№ 13222
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110170772 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Т С” ЕАД е предявило срещу Б. З. Т. установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, с които се
иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 602, 92
лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, общ. „Н..“, жк „Т...“, бл..., ет. 3, апартамент №..., аб.№ ..., ведно със законна лихва за
период от 23.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 112, 12 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до
13.08.2024 г., сумата от 34, 68 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 23.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 8, 66 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 15.09.2021 г. до
13.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение ч.гр.д. № 50693/2024 г. по
описа на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 50693/2024 г. по описа на СРС, III ГО,
151 състав, както и разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
1
оспорва предявените искове. Възразява, че ответникът не е доказал отчитане на подадената
топлинна енергия с изправни средства за търговско измерване, както и съответствие с
проектния товар на отоплителните тела в сградата, и с начислената във фактурите и
изравнителните сметки топлинна енергия. Оспорва правилността на начислената топлинна
енергия. По отношение начислената топлинна енергия за щранг-лирата в банята счита, че
неправилно е била начислена топлинна енергия за отоплително тяло, тъй като през банята
преминават единствено тръби без поставен на тях измервателен уред. Оспорва и
претенцията за лихви за забава, като сочи, че с писмо от с писмо от 18.01.2012 г. е посочила
адрес, на който да й бъдат изпращани фактурите, който е различен от адреса на имота и
посочения във фактурите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на
топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга,
която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че са погасили претендираните вземания чрез плащане.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приет нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г
ЗПИНМ, съгласно който Д. Д.-Г. и З Г са придобили правото на собственост върху
апартамент №..., находящ се в гр. София, жк „Т...“, ул. „У...“, БЛ.., ет. 3. От приложеното на
л. 18 по делото удостоверение, издадено от „Г.. – София“ ЕООД, се установява, че
посоченият адрес се отнася за многофамилна жилищна сграда с девет входа, която има
следният настоящ адрес – жк „Л Т.“, бл..., с входове от „А“ до „И“., т.е. това е процесният
апартамент. Съгласно приложените на л. 17 и л. 103 по делото удостоверения за наследници,
Д. Д.-Г. и З Г са починали и са оставили за свой законен наследник ответницата Б. З. Т., тяхна
дъщеря. По делото е приета и молба-декларация, подадена на 25.07.2002 г., с която
ответницата е поискала да бъде открита партида на нейно име за процесния апартамент за
двама членове на семейството. Следователно, именно ответницата в качеството си на
собственик на процесния апартамент отговаря за стойността на реално потребената в имота
топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
2
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно,
обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че в имота радиаторите са затапени,
а в банята има щранг-лира без техническа възможност за монтаж на индивидуален
разпределител на разход за отопление, поради което за него е била изчислена топлинна
енергия на база инсталирана мощност в размер на 572W, умножена по МСРС. Топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, е била изчислявана по формулата, заложена в
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. върху пълната отопляема кубатура на апартамента.
Съгласно заключението в имота е имало поставен един водомер за топла вода, чиито
показания са били отчетени реално. Тези констатации се потвърждават и от представените от
третото лице-помагач документи за отчет (л. 78). Вещото лице посочва, че технологичните
разходи са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и
са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено
само „чистото количество” топлинна енергия. Вещото лице посочва, че общият топломер е
преминал метрологична проверка през 43 месеца вместо законоустановените 24 месеца, като
не е бил сменян през процесния период и при проверките не са били констатирани
отклонения извън допустимите стойности, поради което съдът приема, че това
обстоятелство не се е отразило върху годността и верността на измерванията. Изложените от
ответника доводи във връзка с изчисленията на топлинна енергия за щранг-лирата в банята
са неоснователни, тъй като изчислението е извършено съобразно предвидения в чл. 70 от
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. ред, който се отнася до случаите, в които няма
монтиран уред за дялово разпределение. Наличието на такава щранг-лира е удостоверено в
приложените на л. 78 формуляри за отчет, които съдържат неоспорен подпис на клиента.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за реално потребената в процесния имоти през
процесния период топлинна енергия се равнява на 602, 92 лв., поради което предявеният иск
за главница за топлинна енергия се явява изцяло основателен.
Прието е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по
реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно
изготвено. Вещото лице е установило, че няма извършени плащания за процесния период.
Посочило е и дължимия размер на главницата за дялово разпределение за сумата от 34, 65
лв., както и размера на обезщетението за забава върху двете главници – съответно 111, 27 лв.
за главницата за топлинна енергия и 8, 66 лв. за главницата за дялово разпределение.
По отношение на иска за дялово разпределение същият се явява основателен.
Услугата „дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал.
5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното
предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е
третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния
счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като
етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на
топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, какъвто е ответникът, заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и
обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР (не са наведени твърдения
3
или представени доказателства за оспорване на решенията по реда и в срока по ЗУЕС),
поради което ответниците дължат заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ
(ищецът) по силата на ОУ, които ги обвързват и срещу които същите не е възразили, щом
предоставената услуга е осъществена. Предвид заключението на съдебно-счетоводната
експертиза искът за главница за дялово разпределение следва да бъде уважен за сумата от
34, 65 лв. и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 34,
68 лв.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния период,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.
В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.
4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начисява само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. По делото не се установи и не се твърди
плащане от страна на ответника. Възраженията на ответника във връзка с връчването на
фактурите са неоснователни, тъй като предвид цитираните общи условия падежът на
задълженията не е поставен в зависимост от връчването на фактурите на потребителя. С
оглед заключението на съдебно-счетоводната експертиза искът за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен за
сумата от 111, 27 лв. и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 112, 12 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба. Следователно претенцията за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло
отхвърлена.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. В
заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер от 75 лв., от които 25
лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, а в исковото производство –
разноски в общ размер от 725 лв., от които 25 лв. държавна такса, 600 лв. депозит за
експертиза и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от
исковете, в негова полза следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в
размер на 74, 06 лв. и разноски за исковото производство в размер на 715, 88 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове, че Б. З. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „С..“, бл.., вх. А,
ап.., дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я.. №
,.., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, сумата от 602, 92 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, общ.
„Н..“, жк „Т...“, бл..., ет. 3, апартамент №..., аб.№ ..., ведно със законна лихва за период от
23.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 111, 27 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 13.08.2024 г.,
сумата от 34, 65 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период
от 23.08.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над 111, 27
лв. до пълния предявен размер от 112, 12 лв., иска за главница за дялово разпределение за
разликата над 34, 65 лв. до пълния предявен размер от 34, 68 лв. и изцяло иска за сумата от
8, 66 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
период от 15.09.2021 г. до 13.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
ч.гр.д. № 50693/2024 г. по описа на СРС, 151 състав.
ОСЪЖДА Б. З. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „С..“, бл.., вх. А, ап.., да
заплати на Т С“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я.. № ,.., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на 74, 06 лв. и
разноски за исковото производство в размер на 715, 88 лв., съразмерно с уважената част от
предявените срещу нея искове.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца –
“Д..“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5