Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 03.08.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ на десети юли две хиляди и двадесета година в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Геновева
Димитрова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 2817 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото
е образувано по повод постъпила искова молба от „Ново финанс” ООД с ЕИК
*********, град Варна, ул. ”Иван Страцимир” № 2, с която против Б.П.Б. ЕГН **********
***, са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми:
І. По договор за заем
№151-ДЧ-05.04.2018 от 05.04.2018г., обезпечен с договорна ипотека, обективирана
в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх.рег. №2605/05.04.2018г.
дв.вх.рег.№ 2596, акт №103, том I, дело №1160, на АВп, Служба вписвания –
Добрич:
1) 13 500 лева (тридесет
хиляди и петстотин лева) - неплатена главница, представляваща остатъчна
главница съгласно чл.1.1. договор за заем №151-ДЧ-05.04.2018 от 05.04.2018г.
2) 1 890 лева (хиляда
осемстотин и деветдесет лева) - лихва /ГПР/ по чл.2.2. б. „ж" и б."з"
от договор за заем №151-ДЧ-05.04.2018 от 05.04.2018г. за периода от
04.12.2018г. до 22.04.2019г.
3) 2 452,50 лева (две
хиляди четиристотин петдесет и два лева и петдесет стотинки) - наказателна
лихва по чл. 2.6. и чл. 2.8. от договор за заем №151-ДЧ-05.04.2018 от
05.04.2018г. за периода от 04.01.2019г. до 22.04.2019г.
4) 8 100 лева (осем
хиляди и сто лева) - договорена неустойка по чл. 2.7. от договора за заем
№151-ДЧ-05.04.2018 от 05.04.2018г.
5) 397,50 лева (триста
деветдесет и седем лева и петдесет стотинки) -
законна лихва по договор за заем №151-ДЧ-05.04.2018 от 05.04.2018г.
върху главницата от 13 500 лева от датата на прекратяване на договора
22.04.2019г. до датата на подаване на исковата молба .
ІІ. По договор за заем
№150-ДЧ-04.04.2018 от 04.04.2018г., обезпечен с договорна ипотека, обективирана в
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх.рег. №2605/05.04.2018г.
дв.вх.рег.№ 2596, акт №103, том I, дело №1160, на АВп, Служба вписвания –
Добрич:
1) 1 500 лева (хиляда и
петстотин лева) - неплатена главница, представляваща остатъчна главница по
чл.1.1. договор за заем №150-ДЧ-04.04.2018г. от 04.04.2018г.
2) 210 лева (двеста и
десет лева) - лихва /ГПР/ по чл.2.2. б. „ж" и б."з" от договор
за заем №150-ДЧ-04.04.2018 от 04.04.2018г. за периода от 04.12.2018г. до
22.04.2019г.
3) 350 лева (триста и
петдесет лева) - наказателна лихва по чл. 2.6. и чл.2.8. от договор за заем
№150-ДЧ-04.04.2018 от 04.04.2018г. за периода от 04.12.2018г. до 22.04.2019г.
4) 900 лева (деветстотин
лева) – договорна неустойка по чл. 2.7. от договора за заем №150-ДЧ-04.04.2018
от 04.04.2018г.
5) 44,17 лева
(четиридесет и четири лева и седемнадесет стотинки) - законната лихва по
договор за заем №150-ДЧ-04.04.2018 от 04.04.2018г. върху главницата от 1 500
лева, считано от датата на прекратяване на договора 22.04.2019г. до датата на
подаване на исковата молба.
Претендира се законната
лихва върху главниците по двата договора за заем от датата на подаване на
исковата молба до окончателно погасяване на задълженията. Налице е искане за
присъждане на съдебно-деловодните разноски по производството и адвокатско
възнаграждение.
Исковете се основават на
следните обстоятелства: между страните са сключени договор за заем
№151-ДЧ-05.04.2018 от 05.04.2018г. и договор за заем №150-ДЧ-04.04.2018 от
04.04.2018г., обезпечен с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека вх.рег. №2605/05.04.2018г. дв.вх.рег.№ 2596,
акт №103, том I, дело №1160, на АВп, Служба вписвания – Добрич. По двата
договора за заем, сключени при Общи условия и представен предварително
Стандартен Европейски формуляр за информация на потребителските кредити, Б.П.Б.
е заемополучател и ипотекарен длъжник. Договорите са прекратени едностранно от
заемодателя „Ново Финанс" ООД поради непращане на задължения от страна на
заемополучателя с писмо изх.№22/22.04.2019г., връчено лично на длъжника срещу
подпис. След прекратяването са останали изискуеми и неплатени претендираните
задължения.
В срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК ответницата не е представила писмен отговор. В съдебно заседание не
изразява становище.
Добричкият районен съд,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове
черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1
вр. чл. 240, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД. Приложение намират разпоредбите на Закона
за кредитите за недвижими имоти на потребители, Закона за защита на
потребителите. Съдът и служебно следи за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.
В пар. 13а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че с него са въведени в
националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Първоинстанционният
съд следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.
Съдът, с оглед принципа на състезателност, е уведомил страните, че ще се
произнесе по неравноправния характер на клаузите, като им е дал възможност да
изразят становище и да ангажират доказателства. Потребителят, след като е бил
уведомен, че съдът и служебно ще се занимае с валидността на клаузите, не се е
противопоставил на това.
Страните по делото са
сключили два договора за заем - №150-ДЧ-04.04.2018г. и №151-ДЧ- 05.04.2018г.,
като изпълнението на задълженията на заемополучателя по тях е обезпечено с
договорна ипотека върху негови недвижими имоти, учредена с нотариален акт
вх.рег. №2605/05.04.2018г. дв.вх.рег.№ 2596, акт №103, том I, дело №1160, на
АВп, Служба вписвания – Добрич.
Съгласно договор за заем
№151-ДЧ-05.04.2018г от 05.04.2018г. ищецът е предоставил на Б.П.Б. сумата от 13 500
лева (преведена по банкова сметка, ***реждане),
за срок от 60 месеца, с първа погасителна вноска 04.05.2018г. и крайна дата за
връщане на сумата – 04.04.2023г. Съгласно чл. 2.2, т.“ж“ е уговорен фиксиран
годишен лихвен процент от 36%. Ответницата е следвало да заплаща ежемесечно,
съгласно погасителен план към договора, само дължимата лихва, с размер на
месечната вноска от 405 лева, платими до 04-то число на месеца. Главницата е
дължима в края на срока на договора.
Съгласно договор за заем
№150-ДЧ- 04.04.2018г. от 04.04.2018г. ищецът е предоставил на Б.П.Б. сумата от
1 500 (получена в брой при подписване на договора, съгласно разписка от
същата дата, приложена по делото), при фиксиран годишен лихвен процент 36%. Срокът
на договора е 60 месеца, с първа погасителна вноска 04.05.2018г. и крайна дата
за връщане на сумата – 04.04.2023г. Ответницата е следвало да заплаща
ежемесечно, съгласно погасителен план към договора, само дължимата лихва, с
размер на месечната вноска от 45 лева, платими до 04-то число на месеца.
Главницата е дължима в края на срока на договора.
От заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, дадено въз основа приложени
счетоводни справки и неоспорено от ответницата, се установява, че от
04.12.2018г. не са извършвани плащания по двата договора.
Съгласно чл. 2.7. от двата
договора при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни, след
изтичане срока на плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят
има право да прекрати договора за заем, като иска предсрочно погасяване на
заемната сума. С изявление за прекратяване на договори за заем и покана за
доброволно изпълнение с изх.№ 22/22.04.19г., връчени лично срещу разписка на
длъжника на същата дата, ищецът е обявил предсрочна изискуемост на договорите
за заем.
Предсрочната изискуемост
на вземането по договор за заем за потребление, уредена в чл. 71 от ЗЗД, представлява
преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от
общия принцип по чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната
от страните, което е достатъчно да достигне насрещната страна, без да е
необходимо да бъде прието. При доказани по делото предпоставки за възникване правото
на заемодателя да направи кредита изискуем преди изтичане на срока на договора
с факта на преустановяване на плащанията на месечните вноски по договорите,
считано от 04.12.2018г., както и установени по делото достигнали до
заемополучателя изявления на кредитора за упражняване на това негово право,
предсрочната изискуемост на задълженията по договорите за кредит е настъпила на
дата 22.04.2019г. Като последица - договорите са изменени в частта за срока за
изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се
преобразуват от срочни в безсрочни и отпада занапред действието на погасителния
план. Следователно, ответницата има задължението да върне на ищеца получените
по двата договора в заем суми – 13 500 лева и 1 500 лева. Като последица
от уважаване на исковете и с оглед направеното от ищеца искане, сумите се
дължат ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до
окончателното им изплащане.
От заключението на
вещото лице се установят размерите на неплатените към 22.04.2019г.
възнаградителни лихви (от 36% годишно, за 140 дни) – съответно 1 890 лева по
първия договор и 210 лева по втория договор. Уговорената в договора лихва е
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция
съгласно чл. 71 от ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението
на договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на
преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 от ЗЗД)
за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди
първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи, но до тази дата длъжникът следва да
заплати уговорените възнаградителни лихви, които са доказани от заключението на
вещото лице в претендирания от ищеца размер – 1 890 лева и 210 лева.
С волеизявлението за
обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на
основното задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и поставя
длъжника в забава, поради което по правилото на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД искането
за изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за вредите от забавата
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. От заключението на вещото лице се установява, че
следващото се на кредитора мораторно обезщетение за периода от датата на
предсрочната изискуемост до подаване на исковата молба възлиза на 401,25 лева
по първия договор (върху главница от 13 500 лева) и на 44,58 лева по
втория договор (върху главница от 1 500 лева). Двете претендирани от ищеца
вземания са в по-малък размер – съответно 397,50 лева и 44,17 лева, поради
което исковете следва да бъдат уважени изцяло.
Решението е съобразено с
Тълкувателно решение 3/2017 от 27.03.2019г. по тълкувателно дело № 3/2017г. на
ОСГТК на ВКС, т. 2.
И в двата договора, сключени
между страните, се съдържат аналогични клаузи (чл. 2.6. и чл. 2.8.), според
които при забава в погасяването на дължимата вноска ГПР/лихва, заемодателят ще
начислява наказателен лихвен процент в размер на 5 % месечно върху остатъчната
заемна сума. Вземанията се претендират в размери, съответно от 2 452,50
лева по първия договор и 350 лева по втория, като наказателната лихва е
начислявана върху цялата невърната главница за целия период на забавата от 140
дни (от първата дата на неизпълнението до обявяване на предсрочната
изискуемост), независимо, че преди последната дата главницата не е била
изискуема. Съдът намира, че клаузата на чл. 2.6 от двата договора, въз основа
на която е извършено начисляване на наказателна лихва, има неравноправен
характер, съобразно чл. 143, т. 5 от ЗЗП и поради това е нищожна на основание
чл. 40 от ЗКНИП вр. чл. 146 от ЗЗП. По тези съображения, в тази им части исковете
следва да бъдат отхвърлени.
На следващо място, с
клаузите на чл. 2.7. от двата договора страните са се споразумели, че при
забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни след изтичане
срока за плащане, определен в чл. 2.2., б.”3” от договора, цялото вземане става
предсрочно изискуемо и заемодателят, освен правата по чл. 2.6., има право да
прекрати договора, като иска предсрочно погасяване на заемната сума по договор,
ведно с неустойка в размер на 60 % от заемната сума. Претендираните суми от
8 100 лева и 900 лева (съответно по двата договора) са установени по
размер от заключението на вещото лице, но не са дължими, защото клаузите от
договорите са нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави. Съгласно т. 3 от Тълкувателно
решение №1/15.06.2010г. по тълкувателно дело №1/2009г. на ОСТК на ВКС клаузата
за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, е нищожна. Уговорена
като
дължима в този фиксиран размер, независимо от продължителността на забавата и
обема на неизпълнението, неустойката от 60 % от заетата сума надхвърля каквито
и да са разумно очаквани размери на една
бъдеща предполагаема вреда за кредитора. Клаузата за неустойка е предпоставка
за отнапред недопустимо обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя,
излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят
определя за неустойките, нищожна е на основание чл. 40 от ЗКНИП вр. чл. 146 от
ЗЗП и не произвежда действие. По тези съображения, в тази им части исковете
следва да бъдат отхвърлени.
Като последица от изхода
от делото на ищеца се следват разноски в размер на 805,64 лева платена държавна
такса, 1195,58 лева възнаграждение за адвокат и 89,66 лева депозит за вещо лице,
съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Б.П.Б. ЕГН **********
***, да заплати на „Ново финанс” ООД с ЕИК *********, град Варна, ул. ”Иван
Страцимир” № 2, следните суми:
І. По договор за заем
№151-ДЧ-05.04.2018 от 05.04.2018г., обезпечен с договорна ипотека, обективирана
в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх.рег. №2605/05.04.2018г.
дв.вх.рег.№ 2596, акт №103, том I, дело №1160, на АВп, Служба вписвания –
Добрич:
- 13 500 лева (тридесет
хиляди и петстотин лева) - неплатена главница, представляваща остатъчна
главница съгласно чл.1.1. договор за заем №151-ДЧ-05.04.2018 от 05.04.2018г.,
ведно със законната лихва от 06.08.2019г. до
изплащане на задължението
- 1 890 лева (хиляда
осемстотин и деветдесет лева) - лихва /ГПР/ по чл.2.2. б. „ж" и
б."з" от договор за заем №151-ДЧ-05.04.2018 от 05.04.2018г. за
периода от 04.12.2018г. до 22.04.2019г.
- 397,50 лева (триста
деветдесет и седем лева и петдесет стотинки) -
законна лихва по договор за заем №151-ДЧ-05.04.2018 от 05.04.2018г.
върху главницата от 13 500 лева от датата на прекратяване на договора
22.04.2019г. до датата на подаване на исковата молба.
ІІ. По договор за заем
№150-ДЧ-04.04.2018 от 04.04.2018г., обезпечен с договорна ипотека, обективирана в
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх.рег. №2605/05.04.2018г.
дв.вх.рег.№ 2596, акт №103, том I, дело №1160, на АВп, Служба вписвания –
Добрич:
- 1 500 лева (хиляда и
петстотин лева) - неплатена главница, представляваща остатъчна главница по
чл.1.1. договор за заем №150-ДЧ-04.04.2018г. от 04.04.2018г., ведно със
законната лихва от 06.08.2019г. до изплащане на задължението
- 210 лева (двеста и
десет лева) - лихва /ГПР/ по чл.2.2. б. „ж" и б."з" от договор
за заем №150-ДЧ-04.04.2018 от 04.04.2018г. за периода от 04.12.2018г. до
22.04.2019г.
- 44,17 лева
(четиридесет и четири лева и седемнадесет стотинки) - законната лихва по
договор за заем №150-ДЧ-04.04.2018 от 04.04.2018г. върху главницата от 1 500
лева, считано от датата на прекратяване на договора 22.04.2019г. до датата на
подаване на исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ново
финанс” ООД с ЕИК *********, град Варна, ул. ”Иван Страцимир” № 2, против Б.П.Б.
ЕГН ********** ***, искове за заплащане на следните суми:
І. По договор за заем
№151-ДЧ-05.04.2018 от 05.04.2018г., обезпечен с договорна ипотека, обективирана
в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх.рег. №2605/05.04.2018г.
дв.вх.рег.№ 2596, акт №103, том I, дело №1160, на АВп, Служба вписвания – Добрич:
- 2 452,50 лева (две
хиляди четиристотин петдесет и два лева и петдесет стотинки) - наказателна
лихва по чл. 2.6. и чл. 2.8. от договор за заем №151-ДЧ-05.04.2018 от
05.04.2018г. за периода от 04.01.2019г. до 22.04.2019г.
- 8 100 лева (осем
хиляди и сто лева) - договорена неустойка по чл. 2.7. от договора за заем
№151-ДЧ-05.04.2018 от 05.04.2018г.
ІІ. По договор за заем
№150-ДЧ-04.04.2018 от 04.04.2018г., обезпечен с договорна ипотека, обективирана
в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх.рег. №2605/05.04.2018г.
дв.вх.рег.№ 2596, акт №103, том I, дело №1160, на АВп, Служба вписвания –
Добрич:
- 350 лева (триста и
петдесет лева) - наказателна лихва по чл. 2.6. и чл.2.8. от договор за заем
№150-ДЧ-04.04.2018 от 04.04.2018г. за периода от 04.12.2018г. до 22.04.2019г.
- 900 лева (деветстотин
лева) – договорна неустойка по чл. 2.7. от договора за заем №150-ДЧ-04.04.2018
от 04.04.2018г.
ОСЪЖДА Б.П.Б. ЕГН **********
***, да заплати на „Ново финанс” ООД с ЕИК *********, град Варна, ул. ”Иван
Страцимир” № 2, разноски по водене на делото в размер на 805,64 лева платена
държавна такса, 1195,58 лева възнаграждение за адвокат и 89,66 лева депозит за
вещо лице.
Присъдените суми могат
да бъдат платени по следната банкова сметка ***: IBAN ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :