Номер 06.04.2021
година Град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, І граждански състав, в открито съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЖИВКА ПЕТРОВА
При съдебен секретар: Ангелина
Добрева,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 641 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
установителен иск за собственост върху недвижим имот с правна квалификация
чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищците
Б.Г.Б., П.Г.А., М.Г.А. и Г.П.А. твърдят, че по силата на договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 13, том I, нот. дело № 64/1979г. по описа на РС-Свиленград, първият
от тях - Б.Г.Б. и сестра му Златка Г. Бошнакова придобили собствеността, при
равни права, върху дворно място, находящо се в гр.Свиленград, цялото с площ от
1522 кв.м., от което част с площ от 436 кв.м. попадала в регулацията на
гр.Свиленград и съставлявала имот с планосномачен № 1351 кв.м. в кв.96 по
действащия тогава регулационен план на гр.Свиленград от 1977г., а останалата
част от 1086 кв.м. попадала извън регулацията на града, при съседи: складове на
ОКС, улица и Недялко А. Недялков. След смъртта на надарената Златка Г.
Бошнакова нейната 1/2 ид.ч. от имота, на основание наследствено правоприемство,
преминала в собственост на наследниците й: втория и третия от тях, съответно П.Г.А.
и М.Г.А. - нейни деца и четвъртия ищец Г.П.А. - неин преживял съпруг, при равни
дялове между наследниците. Така, първият от ищците бил собственик на 1/2 ид.
част, а вторият, третият и четвъртият - собственици на по 1/6 ид. части от
имота.
Ищците твърдят, че от
придобиването на имота същият се владеел без прекъсване от надарените - ищецът Б.Г.Б.
и Златка Г. Бошнакова, а след смъртта на последната - от нейните наследници,
което продължавало и досега. Имотът /частта в регулация и частта извън нея/ бил
общо ограден с телена мрежа и бетонни колове, бил електрифициран и се ползвал
за отглеждане на зеленчуци. В частта от имота, намираща се в регулацията на
града, била построена барака и имало изграден собствен водоизточник - кладенец
с дълбочина 5 метра. Тази част от имота с площ от 436 кв.м. към момента на
придобиването му, бил в рамките на регулационния план на Свиленград от 1977г.
По следващия и последен регулационен и кадастрален план на града от 1993г.
имотът също бил в регулация, но не бил нанесен. В кадастралната карта на
Свиленград, одобрена със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г. на Изпълнителния директор
на АГКК била нанесена само частта от имота, която е извън регулация, като
същата представлявала имот с идентификатор 65677.701.8363. Частта от имота от
436 кв.м., предмет на иска, не бил нанесен като самостоятелен имот в
кадастралната карта на гр.Свиленград. Отразен бил като част от улица с
о.т.533-о.т.177, публична собственост на Община Свиленград, която в
кадастралната карта била заснета с идентификатор 65677.701.8364 и
идентификатор 65677.701.9024. В
действителност улицата не била изградена и не съществувала, не било проведено и
отчуждително производство, а имотът реално продължавал да е дворно място, което
ищците владеели.
Ищците твърдят също,
че ответникът Община Свиленград оспорва правото им на собственост относно
имота, включен в регулацията на града /с площ от 436 кв.м., пл.№ 1351 в кв.96
по плана от 1977г./, като извършвала действия, все едно че е собственик на
реализирана улица. С писмо с изх.№ И-2297/12.06.2006г. от Общината, адресирано
до ищците, след изложена констатациия, че участъкът от о.т. 533 до о.т.177 от
улица „Христо Шишманов” е оградена с телена мрежа и колове, се нареждало на
ищците да освободят оградения участък от улицата. С писмо с изх.№ И-2219/ 13.05.2014г.
ищците отново били предупредени да премахнат телените заграждения на спорното
място, с цел осигуряване на свободно преминаване през улица с о.т.533-о.т.177 -
о.т.848, кв.96А, по плана на Свиленград. През 2017г. Общината предоставила
право на прокарване на електрически провод в полза на „ЕВН България“ ЕАД по
несъществуващата улица в имота на ищците, както и издала на дружеството Разрешение
за строеж № 70/09.06.2017г. за прокарване на ел. кабел тип „НН 04 kv”
по улица с о.т.171, о.т.4009 и о.т.4010 по ПУП - ПУР на
гр.Свиленград, в която „улица” попадал и процесния имот. Въз основа на
издаденото разрешение за строеж „ЕВН България“ ЕАД прокарал канал през имота на
ищците. В тази връзка, първият ищец подал сигнал до РУ-Свиленград с вх.рег.№
351000-5236/16.10.2018г. за извършени самоуправни действия в имота, по повод на
който била осъществена проверка, но било отказано образуване на наказателно
производство. Община Свиленград третирала имота като своя публична общинска
собственост, без да е проведено отчуждително производство относно имота и без
да е налице реализирана улица.
С оглед изложеното,
ищците имали правен интерес от предявяване на иск за признаване за установено
по отношение на Община Свиленград, че са действителни собственици, при
горепосочените квоти, на реална част от имот, отреден за улица с
о.т.533-о.т.177 по действащия регулационен план на Свиленград, одобрен със
Заповед № 603/ 22.11.1993г., с идентификатор 65677.701.8364 и идентификатор
65677.701.9024 по кадастралната карта на Свиленград, одобрена със Заповед №
РД-18-107/13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, съответстваща на имот с пл.№
1351, кв.96, по регулационния план на Свиленград от 1977г., с площ от 436 кв.м.
Предвид горното, от
съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че ищците са собственици на реална част от имот,
отреден за улица с о.т.533-о.т.177 по действащия регулационен план на Свиленград,
одобрен със Заповед № 603/22.11.1993г., с идентификатор 65677.701.8364 и идентификатор 65677.701.9024
по кадастралната карта на Свиленград, одобрена със Заповед №
РД-18-107/13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, съответстваща на имот с пл.№
1351, кв.96, по регулационния план на град Свиленград от 1977г., с площ от 436
кв.м. Претендират направените по делото разноски.
Ответникът
представя отговора на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. В отговора се посочва, че при направена справка в КАИС, портала
към АГКК, в частта със свободен достъп, се установило, че вторият посочен
идентификатор, а именно 65677.701.9024, бил на ул.”Васил Левски”. Посочва се,
че процесният имот бил отреден за улица още с плана от 1954г. По тогава
действащият Закон за плановото изграждане на населените места, приет през
1949г., съгласно чл.39, ал.1, в редакцията, действаща към момента на одобряване
на плана на гр.Свиленград от 1954г., имотите, предвидени за улици, се считали
за отчуждени по силата на самата регулация. При тази уредба отчуждаването се
извършвало по силата на самия план за улична регулация, т.е. с влизане в сила
на плана се пораждало отчуждителното действие. Изплащането на обезщетението,
дължимо при отчуждаването, не било елемент от фактическия състав и не
рефлектирало върху собствеността на имота, а пораждало само облигационни
отношения между отчуждения собственик и лицето, в чиято полза било извършено
отчуждаването. Този режим действал до изменението на чл.39 от ЗПИНМ – ДВ,
бр.54/6.07.1956 г. В разписният лист към плана от 1954г., за имот пл.№1351,
кв.94, с посочен собственик Б.Б., било отразено, че се отчуждава.
Ответникът твърди,
че макар върху улицата да не били положни асфалт и тротоари, същата съществува.
Доказателство за това били и приложените към исковата молба писма на Община
Свиленград с изх.№ И-2297/12.06.2006г. и изх.№ И-2219/ 22.05.2014г., от които
било видно, че Общината предприела действия за освобождаване на улицата, поради
неправомерното й завземане от страна на ищците. Видно от приложеното към
исковата молба Постановление за отказ да се образува наказателно производство №
1492/ 14.02.2019г. на РП-Свиленград, Прокуратурата също достигнала до извода,
че имотът е публична общинска собственост.
С оглед горното, ответникът счита, че процесната част от имота се счита
за отчуждена по силата на самия регулационен план, без да се дължи обезщетение
на собственика. В случая имотът бил
фактически зает за отреденото мероприятие преди 1956г. Отчуждаването на имота
настъпило по силата на самия регулационен план и следователно включването му в
улицата станало на законно основание. С това бил изпълнен фактическият състав
на отчуждаването и настъпил вещно-правният му ефект.
Според ответника, представеният
с исковата молба Договор за дарение на недвижим имот се явявал такъв с невярно
съдържание и по-точно - с частично невярно съдържание, тъй като удостоверението
не отговаряло на действителността. Към датата на сключване на договора за
дарение процесната част от имота била отчуждена и отредена за улица, и именно
тази част не била собственост на дарителя, а на Държавата /сега Община
Свиленград/. Затова, договорът за дарение, досежно тази част от имота, не можел
да породи вещно-прехвърлително действие.
Поради изложеното
ответникът иска от съда да отхвърли предявения иск. Иска също, съдът да отмени
договора за дарение в частта, в която се прехвърля собствеността върху
процесната част от имота. Претендира разноски по делото разноски и прави
възражение за прекомерност на направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намери за
установено следното от фактическа страна:
Видно от
представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 13, том I, дело № 64/1979г. на Свиленградски районен съдия, на 23.03.1979 година,
Христо Г. Бошнакова е дарила на внуците си Б.Г.Б. и Златка Г. Бошнакова
„собственото си място, находящо се в Свиленград с площ от 1522 кв.метра, от
които 436 кв.м. се намира в регулационния план на града пл. № 1351 при кв. 96
по плана на града, а 1086 кв.метра се намира извън регулационния план на града,
при граници: складове на ОКС, улица и Недялко А. Недялков.“.
Видно от
Удостоверение за наследници с изх. № 375/01.06.2020г. на Община Свиленград, надарената
Златка Г.А. (Бошнакова) е починала на 05.07.1990 година и е оставила за законни
наследници преживал съпруг – ищецът Г.П.А., и техните две деца – ищците П.Г.А.
и М.Г.А.. Надареният Б.Г.Б. е четвъртият от общо четиримата ищци по делото.
Видно от
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено
от страните, по кадастралния и регулационен план (КРП) на град Свиленград,
одобрен със Заповед № 3216/25.06.1954г., имотът, предмет на горепосочения
договор на дарение, е нанесен като две дворни места, едно до друго (източно и
западно), всяко с пл.№ 1351 и обща площ на двете 1590 кв.м., от която 572 кв.м.
попадат в обхвата на улица с ширина 10 метра, в регулационните граници на
населеното място. Вещото лице е посочило в заключението си, че в разписния лист
към този план за собственик на дворното място с пл.№ 1351 е вписана Хрисо
Георг. Бошнакова – праводателят на ищците.
Видно от
заключението, по КРП на град Свиленград, одобрен със Заповед № 1854/ 29.04.1977г.,
дареният имот е нанесен като дворно място с пл.№ 1351 с площ 1522 кв.м., от
която 436 кв.м. попадат в обхвата на улицата с ширина 10 метра,
местоположението на която обаче е променено, така че е изместена на юг с три
метра. В заключението е посочено, че в разписния лист към този план за
собственик на дворното място с пл.№ 1351 е вписан Б. В. Б., като вдясно от
името е нанесен текст „отчуждава се“.
В заключението е
посочено също, че по КРП на град Свиленград, одобрен със Заповед № 602/22.11.1993г.,
имотът не е нанесен, респ. липсва информация за него в разписния лист към
плана. В съдебно заседание вещото лице е изяснило, че спорната част от имота
попада в плана от 1993г. между осови точки 533 и 177, и е с площ 436 кв.м.
Вещото лице е
посочило в заключението си, че по кадастралната карта и кадастралните регистри
(КККР) на град Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г. на
Изп. директор на АГКК, част от дворното място с пл.№ 1351, попадаща извън
регулационните граници на населеното място, е нанесена като поземлен имот с
идентификатор 65677.701.8363, с площ 1149 кв.м., находящ се в местността
„Речните лозя“ в землището на гр. Свиленград, като вид територия на земята:
земеделска; категория на земята: пета; с начин на страйно ползване: нива; стар
номер: 014043; собственик: Б. В. Б., Хрисо Г. Бошнакова. Останалата част от
дворното място с пл.№ 1351 е нанесена по КККР на град Свиленград като поземлени
имоти с идентификатори 65677.701.8364 и 65677.701.8363, със следните характеристики:
вид на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за второстепенна
улица; вид собственик: общинска публична; собственик: Община Свиленград.
Предмет на
процесния иск е реалната част от 436 кв.м., отредена за улица с о.т.533-о.т.177
по действащия план на град Свиленград от 1993г., която част в комбинирана скица
към заключението – Приложение № 7 на лист 154 от делото, се заключава между
точки 4-5-6-9-10-11-12-4.
Вещото лице е
посочило още, че е извършило оглед на имота, при който не е констатирал
изградени улична и тротоарна настилки. Имотът представлявал дворно място,
оградено с градински бетонови колове с поставена телена мрежа.
В допълнителното си заключение вещото
лице е посочило, че информация за отчуждаването на имота не е успял да намери.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели Петко Куртев Петков и Атанас Костадинов Джемперлиев,
ангажирани от ищците, се установява, че дворното място е било владяно от
дарителя Хрисо Бошнакова и съпруга й Б., които са го ползвали за зеленчукова
градина. Дядо Б. починал по-рано, а след него и баба Хрисо, като след смъртта
им мястото продължило да се ползва от надарените внуци. Мястото винаги било оградено.
В него имало кладенец, с мотор за поливане, и къщичка (барака), с прокаран ток.
Свидетелите са категорични, че владението на ищците и на техните праводатели
никога не е било прекъсвано от други хора, Държавата или Общината.
С оглед така установените обстоятелства, от правна страна
съдът намери следното:
Ищецът Б.Г.Б. се легитимира като собственик на 1/2 ид. част от
процесния имот въз основа на правна сделка – дарение, обективирано в Нотариален
акт № 13, том I, нот.
дело № 64/1979г. по описа на РС-Свиленград. Ищците П.Г.А., М.Г.А. и Г.П.А. са
съсобственици, при равни права, на останалата 1/2 ид. част от имота въз основа
на наследяване от Златка Г. Бошнакова, която го е придобила по договор за дарение,
обективиран в посочения нотариален акт.
Спорната
част от собствения на ищците имот с пл.№ 1351, кв.96, по регулационния план на град
Свиленград, одобрен със Заповед 1854/ 29.04.1977г представлява реална част с
площ от 436 кв.м., отредена за улица с о.т.533-о.т.177 по действащия
регулационен план на град Свиленград, одобрен със Заповед № 603/ 22.11.1993г.,
която реална част по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свиленград,
одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, попада
в поземлен имот с идентификатор 65677.701.8364 и поземлен имот с идентификатор
65677.701.9026 и се ограничава между точки 4-5-6-9-10-11-12-4 в Комбинирана
скица – Приложение № 7 към заключението на съдебно-техническата експертиза,
приложена на лист 154 от делото.
По
делото не се доказа, че по отношение на процесната реална част е проведена отчуждителна
процедура. Възражението на ответника, че е придобил частта от имота по силата
на Закона - ЗПИНМ, съгласно който отчуждаването се извършвало по силата на
самия план за улична регулация, в случая – плана от 1954 година, е
неоснователно.
При действието на Закона за плановото
изграждане на населените места (ЗПИНМ) - отм., ДВ бр. 227/1949г., за имотите,
отчуждени за мероприятия по улично-регулационния план, същият не е имал пряко отчуждително
действие, съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.), за разлика от
дворищно-регулационния план, за който е установено непосредствено вещно-правно
действие – чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ (отм.). Първоначалното законодателно
разрешение на отчуждителното действие на двата вида планове –
улично-регулационния и дворищно-регулационния, е било идентично – и двата плана
са имали пряко отчуждително действие. Съгласно първоначална редакция на чл.39,
ал.1 (ДВ, бр.227/1949 г.), отчуждаването се извършва по силата на самата улична
регулация, т.е. – с влизане в сила на плана се поражда отчуждителното действие.
Аналогично е нормативното разрешение на действието на дворищно-регулационния
план, регламентирано от ал.3 на чл.39 от ЗПИНМ (отм.) – за придадените по регулация
части по силата на дворищната регулация от недвижими
имоти, собственост на едно лице към парцели на други лица, собствеността се
придобива по силата на самия план. И в двете хипотези – изплащането на
обезщетението, дължимо при отчуждаването, не е елемент от фактическия състав и
не рефлектира върху собствеността на имота, а поражда само облигационни
отношения между отчуждения собственик и лицето, в чиято полза е извършено
отчуждаването. С изменение на разпоредбата на чл.39, ал.1 от ЗПИНМ, обн. в ДВ,
бр.54/1956 г., режимът на преминаване на собствеността за недвижимите имоти,
отредени за мероприятия по улично-регулационния план е променен и е въведено
изискването за заплащане на обезщетение на собственика им, като елемент от
фактическия състав на
отчуждаването – имотите се считат отчуждени от деня на обезщетяване на
собственика им. При преценка на приложимостта на нормата на чл.39, ал.1 от ЗПИНМ (в редакцията от ДВ, бр.54/1956 г.),
при разрешаването на правен спор за собствеността, следва да се има предвид, че
тя намира приложение и за имотите, които
са били предмет на отчуждаване със заварени към момента на влизане в сила на
изменението на закона улично-регулационни планове, освен ако не
е налице някое от изключенията, визирани от нормата на чл.74 “а”
от ЗПИНМ (отм.). Т.е., имот, който е
бил предмет на отчуждаване с
улично-регулационен план, одобрен преди влизане в сила на изменението на чл.39,
ал.1 от ЗПИНМ (отм.) от 1956 г., ще се счита отчужден не от момента влизане в
сила на плана, а от датата на обезщетяване на собственика му, освен ако до влизане в сила на изменението
на закона имотът не е бил завзет по предвидения от закона ред или дължимото за
него обезщетение е изплатено отчасти или изцяло (чл.74 “а” от ЗПИНМ (отм.)
В този смисъл е и съдебната практика – Решение № 447/30.12.2010 г. по гр. дело
№ 333/2010 г. на ВКС, II
ГО.
По делото нито се твърди, нито се
доказа, че до влизане в сила на изменението на ЗПИНМ от 1956г. спорната част от
имота на ищците е била завзета по предвидения от закона ред, както и че за
отчуждената част от имота е платено изцяло или отчасти дължимото за него
обезщетение.
Предвид изложеното, предявеният иск е
основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците следва да се присъдят направените по делото
разноски, които се установиха в размер на 1198 лв., соъбразно представения
списък по чл.80 от ГПК. Направеното от ответника възражение за прекомерност на направените от ищците
разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като в случая не са
налице предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК, доколкото същото е адекватно на
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Община Свиленград, ЕИК: **********, с адрес: гр. Свиленград, бул. „България“ №
32, представлявана от Анастас Валентинов Карчев – Кмет на общината, че Б.Г.Б., с ЕГН: **********, притежава 1/2 ид. част от
правото на собственост, а П.Г.А., с ЕГН: **********, М.Г.А., с ЕГН: **********,
и Г.П.А., с ЕГН: **********, притежават по 1/6 ид. части от правото на
собственост върху реална част с площ от 436 кв.м. от имот с пл.№ 1351, кв.96,
по регулационния план на град Свиленград, одобрен със Заповед 1854/ 29.04.1977г.,
отредена за улица с о.т.533-о.т.177 по действащия регулационен план на град
Свиленград, одобрен със Заповед № 603/ 22.11.1993г., която реална част по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свиленград, одобрени със
Заповед № РД-18-107/13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, попада в поземлен
имот с идентификатор 65677.701.8364 и поземлен имот с идентификатор
65677.701.9026 и се ограничава между точки 4-5-6-9-10-11-12-4 от Комбинирана
скица – Приложение № 7 към заключението на съдебно-техническата експертиза,
приложена на лист 154 от делото.
Комбинирана скица –
Приложение № 7 към заключението на съдебно-техническата експертиза, приложена
на лист 154 от делото, ДА СЕ СЧИТА неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Община
Свиленград, ЕИК: **********, с адрес: гр. Свиленград, бул. „България“ № 32,
представлявана от Анастас Валентинов Карчев – Кмет на общината, да заплати на Б.Г.Б.,
с ЕГН: **********, П.Г.А., с ЕГН: **********, М.Г.А., с ЕГН: **********, и Г.П.А.,
с ЕГН: **********, сумата 1198 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: