по същия постоянно се отпуска кредит , съответно постоянно този кредит бива погасяван с месечни вноски с определен минимален размер /чл.41 от договора/  . Именно защото ответникът е спрял обслужването на кредита /плащането на месечните вноски/ същият е обявен за предсрочно изискуем и са образувано процесното заповедно и исково производство .

Доводите във въззивната жалба за неоснователни . От друга страна първоинстанционният съд е допуснал неточност в правната квалификация на исковете като е посочил общата норма на чл.240 ал.1 ЗЗД /заем/ . Доколкото става въпрос не за заем , а за банков кредит точната правна квалификация е по чл.422 ГПК във вр.чл.430 ал.1,2 ТЗ .

С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен представител  , както и 131,80 лева държавна такса в полза на СГС /жалбата е подадена от особен представител и не е заплатена такса за въззивно обжалване / . 

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК – поради наличие на материален интерес под 5000 лева по всеки от предявените искове – настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №145448 от 09.07.2020 г на СРС, 120 състав по гр.дело №1195/2019 г по описа на СРС , като правната квалификация на исковете да се счита по чл.422 ГПК във вр.чл.430 ал.1,2 ТЗ .

 

ОСЪЖДА Д.З.Т. ЕГН ********** от гр.София  да заплати на „Райфайзенбанк /България/ ” ЕАД ЕИК ******* гр.София сумата от 500 лева разноски пред СГС .

 

ОСЪЖДА Д.З.Т. ЕГН ********** от гр.София  да заплати по сметка на СГС сумата от 131,80 лева държавна такса .

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                   

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                  2.