Р Е
Ш Е Н И Е
№……
гр. Ловеч, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета
Александрова като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело № 285/2022 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 220, ал.
1 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година.
Административното дело е
образувано по жалба от „И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Троян 5600, ул. „Радецки“ № 3Б, представлявано от Ю.Г.Д., срещу
Решение № 32- 244408/21.07.2022 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна в частта по точка 1
и точка 2 във вр. с таблица 8, с които е отказано приемането на митническата
стойност на декларираните стоки по митнически декларации с MRN 19BG002002016710R9/10.02.2019 г. и MRN 21BG002002053311R1/14.07.2021 г., регистрирани на МП „Варна
Запад“ и е определена митническата стойност на декларираните стоки, съгласно
таблица 8 от решението.
По изложени доводи за неправилност
и незаконосъобразност, неправилно приложение на материалния закон, допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
несъобразяване с целта на закона се иска отмяна на обжалваното решение в оспорената
част. С жалбата се излагат доводи за недостоверност на експертното заключение,
назначено от митническите органи за определяне стойността на процесните
автомобили, доколкото според оспорващото дружество, същата е извършена само по
документи. В жалбата се сочи още, че не става ясно, как митницата е определила
новата митническа стойност на двата автомобила, без да е направен оглед на
същите от вещото лице, което да прецени техническото състояние на МПС и то към
момента на внасянето му в Р България. Претендират се и сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят
се представлява от адв. М.И. от ЛАК, който поддържа жалбата на заявените в нея
основания, излага подробни аргументи по същество и претендира присъждане на
направените по делото разноски, за които представя списък. В дадения от съда
срок са представени писмени бележки по съществото на правния спор.
Ответникът по делото - директорът
на Териториална дирекция Митница Варна в съдебно заседание не се явява и не се
представлява. С писмено становище с вх. № 759/09.03.2023 г. в АдмС Ловеч моли
съдът да отхвърли жалбата и развива доводи по същество. Претендира се
юрисконсултско възнаграждeние, като изразява становище за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Настоящият съдебен състав след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед
№ ЗТД-4000-354(32-356482)/09.11.2021 г., изменена със Заповед №
ЗТД-4000-6/11.01.2022 г. на директора на ТД Митница Русе (л. 132-134) е
възложено извършването на проверка по реда на чл. 48 във вр. с чл. 12, 15, 46,
47 и 51 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ на жалбоподателя.
За резултатите от така
възложената проверка е изготвен Доклад № BG004000/1/13/24.03.2022 г., рег. №
32-97828/24.03.2022 г. от проверяващия екип в състав: Г.С.В. – главен инспектор
в ТД Митница Русе – ръководител на екипа, Р.К.Ц.-П. и А.Г.Л., и двете на
длъжност старши инспектор в ТД Митница Русе (л. 73-95). В доклада е отразено,
че за проверявания период от 01.12.2018 г. до 31.10.2021 г. „И.“ ЕООД е
декларирало 173 броя стоки, като е подало 149 бр. митнически декларации за
поставяне под режим „допускане на свободно обращение“, сред които са и декларираните
стоки по митнически декларации с MRN 19BG002002016710R9/10.02.2019 г. и MRN 21BG002002053311R1/14.07.2021 г., регистрирани на МП „Варна
Запад“, а именно - употребяван лек автомобил марка: „ХОНДА“, модел: „АКОРД“,
тип: бензин; бр. места: 5; цвят: черен; раб. обем: 1996 куб. см; мощност: 188
KWDIN; шаси №: 1HGCV2F93KA801021, код по ТАРИК - ********** и декларирана
митническа стойност в размер на 6858,69 лв. и употребяван лек автомобил марка „АУДИ“, модел: „А6 куатро“,
тип: бензин; бр. места: 5; цвят: сив; раб. обем: 2995 куб. см; мощност: 254 KWDIN;
шаси №: WAUF3AFC7HN014059, код по ТАРИК -
********** и декларирана митническа стойност в размер 24 057,14 лв.
С искане за предоставяне на
документация, даване на писмени обяснения или изготвяне на справки, връчено на
представляващия дружеството - Ю.Г.Д. на 17.11.2021 г. (л. 137-138) е изискана
търговска, счетоводна и друга документация, която е била представена от „И.“
ЕООД в указания срок. Представено е и писмено обяснение от управителя на
дружеството (л. 594), в което същият е посочил, че закупуването на автомобилите
става чрез онлайн търг с явно наддаване, като нямат директна връзка с
продавача, плащанията се правят към организатора на търга, като същите са
периодични, а не по конкретна доставка, тъй като дружеството има кредитен
лимит. Отразено е, че всички документи по повод подадените от дружеството
митнически декларации и с оглед извършваната проверка, са предадени на главен
инспектор Г. В. и старши инспектор А.Л..
С възлагателно писмо рег. №
32-30999/28.01.2022 г. (л. 677) директорът на ТД Митница Русе е възложил на Р.П.И.
– вещо лице от списъка на вещите лица при Окръжен съд - Видин, притежаващ
лиценз за оценител и сертификат за автоексперт оценител, да извърши справедлива
пазарна оценка на употребявани моторни превозни средства, поставени под режим
„допускане за свободно обращение“ от „И.“ ЕООД, които са включени в обхвата на
проверка по чл. 84а от Закона за митниците, възложена със Заповед № ЗТД-4000-354(32-356482)/09.11.2021 г.,
изменена със Заповед № ЗТД-4000-6/11.01.2022 г. на директора на ТД Митница
Русе, като е указано оценката да се извърши по метода на „сравнимите
неконтролирани цени“ между независими търговци и по методите на „амортизирана
възстановителна стойност“ и „пазарни сравнения“, като докладът за пазарна
оценка да съдържа информация дали в цената са включени дължимите данъци и
налози за посочените моторни превозни средства – общо 80 броя автомобили.
С писмо peг.
№ 32-77678/09.03.2022 г. (л. 681, л. 678-679, л. 684-723) са предоставени
експертни пазарни оценки от инж. Р.П.И., изготвени по метода на „сравнимите
неконтролирани цени“ между независими търговци и по методите на „амортизирана възстановителна
стойност“ и „пазарни сравнения“, включващи в себе си и разходи за транспорт до
мястото на въвеждане на автомобилите в ЕС, мито, разходи за транспорт на
територията на ЕС след въвеждането им и ДДС.
По отношение
на употребяван лек автомобил марка: „ХОНДА“, модел: „АКОРД“, тип: бензин; бр.
места: 5; цвят: черен; раб. обем: 1996 куб. см; мощност: 188 KWDIN; шаси №:
1HGCV2F93KA801021 експертът е дал заключение, че пазарната му стойност възлиза
на 14 970 лв. (л. 693). За другия автомобил от процесното решение - употребяван
лек автомобил марка
„АУДИ“, модел: „А6 куатро“, тип: бензин; бр. места: 5; цвят: сив; раб. обем:
2995 куб. см; мощност: 254 KWDIN; шаси №: WAUF3AFC7HN014059 в оценката на експерта е определена пазарна цена от 38 480 лв. (л.
717).
С писмо рег. № 32-124568/15.04.2022
г. на директора на ТД Митница Варна (л. 30-40) по реда на чл. 22, § 6 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване
на Митническия кодекс на Съюза „И.“ ЕООД е уведомено за започване на
административно производство и че предстои издаване на решение на директора на
ТД Митница Варна, с което ще бъде определена нова митническа стойност за
процесните автомобили, като е предоставена възможност на дружеството да изрази
становище в 30-дневен срок от получаване на писмото.
Писмото е връчено на „И.“ ЕООД на
27.04.2022 г., видно от известие за доставяне на пощенска пратка с баркод ИД PS9028004ESJT (л. 41). В определения от
ответника 30-дневен срок е постъпило възражение от дружеството с вх. №
32-161639/18.05.2022 г. в ТД Митница Варна (л. 42-43), с което дружеството е
изразило своето несъгласие с оспорването на митническата стойност на стоките,
определяне на нова митническа стойност и е отправило възражение за непредставяне на всички таблици
в цялост в полученото съобщение.
В отговор на отправеното
възражение за непредставяне на всички таблици в цялост е изпратено допълнително
съобщение с изх. № 32-183001/06.06.2022
г., с
което дружеството е уведомено, че при трансформиране на таблиците от програмен
продукт Microsoft Excel в Microsoft Office Word 2007 са допуснати технически грешки
при изобразяване на рамките на таблици, фигуриращи на стр. 11, стр. 17 и стр. 19. Към
писмото са приложени нови коректни таблици с № 12, 13 и 14. Писмото е получено от
управителя на дружеството на 13.06.2022 г., видно от известие за доставяне с баркод № ИД PS9028004GBD8 (л. 41).
В посочения в писмото
30-дневен срок дружеството не е изразило друго становище.
С Решение рег. № 32-244408/21.07.2022
г. на директора на ТД Митница Варна, на основание чл. 84, ал. 1 от ЗМ, вр. във
връзка с чл. 71, пар. 1, буква д) и чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
вр. чл. 140 и чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, във
вр. с чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1,
буква а), вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1 , вр. чл. 102 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал. 7 от ЗМ, вр. с
чл. 54, ал. 1, чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК, в обжалваната му част по т. 1
и т. 2, е отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки
по митнически декларации с MRN 19BG002002016710R9/10.02.2019 г. и MRN
21BG002002053311R1/14.07.2021 г., регистрирани на МП „Варна запад“ (т. 1 от
решението); определена е митническата стойност на декларираните стоки, съгласно
таблица 8 (т. 2 от решението).
Видно от таблица 8 от оспорваното
решение (л. 28), по отношение на употребяван лек автомобил марка:
„ХОНДА“, модел: „АКОРД“, тип: бензин; бр. места: 5; цвят: черен; раб. обем:
1996 куб. см; мощност: 188 KWDIN; шаси №: 1HGCV2F93KA801021 митническите органи
са определили нова митническа стойност в размер на 11 250 лв., нов размер на
мито 1 125 лв., нов размер на ДДС 2 495 лв., като е изчислена разлика за
довнасяне мито – 439,13 лв. и разлика за довнасяне ДДС – 966,09 лв. По
отношение на употребяван лек автомобил марка „АУДИ“, модел: „А6 куатро“, тип:
бензин; бр. места: 5; цвят: сив; раб. обем: 2995 куб. см; мощност: 254 KWDIN;
шаси №: WAUF3AFC7HN014059 е определена нова митническа стойност в размер на 29
151,52 лв., нов размер на мито – 2 915,15 лв., нов размер на ДДС 6 413,33 лв., като
е изчислена разлика за довнасяне мито – 509,44 лв. и разлика за довнасяне ДДС –
1 120,76 лв.
В решението е посочено, че митническата
стойност на автомобилите е определена на база извлечени данни от експертните
оценки. За да обоснове процесното решение (в обжалваната му част) административният
орган е изложил мотиви, че е невъзможно да се проследят и идентифицират
търговските фактури, по които е извършено плащане за двата автомобила, тъй като
закупуването на внесените стоки, съгласно обясненията, дадени от управителя на
дружеството, се осъществява чрез онлайн търг с явно наддаване, той няма
директна връзка с продавача – доставчик и плащанията, които дружеството прави към организатора на
търга SOLD THROUG COP ART са периодични, а не по конкретна доставка, тъй като
дружеството има кредитен лимит. В решенето се сочи още, че следва да се
отхвърли декларираната митническа стойност по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 за двата употребявани автомобила. Органът е приел, че на основание
чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, декларираната
митническа стойност не следва да се определи въз основа на метода на договорната
стойност. Изложени са аргументи за невъзможността за прилагане на методите по чл.74,
пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 в тяхната последователност. Поради
изчерпване прилагането на другите методи за определяне на митническата
стойност, като последна възможност за определяне на митническата стойност на
стоките органът е приложил член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013 -
изготвяне на експертни пазарни оценки на проверяваните автомобили от
компетентно лице. Предвид спецификата на внесената стока - употребявани
автомобили, включително и декларирани такива с описание „катастрофирали“,
„повредени“, „наводнени“ и др. определения, които указват техническа
неизправност, директорът на ТД Митница Варна се е мотивирал, че проверките се
характеризират с висока фактическа сложност и нуждата от специализирани
познания с цел установяването на реалната стойност на внесените автомобили.
Позовал се е и на чл. 84 д, ал. 5 от ЗМ, когато за изясняване на възникнали при
извършването на проверката обстоятелства са нужни специални знания, каквито
митническите органи нямат, по тяхна инициатива органът възложил проверката,
назначава експертиза. В решението е посочено, че с писмо peг. №
32-77678/09.03.2022 г. са предоставени експертни пазарни оценки от инж. Р.П.И.,
по метода на „сравнимите неконтролирани цени“ между независими търговци и по
методите на „амортизирана възстановителна стойност“ и „пазарни сравнения“,
включващи в себе си и разходи за транспорт до мястото на въвеждане на
автомобилите в ЕС, мито, разходи за транспорт на територията на ЕС след
въвеждането им и ДДС.
Решението е изпратено на „И.“
ЕООД с придружително писмо с изх. № 32-244960/22.07.2022 г. (л. 19) и е връчено
на управителя на дружеството - Ю.Д. на 25.07.2022 г., видно от известието за
доставяне на л. 20 от делото.
По делото са приети
доказателствата, представени с административната преписка и тези от оспорващия,
като по представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по
реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
По искане на ответника е допуснат
до разпит свидетелят Г.С.В. – гл. инспектор в ТД Митница Русе. Същият заявява,
че е бил ръководител на екипа, извършил проверката. Излага, че вещото лице е
гледало повечето коли, обект на проверката, като преобладават колите като внос,
имало е и скутери, АТВ и др., но не само коли, сочи, че е имало и наводнени.
Свидетелят обяснява, че при закупуването на автомобили „И.“ ЕООД разполага с
кредит, т.е. не плаща всяка кола индивидуално, а когато колкото има, т.е. нещо
като капаро, доплащане, изравняване на сметки, и при изследването на плащанията
се установява, че за един период има плащания, които в периода са отразени, но
те са за предишни плащания и не се разглеждат, защото не са в обхвата по
заповед. Към края на периода има такива, които не са платени, защото ще бъдат
платени след 20 дни, след два месеца и т.н., т.е. има едно разминаване като
суми във времето относно това, което е предмет на сделката и като размер на
сделката по фактурата за обмитяване от страна на дружеството. Свидетелят
посочва, че на вещото лице са възложени за оценка 80 автомобила, като към момента
на извършване на проверката автомобилите не са били налични. Пояснява, че всяка
проверка се възлага със заповед от съответния ръководител, както и че не му е
известно дали вещото лице е гледало състоянието на автомобилите, като заявява,
че колегите му от митническото разузнаване правят снимки.
По искане на жалбоподателя е
назначена съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице е депозирало
заключение с вх. № 518/15.02.2023 г. в АдмС Ловеч (л. 742-746). В същото се сочи,
че в приложената митническа декларация № 19BG002002016710R9/10.02.2019 г. (л.
47-51) е обмитено употребявано МПС марка „ХОНДА“, модел „АКОРД“, тип: бензин, 5-местен,
цвят - черен, двигател № неоткрит, шаси № 1HGCV2F93KA801021 с посочена цена
4600,00 (четири хиляди и шестстотин) канадски долари (CAD), включваща 4300,00
CAD тръжна цена плюс други разходи по търга в размер на 300,00 CAD. Вещото лице
е констатирало, че цената на стоката по митническата декларация подробно е
описана във фактура № *********/09.07.2019 г. на л. 51 от делото и съответства
на сумата от 4600,00 CAD с доставчик SOLD THROUGH 1 CОPART и купувач ILKO -
TROYAN.
Според вещото лице, левовата равностойност
на стоката при обменен курс 1,33549 лв. за 1 CAD (обменният курс е посочен в
МД) е 6 143,25 лева.
Върху тази стойност, плюс
транспортните разходи по фактура № **********/30.09.2019 г. (л.53), от които:
международен транспорт 715,44 лв. и 100,00 лв. терминални разходи, са начислени
мита за 685,87 лв. ((6143.25 +715.44) = 6858,69 х 0,100)) и ДДС за 1 528,91 лв.
((6858,69 + 685,87 + 100,00) = 7644,56 х 0,200)), като стойностите им са
посочени на отделни редове в митническата декларация.
В експертизата е отразено също,
че видно от хронологията на счетоводните записвания, реалната платена цена на
МПС, осчетоводена аналитично по кореспондиращи счетоводни сметки 304 „Стоки“,
401 „Доставчици“, и 457 „Разчети с данъци, мита“ е 7 644,56 лева, като е формирана
от: левовата равностойност на 4600,00
CAD (6143,25 лв.), транспортни разходи - фактура № ********** от 30.09.2019 г. (л.53)
- 815.44 лв. и мита – 685,87 лв.
Вещото лице е посочило, че цената
на стоката е изплатена изцяло на доставчика SOLD THRОUG CОPART по банков път с
нареждане за валутен превод от сметка в лева № BG91RZBB915510885336411 с
титуляр „И.“ ЕООД, както и че посочените стойности за начислени мита и ДДС също
са изплатени по банков път с платежни нареждания за плащане към бюджета на
01.10.2019 г. от изписаната по-горе сметка на дружеството, като в основание за
плащане е записано: „Мито“ в размер на 685,88 лв. и ДДС в размер на 1 528,92
лв., а получател на сумите е МП Варна Запад.
В СИЕ е направена констатация, че
в приложената митническа декларация № 21BG002002053311R1/14.07.2021 г., с която
е обмитено употребявано МПС „АУДИ“, Модел: „А6 куатро компетишън“, тип: бензин,
бр. места 5, цвят: сив, двигател № неоткрит, шаси №: WAUF3AFC7HN014059 с
посочена цена на стоката 14 700,00 щатски долара, включваща 14 200,00 щ.д.
тръжна цена плюс други разходи по търга в размер на 500,00 щ.д. Вещото лице е
конкретизирало, че цената на стоката по МД подробно е описана във фактура №
5052021 от 05.05.2021 г. на л. 64 от делото и съответства на сумата от 14 700,00
щ.д. с доставчик GLOBAL AUTO EXCHANGE LLC и купувач ILCO LTD.
Според вещото лице, левовата
равностойност на стоката при обменен курс 1,63654 лв. за 1 щ.д. (обменният курс
е посочен в МД) е 24 057,14 лева, като върху тази стойност са начислени мита в
размер на 2 405,71 лв. (24 057,14 х 0,100) и ДДС в размер на 5 292,57 лв. ((24 057,14
+ 2 405,71) = 26 462,85 х 0,200)).
Вещото лице сочи, че видно от
хронологията на счетоводните записвания, реалната цена на МПС към датата на
справка - 09.02.2023 г., осчетоводена аналитично по кореспондиращи счетоводни
сметки 304 „Стоки“, 401 „Доставчици“, и 457 „Разчети с данъци, мита“ е 26 462,85
лв., не е платена и е формирана от: левовата равностойност на 14 700,00 щ.д. (24
057,14 лв.), мита - 2 405,71 лв., като посочените
стойности за начислени мита и ДДС са изплатени по банков път с платежни
нареждания за плащане към бюджета на 13.07.2021 г. от сметка в лева №
BG91RZBB91551088536411 с титуляр „И.“ ЕООД, а в основание за плащане съответно
е записано: „Мито“ – 2 405,71 лв. и ДДС – 5 292,57 лв. с получател на сумите МП
Варна Запад.
В СИЕ се сочи още, че по
информация на жалбоподателя закупуването на употребявани МПС се извърша по интернет
чрез сайт за тръжна търговия, като „И.“ ЕООД е регистрирано, като лицензиран
потребител за търговия в този сайт. След спечелен търг за съответен автомобил
му се издава фактура, като в нея освен тръжната цена на МПС се начисляват и
други разходи.
Според вещото лице, плащането на
закупените по описания по-горе начин МПС се извърша по банков път с нареждания
за валутни преводи чрез задължение на сметка в лева на купувача, в случая –
оспорващото дружество, като в деня на превода заявените парични средства се
превалутират в съответната валута съобразно обявения от банката курс продава за
този ден.
Вещото лице сочи, че в настоящия
случай едните преводи са насочени към доставчика „SOLD THROUG СOPART“, а
другите към доставчика „GLOBAL AUTO EXCHANGE“. Уточнява, че преводите към
доставчиците са регулярни, а не за всяка спечелена на търг стока. Така с банковия
превод на 19.02.2020 г., насочен към доставчика SOLD THROUG COPART, освен
задълженията по фактура № 30859259/09.07.2019 г., са платени още стойностите за
плащане по 2 бр. фактури с обща левова
равностойност 32 578,00 лв. Сочи се, че заявеният за 19.02.2020 г. от „RAIFFEISEN
BANC“ курс продава за 1 долар е 1,820 лв., а в основание за плащане и записано: „Payment Fram
ILKO - LTO buyer – 415881“. Вещото лице пояснява също, че номера в платежния
документ е записания във фактурата, приложена на л. 51 от делото.
В заключението се подчертава, че
задълженията към доставчика GLOBAL AUTO EXCHANGE LLC по фактура № 5052021/05.05.2021
г. не са платени и че от счетоводните записвания по сметка 401 „Доставчици“ на
партида на посочените доставчици се установява, че фактурите са заведени на
отчет в хронология въз основа на съдържащите се в тях реквизити и показатели и
че стойностите по процесната фактура са следващо по ред плащане. Изведена е
констатация, че всички суми по описаните плащания съответстват на описаните в
документите за плащане реквизити и показатели, намерили счетоводен израз по
счетоводните сметки и регистри на дружеството платец.
В СИЕ се сочи още, че МПС се
закупуват на търг, чрез интернет сайт за тръжна търговия, които дружеството
купувач в лицето на неговия представляващ Ю.Г.Д. вижда на екран, т.е. няма пряк
достъп до обявяваните на търг МПС и по този начин разбира в какво състояние е
само външния им вид - купето, без да разбере работят ли двигателите им, в какво
състояние е ходовата им част, както и други части и системи на МПС.
Вещото лице е отразило, че МПС
„ХОНДА“, модел „АКОРД“ с дан. фактура № ********** от 23.11.2019 г. е продадено
за 9 960,00 лева, от които: 8 300,00 лв. данъчна основа и 1 660,00 лв.,
начислен 20 % ДДС, като реализираната печалба от продажбата е 655,44 лв. (8
300,00 – 7 644,56) и е отчетена е по
сметка 123 „Печалби и загуби за 2019 г.“. По отношение на МПС – „АУДИ“, модел „А6
куатро“ с дан. фактура № ********** от 21.10.2021 г. вещото лице е посочило, че
е продадено за сумата от 33 480,00 лева, от които: 27 900,00 лв. данъчна основа
и 5 580,00 лв., начислен 20 % ДДС, а реализираната печалба от продажбата е
отчетена по сметка 123 „Печалби и загуби“ за съответните отчетни периоди и
възлиза на 1 437,15 лв. (27 900,00 – 26 4622,85).
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е редовна по отношение на
форма и съдържание. Отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК,
подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред местно компетентния съд, от
лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването. Жалбата е
подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в съвкупност със
събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира
жалбата за основателна по следните съображения:
В съответствие с изискванията на
чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за
законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
По правната си същност оспореното
в настоящото съдебно производство решение представлява индивидуален
административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност на
основанията, посочени в чл. 146 от АПК.
Обжалваният административен акт е
издаден от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19, ал. 7 от
Закона за митниците. Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се
издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от
Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган
действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5,
6 и 7, член 23 параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети
от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително
заявление. Следователно, оспореното решение на директора на ТД Митница Варна в
Агенция „Митници“ е издадено от компетентен административен орган, в границите
на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл. 101,
§1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2,
т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно
предоставените му правомощия.
Оспореният административен акт е
обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна
страна.
При издаването му обаче са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
както и нарушение на приложимия материален закон, поради което то се явява
незаконосъобразно.
Съдът счита, че е налице
съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването
на процесното решение, доколкото от страна на административния орган не са
обсъдени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая. Налице
е и допуснато процесуално нарушение при издаването на оспорвания
административен акт, доколкото митническите органи са уведомили оспорващия за
възникналите съмнения, но не са мотивирали същите, като в решението е
споменато, че тези съмнения са възникнали на база непредоставяне на достатъчно
данни и информация от страна на дружеството. От страна на митническия орган не
са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на
договорната стойност. Административния орган е приел, че е възникнало основание
за отхвърляне на декларираната митническа стойност в на процесните автомобили
по двете митнически декларации, без да е посочена причината за незачитане на
предоставените платежни документи, при условие, че не се отрича автентичността
им. Това допуснато нарушение според практиката на СЕС – по дело С-29/13 се
приема като основание, което води до прогласяване на незаконосъобразността на
административния акт.
Административният орган се е позовал
на доклад № BG004000/1/13/24.03.2022
г., рег. № 32-97828/24.03.2022 г., в който са отразени констатациите от
извършената проверка. Съгласно чл. 84л, ал. 2 от ЗМ, приложените към доклада
доказателства са неразделна част от него, като оригиналите на събраните писмени
доказателства се прилагат към екземпляра на доклада, предназначен за митническия
орган, а заверени копия от същите се, без представените от проверяваното лице,
се прилагат към екземпляра на доклада, предназначен за лицето. В конкретният
случай, основното доказателство, на което се е позовал ответникът е експертната
оценка на употребяваните леки автомобили, изготвена от инж. Р.И.. В преписката
липсват данни същата да е била предоставена на „И.“ ЕООД, както и самият доклад
от 24.03.2022 г. в съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗМ, с което
е нарушено правото на дружеството да се запознае с причините за определянето на
нови и различни пазарни стойности на автомобилите, а оттам и за отказа на директора
на ТД Митница Варна да приеме декларираните митнически стойности по МД с MRN
19BG002002016710R9/10.02.2019 г. и MRN 21BG002002053311R1/14.07.2021 г., регистрирани
на МП „Варна Запад“.
Отделно от горното, съдът намира,
че не е спазена стриктно процедурата по чл. 22, §6 от Регламент 952/2013,
според която преди да вземе неблагоприятното решение, митническият орган е
длъжен да съобщи на лицето всички свои мотиви и да му предостави възможност да
изрази становище в определен срок. В случая, след изпратеното на „И.“ ЕООД писмо
рег. № 32-124568/15.04.2022 г., законният представител на дружеството Ю.Д. е
изпратил оспорване, в което е отразил своето несъгласие с констатациите от
проверката. Тези изложени аргументи обаче не са съобразени от административния
орган, като в оспореното решение същият е посочил, че дружеството не е
предоставило договори, поръчки, заявки за покупка на стоките, в т.ч. разпечатка
от потребителския си профил в аукциона, които да потвърдят реално платената или
подлежаща на плащане цена за стоките, както и че „И.“ ЕООД не е представило
други документи, които да са в подкрепа на декларираната митническа стойност. Този
извод категорично не се подкрепя от наличните по делото доказателства – фактурите
на л. 51 и л. 64 от делото (представени и в превод на български език на л. 726-гръб
и л. 728-гръб) с посочени суми, за които са закупени двата леки автомобила,
както и от заключението по реализираната съдебно-икономическа експертиза,
съгласно която всички доставки на името на „И.“ ЕООД са заведени аналитично в счетоводството
на дружеството, а не общо, като за всеки актив е формирана себестойността, като
във фактурата са добавени митата и транспортните разходи. Следователно, са били
налице доказателства, обосноваващи
декларираните митнически стойности по посочените в решението митнически
декларации. Съгласно трайната съдебна практика на българските съдилища и тази
на СЕС, безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките,
поради което е необходимо да се изследва само и единствено действителната воля
на страните по покупко-продажбата. Административният орган, без да оспорва
автентичността на наличните в счетоводството на дружеството и представени
документи – фактури за придобиване на стоките (л. 51 и л. 64 от делото, представени
и в превод на български език на л. 726-гръб и л. 728-гръб), е приел, че е
възникнало основание за отхвърляне на декларираните митнически стойности.
Съгласно трайната практика на ВАС, застъпена в Решение № 9350 от 13.07.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 14433/2019 г., VIII о., Решение № 15563 от 15.11.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 6328/2019 г., VIII о., Решение № 13205 от 7.10.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 3912/2019 г., VIII о., Решение № 14221 от 17.11.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 7052/2020 г., I о. и др., в тежест на митническите органи е, при
условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на
съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на
процесната стока.
Тежестта за доказване на
наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и
предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Горното сочи
на необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа
стойност, в нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.
Основателните съмнения по смисъла
на решение на СЕС по дело С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика
в цените на стоките, достатъчна за обоснове съмненията. От друга страна,
практиката на съда на ЕС по приложението на чл. 140, §1 от Регламента за
изпълнение налага виждането, че процедурата следва да се прилага с уточнението,
че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани. В случая не е посочена причината за незачитане на данните за
платените суми в приложените фактури, при условие, че не се отрича тяхната
автентичност. Това налага извода, че при издаване на оспорения акт,
административният орган не е извършил анализ на всички факти и обстоятелства от
значение за случая.
Във всички случаи при прилагането
на методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат
задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата
стойност на внасяните стоки, а не произволно определена такава, като лицето,
което участва пряко или косвено в
извършването на митническите формалности или на митнически контрол, предоставя
на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната
изискана документация и информация в подходяща форма и оказва цялостно
съдействие за извършването на тези формалности или контрол – чл. 15, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013. На това принципно положение е основана и процедурата
по чл. 140, пap. 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не
изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта
на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и
изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези
съмнения и да е съобразена с възможностите
му.
Митническата стойност е
определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която подлежи на
деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното
митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса
митнически задължения. Предвид значението на митническата стойност за
определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и
Съвета на ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24
ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои
разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и вътрешното митническо
законодателство, въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне
елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на
относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и
събирането на действителния размер на митническите задължения. Една част от мерките
се прилагат при представяне на стоките пред компетентното митническо
учреждение, а друга след като вдигането на стоките е разрешено.
В правомощията на митническите
органи съгласно чл. 48 от Регламента е извършването на последващ контрол.
Съгласно тази разпоредба, за целите на митническия контрол митническите органи
могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на
информацията, подадена в митническа декларация, декларацията за временно
складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане,
декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието,
автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и
могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове
отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до
предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези
органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това
все още е възможно. В конкретният случай, такава проверка е била извършена
относно верността на данните за реално платената цена за автомобилите, посочена
в МД № с MRN
19BG002002016710R9/10.02.2019 г. и MRN 21BG002002053311R1/14.07.2021 г., регистрирани
на МП „Варна Запад“, релевантни за определяне на митническата стойност,
съответно и на дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС. Възникналите
съмнения и упражнения митнически контрол са във връзка с митническата стойност
на декларираните за режим „Допускане до свободно обращение“ стоки – употребяван
лек автомобил марка: „ХОНДА“, модел: „АКОРД“, тип: бензин; бр. места: 5; цвят:
черен; раб. обем: 1996 куб. см; мощност: 188 KWDIN; шаси №: 1HGCV2F93KA801021,
код по ТАРИК - ********** и декларирана митническа стойност в размер на 6858,69 лв. и употребяван лек
автомобил марка „АУДИ“, модел: „А6 куатро“, тип: бензин; бр. места: 5; цвят:
сив; раб. обем: 2995 куб. см; мощност: 254 KWDIN; шаси №: WAUF3AFC7HN014059,
код по ТАРИК - ********** и декларирана митническа стойност в размер 24 057,14
лв.
Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е
договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва
да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) №
952/2013. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа
стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат
икономическа стойност. Разпоредбата на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015
година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) № 952/2013 дава възможност на митническите органи, при
наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат
от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне
на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат,
съгласно чл. 140, §2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят
декларираната цена. Процедурите по
определяне на митническа стойност на стоки, внасяни на територията на ЕС, е
регламентирана в Регламент № 952/2013 и Регламент за изпълнение 2015/2447 на
комисията от 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на
някои разпоредби на Регламент № 952/2013 - Митническия кодекс, а именно чл.
70, §1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Правната уредба на Съюза
относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности.
Когато митническата стойност не
може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внасяните стоки
се извършва по реда на чл. 74 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 при последователно прилагане на методите в чл.
74, §2, букви а) до г) от Регламент
(ЕС) № 952/2013, докато се стигне до първата от тези букви, по която
може да се определи митническата стойност на стоките. А, съобразно чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато
митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се
определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане
на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; Член VII от Общото
споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на регламента. В
конкретният случай, в оспореното решение е отразено защо не могат да се
приложат съответните методи, регламентирани в чл. 74, §2, б. „а“, „б“, „в“, „г“
и защо е приложен следващият резервен метод по чл. 74, §3 от МКС, а именно
възлагане изготвянето на експертни пазарни оценки на проверяваните автомобили
от компетентно лице – автоексперт оценител. Цитираните критерии за
определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само
когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на
дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената
поредност. В този смисъл е и Решение № 3699/18.04.2022 г. по адм. д. №
11027/2021 г. на ВАС.
Съгласно трайната съдебна
практика на българските съдилища и тази на СЕС - безспорно митническата
стойност е договорната стойност на стоките, поради което се изследва само и
единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече,
че жалбоподателят е представил своевременно на митническите органи документи,
които доказват цената на всеки от двата автомобила - фактурите на л. 51 и л. 64
от делото (представени и в превод на български език на л. 726-гръб и л.
728-гръб). Когато митническите органи имат основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане цена по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от
декларатора да предостави допълнителна информация, както предвижда правилото на
чл. 140, §1 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, а ако съмненията им
не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.
140, §2 от Регламента за изпълнение, митническите органи могат да решат, че
стойността на стоките не може се определи по реда на чл. 70, §1 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 и се прилагат вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ – б. „г“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013, както и резервният метод по чл. 74, §3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013. Както вече се посочи, според действащата правна уредба за
определяне на митническата стойност и съответно на публичните държавни вземания
за мито и ДДС, регламентираните методи са в отношение на субсидиарност – когато
стойността не може да се определи чрез прилагане на дадено правило, следва да
се приложи следващото правило в установената поредност. В тежест на органа е,
при условията на относимото съюзно право, да докаже приложимостта на избрания
метод по оспореното решение.
Съдът намира, че в конкретният
случай при наличието на документи, които доказват цената на всеки от двата
автомобила по процесните митнически декларации, не са били налице
предпоставките за прилагане на метода по чл. 74, §3 от Регламента, а именно
използването на експертна пазарна оценка. Тази оценка от оценителя инж. Р.П.И.
е изготвена по методите „сравними неконтролирани цени“ и „пазарни цени“. За да
се приложи първият от тези два метода е необходимо нито едно от различията
между сравняваните сделки и между лицата, участващи в тях, да не би могло да
повлияе съществено върху цената при
пазарни условия или да могат да се извършат достатъчно точни корекции за
елиминиране на съществени последствия върху цената от тези различия. В
конкретният случай, не е ясно дали условията за приложение на посочения метод
са били изпълнени. Назначеният автоексперт оценител инж. Илиев, на който е
възложено от директора на ТД Митница Варна да изготви пазарна оценка на движими
активи – употребявани МПС от внос, е оценил общо 80 броя МПС, сред които и
процесните употребяван лек автомобил марка: „ХОНДА“, модел: „АКОРД“ и
употребяван лек автомобил марка „АУДИ“, модел: „А6 куатро“, според тяхното
функционално техническо и технологично състояние, използвайки два метода за
оценка: метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци и метод
на пазарните цени (л. 679), без обаче да е извършил оглед на конкретните
автомобили и да установи пазарната им стойност съобразно действителното им
състояние. Не са изследвани конкретните повреди на автомобилите и как това се
отразява на тяхната цена. Административният орган се е позовал на заключението
на автоексперта, назначен в хода на административното производство, в което е
изчислена нова митническа стойност, с намаление от 40 %, предвид
обстоятелството, че съответният автомобил е претърпял „тотална щета“, без обаче
в заключението да е посочено как именно е определен процентът на намаление. В приложение
1 към експертната оценка, инж. Р.И. е посочил каква пазарна стойност определя
за автомобилите, съобразявайки ценовия диапазон на идентични автомобили в
сайтовете за продажба на употребявани автомобили www.mobile.bg и www.m.auto.bg към датата на оценката 02.10.2019 г. (относно л.а. марка „ХОНДА“,
модел: „АКОРД“ – л. 693) и 14.07.2021 г. (относно л.а. марка: „АУДИ“, модел:
„А6 куатро“ – л. 717). Посочил е, че в пазарната оценка са включени и разходите
за транспорт до мястото на въвеждане на автомобила в ЕС, мито, разходи за
транспорт на територията на ЕС след въвеждането му и ДДС.
Настоящият съдебен състав счита,
че в случая определяща е стойността, на която конкретното МПС е придобито на
търга и внесено в Република България, а не продажната цена на подобно МПС в
България. Както от представените писмени доказателства, включително и от заключението
по назначената СИЕ, се установява, че оспорващият „И.“ ЕООД се занимава с
търговия на ППС, които закупува от САЩ и Канада и внася в Република България с
цел реализиране на печалба от тази дейност. Напълно нелогично е дружеството да
закупува автомобили и други ППС на цени, на каквито такива се предлагат за
продажба в България. В този случай не може да се очаква някаква печалба от
дейността и се обезсмисля въобще участието на търг за закупуване на автомобили
и реализирането на разходи за транспортирането на тези закупени автомобили от
САЩ до Република България. Следва да се отбележи, че всички автомобили,
включително и тези по митнически декларации MRN 19BG002002016710R9/10.02.2019
г. и MRN 21BG002002053311R1/14.07.2021 г., са закупени от „И.“ ЕООД чрез търг,
който е публичен с достъп до множество клиенти и цената, на която са закупени
автомобилите се предполага, че е най-високата цена, предложена на този публичен
търг.
Предвид изложеното съдът счита,
че в конкретния случай не е изпълнено задължението на митническите органи да
установят справедливата стойност на внасяната стока, вследствие на което е
постановен незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени в
обжалваната му част. Предвид
незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката,
незаконосъобразно са и определени с оспорения акт възникнали задължения за мито
и ДДС по отношение на процесните автомобили - употребяван лек автомобил марка:
„ХОНДА“, модел: „АКОРД“, тип: бензин; бр. места: 5; цвят: черен; раб. обем:
1996 куб. см; мощност: 188 KWDIN; шаси №: 1HGCV2F93KA801021 и употребяван лек
автомобил марка „АУДИ“, модел: „А6 куатро“, тип: бензин; бр. места: 5; цвят:
сив; раб. обем: 2995 куб. см; мощност: 254 KWDIN; шаси №: WAUF3AFC7HN014059.
При този изход на спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски. С представения списък на разноските (л. 752) оспорващото
дружество претендира разноски в общ размер на 1 450 лева, от които: 50 лева -
заплатена държавна такса за образуване на делото (л. 100); 400 лева - заплатен
депозит за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза (л. 739) и 1 000 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие от 15.11.2022 г. (л. 119). От страна на ответника е направено
своевременно възражение за прекомерност на стореното възнаграждение за адвокат.
Материалният интерес по спора е в общ размер на 3 035,42 лева (предвид
определените в таблица 8 от оспорваното решение разлики за довнасяне на мито и
ДДС за двата автомобила – л. 28). Делото не е с по-висока фактическа и правна
сложност от подобни дела, поради което възражението на ответника е основателно
и съобразно чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК съдът следва да намали
дължимото възнаграждение за адвокат на жалбоподателя до предвидения минимум от 603,54
лв., определен в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На
основание чл. 30, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“,
директорът на териториалната дирекция е третостепенен разпоредител с бюджет по
бюджета на Министерството на финансите. При това положение и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 30, ал. 2 от Устройствения
правилник на Агенция „Митници“, разноските по производството в общ размер на 1
053,54 лв. (хиляда петдесет и три лева и петдесет и четири ст.), следва да се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт, в случая -
Териториална дирекция Митница Варна към Агенция „Митници“.
Предвид изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, Ловешки
административен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „И.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Троян 5600, ул. „Радецки“ №
3Б, представлявано от Ю.Г.Д., Решение № 32- 244408/21.07.2022 г. на директора
на Териториална дирекция Митница Варна В ЧАСТТА по точка 1 и точка 2 във вр. с
таблица 8, с които е отказано приемането на митническата стойност на
декларираните стоки по митнически декларации с MRN
19BG002002016710R9/10.02.2019 г. и MRN 21BG002002053311R1/14.07.2021 г.,
регистрирани на МП „Варна Запад“ и е определена митническата стойност на декларираните
стоки, съгласно таблица 8 от решението.
ОСЪЖДА Териториална дирекция
Митница Варна при Агенция „Митници“, да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Троян 5600, ул. „Радецки“ № 3Б, съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 1 053,54 лв. (хиляда петдесет и три лева и петдесет и
четири ст.).
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба чрез Административен съд Ловеч пред Върховен административен
съд в 14 – дневен срок от съобщаването му.
Препис от него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: