Р Е Ш Е Н И Е
Номер
ІІІ-61 Година 2018, 12.06. Град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански състав
На
двадесет и втори май две
хиляди и осемнадесета година
В отрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ТАНЯ ЕВТИМОВА
Секретар:
Жанета Граматикова
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
въззивно гражданско дело номер 658 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна
жалба от Д. Е. Б., гражданин на Руската
Федерация, място на раждане гр. К., К., дата на раждане *** г., ЛНЧ **********,
притежаващ паспорт № *********, издаден на 19.04.2011 г. от ФМС 59001,
представляван от адв. Росен Милошев от САК, с адрес за призоваване: гр. София
1000, ул. „Княз Борис І“ № 77, ет.3, ап.7, против Решение №358 от 06.03.2018
г., постановено по гр. дело №8730/2017 г. по описа на Бургаски районен съд, с
което съдът е отхвърлил предявения от въззивника иск за установяване по
отношение на „Артсофтекс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „Зорница“, к-с „Перла“, бл. 5, вх. 2, ет.П, ап.
МПС З, че същото му дължи сумата от 24947,20 лв., представляваща главница по
договор за паричен заем, предоставена по сметката на дружеството в
„РайфайзенБанк България“ ЕАД, чрез осем касови операции за периода от
14.11.2016 г. до 24.032017 г., подробно описани в съдебния акт, ведно със
законната лихва от 06.10.2017 г. до окончателното плащане, за която е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №7558/2017 г. на БРС, като
неоснователен.
Недоволство
от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който моли за
отмяната му и присъждане на претендираната сума. Счита постановеното решение за
незаконосъобразно и необосновано. Излага съображения.
В
срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адвокат Калоян
Кръстевич от БАК, гр. Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 81, ет. 1, процесуален
представител на „Артсофтекс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас ж.к. „Зорница“, к-с „Перла“, бл.5, вх. 2, ет.П, ап. МПС З,
с който счита постановеното решение за правилно и законосъобразно, като моли
съда да го потвърди. Излага съображения.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от лице, имащо право на жалба и отговаря на
изискванията на закона.
Пред
Районен съд – Бургас е предявена претенция с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
Производството
по делото е започнало по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, подадено от Д.Б. против „Артсофтекс“ ООД за сумата от 24947,20
лева. БРС със заповед №4495/09.102.17 г. по ч.гр.д. №7558/2017 г. по описа на
БРС е разпоредил дружеството да заплати на Д.Б. сумата от 24947,20 лева, както и
сумата от 498,94 лева – разноски по делото.
Видно
от събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивникът Д.Б. е
внесъл по банкова сметка на въззиваемото дружество чрез „РайфайзенБанк
България“ ЕАД суми в общ размер от 23747,20 лв., включващи съответно: сумата от
915 лева, с референция №00003 от 14.11.2016 г.; 5996 лева с референция №00011
от 05.12.2016 г.; 799,20 лева, с референция №00012 от 05.12.2016 г.; 550 лева с
референция №00020 от 12.12.2016 г.; 14987 лева с референция №00013 от
21.12.2016 г. и 500 лева с референция № 00023 от 24.03.2017 г. Видно от писмото
на „РайфайзенБанк България“ ЕАД е посочено, че в движението по цитираната
сметка не са отразени операции с референции № 00014 от 10.12.2017 г. за 400
лева и № 00028 от 13.12.2017 г. за 800 лева. Касае се за техническа грешка,
която е отчетена от първоинстанционния съд и по която липсва спор между
страните.
Въззивникът
твърди, че посочените суми са преведени на ответното дружество като заем. По
делото обаче липсват доказателства в тази връзка. Въззивникът следваше при
условията на пълно и главно доказване да установи, че между страните
съществуват заемни правоотношения. Действително договорът за заем е реален
договор и следва да бъде установено, че заемодателят е предоставил на заемателя
определената сума. В случая обаче не се установява защо въззивникът е превел
сумата. Това обстоятелство се разколебава, още повече, че същият е бил
упълномощен от управителя на „Артсофтекс“ ООД – Рахим Ахмедов и помежду им са
съществували отношения между доверител и довереник. Въззивникът, в качеството
си на пълномощник на дружеството, е имал възможност да представлява дружеството
пред Агенция „Митници“ Бургас и Пловдив, както и пред всички техни
подразделения на територията на страната. Същият е могъл да осъществява пряко
представителство с оглед даване на митническо направление на стоки и поставяне
под митнически режим, във връзка с транзит, внос, митническо складиране,
активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол и др. Пълномощното
датира от 28.03.2016 г., като в последствие на 03.10.2017 г. същото е
оттеглено. Представено е и удостоверение от нотариус Гергана Сезанова за дадено
общо пълномощно, вписано в регистъра на нотариуса от 28.03.2016 г.
От
разпита на свидетеля Н. се установява, че въззивникът, като представител на
дружеството, е търгувал с хавлиени изделия от Узбекистан, като е получавал
средства със задължение да ги преведе на дружеството. Според свидетеля той им е
намерил склад за пласиране на продукцията, а въззивникът получавайки парите е
пишел всичко в една тетрадка, казвайки, че ги отчита на управителя на фирмата и
ще ги преведе по банков път на фирмата.
С
оглед на събраните по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция намира,
че въззивникът не е доказал наличието на договорни правоотношения във връзка с
договор за заем между него и дружеството. В този смисъл първоинстанционният съд
е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
По
изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 358 от 06.03.2018 г., постановено по гр. дело № 8730/2017 г. по описа
на Бургаски районен съд.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчване препис от решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.