ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 292
гр.Бургас, 08.02.2021г.
Административен съд Бургас, двадесет
и първи състав, в закрито заседание през две хиляди и двадесет и първа година в
състав :
СЪДИЯ : Веселин Белев
като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 2390 по
описа на съда за 2020 година, взе предвид следното :
С
протоколно определение от 18.01.2021г. съдът е приключил събирането на
доказателства и след като е изслушал страните е обявил делото за решаване. В
срока за произнасяне, въз основа на събраните доказателства съдът констатира,
че не са налице законовите предпоставки за постановяване на съдебен акт по
същество, по следните съображения.
Производството
по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподателката
е М.Г.Е., ЕГН:**********, със съдебен адрес *** ***. Жалбоподателят участва в
производството чрез пълномощник – адвокат Л.Ц.от АК Бургас.
Ответник
по жалбата е кметът на община Бургас. Ответникът участва в производството чрез
пълномощник – юрисконсулт С.Д..
Предмет
на оспорване е мълчалив отказ на ответника да се произнесе по заявление на
жалбоподателката, подадено в община Бургас с вх. № 94-01-32521/06.11.2020г.
В
жалбата се твърди, че с посоченото заявление ответникът, в качеството му на
компетентен административен орган, валидно е сезиран с искане за произнасяне по
висяща преписка във връзка с изпълнение на решение по т.31 от 28.05.1999г. на
общински съвет Бургас, а именно да се извърши продажба, като се определи
жалбоподателката за купувач и и се предостави срок за заплащане на цената на
ползван от нея под наем общински имот, представляващ апартамент с адрес ***.
Излагат се съображения за незаконосъобразност на сочения мълчалив отказ и се
иска отмяната му. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.
Органът,
издал оспорения акт, е представил е заверено копие от преписката по приемане на
оспорения акт. Изложил е становище за недопустимост на жалбата. Счита, че
същата е просрочена, а от друга страна излага доводи, че при обстоятелствата по
делото не са налице предпоставките за наличието на мълчалив отказ по подаденото
от жалбоподателя заявление за подпомагане. Иска прекратяване на производството
като недопустимо и присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.
За да
се произнесе по допустимостта на жалбата съдът взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, при което прие за установено
следното.
Обстоятелствата
по делото като цяло са безспорни и се установяват от събраните доказателства. Спори
се относно произтичащите от тях правни изводи.
Представено
е копие от посоченото в жалбата заявление до кмета на община Бургас с вх. №
94-01-32521/06.11.2020г. В заявлението е посочено, че на проведено заседание на
28.05.1999г. Общински съвет Бургас е взел решение по т.І.31 да бъде продаден на
Е. общинско жилище, в което тя е била настанена като наемател, с адрес на
жилището гр.Бургас, ул.Антим І, ет.1. В тази връзка е представено и копие от
протокол № 45/28.05.1999г. за проведено заседание на Общински съвет Бургас, в
който е отразено соченото от Е. решение.
По
делото е приложено заверено копие от решение № 2366/26.08.2019г. на кмета на
община Бургас, с което е оставено без разглеждане като недопустимо искането на Е.
за издаване на заповед за продажба на посоченото по-горе общинско жилище.
Решението е издадено по повод заявление на Е. с вх.№ 94-01-28501/11.07.2019г. За да се произнесе
органът е взел предвид, че Е. е настанена под наем в процесното общинско жилище
със заповед № 1904/11.11.1994г. на кмета на община Бургас, поради установена
жилищна нужда. С молба вх. № 94-М-119/11.12.1996г. Е. е заявила желанието си да
закупи същото общинско жилище, в което е настанена под наем. С писмо №
ОС-06-02-182/19.06.1998г. кметът на община Бургас е уведомил Е., че жилището не
може да бъде продадено, тъй като не отговаря на изискванията по чл.48 ал.1 т.2
от ЗОС. След това, с две идентични молби с вх. № ОС-94-М-99/25.09.1998г. и вх.№
ОС-94-М-99/09.11.1998г. Е. отново заявила желанието си да закупи същото жилище,
в което тя е наемател.
След горните
молби е прието цитираното по-горе решение на Общински съвет Бургас от
28.05.1999г., по повод на което с писма № ОС-94-М-119/96/29.02.2000г. и №
Ж-213-П/11.08.2000г. кметът на община Бургас е отказал да продаде жилището на Е.
поради това, че тя е извършила разпоредителна сделка с имот слез 13.03.1990т. –
пречка за продажбата по чл.5 ал.1 т.3 от Правилника за прилагане на ЗОС.
С писмо
вх.№ 94-01-19474/13.06.2016г. Е. отново е поискала да бъде издадена заповед на
кмета на община Бургас в изпълнение на посоченото по-горе решение на общински
съвет от 28.05.1999г. По повод това искане до Е. са отправени уведомления от
кмета на община Бургас и директора на ОП Общински имоти, че тя не отговаря на
изискванията за настаняване под наем в процесното жилище е следва да го освободи,
а наемното правоотношение ще бъде прекратено.
Горните
обстоятелства се установяват пред съда чрез приложените заверени копия от
представената от органа преписка.
Със
заявление вх.№ 94-01-28501/5/23.11.2016г. Е. отново е поискала да бъде издадена
заповед на кмета на община Бургас в изпълнение на посоченото по-горе решение на
общински съвет от 28.05.1999г., като жилището бъде продадено на нея. По повод
това искане липсва произнасяне и е формиран мълчалив отказ, отменен от съда с
влязло в сила решение № 26/05.01.2018г. по а.д. № 40/2017г. на АС Бургас. С
решението на съда преписката е върната на кмета на община Бургас за ново
произнасяне след преценка на допустимостта на сезиращото органа заявление.
Именно по повод това е издадено посоченото по-горе решение № 2366/26.08.2019г.
на кмета на община Бургас. За да остави искането без разглеждане органът е взел
предвид, че по същото искане и на същото основание спрямо Е. вече са
постановени два необжалвани и влезли в сила изрични откази, обективирани в
посочените по-горе писма № ОС-94-М-119/96/29.02.2000г. и № Ж-213-П/11.08.2000г.
на кмета на община Бургас, както и необжалван и влязъл в сила мълчалив отказ
със същия предмет по искане с вх.№ 94-01-19474/13.06.2016г.
При
така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Съгласно
общата норма на чл.58 ал.1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив
отказ да се издаде актът. Първа и основна предпоставка за формиране на мълчалив
отказ е валидно възникнало задължение на административния орган да се произнесе
по посочения от жалбоподателя въпрос. В случая такова задължение не е
възникнало въз основа на посоченото в жалбата заявление с вх. №
94-01-32521/06.11.2020г. Правилно органът е взел предвид, че по същия предмет и
със същите страни е налице влязъл в сила акт (в случая – отказ), което е
основание за формиране на извод за недопустимост на ново, идентично
административно производство. Внесеното от Е. поредно искане с идентичен
предмет не е основание за възникване на задължение за органа за произнасяне, с
което напрактика да се преразгледа вече решения по преписката въпрос. Затова
липсата на произнасяне не представлява мълчалив отказ, обжалваем пред съд.
Производството по настоящото дело е недопустимо и на основание чл.159 т.1 от АПК жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството да се
прекрати.
По
повод направеното искане и на основание чл.143 ал.4 от АПК жалбоподателката
следва да заплати на община Бургас 100лв. разноски по делото.
Мотивиран
от изложеното Административен съд Бургас
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Г.Е., ЕГН:**********, със съдебен адрес *** ***, срещу мълчалив
отказ на кмета на община Бургас да се произнесе по заявление на
жалбоподателката, подадено в община Бургас с вх. № 94-01-32521/06.11.2020г.
ПРЕКРАТЯВА производството по а.д. № 2390/2020г. на АС Бургас.
ОСЪЖДА М.Е. ***,
разноски по делото в размер 100лв.
Определението
подлежи на обжалване с частна жаба пред Върховен административен съд, чрез Административен
съд Бургас, в 3-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ :